РЕШЕНИЕ
№ 4076
гр. Пловдив, 03.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Диляна В. Славова
при участието на секретаря Десислава В. Кръстева
като разгледа докладваното от Диляна В. Славова Гражданско дело №
20225330106034 по описа за 2022 година
Съдът е сезиран с искова молба подадена от „ЮБЦ“ ЕООД с ЕИК:*********, със
седалище и адрес на управление в гр. София, р-н Триадица, бул. „България“ № 81, вх. В, ет.
8, представлявано от Ю. Б. Ц., чрез пълномощника му – адв. Г. против Т. М. И. с ЕГН:
**********, с адрес в гр. П., ул. „А.“ № *, с която е предявен установителен иск с правна
квалификация чл. 422, във вр. с чл. 415, ал. 1, във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че ищецът предявява претенцията си въз основа на
Анекс от 10.03.2019г. към Договор за цесия от 01.10.2019г. с прехвърлител на вземанията
„С.Г.Груп“ ООД с ЕИК: *********, което дружество от своя страна било цесионер на
вземания по договор от 16.10.2018г. с прехвърлител „БТК“ ЕАД. Твърди се, че ответникът е
ползвал предоставени от последното дружество услуги, като потреблението било
фактурирано под клиентски номер на абоната ******. Между ответника и това дружество
бил сключен договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги от 23.11.2018г. Били
издадени 2 бр. фактури за отчетен период 22.02.2019г.-21.04.2019г., обективиращи
незаплатени услуги на обща стойност 33,98 лева. Неплащането в срок на сумите по
фактурите обусловило правото на оператора да прекрати едностранно индивидуалния
договор на абоната, като датата на деактивация на процесния абонамент била 06.06.2019г.
Твърди се, че ответника бил уведомен за сключените договори за цесия.
Въз основа на гореизложените твърдения съдът е сезиран с искане да постанови
Решение, с което да признае за установено спрямо ответника, че същия дължи на ищеца
сумата от 26,49 лева представляваща незаплатена далекосъобщителна услуга, дължима по
повод на договор с клиентски ******, сключен между ответника и мобилния оператор
„БТК“ ЕАД за периода от 22.02.2019г. до 21.04.2019г., за която сума е издадена Заповед за
изпълнение № 10003/26.11.2021г. по ч.гр.д. № 18505/2021г. по описа на ПРС, 9-ти гр.
състав. Претендират се и присъждане на направените в заповедното и в настоящото
производство разноски.
1
В срока по чл. 131 ГПК от ответника Ю. Б. Ц. не е постъпил отговор на исковата
молба, нито е изразено становище по иска, като ответника не се явява на първото по делото
съдебно заседание, не ангажира доказателства и не е направено искане за разглеждане на
делото в отсъствие на страната.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед
наведените от ищеца доводи, намира за установено следното:
Като писмени доказателства по делото са приети Договори за цесия от 16.10.2018г. и
от 01.10.2019г., извлечение от Приложение № 1 към договор за цесия от 01.10.2019г.,
договор за мобилни услуги, заверени копия на 2 бр. фактури, общи условия на мобилния
оператор, уведомление за цесия и анекс към договор за цесия от 01.10.2019г.
Ответникът не твърди и не ангажира доказателства за извършено плащане.
От пълномощника на ищеца е постъпила молба /приложена на л. 32 от делото/ за
постановяване на неприсъствено решение при наличие на предвидените в чл. 238 от ГПК
предпоставки, което се поддържа, видно от депозираната преди съдебното заседание молба.
Препис от исковата молба е редовно връчен на ответната страна. Същият е редовно
призован и за първото по делото заседание, като в изпратеното му съобщение, изрично е
вписано, че при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание без
да е направено изрично искане делото да се гледа в отсъствие на представител на страната,
насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или
прекратяване на делото, както и присъждане на разноските.
От друга страна, с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и ангажираните
от ищеца, приети по делото писмени доказателства, се налага извод, че искът е вероятно
основателен.
В тази връзка съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 238 и сл. от ГПК за
постановяване на неприсъствено решение, поради което искът следва да бъде уважен, без
решението да се мотивира по същество.
Предвид горното, следва да се приеме, че в полза на ищеца съществува съответното
парично вземане, по отношение на което вече е била издадена заповед за изпълнение.
Вземането за разноски по заповедта също е дължимо, но според мотивната част на т. 12 от
ТР № 4/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС за него съдът в исковото производство следва да се
произнесе с изричен осъдителен диспозитив, които да се отрази в настоящото решение.
На основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца направените разноски за настоящото производство, които се претендират и са
налице доказателства, че са действително заплатени- държавна такса за образуване на
делото в размер на 25 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 180 лева, както и
разноските в заповедното производство – заплатена ДТ в размер на 25 лева и адвокатско
възнаграждение в размер на 180 лева.
Поради изложеното и на основание чл. 239 ал. 2 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО спрямо ответника Т. М. И. с ЕГН: **********, с
адрес в гр. П. , ул. „А.“ № *, че дължи на ищеца „ЮБЦ“ ЕООД с ЕИК:*********, със
седалище и адрес на управление в гр. София, р-н Триадица, бул. „България“ № 81, вх. В, ет.
8, представлявано от Ю. Б. Ц. сумата от 26,49 лева представляваща незаплатена
далекосъобщителна услуга, дължима по повод на договор с клиентски *****, сключен
2
между ответника и мобилния оператор „БТК“ ЕАД за периода от 22.02.2019г. до
21.04.2019г., за която сума е издадена Заповед за изпълнение
№ 10003/26.11.2021г. по ч.гр.д. № 18505/2021г. по описа на ПРС, 9-ти гр. състав.
ОСЪЖДА Т. М. И. с ЕГН: **********, с адрес в гр. П., ул. „А.“ № *, да заплати на
ищеца „ЮБЦ“ ЕООД с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление в гр. София, р-
н Триадица, бул. „България“ № 81, вх. В, ет. 8, представлявано от Ю. Б. Ц. сумата от 205
лева /двеста и пет лева/, представляваща направени в настоящото производство разноски,
както и сумата от 205 лева /двеста и пет лева/ разноски в заповедното производство.
Решението не подлежи на обжалване, а ответникът разполага със защита срещу
него, съобразно чл. 240 от ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
3