Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ,09.03.2021 год., гр.Пазарджик
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия,
на девети февруари двехиляди двадесет и първа година, в публично заседание, в следния състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
секретар Стоянка Миладинова,
като разгледа докладваното от съдия Вълчева
гр. дело №5118 по описа за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен
е установителен иск с правно основание чл.415 ал.1 от ГПК и при условията на евентуалност
осъдителен иск по чл.240 от ЗЗД и във връзка с чл.86 от ЗЗД.
Подадена е искова молба от БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.
Париж, рег. №*********, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България,
ЕИК *********, вписан в Търговския регистър при Агенцията по вписванията, със
седалище и адрес на управление: гр.София, п.к. 1766, ж.к.“Младост 4“, Бизнес Парк
София, сграда 14, представлявано от Д. Д. - Заместник управител, чрез
юрисконсулт Н.А.М. против Х.З.П., с ЕГН **********, с адрес: ***, в която
ищецът, чрез пълномощника си, твърди, че при сключване на договор за кредит за
покупка на стоки или услуги с номер EMLN-15456333 Х.З.П. е дал съгласието си,
освен посочения усвоен кредит, да му бъде отпуснат револвиращ потребителски
кредит под формата на кредитна карта MasterCard. Твърди, че на 16.04.2018г. Х.З.П.
е активирал, предоставената му от „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.", клон
България кредитната карта No CARD-15804749, с максимален кредитен лимит в
размер 1000.00 лв. Твърди, че същият представлява револвиращ потребителски
кредит, който кредитополучателят усвоява посредством всякакви транзакции -
теглене в брой от банкомати ATM, плащания, чрез терминални устройства (POS) и
др., осъществени, чрез издадената му кредитна карта. Върху усвоената сума се
начислява годишна лихва и такси за обслужване за използвания период, съгласно
определения годишен лихвен процент. Твърди, че съгласно чл.1 и чл.14 от
Приложението за отпускане на револвиращ потребителски кредит, за
кредитополучателя възниква задължение да заплаща минимална месечна погасителна
вноска, представляваща променлива величина, съобразно усвоената сума до пълното
погасяване на задължението.
Твърди, че Х.З.П. е
преустановил редовното обслужване на кредитната карта на 01.11.2018г., когато е
последното му плащане по нея, като балансът по същата е в размер на минус
1010.27лв. Това принуждава кредитора да блокира използването й. Въпреки
многократните опити за контакт с длъжника и отправените му покани да погаси
натрупалите се задължения доброволно, той продължавал виновно да не изпълнява,
което поражда интерес от страна на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.",
клон България да потърси съдебна защита на вземането си.
Твърди, че към
датата на подаване на заявлението по чл.410, задължението на ответника по
кредитната карта е в размер на 1010.27 лв., представляващо използваната главница
в размер на 868.53 лв., както и договорна лихва от 01.11.2018г. (първа
пропусната вноска) до 08.03.2019г. (дата на изпращане на покана за доброволно
изпълнение) върху използваната сума в размер на 141.74 лв. Твърди, че Х.З.П.
дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва в размер на 45.30 /
четиридесет и пет лева и 30 стотинки/ лв. за периода от 08.03.2019г. (дата на
изпращане на покана за доброволно изпълнение) до 11.09.2019г. (дата на
завеждане на дело).
При условие, че
установителният иск бъде отхвърлен, поради ненадлежно обявена предсрочна
изискуемост на вземането по кредита, преди депозиране на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, моли съда да приеме, че при условие на
евентуалност, предявява осъдителен иск. Счита, че същият осъдителен иск има
характер на волеизявление за обявяване на кредита за изискуем, чрез връчване на
препис от същия на ответната страна.
Твърди, че към
настоящия момент ответникът дължи на дружеството следните суми: главница - 868.53 лв.; възнаградителна лихва - 141.74 лв.; законна лихва за
забава - 45.30 лв. Общо - 1055.57 лв.
