№ 46
гр. Сливница, 04.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, VI-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Ангелина Г. Гергинска
при участието на секретаря Мария В. Иванова
като разгледа докладваното от Ангелина Г. Гергинска Административно
наказателно дело № 20211890200567 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
„..........“ ЕАД, ЕИК ........, със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к. „.............
представлявано от М.Б.С. е подал жалба срещу наказателно постановление № 20 от
04.10.2021г., издадено от кмета на Община Божурище, с което му е наложено
административно наказание “имуществена санкция” в размер на 1 800лв. на основание
чл.44, ал.1, т.12 от Наредба за управление на отпадъците на територията на община
Божурище /Наредбата/ за нарушение по същия член.
В жалбата се моли наказателното постановление да бъде отменено като неправилно и
незаконосъобразно. Твърди, че неправилно е посочен, жалободателя, като в процесното НП
не е изписано правилно името и седалището на управление, както и представителят му,
което води до затруднение в идентификацията му. Посочва, че като нарушен е посочен чл.
от Наредбата, но тази разпоредба не се съдържа санкция; че като нарушение е посочване
„заравняване“ с големи земни маси, но в чл.44, ал.1, т.12 от Наредбата не се споменава
такова действие. Посочва, че в съставеният АУН е посочено че на място са установени „три
лица с МПС, два товарни автомобила и един багер“, като счита че липсват доказателства за
извършено нарушение, а за присъствие на мястото на нарушението на автомобил
собственост на жалбодателя. В съдебно заседание не се явява, не се предствалява.
Ответната по жалбата страна – Община Божурище, редовно призована пред
настоящата съдебна инстанция, изпраща представител, поддържа жалбата. Представя
станвището си писмено.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото писмени
доказателства приложени и приети с административнонаказателната преписка по съставяне
на процесното НП и показанията на свидетелите Ж. К. Т., М. Б. К. и В. ИВ. В., намира
следното:
По повод получен сигнал в Община Божурище, относно нерагламентирани дейности
по насипване в частни терени в землището на с.Пролеша, местността „Лазар“ кмета на
общината със своя заповед №РД-318/29.07.2021г. назначава постоянно действаща комисия,
която да следи за спазване на Наредбата. На същата дата назначената комисия, в това число
1
и свидетелите Ж. К. Т. и М. Б. К., заедно със свидетеля, В. ИВ. В. (собственик на имот, в
който се извършва насипване на земни маси), отиват на мястото - землището на с.Пролеша,
местността „Лазар“ . На мястото установили три лица с МПС, два товарни автомобила и
един багер. Св.Т., със свои колеги останала в автомобил , препречващ пътя към
магистралата, а св. К. с друг автомобил навлезли в имотите, за да видят до къде стига самото
засипване, при което видяла как единият от камионите тъкмо изсипва последната част от
количеството земя и се отправил към изхода на имота. Свидетелите се опитали да спрат
излизането на техниката, до идването на полицията, но въпреки че се представили,
камионите и багера напуснали имотите. Свидетелите заснели, камионите и записали
регистрационните им номера. При идването на полицията на място заварили
тежкотоварните автомобили не били на място. Свидетелката Т. съставила констативен
протокол за установеното на 29.07.2021г., към който са приложени снимки на заверените на
място леки и тежкотоварни автомобили. Било изпратено запитване до полицията за
установяване собствениците на тежкотоварните автомобили, според което установеният на
място товарен автомобил с рег. № ............., марка „Мерцедес“, модел „Арокс“ е собственост
на „..........“ ЕАД с ЕИК ......... Извършена е проверка в общинската администрация, относно
наличието на направление за извозване на земни маси на дружеството жалбодател, от която
било установено, че такова не е издавано. Извършено е геодезическо заснемане, с което е
установено кои са собствениците на засегнатите терени. След като било установено, че
жалбодателят е собственик на установеният на мястото на нарушението товарен автомобил
с рег. № ............., марка „Мерцедес“, модел „Арокс“ му било изпратено предписание,
получено от жалбодателя на 03.09.2021г. (л.33), с което му е определен двуседмичен срок да
организира почистването на посочените в същото терени в съответствие с първоналното
състояние на имотите. След изтичане на даденият в предписанието срок и след
констатиране, че не са предприети указаните деяствия, на дружеството жалбодател е
съставен АУАН №17/09.09.2021г. от св.Ж.Т., в присъствието на свидетелите М.К. и В.В. в
отсъствието на представител на дружеството жалбодател за извършено нарушение по чл.44,
ал.1, т.12 Наредбата, а именно защото на територията на община Божурище се забранява
депонирането и насипването със земни маси и/или строителни отпадъци без съответните
разрешителни документи. АУАН е връчен по пощата с обратна разписка на жалбодателя. Не
са депозирани възражения по съставеният АУАН.
Въз основа на така съставения АУАН било издадено атакуваното НП № 20 от
04.10.2021г., издадено от кмета на Община Божурище, с което му е наложено
административно наказание “имуществена санкция” в размер на 1 800лв. на основание
чл.44, ал.1, т.12 от Наредба за управление на отпадъците на територията на община
Божурище /Наредбата/ за нарушение по същия член.
С оглед на така приетата за установена фактическа обстановка, съдът намира
следното от правна страна:
Жалбата против НП е допустима, като подадена срещу подлежащо на обжалване
пред съд НП, от легитимирано лице и в законоустановения срок.
Административнонаказателното производство се образува със съставянето на акта, с
който се установява извършването на административното нарушение. Към момента на
съставяне на АУАН са действали правилата на ЗАНН, в последствие изменени. Съгласно
действащите към момента на съставяне на процесния АУАН в чл.42 от ЗАНН са въведени
минималните законови изисквания към един акт за установяване на административно
нарушение, които следва да са налице, за да бъде той законосъобразен. Посочените в чл.42
от ЗАНН законови реквизити на акта за установяване на административно нарушение са с
императивен характер.
Съгласно действащата към онзи момент разпоредба на чл.40, ал.1 от ЗАНН,
уреждаща процедурата по съставянето на АУАН, акта се съставя в присъствието на
нарушителя. Чл.40, ал.2 от ЗАНН предвижда възможност за съставянето на акта в отсъствие
на нарушителя - когато е известен, но не може да бъде намерен или след покана не се яви за
съставяне на акта. В случая не става ясно защо АНО е избрал реда по чл.40, ал.2 от ЗАНН за
2
съставяне на АУАН, като това безспорно е станало, без да са били налице законовите
предпоставки за това. Несъмнено, макар и дружеството нарушител да е било известно, няма
данни и доказателства да е бил търсен и ненамерен негов представител. Имайки предвид
извършване на нарушение от юридическо лице, АНО е следвало след констатирането му да
изпрати покана до това лице и само в случай на неявяване на управителя на дружеството
или на упълномощен от него представител, актосъставителят да пристъпи към съставяне на
АУАН в отсъствие на нарушителя. Със съставянето на акта в отсъствие на нарушителя, без
да са налице условията на чл.40, ал.2 от ЗАНН за това, е допуснато съществено нарушение
на чл.40, ал.1 от ЗАНН, както и на чл.42, ал.1, т.8 от ЗАНН. След промяната в ЗАНН, в сила
от 23.12.2021г. съществуват съответни норми, които уреждат съставянето на АУАН в
отсъствието на нарушителя, които са аналогични и доразвиват процедурата и условията, при
които това е възможно.
На следващо място следва да се отбележи, че липсват категорични доказателства, от
които да може да се изведе извода, че съставеният АУАН е предявен на нарушителя. В
кориците по делото се съдържат множество обратни разписки за протеклата кореспонденция
между жалбодателя и община Божурище. Но липсва отбелязване в тези съобщения, че на
жалбодателя е връчен съставеният в негово отсъствие АУАН. В конкретния случай
актосъставителят в действителност не е връчил съставения АУАН лично на нарушителя, тъй
като той е съставен в негово отсъствие. При връчване на акта следва да се държи сметка и за
уредената в чл.43 от ЗАНН процедура, като нейното спазване гарантира, че лицето е узнало
за нарушението, което му се вменява, вследствие на което може да се упражни не само
правото на възражение, но и правото на защита впоследствие. Със съставянето на АУАН не
само се констатира нарушение, но и се повдига обвинение на лицето за извършването му,
поради което ненадлежно извършена процедура по съставяне и връчване е съществено
процесуално нарушение, влияещо върху правото на защита.
В случая допуснатите процесуални нарушения са от категорията на съществените
такива, които ограничават правото на защита на санкционираното лице.
По отношение на наведените от жалбодателя нарушения в името и представителя,
съдът намира, че действително същите са допуснати, но не са от кръга на съществените, т.к.
жалбодателят е идентифициран достатъчно ясно и недвусмислено. Изискването на ЗАНН е
посочване на наименованието на юридическото лице, ЕИК и адреса и седалището на
управление, което е счетено за достатъчно с оглед недвусмисленото му идентифициране,
което в настоящия случай е сторено.
В конкретния случай съдът, предвид всичко изложено по-горе, съдът намира, че
АУАН №17 от 09.09.2021г. не отговаря на изискванията на чл.42 от ЗАНН, действал към
съставянето му.
Производството по налагане на административно наказание е една последваща
дейност и предполага образуване на административно-наказателно производство, наличие
на административна преписка и събрани доказателства във връзка с извършеното
административно нарушение. Съгласно нормативните изисквания на ЗАНН
административнонаказващият орган се произнася по преписката в едномесечен срок от
получаването й, като преди да се произнесе, наказващият орган проверява съставения акт за
установяване на административно нарушение за неговата законосъобразност и
обоснованост, преценява възраженията и събраните доказателства, след което издава
наказателно постановление, с което налага съответното по вид и размер административно
наказание.
В чл.57, ал.1 от ЗАНН са въведени минималните законови изисквания към едно
наказателно постановление, които следва да са налице, за да бъде то законосъобразно.
Посочените в чл.57 ал.1 от ЗАНН законови реквизити на наказателното постановление са
императивни по характер. В конкретния случай съдът, след като се запозна внимателно с
НП № 20 от 04.10.2021г., издадено от кмета на община Божурище, намира същото за
издадено от компетентен орган в кръга на правомощията му, но въз основа на
незаконосъобразен АУАН.
3
От събраните по делото доказателства следва извод, че АУАН не е бил предявен на
нарушителя и следователно наказващият орган е издал наказателно постановление в
нарушение на чл.52 ал.2 от ЗАНН, който разпорежда изрично, че ако актът не е бил
предявен на нарушителя, наказващият орган го връща веднага на актосъставителя.
Неизпълнението на изискванията за предявяване и връчване на АУАН е съществено
нарушение на административно-производствените правила, което води до ограничаване
правото на защита на наказаното лице и е самостоятелно и достатъчно основание за отмяна
на издаденото наказателно постановление.
Нормите на ЗАНН касаещи процедурата по съставяне и връчване на АУАН и
наказателното постановление са императивни и тяхното нарушаване води до накърняване
правото на защита на засегнатото лице да научи какво нарушение му е вменено като
извършено от обективна страна, срещу което то адекватно, със всички законови средства
следва да реализира защитата си. Без значение е дали срещу АУАН е подадено възражение,
както и че е обжалвано НП, тъй като организирането на защитата му още в началната фаза
на административно-наказателния процес следва да бъде обезпечена, посредством връчване
на препис от АУАН.
Ето защо съдът намира атакуваното наказателно постановление за
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и като такова следва да го отмени.
Въпреки, че предвид констатираните пороци на АУАН и НП, водещи до отмяната им,
за пълнота на изложението, съдът намира за необходимо да изложи и становището си по
същество.
Отразената в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното
постановление фактическа обстановка се потвърждава по безспорен начин от разпита на
свидетелите Ж.Т., М. Б. К. и В.В.. От страна на жалбоподателя така установената
фактическа обстантовка се оспорва.
Действително е установено на място е установено насипването със земни маси без
съответни разрешителни документи, с което са засегнати както частни имоти, така и имоти
общинска и държавна собственост, включително е констатирано насипване на земни маси
по брега и коритото на р.Пролешка (р.Черна бара). Нарушението безспорно е извършено.
Констатирано е на място товарен автомобил с рег. № ............., марка „Мерцедес“, модел
„Арокс“ е собственост на „..........“ ЕАД с ЕИК ......... Действително е наличе нарушение на
чл.44, ал.1, т.12 от Наредба за управление на отпадъците на територията на община
Божурище, забраняваща насипването със земни маси без съответни разрешителни
документи и правилно и съобразно цитираната разпоредба е наложена и имуществената
санкция.
Констатираните по горе нарушения в административнонаказателно производство,
обаче водят до отмяна на процсното НП.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 20 от 04.10.2021г., издадено от кмета на
Община Божурище, с което на „..........“ ЕАД, ЕИК ........, със седалище и адрес на управление
гр.София, ж.к. „............. представлявано от М.Б.С., с което му е наложено административно
наказание “имуществена санкция” в размер на 1 800лв. на основание чл.44, ал.1, т.12 от
Наредба за управление на отпадъците на територията на община Божурище /Наредбата/ за
нарушение по същия член.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София област в 14 -
4
дневен срок от получаване на съобщението за постановяването му.
Съдия при Районен съд – Сливница: _______________________
5