Определение по дело №36/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

С решение № 137 от 01.12.2011 г., постановено по гр.д.№ 2051/2010 год., Кърджалийският районен съд е изнесъл на публична продан недвижим имот, представляващ урегулиран поземлен имот І – 1, с пл.№ 1в кв.2 по плана на С., О., одобрен със заповед № 569/06.10.1981 г., с площ 540 кв.м., ведно с построената в него масивна жилищна сграда на един етаж със застроена площ от 100 кв.м., състояща се от четири стаи, баня, салон и стая в подпокривното пространство, при граници на УПИ І – 1: север – граници на урбанизираната територия, запад – граници на урбанизираната територия, юг – улица и изток – УПИ ІІ – 1, като получената цена след проданта се разпредели между М. А. Х. от С., О. и Е. Д. Х. от С., О., предвид правата им на съсобственост върху имота, както следва: по ½ идеална част за М. А. Х. и ½ идеална част за Е. Д. Х.. С решението си съдът е осъдил всеки един от съделителите М. А. Х. и Е. Д. Х. да заплати по сметка на съда държавна такса върху стойността на дела си в размер на по 340 лева.

Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът Е. Д. Х., който чрез своя процесуален представител, го обжалва в срок. Счита, че същото е неправилно – незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Неправилно съдът приел, че относно процесния недвижим имот следвало да се приложи разпоредбата на чл.348 от ГПК – изнасяне на публична продан, по съображения обосновани от заключението на вещото лице по назначената съдебно – техническа експертиза, както и неправилно приел, че в конкретния случай не била приложима хипотезата на чл.349, ал.1 от ГПК. Твърди се също в жалбата, че вещото лице от назначената по делото съдебно – техническа експертиза не отговаряло на изискванията за този вид експертизи, а именно – да е архитект. Счита, че позоваването на съда на постоянната практика на ВКС и на т.8 от Тълкувателно решение № 1/19.05.2004 г. било неправилно и незаконосъобразно, тъй като посочената точка била неприложима в конкретния казус. Излагат се съображения, че не било законно, нито морално Е. Д. Х., който имал две малки деца от друга съпруга и не притежавал друг имот, да се изнесе процесния имот на публична продан. Моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение на районния съд и реши делото по същество, като предостави в дял на въззивника процесния недвижим имот. Претендира направените по делото разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор на жалбата от въззиваемата М. А. Х.. След този срок е постъпило писмено становище от процесуалния представител на въззиваемата М. А. Х..

Въззивният съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, констатира следното:

Атакуваното решение е валидно и допустимо, като не са налице основания за обявяването му за нищожно или обезсилването му като недопустимо.

С атакуваното решение първоинстанционният съд е извършил делба на процесния недвижим имот, като на основание чл.348 от ГПК го е изнесъл на публична продан.

От заключението на назначената по делото съдебно – техническа експертиза се установява, че съществуващото функционално разпределение на жилищната сграда, допусната до делба, не позволява разделянето й на две реални части в съответствие със строителните правила и нормативи, изискванията на ЗУТ и Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните територии и устройствени зони, респективно – че същата е неподеляема. По отношение на съдебно – техническата експертиза, неоснователен е направения във въззивната жалба довод, че вещото лице, изготвило експертизата, не отговаря на изискванията за този вид експертизи. В тази връзка, следва да се посочи, че вещото лице Т.Я., изготвило съдебно – техническата експертиза, е вписано като вещо лице в Списъка на специалистите, утвърдени за вещи лица от комисията по чл.401, ал.1 от ЗСВ за района на Окръжен и Административен съд – Кърджали, в клас 5.5 „съдебна строително – техническа експертиза”, като същата е строителен инженер – промишлено и гражданско строителство и като такава отговаря на изискванията за този вид експертизи. Впрочем, видно от протокола от проведеното на 07.11.2011 г. съдебно заседание, процесуалният представител на въззивника Е. Д. Х. не е оспорил по какъвто и да е начин заключението, нито е направил доводи в тази насока, а напротив – изрично е изразил становище заключението да бъде прието.

Установено е също така, че допуснатият до делба недвижим имот е представлявал съпружеска имуществено общност, която след прекратяване на брака между страните с развод се е превърнала в обикновена съсобственост при равни дялове за всеки от съделителите. Установено е също така, че страните нямат ненавършили пълнолетие деца, като последните още към момента на предявяване на иска за развод са били пълнолетни.

При така установените по делото обстоятелства, настоящият състав намира въззивната жалба на съделителя Е. Д. Х. за неоснователна. Разпоредбата на чл.349, ал.1 от ГПК, визираща предпоставките за възлагане на неподеляемото жилище в дял на единия от бившите съпрузи, изÞсква: 1) жилището да е било съпружеска имуществена общност, прекратена поради развод /както е в настоящия случай/; 2) на претендиращия възлагане съпруг да е предоставено упражняването на родителските права по отношение на децата от брака и 3) същият да не притежава друго жилище. Тези условия са изброени изчерпателно и се изисква кумулативното им наличие. Липсата на което и да е от тях води до невъзможност за поставяне в дял на недвижимия имот на депозиралия искането за възлагане бивш съпруг, в който смисъл е и Тълкувателно решение № 1 от 19.05.2004 г. на ВКС по гр.д.№ 1/2004 г., ОСГК. В случая не е налице втората предпоставка на чл.349, ал.1 от ГПК, а именно – на претендиращия възлагане съпруг да е предоставено упражняването на родителските права по отношение на децата от брака, тъй като същите нямат ненавършили пълнолетие деца. Съгласно т.5 от цитираното Тълкувателно решение № 1/2004 г., непълнолетието на родените от брака деца като юридически факт и материалноправна предпоставка за възлагане по чл.288, ал.2 от ГПК /отм./, който текст е възпроизведен понастоящем в чл.349, ал.1 от ГПК, следва да е налице към момента на приключване на устните състезания в първата инстанция. А както се посочи по – горе, децата на страните са навършили пълнолетие още преди предявяване на иска за развод, респективно – преди предявяване на иска за делба.

Доколкото по делото не е налице една от предпоставките за възлагане на имота в дял на някой от бившите съпрузи по чл.349, ал.1 от ГПК, ирелевантни са направените във въззивната жалба доводи, че въззивникът Е. Д. Х. нямал друго жилище и имал две малки деца от друга жена, с която живеел, както и че съделителката М. А. Х. трайно и постоянно живеела в Република Турция.

При това положение и доколкото по делото е установено, че се касае до неподеляем имот, който не може да бъде разделен на два реални дяла, правилно първоинстанционният съд е извършил делбата чрез изнасяне на публична продан на допуснатия до делба недвижим имот.

С оглед направените във въззивната жалба доводи, следва да се посочи също и че в случая е неприложима разпоредбата на чл.349, ал.2 от ГПК за възлагане на неподеляемото жилище на някой от съделителите, доколкото същата изисква съсобствеността върху допуснатият до делба имот да е възникнала в резултат на наследяване, какъвто не е настоящия случай.

Ето защо като е постановил изнасяне на допуснатия до делба недвижим имот на публична продан, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което като такова следва да бъде потвърдено.

Водим от изложеното и на основание чл.271, ал.1 от ГПК, Окръжният съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 137 от 01.12.2011 г., постановено по гр.дело № 2051/2010 г. по описа на Кърджалийския районен съд.

Решението подлежи на касационно обжалване, при наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 от ГПК, пред Върховния касационен съд на Република България в едномесечен срок от съобщението му на страните.

Председател : Членове : 1.

2.