Сочи, че за
събирането на посочените суми, „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон
България е предприела действия по съдебното събиране на вземанието си, като е
подало Заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК към
Районен съд - Пазарджик. По частно гражданско дело №3789/2019г., е издадена
Заповед за изпълнение и тъй като тя е връчена на длъжника при условията на
чл.47 ал.5 от ГПК, са последвали указания заявителят да предяви иск относно
вземането си. На основание чл.415 ал.1, т.2 от ГПК, „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А.", клон България предявява настоящия иск за установяване на
вземането си в едномесечен срок.
Моли съда да
установи, че е налице вземане от страна на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България от Х.З.П. в размер на: 868.53 лв.,
представляваща главница по револвиращ кредит; 141.74 лв., представляваща
договорна лихва по кредита за периода от 01.11.2018г. до 08.03.2019г.; 45.30
лв., представляваща обезщетение за забава, на основание чл.76 от ЗЗД, за
периода от 08.03.2019г. до 11.09.2019г. или общо дължима сума 1055.57 лв.,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение до окончателното им изплащане.
При условие на
евентуално разглеждане на осъдителния иск, моли съда да осъди ответника да
заплати на ищцовото дружество горепосочените суми, ведно с направените
разноски.
Моли да осъди Х.З.П.
да им заплати и съдебните разноски в заповедното производство в размер на 25
лв., представляващи заплатената държавна такса и юрисконсултско възнаграждение
в размер на 50 лв. и съдебните разноски по настоящото производство в размер на
125 лв. - държавната такса за завеждане на иск, както и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100лв.
Сочи банкова сметка, ***, а
именно: IBAN: ***, BIC/***: BNPABGSX, „БНП
Париба С.А.” - клон София.
Представя писмени
доказателства. Прави доказателствено искане.
В срока по чл.131
от ГПК по делото е постъпил писмен отговор на исковата молба от назначения
особен представител на ответника, с който е изразено становище, че установителен иск е недопустим,
поради обявена предсрочна изискуемост, както е посочено и в исковата молба. Предявеният
при условие на евентуалност осъдителен иск е допустим и основателен. Сочи, че следва
да се докаже от ищеца, че както размерът на главницата, така и размерите на възнаградителната
и законната лихва за забава са изчислени точно. Възразява, че в исковата молба
не са посочени лихвените проценти, но същите са посочени в параметрите и
условията на сключения на 09.11.2017 г. договор за потребителски паричен
кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на
кредитна карта.
Сочи, че искът се
основава на посочения по-горе договор между ищеца и ответника и
преустановяването на редовното обслужване на кредитната карта на 01.11.2018г.
от страна на ответника, поради което е възникнало основание за предявяване на
осъдителен иск от ищеца.
В проведеното по делото съдебно заседание, ищецът, редовно призован, не изпраща свои представител.
Особеният
представител на ответника взема становище, че ответникът дължи на ищеца
претендираните суми.
Съдът като взе предвид твърденията на ищеца и становището на особения представител на ответника и като обсъди събраните по
делото писмени доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
На 26.09.2019 год., ищцовото дружество
е подало по пощата Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу ответника Х.З.П. в качеството му на длъжник, което заявление е постъпило в Районен
съд-Пазарджик на 27.09.2019г. и въз основа, на което е образувано
ч.гр.дело №3789/2019г. по описа на Пазарджишкия районен съд. Заявлението е уважено и Пазарджишкият
районен съд е издал Заповед №2127 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК на 30.09.2019 год., с която е разпоредил
ответникът-длъжник
да заплати на ищеца-заявител и кредитор следните суми: сумата в
размер на 868,53 лева - главница, сумата
в размер на 141,74 лева - възнаградителна лихва за периода от 01.11.2018г. до 08.03.2019г.,
сумата в размер на 45,30 лева - мораторна лихва за периода от 08.03.2019г. до 11.09.2019г.,
законната лихва от датата на постъпване на заявлението в съда - 27.09.2019г. до
изплащане на вземането, както и съдебни разноски по делото, от които 25,00 лева
за държавна такса и минимално юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00
лева. Посочено е, че вземането произтича от погасяване на задължение по договор
за револвиращ потребителски кредит, активиран на 16.04.2018г., чрез
предоставената от кредитора на длъжника кредитна карта CARD-15804749.
