№ 159
гр. Разград, 22.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Рая П. Йончева
Членове:Валентина П. Димитрова
Атанас Д. Христов
при участието на секретаря Небенур Р. Хасан
в присъствието на прокурора Веселин Якимов Минков (ОП-Разград)
като разгледа докладваното от Валентина П. Димитрова Въззивно
гражданско дело № 20213300500190 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.267 и сл. от ГПК.
С Решение №237/21.05.2021г., постановено по гр.дело №1563/2020г. Разградският
районен съд е осъдил Прокуратурата на Р.България на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ да
заплати на Г. Р. Г. от гр.Кубрат сумата 5 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от незаконно обвинение по БП№211/2018г. по описа на РУ на МВР-Кубрат,
поддържано по две първоинстанционни наказателни общ характер дела по описа на РРС и две
въззивни наказателни общ характер дела по описа на ОС-Разград, по което обвинение е бил
оправдан, както и сумата 3 100 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени
вреди, заплатени адвокатски възнаграждения, ведно със законната лихва върху присъдените суми,
считано от 05.08.2020г. до окончателното им заплащане.Отхвърлил е претенцията на ищеца за
имуществени вреди над уважения размер от 5 000 лв.до претендирания такъв от 20 000
лв.Присъдил е в негова полза разноски, съобразно уважената част от исковете.
Ответникът Прокуратурата на Р.България обжалва решението в осъдителната му част чрез
ОП-Разград.Счита в тази му част решението за неправилно, съответно за несправедливо по размер
присъденото обезщетение, като излага подробни съображения в жалбата.Моли решението да бъде
отменено с отхвърляне на предявения иск или евентуално присъждане на обезщетение в много по-
нисък размер.
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок от легитимирана страна в
процеса–ответник в първоинстанционното производство.
Отговор на жалбата другата страна в производството е подала, чрез пълномощник, като
1
счита подадената срещу решението въззивна жалба от ответника за неоснователна, като излага
подробни съображения.
Заедно с отговора ищецът е подал и насрещна въззивна жалба, с която атакува решението
на РС в частта, с която искът е отхвърлен над сумата 5 000 лв. до претендирания размер от 20 000
лв., като излага съображения във връзка с приложението на чл.52 от ЗЗД.
С въззивната жалба и насрещната такава не се правят доказателствени искания.
В съдебно заседание всяка от страните поддържа подадената от нея въззивна жалба.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от релевираните въззивни основания в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени и гласни
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира за установено от фактическа страна следното:
Районен съд Разград, е бил сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3,
предл. 2 ЗОДОВ, предявен от ищеца Г. Р. Г. против Прокуратурата на Р.България с цена на иска
20 000 лв.
В исковата молба са изложени твърдения и същата е подкрепена с писмени доказателства
за образувано срещу ищеца на 28.06.2018г. е образувано БП № 2903М-211/2018г. по описа на
РУМВР-Кубрат за извършено от него престъпление по чл.234в от НК /неправомерно
присъединяване на санитарно помещение в стопанисван от него обект към водоснабдителната
система в периода 05.10.2017г.-28.06.2018г/, за привличането му като обвиняем по същото на
03.07.2018г. и внасяне на следващия ден, 04.07.2018г. на обвинителен акт в съответния Кубратски
РС, пред който е образувано о НОХД №170 по описа за 2018г.Няма спор по делото за
продължителността на наказателното производство в двете му фази, отводите на съдиите от КРС и
изпращането на делото за разглеждане от РС-Разград , пред който е било образувано НОХД
№566/2018г. По същото са проведени общо 5 съдебни заседания, в които ищецът е представляван
от адвокат. Делото е приключило с присъда №142/19.03.2019г., като обвиняемият Г. Р. Г. е признат
за невиновен в извършване на престъпление по чл.234в от НК и оправдан по така повдигнатото
му обвинение.Тази оправдателна присъда е била протестирана от РП-Разград и пред ОС-Разград
образувано ВНОХД №196/2019г. С решение от 23.07.2019г. по същото, РОС е отменил същата и е
върнал делото за ново разглеждане от друг състав.При връщането на делото пред РС-Разград е
образувано НОХД №566/2019г. по описа на PC Разград.По него са проведени общо 5
съд.заседания и и с присъда от 18.02.202г. обв.Г.Русев отново е признат за невиновен в
извършване на престъпление по чл.234в от НК и оправдан.И тази оправдателна присъда е
протестирана пред РОС от РП-Разград , с искане за отмяна и осъждане на обвиняемия, като с
решение от 05.08.2020г. по ВНОХД №132/2020г. ОС-Разград е потвърдил атакуваната пред него
оправдателна присъда, която е влязла в сила на същата дата.В обобщение се установява, че
наказателното производство срещу оправдания Г. Р. Г. е продължило малко повече от две години,
а именно две години и един месец.
Спорни по делото са въпросите за доказаност на заявената от ищеца претенция, както и
за размера на присъдените обезщетения съответно за имуществени и неимуществени вреди, като
2
по отношение на това за неимуществени вреди се сочи, че същият е прекомерно завишен.
Безспорно е по делото, че до повдигане на обвинението в извършване на престъпление
по чл.234в от НК ищецът е бил неосъждан, с две висши образования - инженерно и юридическо. В
хода на професионално си развитие, е заемал длъжности като „Директор специално
производство“ към основното предприятие на българската военна промишленост - ДСО
„Металхим“, Юрисконсулт на Община Кубрат, Инспектор в КУИППД, сега КПКОНПИ, след
което успешно е развивал собствен бизнес в областта на ресторантьорството и хотелиерството.
Управлявал е 4 ресторанта и един хотел, респ. персонал от близо 30 души. Повдигането на
обвинението в извършване на престъпление по чл.234в от НК оказало силно негативно
емоционално въздействие върху него, под угрозата да бъде признат за виновен и осъден и да бъде
накърнено доброто му име сред неговите съграждани.Ищецът е бил лишен и от възможността
Освен емоционално негативното възприятие на случващото се, ищецът е бил лишен от да
упражнява и любимото си хоби - да ловува, тъй като повдигнатото обвинение срещу него е
несъвместимо с правото за притежание на ловно огнестрелно оръжие - чл.58 ал.(1) т.2 предл.2 от
ЗОБВВПИ.Последното наложило и прехвърляне на собствеността върху притежаваните от него
ловни оръжия, за да не бъдат отнети по предвидения за това ред - чл.155 ал.(1) от ЗОБВВПИ, което
допълнително да го злепостави. През 37-години в които е бил ловец ищецът Г. е бил и
Председател на ловното сдружение в град Кубрат в продължение на 12 години.Не е оборено
твърдението му ,че невъзможността от упражняване правото на лов и неговото преустановяване,
допълнително и значително са ограничили личната му сфера и възможността му да намира
развлечение от създалото се негативно ежедневие, което задълбочило стреса и създалото се
чувство на безпомощност и срам.
От събраните гласни доказателства се установява, че ищецът се ползвал с добро име в
града, бил уважаван, заведението което стопанисвал бил посещавано, преди извършената проверка
и повдигането на обвинението, постепенно работата напълно замряла.След повдигане на
обвинението и започване на наказателното прозиводство ищецът бил много угрижен, станал
напълно друг човек, несигурен в себе си, затворен, рядко посещавал заведението, което
стопанисвал, хората от приятелския му кръг се отдръпнали. Изживял много тежко снемането на
отпечатъци и извършването на полицейска регистрация.
И преди образуване на наказателното производство срещу него ищецът имал
здравословни проблеми. От назначената и приета по делото СМЕ се установява, че сърдечно-
съдовите проблеми на Г. датират от 2010г., когато е бил диагностициран с диагноза: Дилатативна
кардиомиопатия. Атеросклероза. Хипертонична болест Пет, лека степен, сърдечна форма. Умерена
митрална регургитация. През лятото на 2017г. била извършена имплантация на електрокардио
стимулатор/система за ресинхронизираща терапия.В началото на м.октомври 2018г. поради
влошаване на здравословното състояние ищецът бил приет в болница, като впоследствие била
извършена имплантация на електрокардиостимулатор/система за ресинхронизираща
терапия.Вещото заключава, че с оглед наличните заболявания на ищеца, всяко емоционално
разстройство би било провокиращ фактор за възникване на промени в артериалното налягане,
провокиране на аритмии и разстройство на нервната система. Възникването на камерна тахикардия
е потенциално летална аритмия която застрашава живота на пациента. С оглед наличната тежка
сърдечна патология и придружаващи заболявания, следвайки препоръките за добра медицинска
практика пациента е бил абсолютно индикиран за надграждане на ресинхронизиращото устройство
с функция за дефибрилатор за възможно предотвратяване на настъпване на внезапна сърдечна
3
смърт, което не би било постигнато с използването единствено на медикаменти.
Вещото лице по назначената съдебно-психологическа експертиза заключава, че ищецът е
преживял ситуация на силно безпокойство, несигурност, обида и уронване на престижа и личното
достойнство , като при него не са установени тежки промени във възприятията и ограничение
върху контрола, при налични физически проявления на симптомите на стрес, които са разстроили
допълнително неговото здраве - сърдечните проблеми, но въпреки това, ищецът е запазил
изначалната си устойчивост, адаптивност и уравновесеност. ситуация.Поведението му е напълно
подредено, не излиза извън рамките на обичайното.Социалното му функциониране, макар и
променено с пенсионирането е продължило в обичайния за него стил - продължил да работи,
управлявайки хотелската част и един от ресторантите си, полага грижи за семейството и внуците
си, поддържа социални контакти.
При така установените фактически обстоятелства е безспорно, че са налице
предпоставките на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за ангажиране отговорността на държавата. Спорен е
въпросът какъв е размера на дължимото обезщетение.
Окръжният съд намира, че във връзка с висящото наказателно производство ищеца е
търпял психически страдания, стрес, притеснения във връзка с неоснователно повдигнатото
обвинение, страх от осъждане. Освен това, видно и от показанията на разпитаните свидетели, в
периода на воденото наказателно производство е имало и видима промяна в ищеца – затворил се в
себе си, загубил желанието си за социални контакти, странял от познатите си, изпитвал страх и
безпокойство. Притеснявал се за доброто си име и авторитет, още повече, че информацията за
воденото наказателно производство се разпространила в малкия град, в който живее. Уронени
били честта и достойнството му, чувствал се злепоставен.В този смисъл окръжният съд счита, че
не може да бъде споделено изложеното във въззивната жалба на ответника, че свидетелските
показания са само такива от близки роднини на ищеца и същите не следва да бъдат кредитирани.В
случая единият свидетел е действително съпругата на ищеца, а другия негов бивш служител, като
следва да се посочи, че именно лица от най-близкия кръг на ищеца имат непосредствени
впечатления от емоционалното му и физическо състояния в процесния период.
При определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди и в съответствие с
отговора на правния въпрос, даден по-горе, районният съд е отчел продължителността на
негативното засягане на правата на личността /която не е неразумна/, вкл. наложената мярка за
неотклонение , която не води до извеждане от обичайната семейна и социална среда/, тежестта на
престъплението по чл.234в от НК, наказуемо с лишава от свобода до 5 години и глоба, което не се
явява тежко по смисъла на чл. 93, т. 7 НК/, възрастта на ищеца, злепоставянето му пред широк
кръг лица, уронването на доброто му име, с което той се е ползвал в малкия град, заемайки
различни длъжности.Налични са и безспорни медицински данни за допълнително сериозно
влошаване на здравословното състояние на ищеца от есента на 2018г., т.е. след образуване на
наказателното производство и изживения стрес, който се явява съпътстващ фактор, който
повлиява в съответна степен състоянието на сърцето и артериалното налягане.При съобразяване на
изложеното до тук, окръжният съд намира, че с оглед критериите на чл.4 от ЗОДОВ и чл.52 от
ЗЗД, конкретните обстоятелства на случая, ангажираните доказателства, обществено-
икономическите условия в страната, за обзвреда на претърпените от ищеца неимуществени вреди
се дължи именно сума в размер на 5 хиляди лева, такава каквато е присъдена и от първостепенния
съд.Същата е дължима ведно със законната лихва, считано от 05.08.2020г.Присъждането на сума в
4
по-голям размер, над присъдения, би довело до неоснователно обогатяване на ищеца, при
конкретиката в случая, поради което подадената срещу отхвърлителната част на решението
насрещна въззивна жалба се явява неоснователна и не следва де бъде уважавана.
По отношение на претенцията за имуществени вреди:
Същата се явява основателна и доказана по размер, при наличието на безспорни
доказателства за осъществена адвокатска защита в хода на наказателното производство и
заплатени суми за адвокатско възнаграждение общо в размер на 3 100 лв.Тези суми представляват
имуществена вреди от незаконното обвинение и подлежат на възстановяване от страна на
държавата, дължими са, както и обезщетението за неимуществени вреди, считано от влизане в
сила на оправдателната присъда.В този смисъл неоснователно се явява възражението във
въззивната жалба, подадена от ответника за недължимост на посочената сума, претендирана като
имуществени вреди от ищеца.
По изложените съображения, Разградският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №237/21.05.2021г., постановено по гр.дело №
1563/2020г. по описа на Разградски районен съд.
Решението подлежи на касационно обжалване в 1-месечен срок от връчването му на
страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5