МОТИВИ
към Присъда № 60 от 16.07.2020 г. по ВНОХД 910/2020 г.
на Окръжен съд Пловдив
С Присъда №
104 от 19.04.2018 г. по НОХД № 1944/2020 г., Районен съд -Пловдив, II н.с. е
признал подсъдимия Б.З.Г. за виновен в това, че на 10.10.2015
г. в гр.Пловдив, в условията на опасен рецидив – след като е бил осъждан за
тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година,
изпълнението на което не е отложено по чл.66 от НК, е причинил на Д.П.Г. ***
средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на лявата лакътна
кост на ниво средна /долна трета/, довело до трайно затрудняване на движенията
на горен ляв крайник, поради което и на основание чл.131а, пр.ІІ, вр. чл.129, ал.2 вр. ал.1 вр. чл.29, ал.1, б.”А” вр. чл.55,
ал.1, т.1 от НК го е осъдил на ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
На
основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС, Съдът е определил първоначален ОБЩ
режим на изтърпяване на така наложеното му наказание „лишаване от свобода“.
Първоинстанционният е осъдил подс. Б.Г. да заплати в полза
на държавата, по сметка на ОД на МВР гр. Пловдив, направените разноски на
досъдебното производство в размер на 76 /седемдесет и шест/ лева, както и
сумата от 350 /триста и петдесет/ лева, в полза на бюджета на съдебната власт,
по сметка на Районен съд гр.Пловдив, представляваща направени разноски на
съдебното производство.
Срещу
присъдата е депозирана жалба от подсъдимия Б.Г., чрез защитника му – адв. Т., в
която се навеждат доводи относно неправилност и незаконосъобразност на
обжалвания съдебен акт. В жалбата се излагат съображения, че първостепенният
съд е направил неправилен прочит на събраните по делото доказателства,
механизма на получаване на средната телесна повреда, нарушавайки разпоредбата
на чл.303 от НПК, поради което обвинението е останало недоказано. Предвид
изложеното се иска отмяна на присъдата и постановяване на нова такава, с която
подсъдимият Г. да бъде признат за невиновен по повдигнатото му обвинение.
В съдебно заседание
пред настоящия въззивен състав, представителят на
Окръжна прокуратура намира присъдата на Районен съд Пловдив за правилна,
законосъобразна и обоснована. Моли жалбата на подсъдимия да бъде оставена без
уважение, а присъдата да бъде потвърдена.
Адв. Т. – защитник на подсъдимия Г., поддържа жалбата,
като счита, че присъдата следва да бъде отменена, като бъде постановена нова
оправдателна такава. Счита, че първостепенният съд не е направил обективен и
безпристрастен анализ на доказателствата, и най-вече на заключението на СМЕ, от
която е видно, че пострадалият Д. Г. е имал и други наранявания, отделно от
счупването на лявата лакътна кост, които не могат да
бъдат обяснение с нанасяне на удари с метална тръба.
Подсъдимият Д. поддържа
заявеното от защитника му. Твърди, че не е мислил да прави нещата в които е
обвинен. Иска да бъде оправдан.
В последната си дума
подсъдимият моли да бъде оправдан.
От събраните по делото
доказателства, първоинстанционният съд е приел за
установена следната фактическа обстановка.
Подсъдимият Б.З.Г. е
роден на *** ***, живущ ***, българин, български гражданин, със средно
образование, работещ, женен, осъждан.
От приетата по делото
справка съдимост на Б.Г., съдът е намерил като установено, че същият е осъждан
три пъти, с влезли в сила съдебни актове както следва:
1. С
Присъда от 08.10.2004г. по НОХД № 1009/2004 г. по описа на Окръжен съд
гр.Пловдив, в сила от 26.10.2004 г. е признат за виновен за извършено на
25.02.2004г. в гр.Пловдив престъпление по чл.354а, ал.1, пр.1-во и при
условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК му е наложено наказание една година лишаване
от свобода, чието изпълнение е отложено с изпитателен срок от три години.
2. С Протокол от 19.09.2005г. по
НОХД № 427/2005 г. по описа на Районен съд гр.Пловдив, в сила от 19.09.2005г.,
е ободрено споразумение за решаване на делото, с което е признат за виновен за
извършено на 10.10.20004 г. в гр.Пловдив престъпление
по чл.194, ал.1 от НК и при условията на чл.54 му е наложено наказание една
година лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено с изпитателен срок от три години, както и е
признат за виновен за извършено на 31.10.2004 г. в гр.Пловдив престъпление по
чл.131, ал.1, т.12, вр. чл.130, ал.1 от НК и при
условията на чл.55, ал.1, т.2, б.”б”, вр. чл.2, ал.1
от НК му е наложено наказание глоба в размер на 300 лева.
3. С
определение № 44/07.06.2012 г. по НОХД № 717/2012 г. по описа на Окръжен съд
Пловдив, в сила от 07.06.2012г. е одобрено споразумение за решаване на делото,
с което е признат за виновен за извършено на 16.02.2012 г. в гр.София и
гр.Пловдив престъпление по чл.354а, ал.1, пр.1 от НК и му е наложено наказание
1 година „лишаване от свобода” при първоначален „строг” режим в затвор или
затворническо общежитие от „закрит” тип.
С определение на Окръжен съд гр.Пловдив по ЧНД № 2001/2012 г., осъденият
Б.Г. е бил условно предсрочно освободен от изтърпяване на остатъка от това
наказание в размер на 1 месец и 25 дни, като му е определен изпитателен срок от
6 месеца. Този изпитателен срок е започнал да тече от влизане на определението
на Окръжен съд гр.Пловдив в сила на
29.12.2012г.
Посоченото като трето осъждане е определящо правната
квалификация на деянието предмет на разглеждане по настоящето дело, като
извършено при условията на опасен рецидив съгласно чл.29, ал.1, б.”а” от НК,
тъй като не е изтекъл предвидения в разпоредбата на чл.30 от НК петгодишния
срок, който съгласно ал.2 от същия член е започнал да тече на 29.06.2013 г. и
изтича на 30.06.2018 г.
Свидетелите Д.П.Г. и З. П. Г. са братя, но отношенията
помежду им били влошени и не поддържали връзка
много време преди датата 10.10.2015 г. Д.Г. и З. Г.
живеели на различни адреси в гр.Пловдив, които не са съседни.
Подсъдимият Б.З.Г. е син на свидетеля З. П. Г.,като
двамата не живеят в едно жилище.
Свидетелят З.П. Г.
живеел в дома на майка си П. Г. в гр.Пловдив, ул.”***” № **, ет.**,
ап.***.
На 10.10.2015 г. около 18:00
часа, свидетелят Д. Г. отишъл да види майка си – П. Г.в дома ѝ, находящ се в
гр.Пловдив, ул.”***” № **, ет.**, ап.**. Повода за посещението му било
изписването на П.Г.в същия ден от болнично заведение, след направена тежка
операция. Свидетелят Д. Г. влязъл в жилището на майка си и докато двамата
разговаряли, той взел шише с ракия с намерение да си сипе от нея. В този момент
в стаята влязъл брат му – свидетел З. Г.,
който му казал: „Защо пипаш там, нищо не си купил, оставил ли си нещо
там?”. Свидетелят Д. Г. от своя страна също направил забележка към брат си З.
Г., че трябва да се грижи за майка им,
защото тя е направила много неща за него и му е дала много неща. Размяната на
словесни нападки продължила. Свидетелят З. Г. се оттеглил в другата стая, при
което позвънил на сина си – подсъдимия
Б.Г. и казал, че е бит от брат му – свидетел Д. Г.. Няколко минути по-късно
подсъдимият Б.Г. пристигнал в жилището,
тъй като живеел наблизо. Още с влизането си подсъдимият Б.Г. попитал свидетел
Д. Г., който седял на дивана „Ти кой ще биеш бе?“. Свидетел З. Г. по същото
време влязъл в стаята и стоял прав в страни от свидетел Д. Г.. Подсъдимият Б.Г.