Заповедта за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК е връчена на длъжника при условията на чл.47 ал.5 от ГПК, поради
което на кредитора са дадени указания и срок за предявяване на установителен
иск за съществуване на вземането. В законния едномесечен
срок, дружеството-ищец е предявило настоящия установителен иск с правно
основание чл.415 ал.1 от ГПК.
Предвид горното съдът приема, че предявеният иск е процесуално допустим
и подлежи на разглеждане. По съществото му, съдът приема следното:
От представените и приети по делото и неоспорени
писмени доказателства се установява, че на 09.11.2017г. между „БНП Париба
Пърсънъл Файненс” ЕАД /правоприемник, на което дружество е ищецът по делото/ и ответникът
Х.З.П. е сключен Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта EMLN-15456333.
Съгласно т.12 от договора, кредиторът може да
предостави за ползване на кредитополучателя кредитна карта с максимален
кредитен лимит до 10 000 лева, която карта кредиторът ще издаде и достави на
кредитополучателя след проучване на изпълнението на задълженията по договора за
кредит на кредитополучателя. Договорено е, че издаването на кредитната карта ще
бъде не по-късно от осемнадесет месеца от първата погасителна вноска по
кредита, а при неиздаване на такава в посочения срок – този раздел от договора
не произвежда действие между страните. Предвидено е, че всички задължения,
произтичащи от договора и свързани с ползването на кредитната карта ще
възникнат само след активирането от кредитополучателя на издадена кредитна
карта.
С т.13 от договора страните са се уговорили, че кредитният
лимит на картата, едностранно определен от кредитора, ще бъде съобщен на
кредитополучателя, като същият ще може да се ползва от кредитополучателя, чрез
извършване на транзакции /т.14 от договора/. За ползването на кредитния лимит е
предвидено, в т.16 от договора, че кредитополучателят ще заплаща годишна лихва
върху усвоената част от кредитния лимит, за срока на ползването на същия, както
и ще заплаща такси за ползването на кредитната карта. Лихвата и таксите ще бъде
посочени в приложението по т.21 от договора. В последният текст на договора
/т.21 от договора/ е предвидено, че кредитната карта ще бъде доставена от
кредитора на кредитополучателя, като наред с нея ще бъде доставен и документ –
приложение, неразделна част от договора, съдържащо всички конкретни условия на
револвиращия кредит и процедурата за активиране на картата. Задължения за
кредитополучателя за плащания по картата ще възникнат след активирането и
използването й в съответствие с този договор и приложенията към него.
По делото е представено и Приложение към договора
за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване
и ползване на кредитна карта EMLN-15456333/09.11.2017г.,
едностранно подписано от представител на кредитора-ищец.
В същото е отразено, че дружеството-кредитор отпуска на кредитополучателя
револвиращ кредит в размер на 1000 лева, при годишна лихва и такси за
ползването му, посочени в този документ – т.1. Кредитът може да бъде усвояван
чрез извършване на транзакции с издадена кредитна карта Мастъркард. За
ползвания кредитен лимит е посочено, че кредитополучателят дължи лихва в размер
на 35%, такси за теглене в брой, месечна такса за обслужване. Предвиденият Годишен
процент на разходите е в размер на 44.90%. В т.13 от Приложението е предвидено
задължение за кредитополучателя да заплаща месечни погасителни вноски до 1-во
число на месеца, като минималната такава при усвоен кредит лимит до 1000 лева е
в размер на 60 лева /видно от таблицата с тарифите/.
В представеното месечно извлечение по кредитна
карта от 15.02.2019г. за отчетен период 16.01.2019г.-15.02.2019г. е посочено е,
че използваният кредитен лимит възлиза на сумата от 1010,27 лева.
До ответника е изпратена покана от 14.03.2019г., с
която е уведомен, че от 01.11.2018г. е преустановил плащането на вноските по револвиращия
потребителски кредит, поради което дължи на дружеството-ищец главница в размер 868,53
лв., договорна лихва в размер на 141,74 лв. и обезщетение за забава в размер на
1,45 лв. Общо дължима сума – 1011,72 лева. Ответникът е поканен да изпълни това
си задължение в срок от седем дни, считано от получаване на уведомлението и е
предупреден за последиците от неизпълнението. Поканата е връчена на ответника
лично на датата 19.03.2018г., видно от приложената товарителница.
По делото са представени и Сертификат за сключена
застраховка „Защита на плащанията по кредитни карти“, както и Общи условия към
нея.
При така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Предвид данните по делото, настоящият съдебен състав приема, че между ищцовото
дружество и ответника е сключен договор за потребителски паричен кредит по смисъла на чл.9 и сл. от ЗПК.
Съгласно разпоредбата на чл.9 ал.1 от ЗПК договорът за потребителски
кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя, или се задължава
да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и
всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.
Съгласно текста на чл.10 ал.1 от ЗПК договорът за
потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен
носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се
представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два
екземпляра – по един за всяка от страните по договора. Разпоредбата на чл.11
ал.1, т.1-т.27 от ЗПК определя необходимото съдържание на договора за
потребителски кредит. Съгласно чл.11 ал.2 от ЗПК общите условия са
неразделна част от договора за потребителски кредит и всяка страница се
подписва от страните по договора.
В конкретния случай, съдът приема, че
процесният договор за револвиращ потребителски
кредит е недействителен, поради неспазване на
императивните изисквания, залегнали в разпоредбите на чл.10 ал.1, чл.11 ал.1, т.9, т.9а, т.10 и т.20 от ЗПК.
Приложението към договора за потребителски кредит,
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна
карта EMLN-15456333/09.11.2017г., уреждащо параметрите на
револвиращия кредит, е подписано едностранно - от представител на кредитора-ищец. В него няма положен подпис от ответника по делото.
Процесният договор не съдържа условията за
прилагането на лихвения процент, индекс или референтен лихвен процент, който е
свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и
процедурите за промяна на лихвения процент. Не е посочена методиката за
изчисляване на референтния лихвен процент, съгласно чл.33а от ЗПК. Не е
посочена общата сума, дължима от потребителя, изчислена към момента на
сключване на договора за кредит, наличието или липсата на право на отказ на
потребителя от договора, срока, в който това право може да бъде упражнено, и
другите условия за неговото упражняване, включително информация за задължението
на потребителя да погаси усвоената главница и лихва, съгласно чл.29 ал.4 и 6 от ЗПК, както и за размера на лихвения процент на ден.
В
процесния договор, кредиторът се е задоволил единствено с посочването като
абсолютни стойности на лихвения процент по заема и ГПР. Липсва ясно разписана
методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти
точно са включени в него и как се формира посочения в договора ГПР от 44,90%. Съгласно разпоредите на ЗПК, годишният
процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи,
комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците
за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит. Следователно в посочената
величина следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани
всички разходи, които длъжникът ще стори и които са пряко свързани с кредитното
правоотношение. В процесния договор за кредит, яснота досежно посочените
обстоятелства липсва. Посочен е лихвен процент по кредита /който е фиксиран – 35%/,
както и годишно оскъпяване по кредита, но не се изяснява
как тези стойности се съотнасят към ГПР по договора. ГПР е величина, чийто
алгоритъм е императивно заложен в ЗПК и приемането на методика, налагаща
изчисляване на разходите по кредита по начин, различен от законовия, е недопустимо. От процесния договор не става ясно какво се включва в общите разходи за
потребителя, настоящи или бъдещи, доколкото в тарифата освен лихвения процент
са предвидени и такси за администриране на просрочени задължения, месечни такси за обслужване, такси за теглене на
пари в брой от банкомат /АТМ/, за справки за
разполагаем лимит в банкомат. Не става ясно по какъв начин
е формиран посоченият в тарифата ГПР от 44,90 %. Неясни
са както компонентите, така и математическият алгоритъм, по който се формира
годишното оскъпяване на кредита.
