Решение по дело №62/2019 на Окръжен съд - Габрово

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 22 април 2019 г.
Съдия: Ива Спасова Димова
Дело: 20194200500062
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 14 февруари 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   № 72

 

гр. Габрово, 22.04.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Габровският окръжен съд, в открито съдебно заседание на двадесет и осми март през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                        

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА ГОЛЕМАНОВА

 

                                                      ЧЛЕНОВЕ: ИВА ДИМОВА

                                                                                                       СИМОНА МИЛАНЕЗИ

 

при секретаря Весела Килифарева  като разгледа докладваното от съдията И. Димова в.гр.д. № 62 по описа за 2019 г.,  за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 1 от 02.01.2019 г., по гр.д. № 902/2018 г., Районен съд – гр. Севлиево е признал за установено, по предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 9 от Закона за потребителския кредит, че в полза на "ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК175074752, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. "България" № 49, бл. 53Е, вх. В, представлявано заедно от С.Н.Н. - управител и И.Х.Г. - управител, съществува парично вземане за: сумата от 3461,12 лв., представляваща главница, дължима по договор за потребителски кредит № **********, ведно със законната лихва върху главницата, считано то 10.05.2018 г. до окончателното погасяване на вземането към длъжника О.И.М., ЕГН ***, за което вземане е издадена заповед № 314/11.05.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 616/2018 г. по описа на РС - Севлиево. Осъдил е на разноски.

Настоящото производство е образувано е по въззивната жалба на О.И.М.. Обжалва изцяло постановеното решение като неоснователно, незаконосъобразно и е постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон. Счита, че по делото липсват доказателства, че към кредитополучателя Г.А.Р. е предявяван иск за процесната сума, преди да се предяви иск срещу него, в качеството му на съдлъжник. Същата има постоянен адрес, който не е променян, има и месторабота - обстоятелства, които са известни на кредитодателя, но не са били обсъдени от районния съд. По посочения договор за потребителски кредит са сключени три анекса, съответно на 04.10.2016 г., на 31.01.2017 г. и на 28.03.2017 г., представляващи неразделна част от него. Твърди, че при постановяване на решението си районния съд не е взел предвид чл. 12.3 от Общите условия, че при просрочие на една вноска по кредита, с повече от 30 дни, изискуемостта настъпва автоматично, тъй като това са еднородни задължения, с определен падеж съгл. ТР № 3/2011 г. на ГК на ВКС. Жалбоподателят твърди, че е направил възражение срещу издадената Заповед № 314/11.05.2018 г. по ч.гр.д. № 616/2018 г. на СРС за недължимост на сумите в законоустановения срок, тъй като не е ползвал средствата по кредита, които са усвоени от страната по договора, а именно от Г.А.Р., а той е само гарант по него. Счита, че е недопустимо да се насочва иска срещу него без да се е възползвал финансово от кредита, а не срещу кредитополучателя с мотива "с оглед защитата на интереса на икономически слабата страна". Според жалбоподателя кредитополучателя е започнал да изплаща задълженията си към ищеца в размер и срок, съгласно сключеното споразумение. Моли да се отмени обжалваното решение по изложените съображения.

В срока по чл. 263 от ГПК ответникът "ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД е депозирал писмен отговор. Счита обжалваното решение за правилно и законосъобразно, въззивната жалба за недопустима. Въззивникът М. е получил лично исковата молба, по която не е депозирал отговор в срока по чл. 131 ГПК. Ищецът е поискал от съда постановяване на неприсъствено решение, на основание чл. 238 ГПК. Излага съображения, че не е доказано обстоятелството, че задълженията са били погасени. Моли да се отхвърли въззивната жалба и да се потвърди обжалваното решение. Претендира разноски, изчислени на основание чл. 37 от Закона за правната помощ.

В съдебно заседание жалбоподателят поддържа въззивната жалба.

Ответникът по въззивната жалба е депозирал становище по същество, като моли подадената жалба да бъде оставена без уважение и бъдат присъдени направените разноски, като прилага списък на разноските.

Въззивният съд като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените от страните доводи, прие за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и срещу акт, подлежащ на обжалване. Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. След извършена служебна проверка на първоинстанционното решение, настоящата въззивна инстанция намира, че то е валидно и допустимо, разгледано по същество то е правилно.

Настоящата инстанция споделя изложените в мотивите на решението съображения, обосноваващи извода за признаване на иска с правно основание чл. 422 от ГПК.

Предвид на това въззивната жалба се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Пред Районен съд - Севлиево е било подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Заявител е "ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, а като длъжници са посочени Г.А.Р. и О.И.М.. Искането е за парично вземане в размер на 3461,12 лв. То произхожда от неизпълнено задължение по договор за потребителски кредит № ********** от 05.04.2016 г. Обстоятелствата, от които произтича вземането, произтичат от качеството на съдлъжник по договора за потребителски кредит на О.М., който се е задължил да отговаря за задължението  на Г.А.Р. при условията на сключения договор. Предсрочната изискуемост е настъпила преди подаване на заявлението, за което длъжникът е бил уведомен. Съгласно уговореното в договора за потребителски кредит, размерът на кредита става предсрочно изискуем, като за длъжника и съдлъжника е останало задължението да заплатят всички дължими суми, в това число задълженията по погасителния план, лихви за забава, такси и неустойка.

Сезираният съд е издал Заповед № 314 от 11.05.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 616/2018 г. по описа на СРС. Съдът е разпоредил длъжникът Г.А.Р., ЕГН *** и длъжникът О.И.М., ЕГН *** да заплатят солидарно на заявителя "ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД сумата от 3461,12 лв. - главница, ведно със законната лихва върху главницата, начиная от 10.05.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата 69,22 лв. - разноски за заплатена държавна такса и сумата 150,00 лв. - юрисконсултско възнаграждение.

За длъжникът Р. е бил издаден изпълнителен лист на 31.05.2018 г., а длъжникът И. е депозирал възражение в законоустановения срок.

С определение № 536 от 31.05.2018 г., съдът е указал на заявителя, че може да предяви установителен иск за вземането си против длъжника О.И.М., в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса, както и да представи доказателства за предявяване на иска в посочения срок. Предупредил е за последиците на чл. 415, ал. 5 ГПК.

В указания от съда срок е подадена искова молба и са представени доказателства пред заповедния съд.

По подадената искова молба е било образувано гр.д. № 902/2018 г. по описа на СРС. С исковата молба се претендира да се постанови решение, с което да се установи със сила на присъдено нещо съществуването на вземане в полза на "ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД срещу длъжника О.И.М. възникнало на основание неизпълнение на Договор за потребителски кредит № ********** в общ размер на 3461,12 лв., сума представляваща остатъчната неизплатена главница по сключения договор, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането. Представил е доказателства.

Длъжникът не е подал писмен отговор, но се е явил в първото по делото съдебно заседание, в което е оспорил предявения иск.

С определение № 1128 от 09.11.2018 г., съдът е изготвил предварителния доклад по делото и го е насрочил. В същия е разпределена доказателствената тежест между страните и е приканил страните към спогодба.

В при постановяване на обжалвания акт, съдът е приел, че искът е основателен и доказан по отношение на ответника и е го е уважил.

Във въззивната жалба се правят оплаквания по отношение на липсата на доказателства, че към кредитополучателя Г.Р. не е предявен иск, че изискуемостта настъпва автоматично и че сумите са недължими от ответника, който не е ползвал средствата по кредита.

Въззивният състав има правомощия да се произнесе само по посочените в жалбата възражения. Също така при произнасянето си по въззивната жалба съдът следва да има предвид, че ответникът по иска не е подал в указания срок писмен отговор. В отговора, ответникът е длъжен да посочи всичките си възражения и ако не го стори, губи съобразно чл. 133 от ГПК правото да ги повдигне по-късно, освен ако пропускът не се дължи на особени непредвидени обстоятелства. Когато въззивният съд се произнесе по възражение, което е направено след срока, допуска съществено нарушение на процесуалния закон / Решение № 83 от 29.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1463/2013 г., III г. о., ГК и т. 4 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/.  Във връзка с горното, съдът следва да се произнесе по възраженията свързани качеството на солидарен длъжник на ответника.

Видно от представените към исковата молба договор за потребителски кредит № **********, декларации, Анекс № 1, Анекс № 1 от 21.10.2016 г., Анекс № 2 от 09.02.2017 г. и Анекс № 3 от 06.04.2017 г., О.И.М. има качеството на длъжник по отношение на банката-кредитодател "ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, т.е възникнала е солидарна отговорност между Р. и М., въз основа на сключения договор. След като се е задължил за едно чуждо задължение, О.М. следва да отговаря за всички задължения на кредитополучателя Г.А.Р., настъпили по силата на процесния договор за банков кредит. Твърди се, че М. не се е възползвал финансово от кредита, но това е неотносимо по спора по отношение на кредитора. С подписването на договора за потребителски кредит ответникът се е задължил солидарно с кредитополучателя за неговите задължения, които ще произтекат при неизпълнението му.

При изпълнение от страна на М. спрямо ищеца "ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, същият ще има право да търси платеното от главния длъжник – Г.А.Р..

Неоснователно е възражението, че банката -кредитор не е предявила иск срещу кредитополучателя Р.. Видно от приложеното ч.гр.д. № 616/2018 г. по описа на Севлиевски районен съд, спрямо Г.А.Р. заповедта за изпълнение е влязла в сила и е издаден изпълнителен лист на 31.05.2018 г. Кредиторът се е сдобил с изпълнителния титул, поради което липсва правен интерес да води исково производство за установяване на вземането си. Тъй като фигурата на солидарния длъжник има обезпечителна функция, кредиторът има право и интерес да води иск срещу него. Именно от това свое право се е възползвал ищецът "ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, като е подал настоящата искова молба.

По делото не се представиха доказателства за твърдяното в исковата молба, че Г.Р. е погасила част от задължението си или ги е разсрочила.

На следващо място съдът следва да обсъди и наведеното възражение в устните състезания, че макар и в закона да няма фиксиран таван на лихвите, уговарянето на лихвите, надхвърлящи над три пъти размера на законната лихва противоречи на добрите нрави.

За противоречие на договора с добрите нрави съдът следи служебно.

В конкретния случай се установи сключването на договор за потребителски кредит № 3007778625, съгласно който ищецът е предоставил на ответника заем в размер на 2000,00 лв., които следва да се върнат чрез 36 месечни погасителни вноски, с посочени размер и падежи в погасителен план. Уговореният годишен лихвен процент е 41,17 %, годишният процент на разходите /ГПР/- 49,89%, а общият размер на всички плащания по заема е 4586,76 лева. Процесният договор за заем може да се характеризира като договор за потребителски кредит по смисъла на Закона за потребителския кредит и следва да бъде съобразен с неговите изискванията.

По делото са представени общи условия към договорите за потребителски кредит, подписани от страните на всяка страница - чл. 11, ал. 2 ЗПК във връзка с  чл. 22 ЗПК. На следващо място, съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е сключен в писмена форма, на хартиен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора. В договора е отбелязано, че страните са получили в офис на кредитора екземпляр на Договора за потребителски кредит и неговите приложения, за което са се подписали.

В нарочна декларация, кредитополучателя и солидарния длъжник са били запознати, че неразделна част от Договора за потребителски кредит са Общите условия към договорите за потребителски кредит. Съгласно т.4 и т. 5 от ОУ е описан реда, по който се формира годишния лихвен процент и годишния процент на разходите, което е задължително условие на договора, съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Посочена е крайната сума, която се дължи по договора. Към договора има приложен погасителен план, подписан от страните, в който е описано как се формира месечната погасителна вноска. Налице е яснота каква част от дължимата главница, лихви, такси се съдържа във всяка една месечна вноска.

Съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК, в редакцията действала към момента на сключване на договора предмет на спора, годишният процент на разходите по кредита не може да бъде по висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове. Основният лихвен процент се определя всеки месец, като той е близък до нулата. Това е показателят, чрез който се определя и законната лихва, а именно основният лихвен процент плюс 10 %.

Уговорената лихва по договора е 41,17 %, което е под законово определения размер на лихвата, поради което възражението на жалбоподателя се, че лихвата е уговорена в противоречие на добрите нрави е неоснователно.

С оглед цитирания правен извод, останалите възражения във въззивната жалба се явяват второстепенни и подробният им анализ не би довел до промяна на вече възприетата позиция на въззивния състав, поради което и тяхната отделна преценка не е необходима.

Предвид изхода на спора на ответника по въззивната жалба, който е защитаван от юрисконсулт следва да се присъдят разноски в размер на 100,00 лв., съгласно чл. 37 от ЗПП във вр. с чл. 25, ал. 1 от НЗББ. Съобразно цитираната норма от Наредбата, възнаграждението за дела с определен материален интерес е от 100,00 до 300,00 лв. Възнаграждението на юрисконсулта от 300,00 лв. е претендирано с отговора на въззивната жалба и в молбата, с която взема отношение по съществото на спора. Към нея е приложен списък по чл. 80 ГПК. Съдът намира, че претендираното възнаграждение е прекомерно, тъй като делото не е усложнено от фактическа и правна страна, процесуалния представител не се е явил в съдебно заседание по делото и възнаграждението му следва да бъде определено към минимума.

На основание чл. 280, ал. 2 от ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивните дела с цена на иска до 5 000,00 лв. за граждански дела и до 20 000,00 лв. – за търговски дела. В случая цената на иска е 3461,12 лв. по гражданско дело и настоящото решение не подлежи на касационно обжалване.

По изложените съображения, въззивният съд

 

РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение  № 1 от 02.01.2019 г., постановено по гр.д. № 902 по описа за 2018 година на Севлиевски районен съд.

ОСЪЖДА О.И.М., ЕГН *** да заплати на "ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК175074752, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. "България" № 49, бл. 53Е, вх. В, представлявано заедно от С.Н.Н. - управител и И.Х.Г. - управител сумата от 100,00 лв. /сто лева/ - разноски в производството, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване пред ВКС.

 

 

                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                     ЧЛЕНОВЕ: 1.                   

 

                                                                                                                               2.