държал в ръката си метална тръба, с която от близко разстояние замахнал към главата на свидетел Д. Г.. Свидетел Д. Г.
вдигнал лявата си ръка за да се предпази, при което последвал удар в ръката му
– в областта на лакътната кост, от който изпитал силна болка. Настъпило увреждане –
счупване на лява лакътна кост на ниво средна/долна
трета с разкъсно-контузна рана. От подсъдимият Б.Г. и
свидетел З. Г. на свидетел Д. Г. е била причинена и лека телесна повреда по
смисъла на чл.130, ал.1 от НК, за което на Д. Г. не е повдигал обвинение по
реда на чл.161, ал.1 от НК. Свидетел на
случващото се била майката на свидетелите Д. Г. и З. Г., която не е давала
показания като свидетел, поради влошеното си здравословно състояние. Малко след
инцидента, свидетелката починала, преди приключване на провеждащата се
полицейска проверка.
След причиняване на уврежданията на свидетел Д. Г.,
подсъдимият Б.Г. и свидетелят З. Г. напуснали жилището, на което свидетел
станал Х.Г.Х., съсед по етаж.
На същата дата - 10.10.2015
г. - свидетелят Д. Г. сам отишъл до медицинско заведение - спешно отделение при
УМБАЛ „***” ЕАД Пловдив, където в 19:23 часа му е бил извършен медицински
преглед / лист за преглед на пациент - лист 15 – 17 от досъдебното/ . Била е
проведена и допълнителна консултация с
лекар. Свидетел Д. Г. посетил и отделението за образна диагностика, където му е
била направена и рентгенография. Установеното счупването на лява лакътна кост е било обездвижено с гипсова превръзка.
На 13.10.2015 г. свидетелят Д. Г. подал до Началника
на Четвърто РУП при ОД на МВР Пловдив съобщение за извършено престъпление. По
образуваната преписка била извършена проверка от полицейски служител - районен инспектор И.П., служител на
посоченото полицейско управлението, в хода на която са били снети обясненията от
тъжителя Д. Г.. Полицейският служител посетил и дома на П.Г.- майка на Д. Г. и З. Г., и в присъствието на свидетеля
З. Г. провел разговор, в който посочила,
че двамата ѝ сина се грижат за нея, след което спряла да отговаря на
въпросите му. Други факти не били посочени.
На 13.10.2015 г. в амбулаторията на Отделението по
съдебна медицина при УМБАЛ „***“ е бил освидетелстван Д. Г. и му било издадено
Съдебномедицинско удостоверение № *** г. / лист 14 от ДП/, при което е било
установено, че при прегледа на Д. Г. и от представената медицинска документация е установено счупване на лявата лакътна кост в средна трета, разкъсно-контузна
рана по лявата предмишница, кръвонасядане
по клепачите на дясното око, по гърба вляво, по предната част на корема, по
лявото и дясното бедра, охлузвания по горния клепач на лявото око, корема,
лявото и дясното бедро.
По досъдебното производство е била изготвена съдебно –
медицинска експертиза /лист 43 от досъдебното/, по която съгласно заключението
на вещото лице – д-р Н., от удара нанесен от Б.Г. е било причинено на Д. Г. счупване на лявата лакътна кост на ниво средната/долната трета с разкъсно-контузна рана. С оглед установени и други телесни
увреждания: кръвонасядания и драскотина на клепачите
на дясно око, кръвонасядания на гърба, на корема, на
долните крайници, охлузвания на корема и долните крайници, съгласно
заключението на вещото лице, на Д. Г. е било причинено разстройство на
здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, което представлява лека
телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.1 от НК.
Причиняването на тази лека телесна повреда е извън
предмета на обвинението в настоящото наказателно производство, тъй като е
престъпление от частен характер съгласно чл.161, ал.1 от НК.
Според вещото лице, описаните увреждания са в резултат
на удари с или върху твърд тъп предмет и отговарят по време и начин да са
причинени, както се съобщава в данните по досъдебното производство – при процесния инцидент, като нараняването на предмишницата на ниво средна/долна трета със счупване на лакътната кост са от типа на т.нар. „защитни рани”.
Счупването на лакътната кост причинява трайно
затрудняване движенията на горен ляв крайник за около 3-4 месеца при обичаен
ход на оздравителния процес.
Приемайки за безспорно установена така изложената
фактическа обстановка, първостепенният съд е намерил подсъдимия Б.З.Г. за
виновен по така повдигнатото му обвинение, като му е наложил наказание от една
година лишаване от свобода, при първоначален общ режим на изтърпяване.
Настоящата въззивна
инстанция намира жалбата на подсъдимия за ОСНОВАТЕЛНА.
Първостепенният съд не е положил достатъчно усилия за
изясняване на основния релевантен за изхода на делото момент, а именно, участието на подсъдимия в причиняване на
телесните увреждания на пострадалия Д. Г..
Безспорно
установени и неоспорени по делото са обстоятелствата, че З. Г. и пострадалия Д.
Г. са били на 10.10.2015 г. в дома на З. Г. и между
двамата е възникнало спречкване. Подсъдимият Б.Г., повикан от баща си, е
пристигнал и се е намесил в спора. Също така, от СМЕ е видно, че на пострадалия
Г. е причинена средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на лявата лакътна кост на ниво средната/долната трета с разкъсно-контузна рана.
От друга страна, по тялото на пострадалия са
констатирани и множество други наранявания, които според твърденията на
последния са в резултата на нанесени му удари от страна на подсъдимия и баща
му. Заключението на вещото лице е, че
всички тези наранявания не могат да са нанесени с метална тръба. В
действителност, за тези наранявания няма повдигнато обвинение на подсъдимия,
нито на някое друго лице, но същите са в пряка връзка с установяване на
обективната истина по делото, ако се приеме за достоверно заявеното от
пострадалия, че са му нанесени по време на този инцидент от подсъдимия и баща
му.
Първоинстанционният съд е приел, че от доказателствата по делото не може
да се определи кое лице е нанесло тези
наранявания, но на база същите доказателства, приема за категорично доказано,
че счупването на лявата лакътна кост е причинено от
подсъдимия, чрез нанасяне на удар на пострадалия с метална тръба. При липса на
други доказателства относно механизма на нанасяне или получаване на телесното
увреждане - с изключение на заявеното от пострадалия, съдът е отхвърлил като
недостоверни показанията на подсъдимия и баща му, и е дал вяра на тези на
пострадалия. За изложеното от подсъдимия Г., съдът е приел, че е защитна теза,
а за свидетеля З. Г., че не е бил в достатъчно добра физическа форма за да ги
причини. Също така, съдът е приел за единствено възможен механизъм за
причиняване на телесната повреда, нанасянето на удар директно по ръката на
пострадалия, като при липса на други доказателства в тази насока, не се е
обосновал защо изключва възможния, макар и рядко срещан - според вещото лице,
механизъм на падане и удар в твърд предмет – камък, бордюр, падане по стълби и
др., с оглед на твърдяното от подсъдимия и свидетеля З. Г., че пострадалият е
бил употребил алкохол. Пострадалият Г. също заявява, че повод за разправията е,
че след като пристигнал в дома на брат си,
решил да си сипе една чаша ракия. При противоречия в показанията на
свидетели, съдът е следвало да изложи убедителни аргументи за приемането на
едни и отхвърлянето на други. Извод за авторството на деяние може да бъде
изведен и по пътя на изключване на невъзможното и/или неправдоподобното – било
то обстоятелство или лице, което не е било в състояние да извърши нещо, но само
когато са налице достатъчно други преки или косвени доказателства подкрепящи
тази теза. В разглеждания случай, единствено показанията на пострадалия сочат
подсъдимия като извършител, като това твърдение не се подкрепя от никое друго
доказателство по делото. Липсата или празнотата в доказателствената
съвкупност не може да се допълва с предположения.
Тази линия на разсъждение на първостепенния съд е в
пряко противоречие с изискванията на чл.303, ал.2 от НПК - „Съдът
признава подсъдимия за виновен, когато обвинението е доказано по несъмнен
начин“, както и с основния принцип в наказателното право, че всякакво съмнение
следва да се тълкува в полза на подсъдимия.
Основание да не се съгласи с приетата от Районния съд
фактическа обстановка, настоящия съдебен състав черпи и от показанията на
разпитания в хода на съдебното следствие пред въззивния
съд свидетел Т.Р.Г.. Остава необяснимо за настоящата инстанция, защо до сега не
е бил разпитан този свидетел, при положение, че по делото са били налични
данни, че е бил пряк свидетел на инкриминирания инцидент. В деня на инцидента,
този свидетел е бил с подсъдимия Г. в кафене, когато последният е получил
обаждане от баща си, по повод възникнал скандал с пострадалия Г.. Свидетелят
твърди, че това се е случило около обед, така както заявяват подсъдимия и баща
му, за разлика от приетото от първостепенния съд приблизително време на
инцидента около 18.00 часа, отново твърдяно единствено от пострадалия Г..
Свидетелят Г. е придружил подсъдимия до апартамента на баща му – св. З. Г.,
като е останал пред външната врата, до асансьора, от където е наблюдавал
случващото се. Според показанията на свидетеля Г., подсъдимият Г. е влязъл в апартамента
и е разтървал дърпащите се братя Г., след което е извел баща си и са
тръгнали. Свидетелят е категоричен, че
не е видял някой да нанася удари на другиго, а също така, че подсъдимият Г. не
е носел тръба или нещо друго в ръцете си.
Показанията на св.Т.Г. съответстват на заявеното от
подсъдимия Г. и баща му, относно времето на инцидента – около обяд, и относно
действията на подсъдимия, а именно, че последният не е носил метална тръба и не
е нанасял удари на пострадалия Г., а се е опитал да прекъсне скандала и е извел
баща си от апартамента. Съдът не намира основание да поставя под съмнение
показанията на този свидетел, не само защото е незаинтересован от изхода на
делото, а и защото показанията му кореспондират с изложеното от подсъдимия и
баща му и не се опровергават от другите събрани по делото доказателства. Освен
това св.Г. е единственият пряк свидетел на случилото се на инкриминираната
дата.
Показанията на пострадалия Г. остават изолирани,
недоказани и неподкрепени от останалите доказателства по делото, както по
отношение на времето на възникналия между него и брат му конфликт, така и по
отношение на това как е получил описаните в СМЕ наранявания, а и дали всички
наранявания са получени по едно и също време.
Първостепенният съд е приел в мотивите си, че след
причиняване на уврежданията на свидетел Д. Г., подсъдимият Б.Г. и свидетелят З.
Г. напуснали жилището, на което свидетел станал Х.Г.Х., съсед по етаж. Този
извод не почива на показанията на посочения свидетел. Св.Х. в показанията
заявява, че не си спомня кога е срещнал подс.Б.Г. на стълбищната площадка, не е разбрал защо е ядосан и не го е
видял да носи нещо желязно. Никъде в показанията си не казва да е срещнал св.З.
Г.. Същевременно, когато след доста време срещнал пострадалия Д. Г., който му
казал, че подсъдимият го е ударил с тръба, пострадалият не е казал кога е
станало това. От изложеното следва, че св.Х. не е пряк очевидец на случилото
се, а в показанията си пресъздава това което е разбрал от пострадалия. Освен
това пострадалия не му е съобщил никакви други подробности за време и място на
събитията за да бъдат те проверени и съпоставени с другите събрани по делото
доказателства.
По делото е разпитан като свидетел районен инспектор
И.П., служител Четвърто РУП при ОД на МВР Пловдив извършвал проверка по жалбата
на пострадалия. В показанията си, П. не
сочи каквито и да е обстоятелства относими към
настоящия случай, който да спомогнат за изясняването му.
От заключението на изготвената в хода на съдебното
производство пред първоинстанционния съд повторна
съдебно медицинска експертиза, както и от изложението на вещото лице се
установява, че макар и по-малко вероятно,
възможно е нараняванията на ръката на пострадалия да са получени при
падане на неравна повърхност, изпъкнал ръб, камък или друг подобен предмет. Не
се изключва и механизъм на нараняването при силен удар с дръжката на нож,
какъвто пострадалият твърди, че брат му З. Г. е имал и се е опитвал да го удари
с него. В тази връзка, както и с оглед на големия период от време между инцидента
– около обяд, и времето когато пострадалият е бил прегледан в спешното
отделение в 19:23 часа, както и обстоятелството, че пострадалият е употребил
алкохол и се е придвижил с велосипед, през централната част на града, на едно
не малко разстояние (около 5-6 км) до УМБАЛ „***” ЕАД Пловдив, не може да се
изключи възможността нараняванията да са
получени не по начина по който той твърди. За да бъде изключен един макар и
рядко срещан, но все пак възможен механизъм на увреждане, следва от
доказателствата по делото да се установи, пряко или косвено, че нараняванията
не са могли да бъдат причинени по друг начин и/или от друго лице, освен така
както се твърди от пострадалия. В разглеждания случай, такова категорично
заключение не може да бъде направено, тъй като заявеното от пострадалия,че
именно подсъдимият Г. е нанесъл нараняването с метална тръба, не намира
подкрепа в материалите по делото. Подсъдимият твърди, че и брат му - св. З. Г.,
му е нанасял удари с дръжката на нож, които удари според заключението на вещото
лице, също могат при определени обстоятелства да причинят описаната травма на
ръката. При наличието на няколко възможни механизма на причиняване на телесните
повреди и при липсата на категорични доказателства за лицето, което ги е
причинило и при изчерпване на всички възможни доказателствени
източници, неможе без убедителна обосновка да се приеме за реално осъществен
един от тях, само защото е може би най-вероятния.
При преценка на достоверността на изложената от
подсъдимия Г. защитна теза, настоящият съдебен състав отчита близките семейни
отношения между него и баща му - свидетеля З. Г., но техните показания, относно
действията на подсъдимия след пристигането му в апартамента, се подкрепят и от
тези на св. Т.Г.. Свидетелят Г. не е в роднински отношения с подсъдимия и не е
пряко заинтересован от изхода на делото, а и е бил предупреден за наказателната
отговорност, която носи за
лъжесвидетелстване. Това, наред с другите установени по делото несъответствия и
разминавания в показанията на пострадалия Д. Г. от една страна и от друга
страна тези на подсъдимия Б.Г., баща му и свидетеля Г., дават основание на
настоящата въззивна инстанция да приеме, че
обвинението, досежно участието на подсъдимия в
нанасяне на телесни повреди на пострадалия, и в частност причиняване на средна
телесна повреда, изразяваща се в счупване на лявата лакътна
кост на ниво средна /долна трета/, довело до трайно затрудняване на движенията
на горен ляв крайник, не е доказано по несъмнен и категоричен начин. Освен това
по делото са изчерпани всички възможни доказателствени
източници. Това налага извода, че подсъдимият Б.З.Г. следва да бъде признат за
невиновен и оправдан по така повдигнатото му обвинение.
По изложените по- горе съображения, настоящия съдебен
състав счита, че постановената от Районен съд Пловдив присъда е неправилна и
незаконосъобразна, почиваща на непълен и погрешен анализ на събраните по делото
доказателствата. С оглед на това Присъда
№ 104 от 19.04.2018 г. постановена по НОХД № 1944/2020 г., Районен съд
-Пловдив, II н.с. следва де се отмени, като на основание чл.334, т.2 във вр. с чл.336,
ал.1, т.3 от НПК се постанови нова, с която подсъдимия Б.З.Г. следва да бъде
признат за невиновен и оправдан изцяло по повдигнатото му обвинение.
С оглед така постановената присъда и на основание
чл.190, ал.1 от НПК, направените по делото разноски в размер на 426 лв. следва
да останат за сметка на Държавата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.