С оглед
гореизложеното, кредитното правоотношение между страните се явява
недействително на основание чл.22 от ЗПК, във връзка с чл.11 ал.1, т.9, т.9а, т.10 и т.20 от ЗПК и като такова
не е в състояние да породи присъщите за този тип сделка правни последици.
Съгласно разпоредбата на чл.23 от ЗПК, при недействителност на
договора за потребителски кредит, потребителят/кредитополучателят дължи връщане
на чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
При тези данни, съдът счита, че ответникът дължи на ищеца претендираната главница в размер на 868,53 лева.
Ответната страна, в чиято тежест
бе, не ангажира доказателства за плащането на сумата, нито за погасяването на
задължението на друго основание.
С оглед изложеното, съдът приема, че
предявеният установителен иск с правно основание чл.415 ал.1 от ГПК е доказан и
основателен за процесното претендирано вземане за главница в размер на 868,53 лева.
Основателна е претенцията на ищеца за законна
лихва върху главницата от 868,53 лева, считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение по
чл.410 от ГПК – 27.09.2019г. до окончателното й изплащане.
Претенциите за възнаградителна
лихва и за законна лихва за забава ще следва да се отхвърлят изцяло, както по
предявения главен установителен иск, така и по евентуалния осъдителен иск,
предвид разпоредбата на чл.23 от ЗПК.
Предвид изхода на делото и
с оглед указанията, дадени в мотивите на т.12 от ТР №4/18.06.2014г. по
тълкувателно дело №4/2013г. на ОСГТК на ВКС, ответникът следва
да заплати на ищеца част от сторените от него в заповедното производство и в настоящето
исково производство разноски, изчислени съразмерно на уважената част от иска, в
размер на 526,60 лева.
По изложените съображения, ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
Р Е
Ш И:
По иска на БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А. Париж, рег. №*********, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А., клон България, ЕИК *********, вписан в Търговския регистър при Агенцията
по вписванията, със седалище и адрес на управление: гр.София, п.к. 1766,
ж.к.“Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 14, представлявано от Д. Д. -
Заместник управител против Х.З.П., с ЕГН **********, с дерегистрация от
единствен адрес, с правно основание чл.415 ал.1 от ГПК: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника Х.З.П.,
с ЕГН **********, че дължи на БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А. Париж, рег. №********* сумата в размер на 868.53
лв., представляваща главница по револвиращ кредит, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение - 27.09.2019г. до окончателното изплащане на сумата, за които е
издадена Заповед №2127 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 30.09.2019г.
по ч.гр.дело №3789/2019г. по описа на Пазарджишкия районен съд, като ОТХВЪРЛЯ
претенциите за вземания за сумата от 141,74 лв., представляваща възнаградителна
лихва по кредита за периода от 01.11.2018г. до 08.03.2019г. и за сумата от 45,30
лв., представляваща законна лихва за забава за периода от 08.03.2019г. до 11.09.2019г., както по предявения главен
установителен иск, така и по евентуалния осъдителен иск, като неоснователни.
ОСЪЖДА Х.З.П., с ЕГН **********,
с дерегистрация от единствен адрес да заплати на БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. Париж, рег.
№*********, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България, ЕИК
*********, вписан в Търговския регистър при Агенцията по вписванията, със
седалище и адрес на управление: гр.София, п.к. 1766, ж.к.“Младост 4“, Бизнес
Парк София, сграда 14, представлявано от Д. Д. - Заместник управител, разноски в заповедното производство и в исковото производство в размер на 526,60 лева.
Присъдената
сума може да бъде платена по следната банкова сметка ***-кредитор:
IBAN: ***,
BIC/***: BNPABGSX, „БНП Париба С.А.” - клон София.
Решението подлежи на обжалване с въззивна
жалба пред Пазарджишкия Окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: