РЕШЕНИЕ
№ 222
гр. Русе, 17.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на седемнадесети април
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Аглика Гавраилова
при участието на секретаря И.ка Венкова
като разгледа докладваното от Аглика Гавраилова Гражданско дело №
20254500100009 по описа за 2025 година
за да се произнесе, съобрази следното :
Ищцата В. В. А., ЕГН**********, от с.Б., обл.Русе, чрез
пълномощника си адв.А. В., от САК, твърди, че на 20.09.2024г., около 9.55ч в
гр.Русе, се е движела по тротоара на ул.“Н.“ с посока на движение към
ул.“А.“. При вървенето попаднала на участък с „неравни, надигнати и
липсващи плочки“ и като преминавала по тях тя се спънала и паднала.
Ищцата твърди, че мястото, на което плочките са били надигнати, липсващи
или неравни не е било обозначено или оградено и тя не е очаквала, че
преминаването й от там крие риск. Заявява, че е била с подходящо и удобно за
сезона облекло и обувки, но загубила равновесие поради нестабилността на
повърхността и различното ниво на настилката.
След падането изпитала остра болка в областта на лявата ръка, като
движенията й са били силно ограничени - появил се деформация в областта на
травмирания крайник. Ищцата потърсила личния лекар и с издаденото от
него направление получила спешна медицинска помощ в УМБАЛ „Медика“
— гр. Русе. След извършените изследвания и консултации й била поставена
диагноза -фрактура на проксималния хумерус на лявата ръка с дислоциран
фрагмент на последния. Ищцта посочва, че „с оглед възрастта“ й, лекарите
взели решение за провеждане на консервативна терапия - чрез поставянето на
ортеза на ляв горен крайник. Предписали лечение при домашни условия с
прием на лекарствени средства, външна терапия на засегнатия крайник и
1
спазване на режим на ненатоварване. На първия контролен преглед на
27.09.2024г. й препоръчали да продължи назначената терапия, а на втория – на
07.11.2024г. - да проведе физиотерапия на засегнатия крайник.
Ищцата твърди, че травматичното увреждане, настъпило вследствие на
инцидента, й е причинило болки и страдания, които са били със значителен
интензитет през първия месец от възстановителния период. С оглед характера
на нараняванията, получени на лявата ръка тя е била принудена да спазва
щадящ режим, при който не е можела да използва тази ръка. На практика е
била изправена пред невъзможността да посреща със собствени сили
обикновени битови потребности, за задоволяване на които е получавала
помощ от своите близки и роднини. Изпитвала е непрестанни силни болки,
усилващи се и при най-леко движение и трудно повлияващи се от
обезболяващи медикаменти.Ищцата твърди, че преди инцидента е водила
активен за годините си начин на живот, но травмата довела до насилствена
негативна промяна в нормалното протичане на ежедневието й.След случилото
се станала тревожна и раздразнителна без видима причина, трудно приемала
продължителния период на възстановяване и битовите трудности, които е
срещала през него. Чувствала се е непълноценна и в тежест на близки и
роднини.
В исковата молба са изложени доводи за това, че на основание чл.45 вр.
чл.49 от ЗЗД следва да се ангажира отговорността на Община Русе, тъй като
увреждането й е причинено в резултат на „неподдържането и непредприемане
на мерки“ за поддържане на тротоар в гр.Русе в нормално за придвижване от
пешеходците състояние. Съгласно чл.30,ал.4 и ал.5 и чл.31 от ЗП съответната
община има задължение да ремонтира и поддържа в изправно състояние
тротоарите в рамките на урбанизираната територия. Според ищцата
претърпените от нея болки и страдания са в пряка причинно-следствена
връзка с бездействието на Община Русе и нейните служители.
Ищцата иска съдът да осъди ответника да й заплати сумата от 30000лв.
представляваща обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди ,
изразяващи се във физически болки и душевни страдания, ведно със законната
лихва, считано от датата на увреждането – 20.09.2024г. до окончателното й
изплащане. Претендира разноски.
Ответникът Община Русе, ЕИК *********, представлявана от кмета
П.М., чрез упълномощения процесуален представител юр.В. Н., в отговора на
исковата молба, оспорва иска. На първо място заявява, че по делото не са
представени доказателства, от които да се направи извод, че процесното
увреждане е настъпило по описания в исковата молба начин. Счита, че
падането може да е настъпило от „замайване, световъртеж или нестабилност
при движение, поради което намира, че е налице съпричиняване на
претендираните неимуществени вреди“ от страна на пострадалата.Ответникът
не посочва в какво конкретно се изразява съпричиняването от страна на
2
пострадалата, освен гореспоменатите хипотези - замайване, световъртеж или
нестабилност при движение.В условията на евентуалност ответникът моли
съда, ако приеме че искът е доказан по основание, да приеме, че е недоказан
по размер. Счита, че претенцията на ищцата в предявения размер е
прекомерна, тъй като „процесното нараняване не е довело до
животозастрашаващо състояние“.От изложените от ищцата обстоятелства се
установявало, че същата не е имала тежка фрактура на раменните кости, която
да наложи оперативно лечение. Не е престоявала в болнично заведение,
травмата й е била лекувана в домашни условия. Не се сочат данни, че при
възстановяването са настъпили усложнения. Според ответника процесът на
възстановяване от травмата е протекъл в нормални граници и функцията на
крайника е била напълно възстановена.Моли иска да бъде отхвърлен, като
недоказан по основание. При условията на евентуалност ответникът възразява
срещу размера на претендираното обезщетение и поддържа становище, че
искът следва да бъде отхвърлен, като недоказан по размер. Претендира
разноски.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено следното :
От представения с исковата молба амбулаторен лист, издаден на
20.09.2024г. в 12.00ч от лекар специалист по ортопедия и травматология, се
установява, че В. А. е била прегледана в СИМП / Специализирана
извънболнична медицинска помощ / с оплакване от силни болки до
невъзможност за движение на лява раменна става, с оток и леко изразено
кръвонасядане. От данните при снемане на анамнезата пострадалата е
обяснила, че е паднала и травмирала лява раменна става. Констатирано е
счупване на горния край на раменната кост /хумерус/. В амбулаторния лист е
удостоверено, че В. А. е отказала стационарно лечение и оперативно
лечение.Поставена е ортеза на горен крайник. Предписани са медикаменти.
Разпитаният като свидетел А.А., съпруг на ищцата, с показанията си
установява, че на въпросния ден я закарал с кола близо до стоматологията, тъй
като имала час за зъболекар. Тя излязла от колата и докато А. заключвал
автомобила, чул един господин да му вика „Вашата госпожа падна“.Две жени
веднага били отишли при нея, за да й помогнат. Свидетелят вдигнал ищцата.
Тя през цялото време казвала „ръката ми, ръката ми..“ и ги молела да не пипат
ръката й.Свидетелят я закарал първо до личния лекар и той дал направление
за Спешна помощ.След като в болницата направили снимки, обездвижили
ръката / псотавена е ортеза/. Два месеца трябвало да бъде с обездвижен
ръка.Докторът им обяснил, че ръката е счупена на три места. Ищцата имала
силни болки и й изписали обезболяващи.След инцидента свидетелят помагал
на ищцата за всичко – за личната й хигиена; да се облече и преоблече.
Записали се на социален патронаж за да си осигуряват храна.След двата
месеца махнали ортезата. След махането на ортезата ищцата една седмица
3
провела рехабилитация в компл.Ялта, а после на рехабилитация в Ряхово,
където също имало такъв център. Свидетелят установява, че след
рехабилитацията се получило „облекчение“, но и до ден днешен той
продължава да помага на ищцата за някои дейности- например да си облече
дреха, защото тя не може да си извие ръката така че да я сложи в ръкава на
дрехата - за каквато и дреха да става въпрос свидетелят помагал при
обличането.И към настоящия момент при готвене ищцата го викала той да
мести тенджерата, защото не се наемала да натоварва лявата ръка и се
страхувала да не изтърве въпросната тенджера.За най-дребни неща започвала
да плаче от безсилие, че някои неща не може да свърши сама. Преди тази
случка била един нормален човек.Свидетелят подчертава, че ищцата все още
има болки в ръката и че рамото й все още е синьо, въпреки постоянното
мазане там, където има синина.Заявява, че съпругата му няма проблеми с
артериалното кръвно налягане. В показанията си св.А. подробно описва
мястото на инцидента - пред кино „А.К.“ /по ул.Н.“/, там плочките така както
са наредени имало една, която е по-висока от другите с 15-20 мм и ищцата я
„уцелила“ – спънала се.Паднала върху самата тази плочка и му каза, че се е
спънала в плочката. Свидетелят уточнява, че липсващи плочки нямало, имало
една издигната, по-висока.При предоставяне на снимков материал на участъка
от тротоара, св.А. посочва въпросната плочката.
Свидетелката С.А. си спомня, че на 20-ти септември м.г. /2024г./ ищцата
й се обадила и била много разстроена.Изпитвала силни болки в
ръката.Свидетелката, която по професия е кинезитерапевт, веднага отишла в
болницата. На ищцата вече била поставена ортеза, която да обездвижва ръката
трайно. Свидетелката разбрала от лекаря, че счупването е тежко и по тази
причина предложили да се направи операция.Ищцата била една много
притеснителна жена. Взела решение да не се оперира.Трябвало два месеца да
стои с ортезата.След като изминали двата месеца движението на ръката й било
„доста ограничено“ и пострадалата започнала раздвижване - започнала
рехабилитация.Ходила на допълнителните прегледи, била много
изпълнителна, спазвала всички указания.През тези два месеца ищцата
можела да се храни сама, но за всичко друго - тоалет и особено обличане и
преобличане съпругът й и помагал. И свидетелката също й помагала, когато ги
посещавала. На ищцата й тежало, че хората я разпитват какво й има .
Затворила се в себе си, не искала да излиза.Не можела спи през нощта от
болка, спяла само по гръб. Според свидетелката ищцата „вече физически е по-
добре –„ пораздвижила се, обслужва се“, но психически е все така лабилна.
Свидетелката заявява още, че пълната функция на лявата ръка на ищцата не е
възстановена, като споделя своята преценка, че функцията на ръката се е
възстановила на 50-60 % и уточнява, че В. не може да простира, защото не
може да си вдигне ръката достатъчно високо за да простре и съпругът й и
помага за това. Когато готви, съпругът й той е покрай нея за да премести
например тенджерата.
Съдът преценява показанията на свидетелите като съобразява близката
4
им връзка с ищцата и възможната им заинтересованост и кредитира
показанията им, тъй като същите са логични, за обстоятелства, за които
свидетелите имат лични непосредствени впечатления. Свидетелят А. е
възприел вярно релевантните за инцидента факти и ги възпроизвежда
добросъвестно в показанията си /например в исковата молба се твърди, че
плочките в района били надигнати, липсващи или неравни, докато той
уточнява, че имало една надигната плочка и съпругата му се спънала в нея и
паднала върху нея.
В заключението по приетата съдебно-техническа експертиза
вещето лице посочва, че мястото на произшествието се намира на тротоарна
площ пред мини маркет на ул. „Н.”, обозначен като поземлен имот
63427.2.2995, който е сградата на бившето кино „А.К.“. Към настоящия
момент тази сграда е с търговско предназначение. Улица „Н.” и прилежащите
тротоари са обозначени в кадастралната карта и регистри от АГКК Русе под
номер 63427.2.4887.При огледа вещото лице инж.Н. установило, че
обозначената на снимковия материал плочка не е стабилна и при стъпване
върху нея се повдига в предния си край, като образува ръб с височина от 2-3
см. Счита, че тази плочка е била в същото състояние към момента на
инцидента е и причина за спъването и падането на пешеходката В. А. на
20.09.2024г.Процесната тротоарна площ е неразделна част от ул. „Н.” и е
публична общинска собственост. Според експерта улицата и тротоарната
площ в района на поземлен имот 63427.2.2995 са в добро състояние с
изключение на цитираното по-горе отклонение /плочка/ от строителните
норми за изграждане и поддръжка на същите.
От представените медицински документи и от констативно-
съобразителната част на приетата съдебно-медицинската експертиза се
установява, че в Амбулаторен лист №......... от 20.09.2024г. , издаден на името
на В. В. А. с ЕГН **********F3A3 е отразено: “. .Основна диагноза:
Счупване на горния край на раменната кост (хумерус) Анамнеза: Днес паднала
и травмирала лява раменна става. Обективно състояние: Болки, оток, леко
изразено кръвонасядане, силно болезнени до невъзможни движения на лява
раменна става. Изследвания: Рентгенови данни за вклинена фрактура на
шийката на ляв хумерус с фрактура на големия туберкул. Терапия: Отказва
стационарно лечение и оперативно лечение. Ортеза за горен крайник,
фраксипарин за 20 дни, репарил гел външно, аулин, дорета.
В Амбулаторен лист № 24271А028В8Е/27 09 2024 г.издаден от д-р Р. Х.,
специалист ортопедия и трвматология, на името на В. В. А. е
отразено:“...Основна диагноза: .Анамнеза: На 20.09 паднала и травмирала лява
раменна става. Контролен преглед. Обективно състояние: Все още хематом.
Палпаторна болка в областта на лява раменна става. Без НВС на крайника.
Изследвания: Лицева рентгенография на лява раменна става. Състояние след
фрактура на проксимален ляв хумерус на ниво хирургична шийка и голям
туберкул , дислоциран фрагмент от последния. Терапия: Ортеза за горен
5
крайник, фраксипарин за 20 дни, репарил гел външно, аулин, дорета. В
Амбулаторен лист № 24312902C5D3/ 07 11 2024 г. издаден от д-р Р. Х. на
името на В. А. е отразено, че А. и към този момент има палпаторна болка в
областта на лява раменна става. Рентгенови данни за консолидирана фрактура
на лява раменна става. Назначена е физиотерапия.
При прегледа от вещото лице д-р С., проведен на 01. 04. 2025 г. , ищцата
В. А. е съобщила, че е провеждала три пъти физиотерапия, но няма
документи за това. Обективното състояние, констатирано при прегледа, е :
Отвежда лявата ръка до 90 градуса.
От заключението на съдебно –медицинската експертиза се установява,
че В. А. е получила следните увреждания: Вклинено счупване в горната
трета на раменната кост в областта на хирургичната шийка и големия
туберкул.Установените счупвания следва да се квалифицират по
медикобиологичния признак: Трайно затрудняване на горния крайник за срок
повече от тридесет дни /средна телесна повреда/.Проведено е консервативно
лечение с имобилизация на крайника, лекарствено лечение и е предписано
физиолечение.Становището на вещото лице е, че проведеното лечение е
съгласно медицинските стандарти и добрата медицинска практика. В
заключението е посочено, че счупването на раменната кост е в пряка причинна
връзка с процесното събитие. Конкретното счупване се получава най- често
при падане с отведен встрани от тялото горен крайник.
От заключението се установява, че пострадалата е имала изразени болки
след травмата, при манипулации-сваляне на имобилизацията, при
раздвижване на крайника. Тези болки следвало да отзвучават в рамките на
възстановителния период, който е около 3-4 месеца.Относно медицинската
прогноза за възстановяване на ищцата експертът посочва, че към момента
/м.04.2025г./ основната функция на крайника /хватателната/ е
възстановена.Налице е обаче ограничение на движенията в раменната става.
Според вещото лице при такъв вид лечение често остават ограничения на
движенията на крайника, поради невъзможност да се възстанови точната
анатомична конфигурация на костта. При движения на крайника тези
ограничения намаляват във времето. В заключението е уточнено, че „в малка
степен“ ограниченията могат да останат и за цял живот.Няма медицинска
документация за възникнали усложнения по време на възстановителния
период. Относно състоянието на увредения крайник към настоящия момент в
експертизата изрично е посочено, че към момента има ограничаване в
движенията на раменната става. В заключението по съдебно-медицинската
експертиза е отразено, че в представената документация няма медицински
данни, от които да се приеме, че пострадалата е имала замайване,
световъртеж, нарушаване на вестибуларния апарат и нестабилност при
движение по време на инцидента.
В съдебно заседание в.л.д-р С. разяснява, че ограниченията в движението
на раменната става се изразява в отвеждане на ръката встрани от тялото.
6
Ръката може да се отведе нормално до 180 градуса, вертикално ищцата я
отвежда малко над 90 градуса.Вещото лице уточнява, че хватателната
функция на ръката е възстановена, ищцата се хваща с нея, извършва дейности
свързани с хващането. Има ограничаване на движенията при това отвеждане
на ръката към вертикалното положение.Поради това ограничение
пострадалата не може да извършва действия, които са свързани с движения,
при които ръката трябва да бъде вертикално нагоре - покачване на стълба и
други специфични действия. В устните си обяснения вещото лице поддържа
становището, че възстановителният период на ищцата е в рамките на
нормалния, няма данни за някакви възникнали усложнения в резултат на
счупването.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Предвид изложените в исковата молба фактически обстоятелства,
наведените правни доводи и заявения петитум, съдът квалифицира иска по
чл. 49 ЗЗД.Съгласно разпоредбата на чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на
друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по
повод изпълнението на работата. За да бъде основателен предявеният иск,
следва да се установи осъществяването на всички елементи от
правопораждащия фактически състав: ответникът да е възложил работа на
негов служител, извършването на противоправно деяние от това лице, респ.
лица при изпълнението на работата или по повод изпълнението на тази
работа; настъпването на описаните в исковата молба вреди, както и наличието
на пряка причинно - следствена връзка между деянието и вредите.
Следователно отговорността по чл. 49 ЗЗД е отговорност за чужди виновни
действия, която отговорност произтича от вината на натовареното с
извършването й лице, а не се обуславя от вината на възложителя на работата.
В този смисъл отговорността на възложителя е гаранционно- обезпечителна и
обективна- той отговаря за действията или бездействията на своите работници
и служители или други лица, на които е възложил работата.
С оглед установените фактически обстоятелства по делото и предвид
правната характеристика на предявения иск, съдът намира, че искът за
заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди е основателен.
При съвкупната преценка на показанията на св.А. и данните по амбулаторен
лист от 20.09.2024г. и приложената рентгенова снимка, се установява, че
ищцата е претърпяла инцидент – падане на тротоарна настилка. Ответникът в
7
отговора на исковата молба и в хода на процеса, не оспорва факта, че ищцата е
претърпяла описаната злополука, оспорва причината – „спъване или друг
фактор…“По делото е установено, че вследствие на инцидента ищцата е
претърпяла травматично увреждане – счупване на раменната кост. От
приетото по делото заключение на СМЕ и от свидетелските показания се
установява, че в пряка причинна връзка от претърпения инцидент – падане на
тротоарна плоча, ищцата е получила фрактура на горния край на раменната
кост. Ищцата е била с обездвижена ръка два месеца. Изпитвала е
продължителни болки, била е затруднена в обслужването си сама,
наложително е било провеждане на рехабилитационни процедури.
По делото не е било спорно и от съдебно-техническата експертиза се
установява, че мястото на инцидента е част от общинската улична
мрежа.Съгласно чл.19, ал.1, т.2 ЗП общинските пътища се управляват от
кметовете на съответните общини. По силата на ал. 2, т. 3 от
ЗП управлението включва организиране, възлагане, финансиране и контрол на
дейностите, свързани непосредствено с проектирането, изграждането,
управлението, ремонта и поддържането на пътищата.Съгласно чл. 30,ал.4 от
ЗП изграждането, ремонтът и поддържането на подземните съоръжения,
тротоарите, велосипедните алеи, паркингите, пешеходните подлези,
осветлението и крайпътното озеленяване по републиканските пътища в
границите на урбанизираните територии се организират от съответната
община. В чл. 31. От ЗП изрично е предвидено, че изграждането, ремонтът и
поддържането на общинските пътища се осъществяват от общините, а
съгласно чл. 167, ал. 1 от ЗДвП лицата, които стопанисват пътя, са длъжни да
го поддържат в изправно състояние, да сигнализират незабавно препятствията
по него и да ги отстранят във възможно най- кратки срокове. В §6,т. 6. От
ЗДвП "Тротоар" е изградена, оградена или очертана с пътна маркировка
надлъжна част от пътя, ограничаваща платното за движение и предназначена
само за движение на пешеходци.Това подчертава , че мястото на инцидента е
част от уличната общинска инфраструктура и законът вменява в тежест на
ответника задължението да поддържа пътищата, което от своя страна е
дейност по осигуряването на необходимите условия за непрекъснато,
безопасно и удобно движение през цялата година, в случай задължение на
ответника да поддържа изправна тротоарната настилка. Това свое задължение
общините, в конкретната хипотеза ответникът, осъществяват чрез свои
8
служители и/ или други лица, на които са възложили съответната дейност по
поддръжката. Безспорно състоянието на тротоарните площи следва да е
такова, че да гарантира безопасността на пешеходците.
В настоящия случай е установено, че не е осигурена съответна поддръжка на
тротоарната площ и това обосновава противоправно бездействие на лица от
длъжностния състав на общината.
По делото е установена тежката травма, която ищцата е получила при спъване
в процесната тротоарна плоча – установените счупвания са довели до трайно
затрудняване на горния крайник за срок повече от 30 дни.От съдебно-
медицинската експертиза се установява, че обичайният период на
възстановяване при консервативно лечение (с обездвижваща ортеза) е 3-4 м.,
като болките са силни след травмата, и при манипулации – при сваляне на
имобилизацията, при раздвижване.От показанията на свидетелите се
установява, че през първите седмици болките са интензивни и ищцата е
можела да спи само на гръб.Проведено е консервативно лечение с
имобилизация с ортеза на левия горен крайник за срок от два месеца /60 дни/.
При прегледа, извършен на 01.04.2025 г. /6 месеца след инцидента/, не е
констатирано пълно възстановяване от травмата – Пострадалата отвежда
лявата ръка вертикално малко над 90градуса, а ръката трябва да се отведе
нормално до 180градуса. Както беше посочено, в експертизата вещото лице
изразява становище, че при движения на крайника тези ограничения
намаляват във времето, но ….в малка степен могат да останат и за цял
живот.И свидетелите установяват, че увреждането все още създава
затруднения на ищцата за извършване на някои дейности – напр.да простира.
От експертизата и от свидетелските показания е установено, че напълно е
възстановена хватателната функция на ръката.Като се съобразява възрастта на
ищцата- 72г. и установеното от медицинската експертиза, че ограничението за
пълно вертикално изправяне на ръката ще продължава и занапред да й
създава неудобства при някои дейности, но прогнозата е във времето тези
ограничения да намаляват, съдът намира, че справедливо по смисъла на чл.52
ЗЗД за претърпените от ищеца неимуществени вреди, се явява обезщетение в
размер на общо 20 000 лв. Този размер според съда е съобразен с принципа, че
обезщетението следва да служи единствено за поправяне на вредите, а не да
представлява средство за повишаване на стандарта на живот на пострадалия,
9
като за целта е взета предвид икономическата конюнктура в страната към
датата на инцидента – 20.09.2024г. – МРЗ е била 933лв месечно, през третото
тримесечие на 2024г. средната брутна работна заплата е 2275лв.
При определяне на размера съдът съобрази и съдебната практика при казуси
със сходни травматични увреждания, проведено лечение, възстановителен
период и остатъчни последици.
Възражението за съпричиняване е неоснователно. На първо място
следва да се посочи, че релевантен за съпричиняването и за прилагане
разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗДД е само онзи конкретно установен принос на
пострадалия, без който не би се стигнало, наред с неправомерното поведение
на деликвента, до увреждането като неблагоприятен резултат. Тежестта на
доказване е върху страната, която е направила възражението, т. е. същата
следва да установи в условията на пълно и главно доказване фактите, от които
черпи благоприятни правни последици. Не са събрани доказателства в
подкрепа на твърдението на ответника, че ищцата е имала замайване,
световъртеж или е била нестабилна при движение. Установено е, че ищцата
не е имала проблеми с нивото на артериалното налягане.Не са събрани данни,
да е била неподходящо обута или обелечена, да се е движила бързо.
Предвид основателността на основния иск, основателна е и претенцията за
присъждане на законна лихва от датата на увреждането, до окончателното
изплащане на задължението.
Относно разноските:
С оглед изхода на спора в полза на пълномощника на ищцата следва да
се присъди адвокатско възнаграждение съобразно уважения размер на иска.
На основание е чл. 38, ал. 2 ЗАдв, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, същото се определя от
съда в размер на 2200 лв. Ищцата следва да заплати на ответника сторените от
него разноски за платено възнаграждение за вещо лице в размер на 100 лв.,
съразмерно на отхвърлената част от исковете на основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
както и юрисконсултско възнаграждение на основание е чл. 78, ал. 8 ГПК,
което съдът определя на 100 лв.
На основание е чл. 83, ал. 2 ГПК ищцата е освободена от внасяне на
държавни такси. С оглед изхода на спора и на основание е чл. 78, ал. 6
10
ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на съда сумата в
размер на 800лв. за държавна такса и 200 депозит за вещи лица, съразмерно на
уважената част от иска.
Мотивиран така, Русенският окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Община Русе, ЕИК *********, гр. Русе, представлявана от
Кмета П.М. да заплати на В. В. А., ЕГН**********, от с.Б., общ.Сливо поле,
обл.Русе, по банкова сметка BIC:********************** при БАНКА
„Уникредит Булбанк“ АД с титуляр адв. А. В., сумата от 20000лв./двадесет
хиляди лева/ обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди, в
резултат от непозволено увреждане, настъпило на 20.09.2024 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 20.09.2024 г. до окончателното й
изплащане.
ОТХВЪРЛЯ иска в размера над 20000лв. за разликата до 30000лв. като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Община Русе, ЕИК *********, гр. Русе, представлявана от
кмета П.М. да заплати на адв. А. В., от САК, с адрес гр.С., ул.“А.“ №**, ет.*
сумата от 2200лв. представляваща адвокатско възнаграждение за безплатно
процесуално представителство по делото, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона
за адвокатурата.
ОСЪЖДА В. В. А., ЕГН**********, от с.Б., общ.Сливо поле, обл.Русе
да заплати на Община Русе, ЕИК *********, представлявана от кмета П.М.
сумата 200лв. разноски в настоящото производство на основание чл. 78, ал.
3 и ал. 8 ГПК.
ОСЪЖДА Община Русе, ЕИК *********, представлявана от кмета П.М.
да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Окръжен съд
Русе, сумата в размер на 800лв. държавна такса и 200лв. разноски за
експертиза.
Решението може да се обжалва Апелативен съд Велико Търново в
11
двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Русе: _______________________
12