№ 455
гр. София, 18.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на осми април през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Камелия Първанова
Членове:Георги И.ов
Д. Мирчев
при участието на секретаря Таня Ж. П.а Вълчева
като разгледа докладваното от Д. Мирчев Въззивно гражданско дело №
20231000503197 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С Решение 261103 от 24.08.2023 г. по гр.д. 9592/2018 г. по описа на СГС, I-25
състав, „Армеец” АД, ЕИК: ********* е осъден да заплати на Д. Ц. М., ЕГН: ********** на
основание чл. 432, ал. 1 КЗ сумата от 25 000 (двадесет и пет хиляди), представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, както и сумата от 24,76 лв. (двадесет и четири лева и
седемдесет и шест стотинки) – обезщетение за имуществени вреди, представляващи разходи
за лечение, причинени от ПТП по вина на застрахован при „Армеец” АД водач на лек
автомобил, заедно със законната лихва върху тези суми от 25.04.2018 г. до окончателното им
изплащане, като е отхвърлен иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди до
пълния предявен размер от 40 000 лв. (предявен като частичен от целия размер на
претенцията от 45 800 лв.). Съдът се е произнесъл и по отговорността за разноски, спазвайки
правилата на чл. 78, ал. 1 и 3 ГПК.
В срока за въззивно обжалване е постъпила жалба само от „Армеец” АД, в която
се оспорва преценката на първоинстанционния съд по реда на чл. 52 ЗЗД, като се счита, че е
присъдено необосновано високо обезщетение за болки и страдания, което не е справедливо.
Макар и да се иска от САС цялостно отхвърляне на предявените искове, в условията на
алтернативност, се претендира намаляване на обезщетението за неимуществени вреди. От
съдържанието на жалбата се извлича, че оплакванията са единствено по приложението на
чл. 52 ЗЗД. Търсят се сторените разноски и юрисконсултско възнаграждение.
1
Не е подаден писмен отговор на въззивната жалба.
Пред апелативния съд нови доказателства не са искани и не са събирани.
Настоящата инстанция установи следното от материалите по делото:
Ищецът Д. М. твърди, че на 09.11.2017 г. в гр. София е настъпило ПТП, причинено от
водача на л.а. „БМВ“ с рег. № ********, който преминава на червен сигнал на светофара,
при което се удря в преминаващия през кръстовището на зелен сигнал л.а. „Фиат Браво“. От
удара и двата автомобила се отклоняват и се удрят в други автомобили, като л.а. „БМВ“ се
удря в спрелия л.а. „Грейт Уол“ с рег. № ********, който от своя страна отскача и се удря и
в друг спрял автомобил. Вследствие на това ПТП на ищеца, който управлява л.а. „Грейт
Уол“, са причинени телесни увреждания и са се обострили съществуващи от преди това
заболявания, които подробно са описани в исковата молба, което от своя страна, както и
самото преживяно ПТП, са довели и до отрицателно отражение върху емоционалното
състояние на ищеца и върху начина му на живот. Ищецът твърди, че е направил и разходи за
лечението си в размер на 24,76 лв. Твърди, че гражданската отговорност на водача на л.а.
„БМВ“ към момента на процесното ПТП е застрахована при ответника, поради което иска
той да му заплати сумата 40 000 лв. (частичен иск от общия размер на претенцията от
45 800 лв.) – обезщетение за претърпените неимуществени вреди и сумата 24,76 лв. –
обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лечение, заедно със
законната лихва върху посочените суми от 25.04.2018 г. до окончателното им изплащане.
Претендира разноски по делото.
