Решение по дело №222/2018 на Районен съд - Несебър

РЕШЕНИЕ №135

 

№                                                             10.07.2019 г.                                            гр.Несебър

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Несебърски районен съд                                                                            граждански състав

на осемнадесети юни                                                       две хиляди и деветнадесета година

в публично заседание в състав:

                                                                                      Председател: Нина Моллова- Белчева

секретар: Атанаска Ганева

като разгледа докладваното от съдия Моллова- Белчева

гражданско дело № 222 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод исковата молба на „Б.П.П.Ф. С.А.”- клон България, ЕИК*********, против Е.Е.Т., ЕГН **********,***. Твърди се, че между страните бил сключен договор за потребителски заем № CREX-13186475 от 28.04.2016г. в размер на 518,24 лв., който е трябвало да бъде изплатен на 15 месечни вноски, всяка от които по 39,72 лева. Длъжникът бил преустановил плащането на вноските по кредита на 20.08.2016г., като към тази дата били погасени 3 вноски. Съгласно чл.3 от договорът, вземането на кредитора ставало изискуемо в пълен размер, ако кредитополучателят просрочи две или повече месечни вноски. Остатъкът от задължението възлизало на сумата от 466,26 лв., представляващи останалите 12 броя погасителни вноски към 20.09.2016 г., към която дата бил станал предсрочно изискуем в целия му размер. Алтернативно се твърди, че сумите били дължими поради изтичане и падежиране на последната погасителна вноска на 20.07.2017 г. Ответникът дължал и обезщетение за забава в размер на 4,63 лв. за периода от настъпване на изискуемостта- 20.09.2016 г. до 11.09.2017 г. Към настоящият момент се дължала сумата от 409,24 лв.- главница, 57,02 лв.- възнаградителна лихва, 40,63 лв.- лихва за забава. За вземането било подадено заявление по чл.410 от ГПК, въз основа на което било образувано ч.гр.д. № 844/2017 г. по описа на РС- Несебър, по което била издадена и заповед. Предвид връчването на съдебните книжа при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, се пораждал правния интерес на ищеца да предяви настоящата претенция за приемане за установено по отношение на Т. съществуването на вземането.

В месечния срок ответникът, чрез особения представител, е депозирал отговор, с който навежда твърдения за недопустимост, респективно неоснователност на исковете. Заявява се, че е налице неяснота в исковата молба по отношение дължимата главница и броя на непогасените вноски като се прави искане за представяне на официална справка, изхождаща от ответника, в която да е посочено изчерпателно какви суми се претендират от ответника. Навежда се възражение по чл.95 от ЗЗД за липса на съдействие на кредитора, тъй като не бил уведомил длъжника за настъпилото просрочие. На следващо място се прави възражение, че сключения договор не е потребителски, а стоков такъв, и за него не следвало да важат правилата на Закона за потребителите.

С определение от 09.05.2019 г. производството бе прекратено досежно претенцията, касаеща сумата от 57,02 лв., представляваща възнаградителна лихва.

Съдът, като взе предвид становищата на страните, приложения по делото доказателствен материал и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл.240 и чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).

По отношение на наведените възражения за недопустимост на производството, съдът се е произнесъл с определение от 09.05.2019 г., намирайки ги за неоснователни.

По делото е представен договор за потребителски паричен кредит № CREX-13186475 от 28.04.2016 г., сключен между страните, за сумата от 518,24 лв., която е трябвало да бъде изплатена на 15 месечни вноски, всяка от които по 39,72 лева. Предмет на съглашението било финансиране закупуването на преносим компютър на стойност 469 лв. Приложено е копие на фактура за сумата от 469 лв., като е посочено, че същата се заплаща по сметка в полза на „ПИК Компютър” ООД. Като получател на стоката се е подписал Е.Т..

С оглед изложеното в отговора на исковата молба и заявеното в съдебно заседание от страна на представителя на ответника, безспорни между страните са следните факти: 1. наличието на валидно сключен договор между страните; 2. усвояването на кредита от страна на ответника; 3. размера на задълженията на ответника. 

Предвид на така визираното следва да се приеме, че между страните по делото е възникнало валидно облигационно отношение, от което е видно, че на ответника е бил предоставен на посочената дата заем в размер на 518,24 лв. срещу задължение да върне заетата сума, заедно с такса ангажимент в размер на 77,74 лв., при годишен процент на разходите- 24,53%. Съгласно чл.3 от договора, ответникът дължи и лихва за забава в размер на законната лихва за периода на забавата върху всяка забавена погасителна вноска, която възлиза на сумата от 39,72 лв. Същата се дължи за периода от 20.09.2016 г.- падежа на втората непогасена вноска, до 11.09.2017 г.

