Р
Е Ш Е Н И Е
Номер
...............2021г.
гр.
Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненски районен
съд, XXXVI – ти състав
На двадесет и
пети февруари две хиляди двадесет и първа
година
В
публично заседание
Районен съдия: Теодора Шишкова
Секретар: Неше Реджепова
като разгледа
докладваното от съдията
а.н.д. № 4386 по описа за 2020
година, установи следното:
Производството е по реда
на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Община Попово, област Търговище,
представлявана от Кмет на Община – Попово – д-р Людмил Веселинов, чрез адв. Р.Д. против НП № НЯСС-148/28.08.2020 г. на Зам.
председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор /ДАМТН/, с
което на основание чл. 200 ал. т.39 от
Закона за водите й е наложено
административно наказание “Имуществена санкция“ в размер на 2000 /две хиляди/
лева за нарушение на чл. 190а ал.2 , във в190а ал.1 т.3 от ЗВ.
В жалбата се иска НП да бъде отменено като
незаконосъобразно, неправилно и необосновано. Твърди се, че неправилно е
ангажирана отговорността на Община-Варна за неизпълнение на предписание по чл.
190а ал.1 т.3 от ЗВ, доколкото съгласно Договор за отдаване на концесия на
язовир „Ковачевец“ от 16.05.2013 г. задълженото лице е „***“ЕООД, според който концедентът предоставя на концесионера, а концесионера
приема да упражнява право на управление, експлоатация и поддръжка върху обект
язовир „Ковачевец“, включително инфраструктура и принадлежностите, които го
обслужват. Излага се становище, че предписанията е следвало да бъдат изготвени
и връчени на концесионера на язовира с оглед наличието на цитирания концесионен
договор. , съгласно разпоредбата на чл. 20 от ЗВ. Счита се, че чрез договора е
налице делегиране на правомощията от страна на Община – Попово на „***“ЕООД по
отношение на процесния язовир. Претендира, че АУАН не е бил връчен и не е била
предоставена реална възможност на дружеството да депозира възраженията си по
чл. 44 и сл. ЗАНН.
В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, изпраща представител – адв.Д., която в съдебно заседание поддържа жалбата с
наведените в нея основания. В заседание по същество пледира НП да бъде отменено
с оглед посочените в жалбата доводи, като в писмени бележки допълва, че за
жалбоподателя наред с посоченото е останало неизвестно и обстоятелството по
какъв начин е бил определен точния размер на приложимата санкция, като неясно е
останало защо, ако следва да бъде наложена, тя не е такава в минималния
приложим размер от 1000 лева. В този смисъл очаква произнасянето на съда и моли
за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна,
редовно уведомена, не изпраща
представител. Постъпило е писмено становище от мл.експерт, юрист към ДАМТН – Елена Златева, в което излага
становище по същество на делото и доводи за незаконосъобразност на депозираната
жалба. Иска се НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно и н на
основание чл. 63 ал.3 от ЗАНН да се присъди в полза на въззиваемата
страна юрисконсултско възнаграждение.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед
събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
На 27.01.2020г.
служители на РО на НЯСС „Североизточна България“, сред които св. Р.Р., инспектор в цитираното учреждение, извършили
проверка на язовир „Ковачевец“, находящ се в имот с № 000082 в землището на с.Ковачевец,
общ Попово, обл. Търговище.
Установено било, че
язовирът, съгласно акт за публична общинска собственост № 2675/15.02.2000 г. е
собственост на общ.Попово, обл. Търговище.
От контролните органи е извършен оглед и
проверка на малката язовирна стена и на съоръженията към нея, както и е бил
извършен преглед на документацията, при които се установило, че липсва изготвен
проект за Контролно-измервателна система на язовира,като такъв не е бил
представен и в деловодната система на ДАМТН, въпреки издаденото задължително
предписание.
В констативния
протокол било посочено, че съгласно чл. 190а ал.2 от Закона за водите за
изпълнението на всички предписания е отговорен собственикът на язовирната стена
и съоръженията към нея. Посочено било, че за изпълнението на задължителните
предписания собственикът следва писмено
да уведоми председателя на ДАМТН чрез Регионалния отдел „Надзор на язовирните
стени и съоръженията към тях“ – РО НЯСС „Североизточна България“ с адрес: гр.
Варна, ул. Мургаш № 5 ет.3.
Протоколът бил
подписан от представляващ Община – Попово.
На 05.02.2020 г. на
Кмета на Община Попово чрез представляващо го
лице, а именно – св. Мария Генкова в качеството на деловодител в Община
-Попово е връчена покана за съставяне на
АУАН. След като на посочената в поканата дата и час не се явил представител на
Община - Попово, на 10.03.2020 г. св. Р.Р. съставил на собственика на язовир „Ковачевец“АУАН за извършено нарушение на чл. 190а ал.1 т.3
от Закона за водите.
През мес.март 2020 г. било възложено на полицейски служители при
РУП -Попово към МВР – св. Й.Й.и И.И.да
осъществят връчване на съставения АУАН на кмета на Община Попово. След като на
неустановена дата посочените полицейски служители не установили кмета на
Община- Попово, същите повторно посетили административния адрес на въззивника, като на 24.04.2020 г. актът бил предявен на
кмета и последният бил запознат със съдържанието му, но отказал да го подпише. В качеството на
свидетел на отказът да бъде осъществено връчване на акта и да бъде подписано
неговото съдържание бил вписан св. Й., който положил подпис в това качество.
На 28.08.2020 г. въз
основа на посочения АУАН е издадено обжалваното НП, с което на основание чл.
200 ал.1 т.39 от Закона за водите е ангажирана административно-наказателната
отговорност на въззивника като му е наложено
административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 2000 /две хиляди/
лева.
В хода на съдебното
производство са разпитани в качеството на свидетели актосъставителят
– св. Р., чиито показания съдът кредитира изцяло като обективни, пълни и
добросъвестно дадени.
Гореописаната фактическа обстановка се
установява от събраните в хода на съдебното производство писмени доказателства
по АНП, както и от гласните доказателства, приобщени към делото.
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение
за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност,
обоснованост и справедливост на наложеното административно наказание направи
следните правни изводи:
Жалбата е
процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в законоустановения срок
за обжалване и е приета от съда за
разглеждане и по същество е основателна по следните съображения.
Обжалваното НП №
НЯСС-148/28.08.2020 г. на Зам. председателя на ДАМТН е издадено от компетентен
орган, съгласно разпоредбата на чл. 201 ал.12 от ЗВ и видно от заверено копие
на Заповед № А-5/02.01.2018 г. на Председателя на ДАМТН, а АУАН е съставен от
компетентно длъжностно лице съгласно разпоредбата на чл. чл. 201, ал. 11, във
връзка с чл. 190, ал. 4 и чл. 190а, ал. 1, т. 2, т. 3 и т. 4 от Закона за
водите, във връзка с чл. 3, ал. 3 от Устройствения
правилник на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, оправомощава длъжностните лица от Главна Дирекция
"Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях" на Държавна
агенция за метрологичен и технически надзор.
Административно-наказателното
производство се е развило в сроковете, предвидени в нормата на чл. 34 от ЗАНН Доколкото в случая съставът на
нарушението предвижда като форма на изпълнителното деяние бездействие,
нарушителят следва да се счита открит към датата на извършване на проверката, на
която е констатирано неизпълнението. От тази дата започва да тече предвиденият
в чл. 34, ал. 1 от ЗАНН тримесечен срок, който не е бил изтекъл към датата на съставяне на АУАН.
В хода на административнонаказателното производство не са били
допуснати съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е било
издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на
чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника
нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е
обвинен и срещу какво да се защитава.Посочени са нарушените материално правни
норми, като наказанията за нарушенията са индивидуализирани.
Съдът намира, че в
хода на административно-наказателното производство не са дерогирани
нормите на чл. 40 ал.1 и чл. 43 ал.1 от ЗАНН, като е гарантирано правото на
защита на наказаното лице и в първата фаза на административно-наказателното
производство. От приобщената по делото чрез АНП
разписка се установява, че поканата за съставяне на АУАН е била надлежно
изпратена и връчена на въззивника и е получена от св.
Мария Генкова, за която не се оспорва да е осъществявала трудови функции в
Общината.
Видно от надлежно
извършеното отбелязване е спазено изискването да се предяви за връчване
съставения АУАН на представляващо въззивника лице, съотв. в съответствие с
разпоредбата на чл. 43 ал.2 от
ЗАНН при осъществен от кмета на Община-Попово отказ да подпише акта и да му
бъде връчен препис от същия, надлежно е удостоверен посочения факт с обективиране на АУАН датата на отказа, на имената и адреса
на свидетел, пред който е реализиран отказа, като същият е положил и подписа си
в съответствие с изискването на закона.
При така
установените факти, съдът намира че административно-наказателното производство
е проведено по начин, който гарантира
правото на защита на въззивника, като последния чрез
поведение на своя представляващ сам се е
лишил от възможността да реализира правото си на защита в пълен обем в първата
фаза на административно-наказателното производство. С цел именно да се избегне
допускането на злоупотреба с права, ЗАНН е предвидил възможността при
изпълнение процедурата на чл. 43 ал.2 от ЗАНН, актът да се счита надлежно
връчен въпреки отказът на нарушителя да окаже съдействие при предприетите
действия по връчването.
Съгласно разпоредбата
на чл. 190а, ал. 2 от ЗВ, собствениците на язовирни стени и съоръжения към тях
са длъжни да изпълняват предписанията по ал. 1, т. 3, според която разпоредба
Председателят на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор или оправомощените от него длъжностни лица по чл. 190, ал. 4
имат право: да дават предписания на собствениците на язовирни стени и/или на
съоръженията към тях съобразно правомощията си по този закон и наредбата по чл.
141, ал. 2, включително за извършване на мерки и действия за изясняване на
техническото състояние и на условията за експлоатация на контролираните обекти,
с изключение на язовирите по приложение № 1 към чл. 13, т. 1, за намаляване на
водните обеми, за което уведомява съответната басейнова
дирекция, както и да определят срок за тяхното изпълнение.
Безспорно в случая,
от оправомощени длъжностни лица при ДАМТН, РО НЯСС –
Североизточна България, на Община –
Попово, като собственик на язовир „Ковачевец“ , е дадено задължително предписание с констативен протокол № 05-04-18/04.04.2019 г. - да се представи проект за контролно-измервателна
система на язовира със срок на изпълнение 31.10.2019г.
Задължителните
предписания инкорпорирани в цитирания протокол са надлежно връчени на
представител на въззивника, не са били обжалвани и са влезли в сила.
Установено е безспорно от събраните по делото доказателства, че при последваща проверка, извършена на 27.01.2020 г. и обективирана в Констативен протокол № 05-04-9/30.01.2020
г. е установено, че цитираното
предписание не е изпълнено в определения
срок – 31.10.2019 г. , като същото не е било изпълнено и към датата на
извършване на проверката.
Безспорно по
посочения начин е нарушена нормата на чл. 190а ал.1 т.3 от ЗВ, адресат на която е именно Община Попово в
качеството на собственик на язовир „Ковачевец“.
При така
установените факти, съдът намира, че правилно и законосъобразно е ангажирана
административно-наказателната отговорност на въззивника
на основание чл. 200, ал. 1, т. 39 от ЗВ. Същата разпоредба предвижда наказване
с глоба, съответно имуществена санкция, за физическото или юридическото лице,
което не изпълни предписание по чл. 138а, ал. 3, т. 5 или задължение по чл.
190а, ал. 2 – от 1 000 до 20 000 лв.
За прецизност следва
да се посочи, че извършеното нарушение не би могло да се квалифицира като
"маловажен случай" по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Касае се за формално
нарушение, което всякога поставя в опасност обществените отношения, които е
призвана да гарантира нарушената материално правна разпоредба, свързани с
ефективния контрол върху техническото
състояние и безопасната експлоатация на язовирните стени и съоръженията към
тях. В настоящия случай, предвид установените по делото конкретни повреди по язовирната
стена, които са наложили и упражняването от контролните органи на правомощията
по чл. 190а ал.1 от ЗВ, неизпълнението на посочените предписания е създало
предпоставки от засягане на други обществени отношения. В този смисъл, пряка последица от извършеното
административно нарушение е лошо експлоатационно състояние на язовир „Ковачевец“
което аргументира извода за съществуваща в тази връзка възможна опасност от
преливане и разрушаване на язовирната стена, дължаща се на липсваща
контролно-измервателна система на язовира, дори и за определен период. Това от
своя страна би довело до наличието на непосредствена опасност от увреждане на
околната среда, хора и имущество. Процесното
нарушение, по начин на извършването, време, място и фактическа обстановка, не
се отличава с липса на обществена опасност или с незначителна обществена
опасност, в сравнение с обичайните случаи на административни нарушения от този
вид, поради което не са налице условията за квалифицирането му като
"маловажен случай" по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
Съдът обаче намира,
че наложеното административно наказание е неоснователно завишено и
неаргументирано определено над минималния предвиден в закона размер. Това
е така, доколкото по делото не е
установено да са настъпили конкретни вредни последици, респ. опасността от
увреждане да е трансформирана от потенциална в реална. Наред с това отсъстват
доказателства за други подобни нарушения на въззивника.
При индивидуализацията на административната санкция следва да бъде съобразен и
значителния период на реализирано противоправно бездействие. Поради изложените
съображения, съдът намира, че с оглед констатираните смекчаващи и отегчаващи
отговорността на въззивника
обстоятелства, предвид липсата на данни за финансовото състояние на Община
Попово, които да бъдат съобразени при индивидуализацията на санкцията,
справедливо и съответстващо на целите визирани в нормата на чл. 12 от ЗАНН се
явява административно наказание „Имуществена санкция“ наложено в минималния
предвиден в закона размер, а именно в размер
на 1000 / хиляда/ лева.
С оглед направеното
искане от процесуалния представител на въззивника за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът установи от правна страна
следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 63 ал.3 от ЗАНН в съдебните производства по обжалване на
издадени НП пред районния съд страните имат право на присъждане на разноски по
реда на Административнопроцесуалния кодекс.
В настоящия случай съдът е констатирал, че са
налице основания за изменение на наложената административна санкция, поради
което и се дължат разноски и за двете страни, съобразно отхвърлената, съответно
уважена част.
За въззивника при претендирани
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 650 лева, предвид изхода на производствто съдът намира, че следва да присъди сума в
размер на 325 лева.
По отношение на въззиваемата страна, съдът намира, че доколкото делото
протече в едно заседание, без явяване на представител и единствено с депозиране
на писмено становище, на АНО по принцип се дължат разноски в размер на сумата
от 80 лева, като предвид изхода на производството съдът следва да присъди
разноски съобразно изменената част възлизащи на сумата от 40 лева.
Воден от горното и
на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И:
ИЗМЕНЯ
НП № НЯСС-148/28.08.2020 г. на
Зам. председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор
/ДАМТН/, с което на Община -Попово на основание чл. 200 ал. т.39 от Закона за
водите й е наложено административно
наказание “Имуществена санкция“ в размер на 2000 /две хиляди/ лева за нарушение
на чл. 190а ал.2 , във в190а ал.1 т.3 от ЗВ, като НАМАЛЯВА размера на
административното наказание „Имуществена санкция“ до сумата от 1000 /хиляда/
лева.
ОСЪЖДА „ Община – Попово“ ДА ЗАПЛАТИ по сметка на
ДАМТН сумата от 40 /четиридесет /
лева юрисконсултско възнаграждение, на осн. чл. 37, ал.1 от ЗПП, вр. чл.
24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, във вр.
с чл. 78 от ГПК.
ОСЪЖДА
ДАМТН ДА ЗАПЛАТИ по сметка на „ Община – Попово“ сумата от 325 /триста двадесет и пет / лева,
представляваща разноски за платено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – гр. Варна на основанията, по реда на глава 12 от АПК в
14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: