№ 165
гр. П. 28.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на двадесет и
осми март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Елеонора П. Серафимова
при участието на секретаря Виолета Сл. Боева
Сложи за разглеждане докладваното от Елеонора П. Серафимова Гражданско
дело № 20215200100762 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 09:30 часа се явиха:
Ищецът Д. Й. В. не се явява ред.пр. От същият е постъпила молба с
искане за даване ход на делото в негово отсъствие, тъй като е служебно
ангажиран. Заявява, че поддържа предявеният иск и моли същият да бъде
уважен изцяло. Поддържа доказателствените искания. Заявява, че се отказва
от разпит на поискания свидетел.
За Прокуратурата на РБългария и за ОП-Пазарджик се явява прокурор
Петърнейчева.
Прокурорът:– Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото,
поради което и на основание чл. 142 ал. 1 от ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
Прокурорът:– От името на прокуратурата на РБ оспорвам ИМ като
неоснователна и недоказана, като поддържам представеният писмен отговор.
Като представляващ ОП-Пазарджик становището ми е същото. Оспорвам и
допълнителната искова молба като недоказана и неоснователна. С нея
фактически се потвърждава основния иск с исковата претенция по чл. 2б от
ЗОДОВ.
Съдът при условията на чл. 146 от ГПК след провеждане на процедурата
по чл. 143 от ГПК пристъпи към доклад по делото.
1
Образувано е по искова молба вх. № 3912/05.11.2021 г., предявена от Д.
Й. В., ЕГН **********, от гр. П. ул. „Д.“ № 19 против ПРОКУРАТУРАТА
НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, представлявана от главния прокурор Иван
Гешев, гр. София 1000, бул. „Витоша” № 2, с която е предявена претенция по
реда на чл.2б от ЗОДОВ за обезщетяване на неимуществени вреди в размер на
100 000 лв. В обстоятелствената част на исковата молба се твърди следното :
Срещу ищеца било водено ДП № 1117/1997г. по описа на 02РУ на
МВР[1]СДВР, преписка вх. № НСН 515/1997 г. по описа на СРП, образувано
във връзка с извършен грабеж на движими вещи – престъпление по чл.199,
ал.1 от НК, което ищецът бил извършил в съучастие, заедно с още две лица.
Изложени са твърдения, че в продължение на една година и шест
месеца той бил задържан под стража, бил държан в пренаселени килии, с под
3 кв.м. нетна площ на човек, нямало условия за раздвижване и чист въздух,
нито обособен санитарен възел и течаща вода, а за ходене по нужда били
използвани кофи и бутилки.
С постановление от 02.03.2021 г. наказателното производство било
прекратено поради изтекла давност. Обобщено е, че същото продължило 24 г.
и условията, в които бил задържан му причинили значителни неимуществени
вреди, които оценя в размер на 100 000 лв. Уточнено е, че преди настоящото
дело ищецът инициирал гр.д. № 276/2021 г. по описа на ПзОС, което било
прекратено поради това, че същият не бил изчерпал предхождащата
административна процедура. Това вече било сторено към настоящия момент –
по заявление № РС- 21-181 от 29.04.2021 г. му било предложено обезщетение
в размер на 3 500 лв., което ищецът не приел в предоставения едномесечен
срок. Въведеният петитум е да се осъди ответника да заплати посочената сума
от 100 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно
със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба до
окончателното й изплащане.
С допълнителна уточняваща молба подадена съобразно указанията на
съда, ищецът е пояснил, че не предявява претенция по реда на чл. 2, ал.1,т.1
от ЗОДОВ или такава във връзка с лошите условия на задържането. Твърди,
че воденето на наказателното производство в продължение на 24 години, в
нарушение на всякакви разумни срокове са му причинили значителни
неимуществени вреди, а именно силни и постоянни притеснения, обида,
2
възмущение и т.н., които траели през цялото време на делото и не отшумели и
към настоящия момент. Изрично като основание е посочен петитума на
претенцията: да се осъди ответника на основание чл. 2б от ЗОДОВ да заплати
на ищеца сумата от 100 000 лв., представляваща обезщетение за причинените
му неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на
завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от Прокуратурата
на РБ чрез представител от страна на ОП-Пазарджик. Изразено е становище,
че предявеният иск е недопустим, като са посочени няколко групи
съображения.
На първо място от ищеца не били представени доказателства, от които
да е видно било ли е образувано въпросното ДП - кога и за какво
престъпление; имал ли е същият качеството обвиняем - от кога и за какво
престъпление; вземана ли му е мярка за неотклонение; отменена ли е същата;
приключило ли е наказателното производство конкретно спрямо ищеца - кога
и на какво основание и т.н. На следващо място, липсвали доказателства дали в
едномесечния срок от получаване на предложението от МП, ищецът е
изчерпал инициираната административната процедура по глава 3а от ЗСВ.
Отделно се оспорва, че ПРБ не притежавала пасивна материалноправна
легитимация да отговаря за условията в арестите, каквато принадлежала на
ГДИН към МП. По същество се оспорват, като недоказани, описаните от
страна на ищеца обстоятелства и негативни изживявания и се акцентира, че
той не представил доказателства в подкрепа на твърденията си, в т.ч. и
относно обема на реално претърпените неимуществени вреди.
Сочи се, че в конкретния случай продължителността на производството
не надхвърляла разумния срок за неговото разглеждане и решаване, като се
вземе предвид сложността на делото, периодите на спиране на досъдебното
производство, поведението на ищеца, допринасящо за увеличение на
продължителността и своевременните действия на компетентните органи.
Възразява се, че посоченото ДП е продължило толкова продължително
време, колкото се твърди от ищеца, тъй като по отношение на него то било
прекратено още на 23.03.2011 г. Преди частичното му прекратяване спрямо
ищеца, ДП било спряно за около 12 г. и 6 месеца, както и за почти 10 г. –
преди окончателното му прекратяване на 02.03.2021 г., поради изтекла
3
давност. В периода, когато делото било спряно, а и когато по отношение на
обвиняемия било прекратено с окончателен процесуален акт, спрямо ищеца
не били извършвани каквито и да са действия, поради което той обективно
нямало как да търпи вреди от неразумна продължителност на висящо спрямо
него производство.
Твърди се наред с това, че според приложената справка за съдимост,
ищецът бил многократно осъждан за престъпления от общ характер - едни
извършени преди образуването, а други - и в течение на процесното ДП, за
които бил осъден и респ. изтърпял наказание лишаване от свобода (в периода
28.06.2018г. - 05.12.2018 г.), което предполагало значително по-нисък
интензитет на отрицателните преживявания.
Оспорва се пълния размер на иска, който бил изключително завишен и
прекомерен, а освен това не съответствал на принципа за справедливост,
установен с нормата на чл. 52 ЗЗД, нито на трайната съдебна практика за
аналогични случаи, на стандарта на живот и икономическите условия в
страната.
С отговора изрично е направено възражение за изтекла погасителна
давност по отношение на предявената претенция, тъй като въпросното ДП
било прекратено спрямо ищеца с постановление от 23.03.2011 г., а исковата
молба е депозирана на 05.11.2021 г., т.е. извън 5-годишния срок по чл.110 от
ЗЗД.
Възразява се още, и че в случая органите на прокуратурата не следвало
да отговарят по реда на ЗОДОВ с оглед разрешенията, описани в хипотезата
на т.8 на ТР № 3/22.04.2004 г. по тълкувателно гражданско дело № 3/2004 г.
на ОСГК на ВКС. Акцентира се, че в конкретната хипотеза не били налице
предпоставки за ангажиране отговорността на ответника и по реда на чл. 2,
ал.1, т.1 или по т.3 от ЗОДОВ. Сочат се съображения.
В съдебно заседание страните поддържа ИМ и отговорите.
Ищецът поддържа предявеният иск, като моли същият да бъде уважен изцяло.
Сочи банкова сметка Ц.К.Б.-ВG31СЕСВ....b6...... за изплащане на
обезщетението.
Становището на Прокуратурата на РБ и ОП - Пазарджик е, че оспорва
ИМ и допълнителната ИМ като недоказана и неоснователна. Твърди се, че с
4
тях се потвърждава основния иск с искова претенция по чл. 2б от ЗОДОВ.
Съобразно изложеното от страните съдът приема, че правното
основание на предявените искове е чл.2б от ЗОДОВ - главния иск и чл.86 от
ЗЗД на акцесорния.
Дава възможност на страните да упражнят правата си като предприемат
съответните процесуални действия за установяване на техните твърдения и
възражения.
В този смисъл ищецът ще следва да установи правопораждащите за
него факти и обстоятелства - причиняването, вида и интензитета на
твърдените от него за изживени неимуществени вреди, причинени от
нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок
съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията.
Ответната прокуратура ще следва да установи правопогасяващите
факти сочени от нея.
Указва на ищеца, че е в негова тежест да установи и размера на
претърпените от него неимуществени вреди.
С Определение № 91/01.03.2022 г. съдът е съобщил на страните проекта
за доклад по делото и се е произнесъл по доказателствените им искания.
Предоставя възможност на страните да изложат становище по
доклада по делото.
Прокурорът:– Нямам възражения по доклада.
По доказателствата:
Прокурорът: - Моля да се приемат като писмени доказателства ДП №
1117/1997г./сл.д. № 231/1997г. по описа на 2-ро РУ на СДВР/, гр.д. №
276/21г. на ПОС, адм. преписка № 94-Д/182/21 г. на М-ство на правосъдието.
Представям и моля да приемете като писмени доказателства писмо №
3594/22.03.2022г. на ОП – Пазарджик и отговор вх. № 1564/2022г. на РП-П. в
който се съдържа информация за това, че срещу лицето Д. Й. В. е имало
образувани наказателни производства по описа на РП – Пазарджик към
момента на образуване на процесното ДП. Представям и писмо №
3594/10.12.2021г. на ОП- Пазарджик и отговор от СРП и отговор на Софийска
районна прокуратура съдържащ деловодна справка три листа и
5
постановление за частично прекратяване от 29.03.2011г. в уверение на това,
че на 23.03.2011г. процесното ДП е било частично прекратено по отношение
на ищеца и същото му е било съобщено, отразено на стр. 2 от описната книга.
Както и справка изведена от общо достъпната страница на Национален
статистически институт за общия доход средно на лице за страната от 2004г.
до 2011г. с оглед твърдението, че претендирания размер на обезщетение е
прекомерно завишен и не е съобразен със стандарта на живот в страната.
Съдът счита, че следва да бъдат приети като доказателство по делото
преписки № 94-Д/182/21 г. на М-ство на правосъдието, СРП Софийска
районна прокуратура ДП № 1117/1997г./сл.д. № 231/97 по описа на 2-ро РУ на
СДВР/, гр.д. № 276/21г. на ПОС и днес представените от прокурора писмени
доказателства, а именно писмо № 3594/22.03.2022г. на ОП – Пазарджик и
отговор вх. № 1564/2022г. на РП-Пазарджик; писмо № 3594/10.12.2021г. на
ОП- Пазарджик и отговор от СРП; постановление за частично прекратяване
от 29.03.2011г. и справка изведена от общо достъпната страница на
Национален статистически институт за общия доход средно на лице за
страната от 2004г. до 2011г. и за това
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА като доказателство по делото ДП № 1117/1997г./сл.д. №
231/97 по описа на 2-ро РУ на СДВР/, гр.д. № 276/21г. на ПОС, , адм.
преписка № 94-Д/182/21 г. на М-ство на правосъдието, както й писмо №
3594/22.03.2022г. на ОП – Пазарджик и отговор вх. № 1564/2022г. на РП-
Пазарджик; писмо № 3594/10.12.2021г. на ОП- Пазарджик и отговор от СРП
съдържащ деловодна справка три листа; постановление за частично
прекратяване от 29.03.2011г. в уверение на това, че на 23.03.2011г.
процесното ДП е било частично прекратено по отношение на ищеца и с
отразяване на стр. 2 от описната книга за съобщаването му на ищеца и
справка изведена от общо достъпната страница на Национален статистически
институт за общия доход средно на лице за страната от 2004г. до 2011г.
В постъпилата днес по делото молба се съдържа изрично изявление от
Д.В., че се отказва от искане за събиране на гласни доказателства и за това
съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение от 1.03.2022г. постановено по настоящото дело
6
в частта, в която са допуснати събиране на гласни доказателства по молба на
ищеца.
Прокурорът: - Нямам искания. Да се приключи делото.
Съдът прие, че делото е изяснено от фактическа страна за това
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
Прокурорът: - Оспорвам ИМ. Считам същата за неоснователна и
недоказана по основание и размер. Моля на основание чл. 193 ал. 3 от ГПК да
ми дадете възможност да представя писмени бележки в определен срок.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЯВЯВА устните състезания за приключили.
ОБЯВЯВА на страните, че ще се произнесе със съдебен акт в законен
срок.
При условията на чл. 149 ал. 3 от ГПК съдът ОПРЕДЕЛЯ срок за
представяне на писмена защита от Прокуратурата до 04.04.2022г.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 10.05
часа.
Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
7