В конкретния случай ищецът се позовава на настъпила предсрочна изискуемост по кредита на 20.09.2016 г., като се позовава на чл. 3 от Договора за потребителски кредит, съгласно който страните са уговорили, че при просрочване на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на Кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер, включително всички определени от този Договор надбавки, ведно с дължимото обезщетение за забава и всички разноски за събиране на вземането, без да е необходимо изпращане на съобщение от Кредитора за настъпване на предсрочната изискуемост. По делото няма спор, че са били заплатени само три вноски. За вземания по договор за потребителски кредит със сочената по- горе клауза, въпреки наличието на договореност, предсрочната изискуемост не настъпва автоматично, а е необходимо уведомяване на длъжника. Последният следва да е узнал, че кредиторът се е възползвал от тази си възможност. По делото няма данни, че волеизявлението на ищеца е достигнало до знанието на ответника, като дори не се твърди, че същия е бил уведомен. Предвид на това се налага извода, че твърдяната предсрочна изискуемост не е настъпила. Въпреки това обаче, задължението е станало изискуемо на основание настъпилият краен падеж на плащане- 20.07.2017 г., когато е следвало да бъде заплатена и последната 15- та вноска.

С оглед на така изложеното настоящата инстанция намира предявените претенции за основателни. Видно от приложената фактура, сумата от 469 лв. е била заплатена, а ответника е получил стоката, поради което за него е възникнало задължението да погася дадения заем в уговорените размери, за които, както бе посочено по- горе, няма спор.

Що се касае до възражението на ответника по чл.95 от ЗЗД, а именно липса на съдействие от страна на ищеца, изразяващо се в неуведомление предварително на длъжника за наличието на неплатено задължение, съдът намира, че същото не може да даде отражение върху дължимостта на вземанията. Липсата на уведомление не води до предсрочна изискуемост на вземането, но не е основание за отхвърляне на предявените претенции.

Съгласно разпоредбата на чл.86, ал.1 от ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Такава уговорка е заложена и в чл.3 от договора и следователно ищецът следва да бъде обезщетен за претърпените от него вреди, в размер на 40,63 лв.- законната лихва върху дължимите вноски, считано от изискуемостта на втората неплатена вноска- 20.09.2016 г. до 11.09.2017 г., за който период е предявен иска, както и за времето от подаване на заявлението по чл.410 ГПК- 26.09.20177 г. до окончателното изплащане на главницата.

Предвид на това, че процесните суми съвпадат с тези, за които е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 844/2017 г. по описа на РС- Несебър, Т. следва да бъде осъден да заплати и сумата от 75 лв., съставляваща направени разходи в заповедното производство.

На основание чл.78 ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати и сумата от 125 лв., представляваща заплатена държавна такса за настоящото производство, 100 лв.- юрисконсултско възнаграждение, 300 лв.- възнаграждение за особен представител.

Мотивиран от горното, Несебърският районен съд

 

РЕШИ:

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО съществуването на вземанe в полза на Б.П.П.Ф. С.А.”- клон България, ЕИК*********, със седалище и адрес на управление-***, Бизнес Парк София, сграда 14, представлявано Д.Д., против Е.Е.Т., ЕГН **********,***, по Заповед № 450/27.09.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 844/2017 г. по описа на РС-Несебър, за сумата от 409,24 лева- главница по договор за потребителски паричен кредит № CREX-13186475 от 28.04.2016г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението- 26.09.2017г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 40,63 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 20.09.2016г. до 11.09.2017г.

ОСЪЖДА Е.Е.Т., ЕГН **********,***, да заплати Б.П.П.Ф. С.А.”- клон България, ЕИК*********, със седалище и адрес на управление-***, Бизнес Парк София, сграда 14, представлявано Д.Д., сумата от 75 лв., представляваща направени разноски по заповедното производство, и сумата от 525 лв., представляващи разноски по настоящото производство.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Бургас в двуседмичен срок от уведомяването на страните за изготвянето му.

След влизане в сила на решението да се изплати на адв. П.Ч. сумата от 300 лв., представляваща възнаграждение за положения труд.

 

 

                                                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: