№ 20896
гр. София, 19.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА ЕМ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА Гражданско
дело № 20231110139062 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по предявени от Г. С. К. срещу „Б.В.“ ООД
при условията на обективно кумулативно съединяване: 1) иск с правна квалификация чл.
128, т. 2 от КТр за сумата 8407,06 лв. неизплатено нетно трудово възнаграждение за периода
от 01.09.2021 г. до 13.03.2023 г.; иск с правно основание чл. 224 КТ в размер на 1193,94 лв. –
неизползван платен годишен отпуск в размер на 44 работни дни за 2021, 2022 и
пропорционално за 2023 г.
Ищецът заявява, че считано от 28.02.2018 г. се намира в трудово правоотношение с
ответното дружество, като то е било прекратено на 13.03.202 3г. Заявява, че претендираните
суми не са му заплатени, с което обосновава и правния си интерес от предявяването на
исковете. Претендира разноски.
В срока за отговор по чл.131 ГПК ответното дружество „Б.В.“ ООД дава становище за
допустимост, но неоснователност на предявените искове. Заявява, че трудовите
възнаграждения на ищеца са заплатени за периода от 01.09.2021 г. до 31.12.2022 г. Твърди, че
не е заплатено ТВ за м. януари 2023 г.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства приема за установено следното от фактическа страна:
Ищецът е представил справка за трудови договори, от която се установява, че в
периода от 28.02.2018 г. до 13.03.2023 г., същият се е намирал в трудово правоотношение с
ответното дружество, при основна заплата 603,00 лв. Представена е жалба до Изпълнителна
агенция „Главна инспекция по труда“ срещу ответното дружество относно нарушение на
трудовото законодателство, както и отговор от Инспекция по труда, с изх. №
23051493/01.06.2023 г.
От страна на ответника са представени разходни касови ордери, както следва:
от 24.09.2021 г. за сумата от 300,00 лв.;
за м. октомври, ноември и декември 2021 г. за сумата от 1 100,00 лв.;
за м. 01, 02, 03, 04, 2022 г. за сумата от 1 600,00 лв.;
за м. юни, 07, 08, 09, 10, 2022 г. за сумата от 1 920,00 лв.;
1
за м. ноември, декември, 2022 г. за сумата от 800,00 лв.
По делото е представено удостоверение от 23.11.2021 г., издадено от 02 Районно
управление – СДВР, на П.Н.К., в уверение на това, че същият за времето от 08:00 ч. до 15:45
ч. на 07.08.2021 г. е пострадал от престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, вр. чл. 194, ал. 1 НК,
при което са отнети пари в размер на 300,00 лв., служебни документи и ведомости на „Б.В.“
ООД, като по случая е образувано досъдебно производство 1259/2021 г. по описа на 02 РУ-
СДВР.
Представено е удостоверение от 31.03.2023 г., издадено от второ РУ – СДВР, на
П.Н.К., в уверение на това, че на 25.02.2023 г., е заявил във Второ РУ-СДВР, че за времето
от около 18:30 ч. на 24.02.2023 г. до около 08:00 ч. на 25.02.2023 г., от складова база на „Б.В.“
ООД, находяща се в производствена – складова база „***, чрез повреждане на преграда
здраво направена за защита на имот /ограда от бодлива тел/ и счупване на катинар, са отнети
чужди движими вещи – около 150 литра дизелово гориво, два броя акумулаторни батерии с
неустановена марка и модел. По данни на пострадалия, допълнително била установена
липса на седем кашона, съдържащи документи /картони/ за предоставяне на служебно
облекло и фактури на „Б.В.“ ООД, около 40 метра меден, гумиран, многожилен кабел и 8
броя метални кофражни елементи за строителство марка „FERI“. Посочено е, че по случая е
образувано досъдебно производство № 344/2023 г. по описа на 02 РУ-СДВР, пр.пр.
3575/2023 г. по описа на СРП за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, вр. чл. 194, ал. 1 НК.
В проведеното на 30.10.2023 г. о.с.з. ищецът е оспорил по смисъла на чл. 193 ГПК
представените от страна на ответника разходни касови ордери, като е посочил, че подписът,
положен в графи „получил сумата“ не е негов.
Ответникът е представил в оригинал разчетно-платежна ведомост за м. Септември
2021 г., видно от която за ищеца е посочена сума за получаване 513,47 лв., като срещу името
на ищеца е положен подпис.
По делото е изслушана съдебно-графическа експертиза, която съдът кредитира като
обективно и компетентно изготвена. Експертът е дал заключение, че подписите за „получил
сумата“ в РКО от 24.09.2021 г. за сумата от 300,00 лв.; в РКО за октомври, ноември,
декември 2021 г., за сумата от 1100,00 лв.; в РКО за ноември и декември 2022 г. за сумата от
800,00 лв. и в РКО за сумата от 1600 лв. на основание заплата за м. 1,2,3,4/22 г. са положени
от Г. С. К..
По делото е изслушана и съдебно-счетоводна експертиза, неоспорена от страните,
която съдът също кредитира като обективно и компетентно изготвена. Експертът е посочил,
че сумата за получаване (нетното ТВ) на ищеца за периода от м.09.2021 г. до м.03.2023 г. е в
общ размер на 9 201,19 лв., като изплатеното ТВ за периода възлизало на 5 918,37 лв., а
неизплатеното възлизало на 3 282,82 лв. Съгласно заключението, на експерта не са били
представени молби/заявления за ползване на платен годишен отпуск за 2020 г., 2021 г., 2022
г. и 2023 г., представено било само заявление от 06.03.2023 г. от ищеца и заповед от
06.03.2023 г. от ответника за ползване на 5 дни неплатен отпуск от 06.03.2023 г. до
10.03.2023 г. Съгласно отразените данни във фишовете за работна заплата, остатъкът от
полагаемия отпуск за 2020 г. е 16 дни, за 2021 г. – 20 дни, за 2022 г. – 20 дни и за 2023 г. – 4
дни, който бил начислен и платен. Във фиша за РЗ за м. 09.2021 г. били отразени неползван
годишен отпуск за 2021 г. – 20 дни, за 2020 г. – 16 дни. В заключение експертът е посочил, че
остатъкът от полагаемия платен годишен отпуск за 2020 г. – 16 дни е ползван и изплатен
през м. 12.2021 г.; полагаемият платен годишен отпуск за 2021 г. – 20 дни, също бил ползван
и изплатен през м. февруари 2022 г.; полагаемият платен годишен отпуск за 2022 г. – 20 дни
бил ползван и изплатен – 10 дни през м.10.2022 г. и 10 дни през м.12.2022 г.; полагаемият
платен годишен отпуск за 2023 г. – 4 дни бил ползван и изплатен през м. 02.2023 г. В
проведеното на 12.02.2024 г. експертът е посочил, че му е била предоставено единствено
извлечение от счетоводна програма на т.нар. фишове, според което начислената отпуска
била ползвана, заради това и експертът не изчислил обезщетението по чл. 224 КТ.
При така установената фактическа обстановка, Софийски районен съд прави
2
следните изводи от правна страна:
По иска с правно основание чл. 128, т. 2 КТ:
В тежест на ищеца по предявените искове е да докаже съществуването на трудово
правоотношение между страните; че е полагала труд по трудово правоотношение с ищеца за
процесния период, както и размер на трудовото възнаграждение, дължимо по това
правоотношение.
В тежест на ответника е да докаже плащане в срок на трудовото възнаграждение на
ищеца.
Между страните не е спорно обстоятелството, че същите са се намирали в трудово
правоотношение, както и че през процесния период ищецът е полагал труд при ответното
дружество, при основна заплата 603,00 лв. Макар по делото да не е представен трудов
договор, видно от справката за трудови договори на ищеца, същият е имал сключен трудов
договор с ответника, като трудовото правоотношение между страните е действало в периода
от 28.02.2018 г. до 13.03.2023 г.
Спорен между страните е въпросът дали ответникът е изплатил трудовите
възнаграждения на ищеца за периода от 01.09.2021 г. до 13.03.2023 г. За да докаже факта на
плащане, ответникът е представил 5 бр. разходни касови ордера, 4 бр. от които бяха
оспорени от ищеца по реда на чл. 193 ГПК, във връзка с което бе допусната и съдебно-
графическа експертиза, от която се установи, че положените подписи в графата „получил
сумата“ са на ищеца. Досежно петия РКО - за м. юни, 07, 08, 09, 10, 2022 г. за сумата от 1
920,00 лв., ответникът е навел твърдения в отговора на исковата молба, че сумата е
предадена на трето лице – П.А.З., който получил сумата от името и за сметка на ищеца и му
предал същата. Съгласно чл. 270, ал. 3 КТ (в действалата към процесния период редакция)
трудовото възнаграждение се изплаща лично на работника или служителя по ведомост или
срещу разписка или по писмено искане на работника или служителя - на негови близки. По
писмено искане на работника или служителя трудовото му възнаграждение се превежда на
влог в посочената от него банка. В случая по делото не се установява ищецът да е изразил
писмено съгласие трудовото му възнаграждение да бъде платено на негов близък, поради
което и извършеното в полза на лицето П.А.З. плащане в размер на 1 920 лв. не следва да се
отчита като такова извършено в полза на ищеца. Доколкото ССЕ е за да отговори на
поставените въпроси е съобразила всички представени по делото документи, включително и
РКО за 1920 лв., то експертът е дал заключение, че общият размер на платените нетни ТВ
възлиза на 5 918,37 лв. От посочената сума, с оглед изложеното по-горе, съдът намира, че
следва да се приспадне сумата от 1 920 лв., при съобразяване на което обстоятелство и с
оглед изложеното в СсЧе, неплатените нетни ТВ възлизат на сумата от: 5 202,82 лв. или
неплатените ТВ са както следва:
м. 09.2021 г. – 213,47 лв.;
м.12.2021 г. – 440,41 лв.;
м.04.2022 г. – 272,83 лв.;
м.05.2022 г. – 564,16 лв.;
м. 06; м.07; м.08; м.09 и м.10.2022 г. – 2820,80 лв.;
м. 12.2022 г. – 328,32 лв.;
м.01.2023 г. – 394,63 лв.;
м.02.2023 г. – 111,53 лв.;
м. 03.2023 г. – 56,67 лв.;
С оглед изложеното по-горе предявеният иск следва да се уважи за сумата от 5202,82
лв., а за горницата над него и до пълния предявен размер от 8 407,06лв. подлежи на
отхвърляне.
По иска с правно основание чл. 224 КТ
В тежест на ищеца е да докаже сключването на трудов договор с ответника със
3
съответното съдържание, прекратяването на правоотношението, размера на последното
получено брутно трудово възнаграждение, както и размера на неползвания платен годишен
отпуск за процесния период.
При установяване на горното в тежест на ответника е да установи в процеса
погасяването на дълга.
Както бе посочено по-горе, между страните не е спорно, че са били обвързани от
трудов договор, като видно от представената от страна на ищеца справка за трудови
договори, същият е прекратен на 13.03.2023 г.
Съгласно съдебно-счетоводната експертиза, неоспорена от страните, остатъкът от
полагаемия платен годишен отпуск за 2020 г. – 16 дни е ползван и изплатен през м. 12.2021
г.; полагаемият платен годишен отпуск за 2021 г. – 20 дни, също е ползван и изплатен през м.
февруари 2022 г.; полагаемият платен годишен отпуск за 2022 г. – 20 дни е ползван и
изплатен – 10 дни през м.10.2022 г. и 10 дни през м.12.2022 г.; полагаемият платен годишен
отпуск за 2023 г. – 4 дни е ползван и изплатен през м. 02.2023 г. В проведеното о.с.з.
експертът е пояснил, че доколкото платеният годишен отпуск е използван от ищеца, то не е
изчислено обезщетението по чл. 224 КТ. Доколкото по делото липсват данни и
обстоятелства, които да поставят под съмнение правилността на изготвеното заключение, то
съдът достига до извода, че на ищеца обезщетение за неползван отпуск не е дължимо,
поради което предявеният иск подлежи на отхвърляне.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни.
Ищецът претендира разноски за адвокатски хонорар в размер на 1500,00 лв., като
представя и доказателства за сторени такива, в това число и списък по чл. 80 ГПК. С оглед
уважената част и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да се присъдят разноски в
общ размер на 812,86 лв.
Ответникът не претендира разноски.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на съда сумата от 507,37 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Б.В.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от Е.М.П., да заплати на Г. С. К., ЕГН **********, с адрес ***, на
основание чл. 128, т. 2 от КТ сумата от 5202,82 лв., представляваща сбор от неизплатени
нетни трудови възнаграждения, както следва: м. 09.2021 г. – 213,47 лв.; м.12.2021 г. – 440,41
лв.; м.04.2022 г. – 272,83 лв.; м.05.2022 г. – 564,16 лв.; м. 06; м.07; м.08; м.09 и м.10.2022 г. –
2820,80 лв.; м. 12.2022 г. – 328,32 лв.; м.01.2023 г. – 394,63 лв.; м.02.2023 г. – 111,53 лв.; м.
03.2023 г. – 56,67 лв., ведно със законната лихва считано от 13.07.2023 г. до окончателно
изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 128, т. 2 от КТ за горницата над
5 202,82 лв. до пълния предявен размер от 8407,06 лв. и за м.10.2021 г., м.11.2021 г.,
м.01.2022 г., м.02.2022 г., м.03.2022 г., м.11.2022 г. и иска по чл. 224 КТ за осъждане на
ответника да заплати сума в размер на 1193,94 лв., представляваща обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск в размер на 44 работни дни за 2021, 2022 и
пропорционално за 2023 г., като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА „Б.В.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от Е.М.П., да заплати на Г. С. К., ЕГН **********, с адрес ***, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 812,86 лв. – разноски в производството.
ОСЪЖДА „Б.В.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от Е.М.П., да заплати по сметка на СРС, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК
4
сумата от 507,37 лв. – разноски в производството.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1 ГПК предварително изпълнение на решението
в частта, с която е уважена исковата претенция с правно основание чл. 128, т. 2 КТ.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5