Решение по дело №1411/2022 на Районен съд - Перник

Номер на акта: 450
Дата: 28 април 2023 г.
Съдия: Диана Младенова Матеева
Дело: 20221720101411
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 23 март 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 450
гр. Перник, 28.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Диана Мл. Матеева
при участието на секретаря Л. В. Асенова Добрева
като разгледа докладваното от Диана Мл. Матеева Гражданско дело №
20221720101411 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявени от В. К. Д. ЕГН
********** гр.*********** ул.“** ** и съдебен адрес: гр. ******, кв.
„*******". №***, вх.*, ет.*, ап. ** чрез процесуалния си представител адв.Т.
М. Пл АК срещу Г. Д. М. ЕГН ********** като наследник на Д.Р.М. ЕГН
********** и представлявана от майката и законен представител Л.я М. И.
ЕГН ********** с.********* общ.****** ул.****** № ** и чрез адв.М.Д. и
Д.****** САК, както следва:
иск с правно основание чл. 74, ал.2, вр. чл. 72 ЗС вр.чл.55 ЗЗД с цена
34700лв.
и евентуален иск с правно основание чл.59 ЗЗД с цена на иска 27
330лв. ,от които – 23 800лв. по банков път и 3530лв. дадени на ръка на Д.Р.М.
, баща на ответницата с които моли съда да осъди ответника да й заплати
по иска с правно основание чл. 74, ал.2, вр. чл. 72 ЗС връзка чл.55
ЗЗД – сумата 20 000,00 лв., представляваща сума, с която се е увеличила
стойността на имот с идентификатор № ***** ** ***, находящ се в с.
**********, обл. ********, обл. *****, вследствие на извършените
подобрения от ищеца, изразяващи се в следното:
1. Данък за придобиване на имот - 2.6% съгласно ЗМДТ от 05.10.2020г. - 260
1
/двеста и шестдесет/ лв.
2. Разчистване на гъста растителност и камъни - 1000 /хиляда/ лв.
3. Поставяне на оградна мрежа и колове - 300 /триста/ лв.
4. Изготвяне на архитектурен проект за къщата - 1300 /хиляда и триста/ лв.
5. Измерване/трасиране от геодезист - 150 /сто и петдесет/ лв.
6. Изготвяне на скица - 100 /сто/ лв.
7. Издаване на виза за проектиране в/у скица - 25 /двадесет и пет/ лв.
8. Разрешение за строеж - 150 /сто и петдесет/ лв.
9. Разстилане на чакъл с цел подготовка на строителната площадка - 2100 /две
хиляди и сто/ лв.
10. Изливане на 22 куб.м. бетон с цел полагане основа на къщата - 1980
/хиляда деветстотин и осемдесет/ лв.
11. Поставяне на дограми и входна врата - 4800 /четири хиляди и осемстотин/
лв.
12. Поставяне на ламарина за покрив - 3000 /три хиляди/ лв.
13. Поставяне на безшевни улуци - 700 /седемстотин/ лв.
14. Изкопаване на септична яма и шахта, както и поставяне на бетонни
пръстени - 480 /четиристотин и осемдесет/ лв. Прокарване на електричество -
130 /сто и тридесет/ лв.
15. Извършване на проучвателни работи по външно ел. захранване, даване на
технически указания и издаване на удостоверение за мощност до 15 KW от
„ЧЕЗ Разпределение България" АД от 15.02.2021 г. — 97,08 /деветдесет лева и
осем стотинки/ лв.
16. Присъединяване към електрическа мрежа до 6 КВТ за дължина на захр.
Трасе до 25 М-бит от 25.05.2021 г. -444 /четиристотин четиридесет и четири/
лв.
17. Такса за услуги към ..ЧЕЗ България“ ЕАД от 28.07.2021 г.- 73,97
/седемдесет и три лева и деветдесет и седем стотинки/ лв.
18. Съгласуване на проект за сграда от 08.07.2021 г. с Водоснабдяване и
канализация“ ЕООД - гр. София - 120 /сто и двадесет/ лв.
19. Такса за изходни данни от 15.02.2021 г. за включване към
2
„Водоснабдяване и канализация“ ЕООД - гр. София - 120 /сто и двадесет/ лв.
сумата 10 000лв. преведена на Д.Р. М. ЕГН ********** на 23.09.2020 с цел
инвестиране в закупуването на ПИ с идент ***** ** *** с площ 472 кв.м. нах.
се с.********** общ.******** обл.***** с НА № ** том * рег.№ **** дело №
*** от 2020
в случай, че не се уважи горния иск, в условията на евентуалност да се
осъди ответника на основание чл.59 ЗЗД за заплати :
сумата от 10 000 лв., преведена от ищцата на починалия Д.Р.М. ЕГН
********** на 23.09.2020 с цел инвестиране в закупуването на ПИ с идент
***** ** *** с площ 472 кв.м. нах. се с.********** общ.******** обл.***** с
НА № ** том * рег.№ **** дело № *** от 2020 и иск съединен в условията на
евентуалност с правно основание чл.59 ЗЗД за сумата 17 330,00 лв.,
извършени разходи за ремонтни дейности, подробно изброени по- горе, с
която ответникът се е обогатил за сметка на ищеца –
от която – преведена сумата 13 800лв. на починалия Д.Р.М. ЕГН **********
по банков път с цел ремонтни дейности както и сумата 3530лв. част от които
– в брой – с цел закупуване на имот с идентификатор №***** ** ***,
находящ се в с. **********, обл. ********, обл. *****, с която ответникът се
е обогатил за сметка на ищеца.
Претендира и разноските по делото.
В исковата молба е изложено, че:
- ищцата и ответника по делото са живели на семейни начала от 2016г. до
27.11.2021 г. когато Д.Р.М. е починал от Ковид 19.
-двамата са споделяли общо домакинство от 2016г. до 27.11.2021г., когато
същият е починал внезапно вследствие на тежко боледуване.
- Ответницата е дъщеря и единствен наследник на баща си.
-По време на съвместния си живот ищцата и М. са искали да закупят и
обзаведат къща с двор, където да прекарат старините си.
-Поради това на 02.09.2020г. ищцата сключила договор за банков кредит с
„Банка ДСК" ЕАД на стойност 20 500 /двадесет хиляди и петстотин/ лева, тъй
като с М. вече били харесали подходящо място.
- С платежно нареждане № 89 от 23.09.2020г. ищцата превела по банков път
на М. сумата от 10 /десет/ хиляди лева с цел закупуването на недвижимия
3
имот.
-С Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 49/05.10.2020г.,
том III. peг. № ****, дело № *** от 2020г., е закупен поземлен имот с
идентификатор ***** ** ***. с площ 472 кв. м., находящ се в село
**********. общ. ********, обл. *****.
-Същият имот е записан само на името на Д. М., тъй като това е възприемано
като формалност от съжителстващите.
-Впоследствие в процесния имот били извършени редица строителни и
ремонтни
дейности, поради което на 19.02.2021г. ищцата изтеглила нов кредит от „БНБ
Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“, в размер на 17 000
/седемнадесет хиляди/ лева.
-След разчистването и благоустрояването на поземления имот страните
изградили постройка, като извършили подробно описаните в исковата молба
СМР на обща стойност 17 300лв.
-След смъртта на Д. М. ищцата била поканена от ответницата да напусне
процесния имот, като ответницата се обогатила с направените подобрения в
същия.
Към настоящия момент ищцата продължава да изплаща задълженията
по договорите за кредит.

В законоустановения срок ответницата е подала отговор, с който е
оспорила допустимостта на иска за подобрения с правно основание чл. 74. ал.
2 от ЗС вр. с чл. 72 от ЗС, тъй като ищцата не е владелец на процесния имот.
При условията на евентуалност се иска процесните искове да бъдат
отхвърлени като неоснователни.
Оспорва се, че процесната постройка не е с предназначение да бъде
„семеен дом“, тъй като по разрешение за строеж представлява „лятна кухня“.
Твърди се, че каквато и да е сумата, изразходвана за подобрения в
имота, тя не повишава цената му автоматично със същата сума.
Освен това изтъкнатата тенденция за растеж на цените на недвижимите
имоти на национално ниво и изграждането на спа комплекс в селото не са
4
заслуга на ищцата, за да се мотивира с това нейният принос.
Ответницата оспорва двата банкови кредита, от 02.09.2020г. и от
19.02.2021г. да са изтеглени именно с посочените в исковата молба цели.
Твърди се, че ищцата, при направените два превода към личната сметка
на Д. М., е връщала суми за ремонта на нейно съсобствено жилище, в което
ищцата и Д. М. са живели заедно на семейни начала, в което ищцата
продължава да живее и към настоящия момент, който ремонт е бил
финансиран от Д..
Ремонтните дейности в собствения на ищцата имот, извършени с лични
средства и личен труд на Д. М., с приблизителна стойност 30 000 лв.
Моли се предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни и
недоказани. Претендира разноски.
По допустимостта:
Съдът намира, че така предявените искове са допустими и следва да бъдат
разгледани.
Съгласно константната съдебна практика правната квалификация на иска е
служебно задължение на съда и се извежда от твърденията на ищеца в
исковата молба.

В настоящия случай съдът намира, че правното основание на главния
иск за заплащане на сумата от 10 000,00 лв., е по 74 ал.2 ЗС връзка чл.55, ал.1,
предл. трето ЗЗД, като процесната сума се претендира на отпаднало
основание, тъй като към момента на плащането и е имало валидно правно
основание.
Твърдението на ищеца е, че при извършване на плащанията,
респективно подобренията от ищеца основанието е било съвместното им
съжителство с Д. М., а след прекратяването му със смъртта на последния,
обогатяването на ответника се явява неоснователно за сметка на
обедняването на платеца.

Аргументи за това са мотивите към Определение № 36 от 11.01.2019 г.
на ВКС по гр. д. № 2701/2018 г., IV г. о., ГК, и Решение № 59 от 22.04.2010 г.
5
на ВКС по гр. д. № 387/2009 г., IV г. о., ГК. В теорията и практиката
правилото на чл. 59 ЗЗД е известно като общ фактически състав на
неоснователното обогатяване или общ иск за неоснователно обогатяване. То е
субсидиарно правило, което се изключва от всички други норми,
предвиждащи права за защита на обеднелия – нормите на чл. 55-58 ЗЗД.

Съдът намира, че правното основание на евентуалния иск е по чл.59
ЗЗД.
Твърдението в исковата молба не е за "даване на нещо" ( разбирано като
действие, насочено към изпълнение на задължение, което е присъщо на
кондикциите по чл. 55-58 ЗЗД.
Релевантни за състава на чл. 59 ЗЗД са действия на обеднелия, които не
са "даване", действия на обогатения, поведение на трето лице или
юридическо събитие. Обедняването и обогатяването по принцип са обща
последица на някакво трето обстоятелство.

Пернишкият районен съд, след като прецени доводите и
възраженията на страните и събраните по делото доказателства, намира
за установено следното:

Съдът е указал на страните ,още с доклада по делото, приет в о.з.,
разпределението на доказателствената тежест относно релевантните факти и
обстоятелства:

- по иска с правно основание чл.74 ал.2 ЗС връзка чл.55, ал.1, предл. 3 ЗЗД
ищцата следва да докаже кумулативното наличие на следните предпоставки:

-наличие на фактическо съжителство на семейни начала с Д.Р.М., ЕГН:
**********, за периода от 2016г. до 27.11.2021г., плащане на процесната
сума, прекратяване на съвместното съпружеско съжителство, което е било
основание за плащанията. Ответницата следва да докаже, че е върнала/
платила на ищцата процесните суми.
6
- наличие на фактическо съжителство на семейни начала с Д.
Р. М., ЕГН: **********, за периода от 2016г. до 27.11.2021г., добросъвестно
владение; подобрения и размер на увеличената стойност към деня на
съдебното решение.

- по иска с правно основание чл.59 ЗЗД ищцата следва да докаже
кумулативното наличие на следните предпоставки: извършване на разноски
за процесния имот, които са довели до обедняването му и обогатяване на
ответницата. Ответницата следва да докаже, че е върнала/ платила на ищцата
процесните суми.
Ответницата следва да докаже възраженията си, че направените от ищцата
два превода от 02.09.2020г. и от 19.02.2021г. към личната сметка на Д. М., са
за връщане на суми за ремонта на нейно съсобствено жилище, в което ищцата
и Д. М. са живели заедно на семейни начала, в което ищцата продължава да
живее и към настоящия момент, както и , че ремонтът е бил финансиран от Д.
М.

Въз основа на така установената фактическа обстановка,
настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

По делото, безспорно се установи, че ищцата и Д. са живели на
семейни начала до 27.11.2021г. когато е починал .
В исковата молба ищцата твърди, че са заживели на семейни начала от
2016г., впоследствие се твърди, че е от 2020г. / като в този промеждутък от 4
години се установи, че покойният Д. е ремонтиран и своята къща в
с.***********, а това е важно обстоятелство с оглед установяване как са
усвоявани паричните потоци от изтеглените кредити за периода 2016-2020г./

По иска с правно основание чл. 74, ал.2 ЗС връзка чл.55 ЗЗД .

Съгласно цитираната правна норма, недобросъвестният владелец може
да иска за подобренията, които е направил в чужд имот, само по-малката сума
7
измежду сумата на направените разноски и сумата, с която се е увеличила
стойността на имота вследствие на тези подобрения, а когато собственикът е
знаел, че се правят подобрения върху имота му и не се е противопоставил,
правата на владелеца се уреждат съгласно чл. 72 ЗС.

А съгласно чл. 72 ЗС, добросъвестният владелец може да иска за
подобренията, които е направил, сумата, с която се е увеличила стойността на
вещта вследствие на тези подобрения. Това увеличение се определя към деня
на постановяване съдебното решение.

От така цитираните разпоредби се установява, че за да проведе успешно
така предявения иск, ищцата следва да докаже:
- че е владяла имота през процесния период, т.е., че е упражнявала
фактическата власт върху него с намерението да стане негов собственик, или
в конкретния случай на ½ идеални части от него,
- че е извършила подобрения в имота, които подобрения са извършени с
изцяло нейни средства,
-че следствие на тези подобрения се е увеличила стойността на имота,
- че ответника е знаел за извършените подобрения, както и
- размера на претенцията си.

Първата и най-важна предпоставка в случая е да се установи, че ищцата
е владяла имота на основание годно да я направил собственик, т.е., че не е
била обикновен държател на имота.

Това е така, тъй като съгласно ППВС № 6 от 27.XII.1974 г. по гр. д. № 9/74 г.,
Пленум на ВС, т.I 1. право на обезщетение за извършени подобрения в чужд
имот по чл. 72 и 74 ЗС има само владелецът, а не и държателят.

Съгласно чл. 68 ЗС, владението е упражняване на фактическа власт
върху вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго като своя, а
държането е упражняване на фактическа власт върху вещ, която лицето не
8
държи като своя.
Държането не е владение, защото при него липсва един от съществените
елементи на владението - намерението да се държи вещта като своя.
Владелецът държи един чужд имот на основание годно да го направи
собственик.

Съдът намира, че тази предпоставка по делото не се доказа.
По делото безспорно се установява, че собственик на имота по
Нотариален акт, в който са направени подобрения, изразяващи се в основен
ремонт, е починалият Д. М..
По делото е представения по делото нотариален акт- закупеният
процесен имот е само и единствено на името на починалия Д. М., като по
време на закупуването на имота двамата с ищцата са живели на семейни
начала, но собственик е само и единствено той.
Това обстоятелство не се оспорва от страна на ищцата, като същата
заявява, че е направила подобрения и владяла имота, с намерение да стане
собственик на ½ идеална част от него.
Т.е., ищцата знае, че имота е собственост на починалия Д. М., но има
намерение да стане негов собственик, като извежда намерението си да
придобие собственост върху имота, на основание евентуално обещание от
страна на посочения, с оглед съвместното съжителство , в бъдеще да
придобие собствеността върху ½ идеална част от него
От една страна, дори да е налице такова обещание- то не е годно
основание да я направи собственик на част от имота.
Починалия собственик не е бил правно обвързан с осъществяване на
такова обещание.
От друга страна, ищцата по делото и в исковата молба изрично сочи,
че това не й е било важно, защото живеели заедно и се обичали, поради което
в Нотариалния акт е бил вписан като собствени кединствено той, а тя не
настоявала.
Единствено свидетели заявяват, че знаят за наличието на такава
евентуална уговорка.
9
Въпреки това обаче, се установява, че за тази уговорка, свидетелите
знаят за това, от казаното им от другите, като нямат собствени лични
възприятия относно наличието на уговорка за прехвърляне на ½ от
собствеността върху имота – било то от възприемане на разговор между
ищцата и починалия Д. М., било то от потвърждение за наличието на такава
уговорка по друг начин.
Т.е., наличието на субективния елемент, анимуса за своене на имота,
т.е. за владение върху чуждия имот, не се доказват по делото, като
твърденията на ищцата не се потвърждават от събраните по делото
доказателства.
Не се доказва владение на ищцата - не само добросъвестно владение на
имота, каквито твърдения прави в открито о.с.з. от 01.12.2022 г. чрез
процесуален представител, но и не беше доказано никакво нейно владение.
От показанията на разпитаните на доведените от нея свидетели никой
не твърди, че с посещавал имота, заедно с ищцата, че е посещавал процесният
имот, нито твърдят, че В. К. е осъществявала фактическо владение над имота.
Свидетелите единствено и само дават данни за даване на парични суми
от водени между тях разговори, без нито един от тях да е бил свидетел това
реално да е станало.
Свидетелят Дамянов-продавач на имота е получил парите от покойния
Д. М..
Невъзможността на ищцата да се яви в уговорения ден за изповядване
на сделката също доказва правопораждащ факт по смисъла па чл. 70 от ЗС,
доколкото ищцата не е заявила желание да предостави пълномощно, е което
да бъде представлявана при покупката.
С оглед на това, съдът намира, че по така предявения главен иск, не е
налице първата предпоставка за успешно провеждане на иска, а именно
наличие на владение върху имота, а ищцата се явява обикновен държател на
същия, като съгласно цитираното по-горе постановление, право на
обезщетение за извършени подобрения в чужд имот по чл. 72 и 74 ЗС има
само владелецът, а не и държателят.

Предвид това, главният иск с правно основание чл. 74, ал.2, вр. чл. 72
ЗС е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Съгласно ТР № 85 от 2.12.1968 г. по гр. д. № 149/68 г., ОСГК,
10
държателят на недвижим имот, който е извършил подобрения в него, не може
да се ползува от разпоредбите на чл. 71 и 72 ЗС.
Неговите отношения със собственика извършените подобрения се
уреждат в съответствие с договора между тях, а при липса на договор -
съобразно правилата за водене на чужда работа без пълномощие и
неоснователно обогатяване - за подобренията.

Лицето, което е извършило подобрения в чужд имот, без да е било
обвързано с договор към собственика на имота, когато не е владелец и не е
държател, не може да се ползува от разпоредбите на чл. 72 и 74 ЗС. Неговите
отношения със собственика за извършените подобрения се уреждат съобразно
правилата за водене на чужда работа без пълномощие, съответно с правилата
на неоснователното обогатяване.

Такъв иск обаче не е предявен , поради което и съдът не разглежда
подобна хипотеза.

По делото се установява, че ремонтните дейности в имота на починалия
Д. М., са били предприети от двете страни по делото, без ищцата изрично
чрез договор или чрез пълномощие, да е упълномощена за извършването им.
Тъй като ремонта е извършен в имот, собственост на посочения, то е
налице водене на чужда работа без пълномощие за ищцата, тъй като тя като
държател на имота на собственика, е извършила подобрения в имота със
знанието и без противопоставянето на собственика.
Безспорно е налице интерес у собственика на имота, тъй като и той е
желаел извършването на ремонтните дейности.
По делото не се доказа собственикът на имота да се е противопоставил
на извършените ремонтни дейности, а и не са наведени такива твърдения .
Установява се също така, че работата е била предприета уместно в чужд
интерес работа, тъй като от свидетелските показания се установява, че към
началото на строителните дейности, имотът не е бил годен за живеене.
От събраните по делото доказателства се установява, че строителните
11
дейности са предприети, с цел страните по делото да живеят заедно в него,
като собственикът е знаел, бил е съгласен е и съдействал за извършване на
тези дейности.
Т.е., може да се приеме, че е налице хипотезата на ал.2, на чл. 61 ЗЗД, а
именно наличие на интерес у ищцата от извършените ремонтни дейности, тъй
като тя също е целяла да се ползва от тях.
С оглед желанието на страните да ползват съвместно жилището, ищцата и
собственикът на имота са участвали в извършване на дейностите, закупуване
материали и организация.

С оглед на изложеното, съдът намира за доказано по делото, че и двете
страни по делото са вложили средства и усилия в строителните дейности в
имота, собственост на починалия Д. М., като въпрос на доказване е кой
колко средства е вложил.

От събраните по делото доказателства - по приетите експертизи - се
установява и вида и количеството на извършените дейности.
Безспорно се установява, че преди започване на дейностите,имотът е
бил негоден за живеене, и впоследствие с вложени средства / подробно
изброени от вещото лице/ имотът е придобил един годен за обитаване облик.
Както беше посочено по-горе, въпрос на доказване е кой колко средства
е вложил при извършването на ремонта.

За установяване на размера на вложените средства, са разпитани
свидетели на двете страни :
Свидетели - И. и Г., безпротиворечиво описват процеса по изграждане
на сградата, разчистването на терена и финансирането им.
По отношение на владението и двамата не са виждали ищцата в имота,
находят се в село **********.
Относно въпроса за финансирането на строежа - И. и Г., твърдят, че
родителите на Д. М. са продали имот, с който са го подпомогнали. Видно от
представения нотариален акт в о.с.з. от 21.03.2023 г.. имотът е продаден след
12
времето, в което е бил отказан кредит на Д. М..
Ищцата представя писмени доказателства по делото, от които е видно,
че: част от твърдените разходи по строежа са заплатени преди изтеглянето на
кредит от нейна страна - през месец февруари 2021 г. –а именно:
1. заплащане на данък за придобиване на имот, платен в деня на
изповядване на сделката - 05.10.2020 г. Видно от представените
документи, парите са изходили от сметката на Д. М..
2. Такса за издаване на виза за проектиране от 27.01.2021 г.
3. Заплащане на фактура от ЧЕЗ от 15.02.2021 г.
4. Заплащане на фактура от ВИК от 15.02.2021 г.
Останалите приложени писмени доказателства за заплатени такси, доколкото
са изходящи от банковата сметка на Д. М. или са издадени на негово име, не
може да се твърди със сигурност, че са били заплатени от ищцата.
Относно изброените в исковата молба и уточнителни молби строителни
работи по процесния имот - видно от заключените на вещото лице не са на
посочената стойност, а от показанията на свидетелите И. и Г. се установява,
че по-голямата част от тях са извършени от Д. М. с личен труд и с тяхна
помощ.
Относно финансирането, и двамата свидетели твърдят , че Д. е работил
на две места и е получавал средства от майка си. И двамата свидетели са го
подпомагали с труд на приятелски начала, без заплащане, там където не е
могъл да свърши работата сам.
Относно претенцията за присъждане на увеличената стойност на имота
в е. **********. в следствие на направените подобрения, както вещото лице
изрично сочи -невъзможно е да се изчисли кой компонент каква стойност е
придал на имота, а,видно от заключението, направените в имота подобрения
са много повече от изброените в исковата молба .
От свидетелските показания на В. И. става ясно, че около 2018 г. Д. М. е
санирал къщата в село ***********, в която е живеел на семейни начала е
ищцата. От приетата по делото експертиза се установява извършения там
ремонт и видно от остойностяването, сумата преведена от ищцата, преди
закупуването на имота е по-малка от разходваното от него. Съдът приема, че
дадените от ищцата В. К. парични средства, представляват връщане на
изразходвани от Д. М. суми. за подобрения, направени в имота на
майката,докато двамата са го обитавали на семейни начала.
По представените от ищцата В. К. договори за кредит в годините, е видно,
че във времето тя е рефинансирала една и съща сума и е разполагала е
минимални средства, е които да закупи мебелите, за които е представила
фактури. От изявлението на вещото лице е видно , както и от представените
писмени доказателства, че закупеното не отговаря на извършения от Д. М.
ремонт в село ***********.
Съдът счита, че първият иск се явява недоказан в хода на съдебното
производство и като такъв следва да бъде отхвърлен.

13
Предвид отхвърлянето на иска с пр.основание чл.74 ал.2 ЗС, то съдът
следва да се произнесе по евентуалния иск

По евентуалния иск с пр.основание чл.55 вр. чл. 59 ЗЗД с цена на
иска 27 330лв. от които – 23 800лв. по банков път и 3530лв. дадени на
ръка на Д.Р.М. , баща на ответницата:

Мотивите към ТР № 2 от 29.02.2012 г. по тълк. д. № 2 / 2011 г. на ВКС,
ОСГТК, с което е поставен въпросът в кои случаи правната квалификация е
свързана с допустимостта /включително кога е нарушено диспозитивното
начало/ или неправилността на обжалваното решение – при различни
видове искове, определящи вида на търсената защита, при различни
институти на правото /договорна или деликтна отговорност/, при
приложимостта на общия исков ред или на особените искови производства,
при неправилна правна квалификация и др.

В цитираното тълкувателно решение се сочи, че „в текста на чл. 59, ал. 2
ЗЗД изрично е казано, че този иск /по чл. 59 ЗЗД/, за разлика от исковете
по чл. 55 ЗЗД, има субсидиарна процесуална природа, т.е. допустим е
„само когато няма друг иск, с който обеднелият може да се защити“.
С подобни мотиви е и Решение № 95/04.07.2011 г. по т. д. № 856/2010 г. на
ВКС - че правото да се предяви иска за неоснователно обогатяване възниква,
когато няма друг иск, с който обеднелият може да се защити- чл. 59, ал. 2
ЗЗД, въз основа на което се прави и изводът, че искът е допустим, когато няма
друг договорен или деликтен иск, с помощта на който да се осъществи
изравняването.Затова искът по чл. 59 ЗЗД е субсидиарен.

Съгласно задължителните разяснения, дадени в т. 9 от ППВС №1/1979г.,
когато законът е поставил на разположение на правоимащия точно определен
иск, е недопустимо приложението на общия състав по чл.59 ал.1 от ЗЗД.
В други съдебни решения не се говори за недопустимост на иска по чл. 59, ал.
1 ЗЗД при наличие на „друг иск“ по смисъла на чл. 59,ал. 2 ЗЗ Д, а се казва, че
същият е неприложим
14

Следва да се приеме, че субективното притезателно право, предвидено
в чл. 59, ал. 1 ЗЗД, възниква, когато е налице разместване на блага, без в
отношенията между страните да съществува обвързаност от договор, гестия
или деликт.

Наличието на последните обаче не прави иска по чл. 59 ЗЗД
недопустим, а неоснователен при условие разбира се, че дадената
квалификация по чл. 59 ЗЗД е съответна на изложените твърдения в исковата
молба. В тези случаи установяването на наличие на друг иск, според мен, ще
доведе до отхвърляне на претенцията по чл. 59 ЗЗД.

Следва да се приеме, че липсата на друго право е по скоро част от ФС за
възникване на материалното право по чл.59 ЗЗД, тоест за основателност на
заявената претенцията.

Разпоредбата на чл.59 ал.1 от ЗЗД постановява, че всеки, който се е обогатил
без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е
обогатил, до размера на обедняването.
Правото да се претендира равностойността на обедняването по реда и на
основание чл.59 ал.1 от ЗЗД възниква в случаите, когато няма друг иск,
чрез който обеднелият може да се защити срещу неоснователното
обогатяване чл.59 ал.2 от ЗЗД, тоест когато няма друга възможност за
правна защита при настъпилото неоснователно разместване на имуществени
ценности.

Възможността на ищеца да осъществи правата си на друго основание –
договорно, деликтно или чрез иск за защита на вещно право, изключва
възможността да бъде предявен субсидиарният иск по чл.59 ал.1 от ЗЗД.

Друг иск по смисъла на чл.59 ал.2 от ЗЗД може да е и предвиден в
закона иск, уреждащ конкретна хипотеза на неоснователно разместване на
15
имуществени блага – чл.55 ал.1 от ЗЗД, чл.57 ал.2 от ЗЗД, чл.61 от ЗЗД, чл.75
ал.2 от ЗЗД, чл.72 и чл.74 от ЗС и други.
Друг иск може да бъде и иск за реално изпълнение на съществуващо
между страните договорно правоотношение, съответно иск за обезщетение за
вреди от неизпълнението на договора или за неустойка, когато
неоснователното разместване на блага е настъпило в резултат на
неизпълнение на договорни задължения.
Възможността да бъде предявен друг иск не води обаче до недопустимост на
претенцията по чл.59 ал.1 от ЗЗД.

Преценката дали ищецът може да се ползва от реда за защита по чл.59 от ЗЗД
може да бъде извършена само с решението по съществото на спора, тъй като
съдът следва се произнесе по възникването и съществуването на заявеното
материално право, съответно да прецени дали съществува друг ред за защита,
а това налага да бъдат обсъдени събраните по делото доказателства
В случай, че въз основа на направената от него преценка на доводите на
страните и събраните по делото доказателства, съдът установи, че на
разположение на ищеца е друг иск за защита на претендираното от него
право, то тогава искът по чл.59 ал.1 от ЗЗД следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.

Този извод може да бъде допълнително обоснован с оглед изискването за
липса на основание, което чл. 59,а л.1 ЗЗД поставя като предпоставка за
възникване на вземане от неоснователно обогатяване, предпоставка, от чието
наличие или отсъствие се преценява по същество на спора и обосновава
основателността или неоснователността на иска, а не неговата допустимост.

Във всички случаи обаче ( дори да се установи, че съществува основание за
настъпилото разместване на имуществени блага, което основание ще
обоснове и друг ред за защита в смисъла и на друг иск по арг. от чл. 59, ал 2
ЗЗД), то разглеждането на предявения иск по чл. 59 ЗЗД от съда е допустимо,
тъй като е възникнал граждански спор между правоспособни лица.
Това, че ищецът твърди, че ответникът се е обогатил за негова сметка и това
16
е достатъчно като основание за предявяване на иск по чл.59 от ЗЗД, с което се
поставя и началото на съдебния процес.
Наличието или липсата на основание за реализиране на права по специален
ред, а не по реда на чл.59 от ЗЗД предопределя наличието или липсата на
основание, като предпоставка за възникване на вземане от неоснователно
обогатяване.
Дали обаче между страните е налице правоотношение, по силата на което
едното лице е задължено да даде на другото нещо /като източник на това
правоотношение може да бъде и административен акт/, съдът ще преценява
разглеждайки спора по същество, а не във фазата на допустимостта на
процеса
/Опр. №10/03.02.2005г. по гр.д. №16/2005г. на ВКС/.

Когато страните са обвързани от договор (писмен, устен или сключен с
конклудентни действия), разместването на благата се основава на
постигнатото съгласие и даденото може да подлежи на връщане според
изпълнението или неизпълнението на дължимите престации.
При гестията също се разместват блага, но отношенията между страните
се уреждат според интереса, в защита на който е предприета работата.
В тези отношения са приложими и правила на договора за мандат
(когато заинтересованият одобри управлението на работата), както и тези за
неоснователно обогатяване (когато гесторът е действал въпреки волята на
заинтересования), но основанието за разместването на благата остава да е
гестията – само приложимите правила са различни.

Когато между страните няма друга обвързаност и по причина на
обедняването на една от страните другата се е обогатила, обогатилият се
дължи да върне на обеднелия онова, с което се е обогатил, до размера на
обедняването.

В тежест на ищеца по иска чл. 59, ал. 1 ЗЗД е да докаже, както своето
обедняване, така и обогатяването на ответника, също и общите факти, от
които произтичат обедняването и обогатяването (причинната връзка).
17

В случая не се установява по безспорен начин, че дадените от ищцата
средства са разходени именно , само и единствено за имота в
с.**********.Тези средства , може да се приеме, че представляват връщане на
заемни средства.
По делото са налице данни за рефинансиране последователно на
кредити, изтеглени от ищцата,която е във фактическо съжителство с
починалия собственик, и която не се явява в горепосочените качества , тъй
като не те твърди нито гестия, нито договор за мандат, и т.н.
Що се касае до изплащаните и към момента средства от ищцата в кач.
на поръчител по кредит на починалия собственик, то същата разполага с
правна възможност за предявяване регресен иск за сумата, но по друг ред, а
не в настоящето производство.
Поради горното, съдът намира и евентуалния иск за неоснователен и
недоказан.

По разноските за настоящето производство:

При този изход на спора ищцата следва да заплати на ответната страна
следните разноски: по договор за пр.защита приложен с отговора, и
формиран като :
830лв. по иска с цена 10 000лв.
1230лв. по иска с цена 20 000 и 17 330лв.
500лв. за вещо лице
Други разходи не са претендирани нито в последно о.з. нито с двете
писмени защити.Транспортни разходи не се претендират, като съдът по
принцип не присъжда такива.
Разноските по насрещния иск са предмет на присъждане в отделеното
производство.

Мотивиран от гореизложеното, съдът
18
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН
предявения от В. К. Д. ЕГН ********** гр.*********** ул.“** ** чрез адв.Т.
М. Пл АК срещу Г. Д. М. ЕГН ********** като наследник на Д.Р.М. ЕГН
********** И представлявана от майката и законен представител Л.я М.
И. ЕГН ********** с.******** общ.****** ул.****** № ** иск с правно
основание чл. 74, ал.2, вр. чл. 72 ЗС връзка чл.55 ЗЗД
сумата 20 000,00 лв., представляваща сума, с която се е увеличила стойността
на имот с идентификатор № ***** ** ***, находящ се в с. **********, обл.
********, обл. *****,
вследствие на извършените подобрения от ищеца, изразяващи се в следното:
1. Данък за придобиване на имот - 2.6% съгласно ЗМДТ от 05.10.2020г. - 260
/двеста и шестдесет/ лв.
2. Разчистване на гъста растителност и камъни - 1000 /хиляда/ лв.
3. Поставяне на оградна мрежа и колове - 300 /триста/ лв.
4. Изготвяне на архитектурен проект за къщата - 1300 /хиляда и триста/ лв.
5. Измерване/трасиране от геодезист - 150 /сто и петдесет/ лв.
6. Изготвяне на скица - 100 /сто/ лв.
7. Издаване на виза за проектиране в/у скица - 25 /двадесет и пет/ лв.
8. Разрешение за строеж - 150 /сто и петдесет/ лв.
9. Разстилане на чакъл с цел подготовка на строителната площадка - 2100 /две
хиляди и сто/ лв.
10. Изливане на 22 куб.м. бетон с цел полагане основа на къщата - 1980
/хиляда
деветстотин и осемдесет/ лв.
11. Поставяне на дограми и входна врата - 4800 /четири хиляди и осемстотин/
лв.
12. Поставяне на ламарина за покрив - 3000 /три хиляди/ лв.
13. Поставяне на безшевни улуци - 700 /седемстотин/ лв.
19
14. Изкопаване на септична яма и шахта, както и поставяне на бетонни
пръстени - 480 /четиристотин и осемдесет/ лв. Прокарване на електричество -
130 /сто и тридесет/ лв.
15. Извършване на проучвателни работи по външно ел. захранване, даване на
технически указания и издаване на удостоверение за мощност до 15 KW от
„ЧЕЗ Разпределение България" АД от 15.02.2021 г. — 97,08 /деветдесет лева и
осем стотинки/ лв.
16. Присъединяване към електрическа мрежа до 6 КВТ за дължина на захр.
Трасе до 25 М-бит от 25.05.2021 г. -444 /четиристотин четиридесет и четири/
лв.
17. Такса за услуги към ..ЧЕЗ България“ ЕАД от 28.07.2021 г.- 73,97
/седемдесет и три лева и деветдесет и седем стотинки/ лв.
18. Съгласуване на проект за сграда от 08.07.2021 г. с Водоснабдяване и
канализация“ ЕООД - гр. ***** - 120 /сто и двадесет/ лв.
19. Такса за изходни данни от 15.02.2021 г. за включване към
„Водоснабдяване и канализация“ ЕООД - гр. ***** - 120 /сто и двадесет/ лв.
сумата 10 000лв. преведена на Д.Р. М. ЕГН ********** на 23.09.2020 с цел
инвестиране в закупуването на ПИ с идент ***** ** *** с площ 472 кв.м. нах.
се с.********** общ.******** обл.***** с НА № ** том * рег.№ **** дело №
*** от 2020 както и да заплати :
сумата от 10 000 лв., преведена от ищцата на починалия Д.Р.М. ЕГН
********** на 23.09.2020 с цел инвестиране в закупуването на ПИ с идент
***** ** *** с площ 472 кв.м. нах. се с.********** общ.******** обл.***** с
НА № ** том * рег.№ **** дело № *** от 2020 и иск съединен в условията на
евентуалност с правно основание чл.59 ЗЗД за сумата 17 330,00 лв.,
извършени разходи за ремонтни дейности, подробно изброени по- горе, с
която ответникът се е обогатил за сметка на ищеца – от която – преведена
сумата 13 800лв. на починалия Д.Р.М. ЕГН ********** по банков път с цел
ремонтни дейности както и сумата 3530лв. част от които – в брой – с цел
закупуване на имот с идентификатор №***** ** ***, находящ се в с.
**********, обл. ********, обл. *****, с която ответникът се е обогатил за
сметка на ищеца.

20
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН, предявения
в условията на евентуалност иск с правно основание чл.59 вр. 55 ЗЗД за
сумата 27 330лв. от които – 23 800лв. по банков път и 3530лв. дадени на ръка
на Д.Р.М. , баща на ответницата.

ОСЪЖДА В. К. Д. ЕГН ********** гр.*********** ул.“** ** чрез адв.Т.
М. Пл АК ДА ЗАПЛАТИ РАЗНОСКИ НА Г. Д. М. ЕГН ********** като
наследник на Д.Р.М. ЕГН ********** И представлявана от майката и
законен представител Л.я М. И. ЕГН ********** с.******** общ.******
ул.****** № ** Чрез адв.М. Д. и адв.Д. ****** САК
А именно : 830лв. по иска с цена 10 000лв. 1230лв. по иска с цена
27330лв., 500лв. за вещо лице.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.


Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
21