Ответникът „Армеец“ АД оспорва исковете. Не оспорва обстоятелството, че
процесното ПТП е настъпило, както и че гражданската отговорност на водача на л.а. „БМВ“
към момента на събитието е застрахована при ответника. Оспорва, че начинът, по който се е
осъществило процесното ПТП, е този, описан от ищеца, както и че сочените от ищеца вреди
са в причинна връзка със събитието. Твърди, че сочените от ищеца увреждания се дължат на
или представляват съществуващи преди процесното събитие заболявания. Счита, че
претендираният размер на обезщетението за неимуществени вреди е завишен. Ответникът
твърди и че водачът на л.а. „БМВ“ не е единственият отговорен за настъпване на
процесното ПТП (без да посочва кой друг водач счита за отговорен), поради което
дължимото от ответника застрахователно обезщетение следва да бъде съразмерно намалено.
Твърди и че ищецът е допринесъл за настъпване на процесните увреждания, тъй като е
пътувал без поставен предпазен колан. По отношение на претенцията за неимуществени
вреди счита, че тези вреди не са в причинна връзка с процесното събитие, тъй като
представляват разходи за медикаменти за лечение на хроничните заболявания на ищеца.
Претендира разноски.
Доказателствата по делото са били писмени, гласни и заключения на вещи лица –
автоексперт (относно обстоятелствата около процесното ПТП) и лекар (относно
претърпените телесни увреди от ищеца).
Предвид оплакванията във въззивната жалба, а и поведението на ответното
2
дружество пред СГС, настоящата инстанция приема, че по делото са доказани всички
елементи на фактическия състав на иска по чл. 432, ал. 1 КЗ, необходими за успешното му
провеждане - деликт, вина, настъпили вреди, причинно-следствена връзка между деликта и
вредите, наличие на валиден към датата на ПТП договор „ГО на автомобилистите” за
делинквента, сключен с ответника, липса на платено застрахователно обезщетение.
Спорно е дали размера на обезвредата за неимуществени вреди отговаря на
критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД. По този въпрос настоящата инстанция намери
следното:
Според заключението на съдебномедицинската експертиза по делото, която е
съобразила и представената медицинска документация, вследствие на процесното ПТП
ищецът е получил мозъчно сътресение и контузия на шията. В заключението на вещото лице
е отразено и наличие на старо счупване в лявата раменна става, което е установено около
две години след процесното събитие (през м. 11.2019 г.). Според заключението и съгласно
посоченото от вещото лице при разпита му това счупване би могло да бъде свързано с
процесното ПТП, доколкото е възможно да се е получило при удар на лявата страна ищеца
във вратата на автомобила. Такъв удар според вещото лице е настъпил с оглед на начина, по
който се е осъществило ПТП, като това заключение се подкрепя и от заключението на
автотехническата експертиза относно това, че един от ударите по автомобила, управляван от
ищеца, е бил страничен и поради това тялото му не е можело да бъде задържано ефективно
от предпазния колан. Въпреки това вещото лице по медицинската експертиза посочва, че
липсват данни в медицинската документация, съставена при приемане на ищеца в болница
непосредствено след инцидента, за подобно счупване в областта на рамото. За счупване,
болки или други затруднения при движението на лявата раменна става на ищец, не
съобщава и свидетелката М. Х.-М. (съпруга на ищеца), която само посочва, че след
процесното събитие ищецът е имал болки навсякъде по тялото. По-конкретно, посочва
свидетелката, тези болки са продължили в областта на врата, раменете, кръста и
тазобедрената става. Така, доколкото липсват данни в медицинската документация, близка
по време до събитието, за нараняване (счупване или болка) в областта на лявото рамо, за
такава конкретно локализирана травма не дава информация и свидетелката, а също така в
исковата молба ищецът не е посочил подобна травма, нито дори само оплаквания в тази
област, трябва да се приеме, че установеното две години след събитието счупване, не е
получено в резултат на процесното ПТП.
Според свидетелката М. Х.-М. ищецът е изпитвал болки в областта на кръста и
тазобедрената става, които продължава да изпитва. Вещото лице по медицинската
експертиза отбелязва, че такива болки са описани в медицинската документация, но липсват
данни от какво са причинени. Поради това следва да се приеме, че тези болки представляват
нормално следствие от удара на тялото на ищеца във вратата на автомобила, който е
възникнал при процесното събитие (както сочи и вещото лице), но не са свързани с
наранявания и поради това не биха могли да имат траен характер.
Получените от ищеца наранявания са наложили той да бъде лекуван в болница за два дни,
3
непосредствено след събитието, а след това да носи шийна яка (ограничаваща движенията
на шията) в продължение на повече от месец (както сочи свидетелката М. Х.-М.). Ищецът е
страдал от световъртеж и главоболие (нормални последици от мозъчното сътресение), а
също така е изпитвал силни болки в областта на шията от получената контузия (както сочат
вещото лице и свидетелката), поради което е трябвало да не излиза от дома си през първите
20 дни (според свидетелката). Възстановяването от последиците на мозъчното сътресение е
продължило около месец (според експертизата), а навяхването на шията – около 3-4 месеца.
Както разяснява и вещото лице при разпита си, по-продължителното възстановяване от
нараняването в областта на шията (за което дава сведения в показанията си и свидетелката),
което е видно и от представените болнични листове за временна неработоспособност,
установена при ищеца, се дължи на увреждания, които ищецът има на гръбначния си стълб –
ошипяване, които са резултат от псориатричен артрит, от който той страда. Именно това
състояние на ищеца, според заключението на вещото лице, е допринесло за по-лесното
травмиране в областта на шията, както и за по-продължителния възстановителен период.
Настоящият състав на САС намира, че първоинстанционното решение не е
постановено в съответствие със задължителната практика – Постановление № 4/1968 г. на
Пленума на ВС, както и създадената при действието на чл. 290 ГПК трайна практика на ВКС
по приложението на чл. 52 ЗЗД, като напр. решение № 202 от 16.01.2013 г. по т.д. №
705/2011 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 25 от 17.03.2010 г. по т.д. № 211/2009 г. на ВКС,
ТК, ІІ т.о., решение № 28/09.04.2014 г. по т.д. № 1948/2013 г. на ІІ т.о. и др.
В т.ІІ на Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС е разяснено, че
понятието „справедливост” по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които са
специфични за всяко дело и които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на
размера на обезщетението, но във всички случаи правилното прилагане на чл.52 ЗЗД при
определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от причинени в резултат на деликт
увреждания трябва да е обусловено от съобразяване на указаните в постановлението общи
критерии – момент на настъпване на уврежданията, възраст на пострадалия, период на
лечение и възстановяване и т. н. Тези критерии са възприети и във формираната по реда
на чл.290 ГПК трайна практика по приложението на чл.52 ЗЗД, която приема, че
справедливото възмездяване на настъпилите от деликта вреди изисква задълбочено
изследване на общите и на специфичните за отделния спор правнорелевантни факти.
Възприето е и становището, че при определяне на справедливия размер на обезщетението за
неимуществени вреди следва да се отчита и обществено-икономическата конюнктура в
страната към момента на увреждането, чиито промени намират отражение в нарастващите
нива на покритията по задължителната застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите” съгласно приложимите норми на КЗ.
Обезщетение в размер от 25 000 лв. е прекомерно голямо за описаните от вещото
лице д-р Минчев телесни увреди и интензитета на болките и страданията съгласно гласните
доказателства. То има обогатяващ, а не заместващ (компенсиращ) ефект. Не са налице
4
счупвания и операции, а контузията на шията, макар и предизвикваща болки, е била
лекувана единствено с носене на яка на врата за известно време и прием на медикаменти.
Застрахователят не би могъл да носи отговорност за предходните травми и увреждания в
същата област на възззиваемия, макар и те да са допринесли за по-бавно възстановяване на
здравето на М. и известно увеличаване на страданията. На следващо място, годината на
настъпване на ПТП е била 2017 г. – при действието на новия КЗ, но все пак, при друго ниво
на присъжданите по доброволен и съдебен ред застрахователни обезщетения, стойност на
парите и социално-икономическа конюнктура в страната. Поради това, сумата от 10 000
(десет хиляди) лева е напълно достатъчна да възмезди въззиваемото лице за търпените от
него болки и страдания. Не се налага произнасяне на САС по обезщетението за
имуществени вреди и за началния момент на присъждане на мораторната лихва върху двете
главници по обезщетенията за вреди, тъй като не са развити оплаквания за това в жалбата на
застрахователя.
Поради горното, въззивната жалба е частично основателна – за сумата от 15 000
лв., представляваща разликата между 10 000 лв. и присъдените от градския съд 25 000 лв., в
която част, първоинстанционното решение ще следва да се отмени, а исковата претенция да
се отхвърли като неоснователна. В останалата обжалвана част, решението ще следва да се
потвърди.
Разноски:
За втора инстанция:
Застрахователят е направил следните разноски – 525 лв. за държавна такса и
следва да се определи 100 лв. за юрсиконсултско възнаграждение (общо 625 лв.). Според
уважената част от материалния интерес по жалбата, „Армеец” АД има право да получи
374,62 лв. Адв. П. (процесуален представител на въззиваемото физическо лице) претендира
възнаграждение по чл. 38 от Закона за адвокатурата, което изчислено върху неуважената
част от обжалваемия материален интерес по жалбата, възлиза на 1 302,23 лв.
За първа инстанция:
Според списъците на разноските по чл. 80 ГПК от първата инстанция и
приложените разходо-оправдателни документи, както и съобразно изхода в производството
пред САС, разноските се разпределят така: ищец – 1059,46 лв.; застраховател – 412,24 лв.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение 261103 от 24.08.2023 г. по гр.д. 9592/2018 г. по описа на СГС,
I-25 състав, в частта, в която е уважена исковата претенция за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди по чл. 432, ал. 1 КЗ (причинени при ПТП на 09.11.2017 г. в гр. София
по вина на водача на водача на лек автомобил „БМВ 420Д” Х Драйв” с рег.номер ********),
предявена от Д. Ц. М., ЕГН: ********** против „Армеец” АД, ЕИК: ********* за сумата от
5
15 000 (петнадесет хиляди) лева ведно със законната лихва, считано от 25.04.2018 г. до
окончателното изплащане, както и в частта, в която „Армеец” АД е осъден да заплати на
Д. Ц. М. съдебно-деловодни разноски за сумата от 1 603,64 лв. (представляваща разликата
между присъдените от СГС 2 663,10 лв. и действително дължимите 1059,46 лв.) и ВМЕСТО
ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХЪРЛЯ като неоснователна исковата претенция за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди по чл. 432, ал. 1 КЗ (причинени при ПТП на 09.11.2017 г. в гр. София
по вина на водача на водача на лек автомобил „БМВ 420Д” Х Драйв” с рег.номер ********),
предявена от Д. Ц. М., ЕГН: ********** против „Армеец” АД, ЕИК: ********* за сумата от
15 000 (петнадесет хиляди) лева ведно със законната лихва, считано от 25.04.2018 г. до
окончателното изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА Решение 261103 от 24.08.2023 г. по гр.д. 9592/2018 г. по описа на
СГС, I-25 състав останалата му част.
ОСЪЖДА „Армеец” АД, ЕИК: ********* да заплати на адв. К. П. от САК
адвокатско възнаграждение за безплатно процесуално представителство за втората
инстанция по чл. 38 от Закона за адвокатурата в размер от 1 302,23 лв.
ОСЪЖДА Д. Ц. М., ЕГН: ********** да заплати на „Армеец” АД, ЕИК: *********
на основание чл. 78, ал. 3 и 8 ГПК сумата от 449,57 лв. съдебно-деловодни разноски,
представляваща сбор от дължимите за втората инстанция 374,62 лв. и допълнително
дължими разноски за първата инстанция в размер от 74,95 лв. (извън вече присъдените от
СГС 337,29 лв.).
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6