№ 12926
гр. София, 18.03.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА В. НЕДЕВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело №
20231110139406 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Настоящото производство е инициирано след като делото е върнато от въззивната
инстанция за произнасяне по искането на жалбоподателя „Топлофикация София“ ЕАД,
обективирано във ВЖ от 14.08.2024 г., уточнено с молба-уточнение от 15.01.2025 г. за
изменение на постановеното решение, в частта за присъдените на ищеца „Бигла III“ ООД,
съдебни разноски, като същите се намалят.
Съдът е връчил на насрещната страна „Бигла III“ ООД молбата по чл.248 от ГПК за
становище, като на 13.02.2025 г. е постъпил отговор. Ищецът от първоинстанционното
производство изразява становище за неоснователност на молбата, като счита, че съдът
правилно е присъдил пълния размер на претендираното от тях адвокатско възнаграждение от
800 лв., като е съобразил извършените от процесуалния представител на ищеца множество
действия, както и фактическата и правна сложност на делото, които в съвкупност са
съотносими с договорения и платен адвокатски хонорар.
Съдът като се запозна с искането на ответника „Топлофикация София“ ЕАД, заявено
в срока за обжалване и обективирано във въззивната жалба с вх. № 261509/14.08.2024 г.,
допълнено с молба –уточнение вх. № 4334/15.01.2025 г. по описа на СГС, и постъпилия от
ищеца „Бигла III“ ООД отговор, намира молбата по чл. 248 ГПК за допустима, като подадена
в срок и от страна, която има правен интерес от исканото изменение, но по същество същата
е неоснователна, по следните съображения:
В последното открито съдебно заседание по делото, ищецът е представил Списък по
чл.80 от ГПК и доказателства за реалното извършване на претендираните съдебни разноски,
видно от които ищецът е уговорил и платил на представлявалия го в производството адвокат
адвокатско възнаграждение от 800 лв., внесъл е по сметка на съда държавна такса, в т.ч.
върху увеличения размер на иска си общо 163,62 лв. и е заплатил депозит за
1
възнаграждението на вещото лице по приетата СТЕ в общ размер от 450,00 лв. Общия
размер на разноските му възлиза на сумата от 1413,62 лв.
Ответникът в производството е възразил за прекомерност на заплатения от ищеца
адвокатски хонорар, което възражение е било обсъдено от съда при постановяване на
решението му и е счетено за неоснователно. Съобразно материалния интерес по делото /след
увеличението предприето от ищеца в хода на производството, цената на иска възлиза на
сумата от 4090,00 лв./. Съобразно с разпоредбата на чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения /с последни изменения и допълнение
от бр. 14 от 18.02.2025 г./ в актуалната й редакция към датата на уговаряне на адвокатското
възнаграждение и постановяване на решението, минималното адвокатско възнаграждение
възлиза на сумата от 709,00 лв., като същото е само с 91 лв. по-ниско от уговореното и
действително заплатено от ищеца такова. Съдът не намира платеното от ищеца
възнаграждение за прекомерно, а напротив същото е съобразено освен с материалния
интерес по делото, но също така и с фактическата и правна сложност на същото,
проведените две открити съдебни заседания и извършените процесуални действия от
адвоката, представлява ищеца в производството. Същото отговаря и на критериите за
справедлив и разумен размер и не подлежи на изменение в посока намаление от страна на
първоинстанционния съд. Не следва да се пренебрегва и въпроса с размера на иска, който
ищеца е посочил в исковата молба като частичен от общо претендираните 15 000 лв. Макар
да не е увеличил иска до максималния такъв, а само до 4090 лв., при уговарянето на
адвокатското възнаграждение, страните следва да съобразяват пълния размер на иска, а не
само частично заявения такъв. В този смисъл, уговореното и заплатено адвокатско
възнаграждение дори е много под минималния дължим размер по НМРАВ /1750 лв./.
Както в решението, така и понастоящем, съдът намира, че приложимата редакция на
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, при обсъждане на
заявеното възражение по чл.78, ал.5 от ГПК е тази действащата такава, към момента на
провеждане на устните състезания в първата инстанция. В случая, съдът намира, че това е
последната редакция на НМРАВ, в сила от 04.11.2022 г., приета с изм. от бр.88 на ДВ, която
редакция предвижда, адвокатските възнаграждения по граждански дела да се определят
съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно, независимо от
формата на съединяване на исковете.
От доказателствата по делото, се установява безспорно, че ищеца е ангажирал
адвокатска защита, в лицето на АД „Аврамова, Доросиев и партньори“ със сключения
Договор за правна защита и съдействие от 13.07.2023 г., т.е. след влизането на измененията в
НМРАВ от бр.88 от 2022 г./. Уговорения в договора размер на адвокатското възнаграждение
е съобразен с материалния интерес на делото, а в предмета на същия се включват като
дължими прави услуги освен изготвяне на искова молба срещу „Топлофикация София“ ЕАД
, но също така и представителство по делото до окончателното му приключване и
извършване на всички действия по производството. Всички договорените действия по
защита и съдействие са предоставени от страна на пълномощниците на ищеца, а уговорения
2
размер на адвокатското възнаграждения за тях е бил реално заплатен, видно от извлечението
от банковата сметка, приложено към Списъка по чл.80 от ГПК. Страните са уговорили и
възможност да евентуалното увеличаване на дължимия размер на адвокатското
възнаграждение, с оглед изменение на иска по размер, но по делото няма доказателства
същите да са сключили анекс за промяната на дължимото адвокатско възнаграждение и
реално такова да е било доплатено.
Следователно, независимо от изменението в размера на предявения иск,
първоначално уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение от 800 лв. е и
окончателното такова в производството.
В решението си съдът е изложил мотивите си, поради които счита, че заплатеното от
ищеца адв. възнаграждение не е прекомерно и относно приложимата редакция на НМРАВ,
към датата на постановяване на съдебното решение, при заявено възражение по чл.78, ал.5
от ГПК, като към настоящия момент няма основания за промяна на това становище.
Следователно, не са налице основания за намаляване размера на присъденото в полза
на ищеца адвокатско възнаграждение, по реда на чл.78, ал.5 от ГПК и не се налага
изменение на решението в частта на присъдените разноски.
Молбата, с която сега е сезиран съда е изцяло неоснователна.
Последващо изменение на решението в частта за разноските може да се постигне
само по реда на инстанционния контрол, в случай, че въззивния съд отмени или измени
постановеното от СРС решение по предявените искове.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата по чл.248 от ГПК, заявена от страна на
ответника „Топлофикация София“ ЕАД, обективирана във въззивна жалба с вх. №
261509/14.08.2024 г., допълнена с молба –уточнение вх. № 4334/15.01.2025 г. по описа на
СГС, за изменение на Решение № 15193/05.08.2024 г., постановено по гр.д. № 39406/2023 г.
по описа на СРС, в частта за разноските, като неоснователна.
Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3