Р Е Ш Е Н И Е
№ 151
гр.Ботевград, 16.09.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БОТЕВГРАДСКИ
РАЙОНЕН СЪД, наказателна колегия, трети съдебен
състав, в публичното заседание на осми юли две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Ц.Г.
при секретаря И.Т., като разгледа
докладваното от
съдия Г. АНД № 242 по описа за 2019 година и за да се
произнесе,взе предвид следното :
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Т.З.М., ЕГН **********,***,чрез пълномощника
си адвокат М.М. *** е обжалвал в законния срок
наказателно постановление №***от ***г., издадено от И.П.Г.,на длъжност Началник
група към ОДМВР С.,сектор „Пътна полиция” към ОДМВР С., упълномощена със заповед №8***г. на
министъра на МВР, с което за допуснато виновно нарушение на чл.58,т.3 от ЗДвП
са му наложени административни наказания
“глоба” в размер на 1000.00/хиляда/ лева и „лишаване от право да управлява МПС
за срок от три месеца” на основание чл.178ж,ал.1, пр.1 от ЗДвП, като излага съображения за
незаконосъобразност и необоснованост на същото и моли да бъде отменено изцяло,
със законните последици.
В
съдебно заседание жалбоподателя Т.З.М., лично и чрез
пълномощника си адвокат М.М. ***, поддържа жалбата си и моли да
бъде уважена,като бъде отменено обжалваното наказателно постановление по
изложените доводи в същата и в съдебно заседание.
Въззивната организация – Областна дирекция на МВР – С.,
редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не изразява
становище по жалбата.
Ботевградска
районна прокуратура,редовно призована,не изпраща представител в съдебно
заседание и не ангажира становище по жалбата.
Съдът
след като прецени събраните по делото доказателства,прие за установено следното
от фактическа и правна страна :
Съдът
приема,че от приложените по делото писменни доказателства – АУАН № ***г.; картон на НП №***/***г.;
заповед № 8***г. на министъра на МВР; справка за нарушител/водач Т.З.М.
/заверени ксерокопия/ и събраните гласни доказателства – показанията на
свидетелите П.П.К.–
актосъставител,на длъжност “мл.автоконтрольор”
и Т.В.Д., и двамата служители при СПП при ОДМВР С. се установява следната
фактическа обстановка, отразена и в наказателното постановление, а именно : на 21.10.2018г.
свидетелите П.П.К.,
на длъжност “мл.автоконтрольор” и Т.В.Д. и двамата
служители при СПП при ОДМВР С. били на работа на Автомагистрала А2”Хемус” и
изпълнявали задълженията си по контрол на движението по същата по ЗДвП .На
същата дата на АМ „Хемус“ в района на около
Съдът счита,че жалбата е
допустима,тъй като е депозирана в срока по чл.59,ал.2 вр.
ал.1 от ЗАНН и в предвид размера на
наложените административни наказания
„глоба” в размер на 1000.00 лева
и “лишаване от право да управлява МПС за срок от три
месеца”,наказателното постановление подлежи на съдебен контрол с оглед неговата
законосъобразност.
Съдът приема,че разгледана по
същество,жалбата е основателна, по
следните съображения :
Съдът намира,че не е доказано безспорно нарушение на
правилата за движение по пътищата по ЗДвП от жалбоподателя Т.З.М. – чл.58,т.3 от ЗДвП, който забранява на водача при движението си по автомагистрала да се движи
или спира в лентата за принудително спиране,освен при повреда на пътното
превозно средство, както и при здравословни проблеми на водача или пътниците в
превозното средство,тъй като на 21.10.2018г. около 15:39ч. в
района на 38.500км. на АМ „Хемус“ в посока гр.С. на моста „Рибни вир“, макар и като водач на лек автомобил „Фолксваген шаран“
с peг. № ***, държава България, собственост на С.Т.М.,
ЕГН **********, да е управлявал автомобила си по автомагистралата с посока на движение
към гр.С., като на 38.500км. се движил в лентата за принудително
спиране на автомагистралата,същият е имал основателни причини за движение в
обособената на магистралата лента за принудително спиране,тъй като от
показанията на свидетелите Г.И.П.и К.Ц.Д. пътували в същия ден с лекия автомобил се установява,че се движили зад
един автобус и за да предотврати пътно-транспортно произшествие Т.З. отбил в
дясната лента като спрял. Св.Г.И.П.- съпруга на жалбоподателя заявява в показанията си,че на
21.10.2018г. били целия екип от 5 човека и отивали на обучение в С.,като тръгнали
от В. в ранния следобяд и към 14.00 часа на пътя на
две места имало ремонтни дейности на магистралата,като на първото място където
имало такива ремонти със стеснение на участъка цялото движение било отбито в
аварийната лента,а на следващото стеснение се случила ситуация, при която се
наложило съпругът и да отбие леко в дясно, за да избегне сблъсък с рейс отпред
и по-натам били спрени от КАТ и бил написан акт на водача за шофиране в
аварийната лента. Св. П. твърди,че категорично не е имало движение от негова
страна в аварийната лента,но той минал оттам за няколко секунди колкото да даде
ляв мигач и да се върне в единичната лента,тъй като ако останел в лентата за
движение, би могло да бъде предпоставка за ПТП и да има сблъсък с автобуса.Св. К.Ц.Д. в
показанията си твърди,че пътували на 21.10.2018г. с жалбоподателя от В. към С.,като
били пет човека в колата и имало ремонти на пътя за С. на магистралата,които се отразявали на движението на пътя, който бил
с единична лента за движение Св. Д. установява, че се движили
в колона с натоварено движение и имало знак за стесняване на пътя,като малко
по-напред били установени зад един автобус и за да предотврати ПТП Т.З. отбил в
дясната лента като спрял. Св.Д. заявява,че не се движели в аварийната лента
защото от ляво имало коли, пред тях автомобили и едно рязко спиране или
преустрояване, където е стеснен пътя би могло да предизвика ПТП. Св.Д.
потвърждава,че Т.З. дал мигач, отбил в аварийната лента и намалил скоростта и
изчакал подходящ момент да се преустрои в движението и след около 500 м. ги спряли служители на реда. Свидетелят твърди,че се налагало
навлизането в аварийната лента защото щяло да стане ПТП и единствената
безопасна възможност била да отбие в аварийната лента. Св.Д. заявява,че на това
разстояние където се намирали полицейските служители,не е имало възможност да
установят обективно дали се е движил в аварийната лента с някаква по различна
цел.
Съдът кредитира показанията на
свидетелите Г.И.П.и К.Ц.Д.,като обстоятелствени и непротиворечиви и приема,че е
имало основателна причина за ползване и за движение в обособената на
магистралата лента за принудително спиране от водача на лекия автомобил Т.З.М.
тъй като с оглед безопасността на движение и избягване на реализиране на пътнотранспортно
произшествие с автобус пътуващ непосредствено пред лекия автомобил,се наложило
ползването на лентата за принудително спиране на автомагистралата за кратък
период от време.
При тези
обстоятелства наложените наказания на Т.З.М. “глоба” в размер на 1000.00/хиляда/ лева и
„лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца” на основание
чл.178ж,ал.1, пр.1 от ЗДвП се явяват несъответни за приетото нарушение на чл.58,т.3
от ЗДвП,което не се доказа да е извършено,при което наказателното постановление
се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
По
изложените съображения и на основание чл.63,ал.1 от ЗАНН Ботевградски районен
съд
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление №***от ***г.,
издадено от И.П.Г.,на длъжност Началник група към ОДМВР С.,сектор „Пътна
полиция” към ОДМВР С., упълномощена със заповед №8***г.
на министъра
на МВР против Т.З.М., ЕГН **********,***, с което за допуснато виновно нарушение на чл.58,т.3 от ЗДвП са му наложени административни наказания “глоба” в
размер на 1000.00/хиляда/ лева и „лишаване от право да управлява МПС за срок от
три месеца” на основание чл.178ж,ал.1, пр.1 от ЗДвП, като незаконосъобразно.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението до страните за
постановяването му, пред АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – С. ОБЛАСТ.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :