№ 15411
гр. София, 01.04.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на
първи април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИВЕТА В. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело №
20241110150479 по описа за 2024 година
намира, че на основание чл. 140, ал. 3 ГПК, следва да съобщи на страните проекта за
доклад по делото:
Предявени са от В. С. С. срещу „Кредисимо“ ЕАД и срещу „Ай Тръст“ ЕООД, искове,
както следва: установителен иск по чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД срещу „Кредисимо“ ЕАД за
прогласяване нищожността на сключен между страните договор за паричен заем № 2868897
от 14.11.2023 г., евентуално установителен иск по чл. 26, ал. 4, вр. ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл.
143 ЗЗП за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 4, ал. 1 от договора, предвиждаща
задължение за сключване на договор за поръчителство и: установителен иск по чл. 26, ал. 1,
предл. 3 ЗЗД срещу „Ай Тръст“ ЕООД за прогласяване нищожността на сключен между
страните договор за предоставяне на поръчителство, кумулативно обективно съединен с
осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 5
лева, частична претенция от сума в общ размер от 75,80 лева, представляваща
недължимо платена сума – въз основа на недействителен договор под формата на
възнаграждение за поръчителство.
Ищецът твърди, че между него, в качеството му на кредитополучател и ответника
„Кредисимо“ ЕАД, като кредитор, е сключен договор за паричен заем № 2868897 от
14.11.2023 г. за предоставяне на паричен кредит в размер на сумата от 300 лева, която да
бъде погасена с месечна вноска със срок от 25 дни, с посочени в договора ГПР от 49,13 % и
ГЛП от 40 %, без уточнен размер на месечния лихвен процент. Поддържа се, че съгласно
клаузата на чл. 4 от договора при посочване от кредитополучателя предоставяне на
обезпечение по кредита, последният следва да предостави на кредитора банкова гаранция
съгласно приложимите ОУ или да сключи договор за поръчителство с одобрен от
„Кредисимо“ ЕАД гарант и в срок от 48 часа от подаване на заявлението за отпускане на
кредита. Посочва се, че съгласно клаузата на чл. 3 от договора за паричен заем когато
кредитополучателя е заявил кредит без поръчител, срокът за разглеждане и одобрение е 14
дни, а предложените за кредит е валидно 10 дни. Излага се също, че датата на сключване на
договора за заем, между В. С. и ответника „Ай Тръст“ ЕООД е сключен договор за
предоставяне на поръчителство, по силата на който дружеството отговаря пред кредитора
„Кредисимо“ ЕАД солидарно с потребителя за всички негови задължения по договора за
кредит, като С. се е задължил да заплати на гарантиращото дружество сумата от 75,80 лева
като възнаграждение за поръчителство, което да се изплаща на „Кредисимо“ ЕАД,
упълномощено да събира сумите за „Ай Тръст“ ЕООД, разсрочено, заедно с месечната
вноска по договора за кредит, съгласно обединен погасителен план, при което общото
задължение възлиза на сумата от 384,13 лева. Твърди се, че спрямо правоотношенията,
1
произтичащи от договора за паричен заем и договора за предоставяне на поръчителство
приложение следва да намерят разпоредбите на ЗПК, предвид характера им на
потребителски договори по чл. 9 ЗПК. По отношение на договора за поръчителство се
посочва, че същият има акцесорен характер, до действието му е обусловено от валидно
възникнало главно правоотношение, поради което двете равни връзки следва да се разгледат
съвместно, предвид и свързания характер на дружествата кредитор и гарант, обусловен от
качеството на „Кредисимо“ ЕАД на едноличен собственик на капитала на „Ай Тръст“ ЕООД.
Посочва се, че клаузата на чл. 4, ал. 1 от договора за заем възлага в тежест на
кредитополучателя да осигури едно измежду посочени обезпечения, като по същество
представлява неотменимо изискване за получаване на финансиране под формата на кредит.
Предвид това и доколкото въведените изисквания откъм другите обезпечения са
практически неосъществими от потребителя, то целта на кредитора е да го насочи към
единствената форма на обезпечение, която длъжникът обективно би имал възможност да
предостави – обезпечение от дружество, одобрено от „Кредисимо“ ЕАД. Ето защо ищецът
счита, че разходът по договора за поръчителство е сигурен такъв, но въпреки това не е
включен от кредитора към ГПР по договора, като по този начин заобикаля изискването на
чл. 19, ал. 4 ЗПК. Изяснява се, че в конкретния случай в договора е посочено, че ГПР възлиза
на 49,13 %, но от съдържанието на договора не може да се направи извод относно
конкретните разходи, които се заплащат и които го формират. Поддържат се, че ако към ГПР
се включи и възнаграждението за предоставяне на поръчителство, имащо характера на
сигурен разход по кредита, о ГПР и бил в размер от 3593,28 %€ По този начин на
потребителя не е предоставена коректна информация относно общия размер по кредита, за
да разбере същият икономическите последици от сделката и да вземе информирано решение
дали да сключи договора при съответните условия. Излага се, че ГПР е част от същественото
съдържание на договора за потребителски кредит, въведено законодателно именно с оглед
необходимостта за потребителя да съществува яснота относно крайната цена на договора.
Ето защо, след като в процесния договор не е посочен ГПР при вземане предвид на всички
формиращи го компоненти, то не може да се направи извод за съблюдаване изискването на
чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Ищецът оспорва действителността и на клаузата на чл. 4, ал. 1 от
договора с довод за неравноправния й характер, доколкото задължава потребителя при
неизпълнение на негово задължение да заплати необосновано високо възнаграждение за
поръчителство – арг. чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП и не е индивидуално уговорена съгласно чл. 146
ГПК. В. С. излага твърдения за нищожност и на договора за предоставяне на поръчителство
поради накърняване на добрите нрави, тъй като уговореното възнаграждение по този
договор е в размер, доближаващ размера на главницата. С тези доводи ищецът обосновава
правния си интерес от търсената защита, отправяйки искане да бъде призната в отношенията
му със съответния ответник и насрещна договаряща страна, недействителността на договора
за паричен заем, евентуално на клаузата на чл. 4, ал. 1, предвиждаща задължение за
сключване на договор за поръчителство, както и на договора за поръчителство на основание
чл. 26, ал. 1 ЗЗД и чл. 22 ЗПК и за връщане на платените в полза на „Ай Тръст“ ЕООД суми
по договора като пратени при изначална липса на основание за това.
В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответникът „Кредисимо“
ЕАД, чрез пълномощника си юрк. Тончева, оспорва предявения иск за нищожност на
договора за потребителски кредит като недопустим с довод за липсата на правен интерес за
ищеца от тази претенция, обосновава с твърдение, че договорът не е действащ такъв между
страните. Счита, че в случая ищецът има възможността да предяви осъдителен иск за
връщане на платеното без основание и в рамките на производството по така предявения иск
съдът да се произнесе и по евентуалната му нищожност. Намира, че поведението на ищеца и
на процесуалния му представител граничи със злоупотреба с процесуални права. По
същество оспорва исковете като неоснователни. Не оспорва, че между страните е сключен
договор за потребителски кредит № 2868897/14.11.2023 г., както и сключването на договор
2
за поръчителство между ищеца В. С. и „Ай Тръст“ ЕООД. Посочва, че по силата на договора
за кредит на ищеца е предоставена и същият е усвоил сумата от 300 лева с 25-дневен период
на револвиране и с падеж 08.12.2023 г., при фиксиран ГЛП от 40 % и ГПР от 49,13 %, като
общият размер на дължимите суми възлиза на 308,33 лева. Не оспорва, че дължимите суми
от С. по двата договора са платени от него предсрочно по банковата сметка на „Кредисимо“
ЕАД на 17.11.2023 г. с постъпило плащане в общ размер от 385 лева, от които 75,80 лева
разпределени за погасяван на вземането на „Ай Тръст“ ЕООД по договора за предоставяне
на поръчителство- Ответникът оспорва изложените твърдения от ищеца за недействителност
на договора за заем поради допуснато нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Поддържа, че
действително при изчисляване на ГПР по договора не е включено като разход по см. на чл.
19 ЗПК, доколкото се касае за сума, дължима и платима на другия ответник. Единственият
разход, включен в ГПР е възнаградителната лихва по договора. Твърди, че възнаграждението
за поръчителство не представлява общ разход по кредита по см. на § 1, т. 1 ДР на ЗПК, тъй
като сключването на договора за поръчителство не е задължително условие за получаване на
кредита, а размерът на възнаграждението за поръчителство не е известен разход за
„Кредисимо“ ЕАД към момента на сключване на договора, доколкото последният се сключва
след сключване на договора за кредит. Предоставянето на обезпечение е право, а не
задължение за кредитополучателя. Счита, че договорът за предоставяне на поръчителство е
договор за поръчка по см. на чл. 280 ЗЗД и уговореното по него възнаграждение не попада в
обхвата на общия разход по кредита, а вземанията по този договор възникват в полза на
друго лице – „Ай Тръст“ ЕООД, различно от кредитора. Дори и да се приеме, че
възнаграждението за поръчителство представлява скрито обогатяване на ответника, то този
извод не обуславя недействителност на договорите в тяхната цялост, а единствено на
клаузата от договора за поръчителство, предвиждаща задължение за заплащането му от
ищеца и до отпадане единствено на задължението на кредитополучателя да заплати на
поръчителя възнаграждение да предоставената услуга. С тези доводи „Кредисимо“ ЕАД
отправя искане за оставяне без разглеждане на исковите претенции като процесуално
недопустими, а по същество за отхвърлянето им като неоснователни. Претендира разноски,
като оспорва претенцията на ищеца за присъждане на такива и конкретно качеството му на
материално затруднено лице по см. на чл. 38, ал. 1у т. 2 ЗАдв.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „Ай Тръст“
ЕООД, чрез пълномощника си юрк. С. с изложени доводи, че за ищеца не е налице правен
интерес от предявените искове за нищожност, доколкото към настоящия момент двата
договора за погасени и недействащи между страните. Достатъчна за защита на правата на
ищеца е претенцията по чл. 55 ЗЗД, по която съдът в мотивите на съдебния акт ще се
произнесе и относно твърденията за нищожност на договорите. По същество оспорва
предявения срещу него иск като неоснователен. Не оспорва, че между ищеца и „Кредисимо“
ЕАД е сключен договор за потребителски кредит № 2868897/14.11.2023 г., а във връзка с
обезпечаването му и договор за предоставяне на поръчителство от 14.11.2023 г., сключен
между „Ай Тръст“ ЕООД и потребителя В. С.. Твърди, че сключения между ответника и
ищеца договор за поръчителство е договор за услуга по чл. 280 ЗЗД, като за поетото
задължение за гарантиране изпълнението на задълженията по договора за кредит, ищецът
дължи на гарантиращото дружество възнаграждение в размер от 75,80 лева.В случая,
задължението по договора за кредит е погасено предсрочно, поради което на „Ай Тръст“
ЕООД е заплатено възнаграждение само за първия 25-дневен период на револвиране на
кредита. Сочи, че съгласно клаузите на договора за кредит, обезпечението, в частност
предоставянето на поръчителство от „Ай Тръст“ ЕООД е единствено възможност да
кредитополучателя, но не и задължение. При кандидатстване за отпускане на кредита
същият има възможността да избере дали този кредит ще бъде обезпечен или не, като и в
двата случай искането му преминава през процес на проверка и одобрение. Излага се, че
сключването на договора за поръчителство следва по време сключването на договора за
3
кредит и се осъществява в рамките на независима електронна среда. Ето защо, „Ай Тръст“
ЕООД счита, че възнаграждението за поръчител не следва да бъде включвано в ГПР,
доколкото не представлява разход по см. на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, защото сключването на
договора за услуга не е задължително условие за сключване на договора за кредит. Оспорва
се сключването на договор за поръчителство да представлява заблуждаваща търговска
практика съгласно чл. 68е ЗЗП, като паричните задължения на кредитополучателя и
потребите по двата договора са ясно разписани. С отговора ответното дружество намира, че
наличието на свързаност между „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД, обусловено от
обстоятелството, че първият ответник е едноличен собственик на капитала на втория, не
обуславя наличието на скрито оскъпяване на кредита. Посочва се, че съгласно договора за
предоставяне на поръчителство потребителят има възможността за избор относно начина на
заплащане на възнаграждението на поръчителя, като при получаване на сумите от
„Кредисимо“ ЕАД заедно с месечните вноски по договора за кредит, то последното не става
техен титуляр – арг. чл. 8, ал. 5 от договора за предоставяне на поръчителство. Излага се, че
доколкото последният е действителен, то платените във връзка с този договор суми са
дължими и не подлежат на връщане. С тези доводи „Ай Тръст“ ЕООД отправя искане за
оставяне без разглеждане на исковата претенция за прогласяване нищожността на договора
за поръчителство, а по същество за отхвърляне на предявените срещу него искове като
неоснователни. Претендира разноски, като оспорва претенцията на ищеца за присъждане на
такива и конкретно качеството му на материално затруднено лице по см. на чл. 38, ал. 1, т. 2
ЗАдв.
Съдът, при извършено служебна проверка по реда на чл. 140 ГПК намира
предявените исковите претенции за процесуално допустими, конкретно при наличието на
правен интерес за ищеца от търсената защита, считайки за неоснователни доводите на
ответниците относно недопустимост на установителните искове по чл. 26, ал. 1 ЗЗД за
прогласяване нищожността на процесните договор за паричен заем, евентуално на клаузата
на чл. 4, ал. 1 от същия и на договор за предоставяне на поръчителство, за които се твърди
да са сключени между ищеца и съответния ответник. В тази връзка следва да се отбележи, че
кредитополучателят винаги разполага с интерес да предяви иск за прогласяване
нищожността на договор, страна по който е същият, доколкото уважаването на предявения
иск ще внесе със силата на пресъдено нещо правна сигурност в отношенията между
страните, ще избегне бъдещото неоснователно разместване на имуществени блага
(плащането на недължими суми по нищожен договор) и/или ще бъде предпоставка за
връщане на платеното по нищожния договор. За наличието на правен интерес, съответно за
допустимостта на предявен иск за прогласяване нищожността на определен договор, е
достатъчно излагането на твърдения, че ищецът и ответникът са страни по договора, както и
на конкретни основания, поради които същият не поражда правно действие, каквито в
случая са налице. Съдът намира за неоснователно възражението на ответната страна за
липсата на правен интерес от тези искове, обосновано с възможността за предявяване на
осъдителни такива за връщане на платеното по договорите, тъй като се касае за две
самостоятелни искови претенции, насочени към различна защита – прогласяване нищожност
на договор и връщане на платеното по този договор.
Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК, съдът разпределя между страните
доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти по предявените искове,
както следва:
По исковете с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 и предл. 3 ЗЗД и по чл. 26, ал.
4, вр. ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 143 ЗЗП:
В тежест на ищеца е да установи сключването между него и съответното ответно
дружество на процесните договор за паричен заем № 2868897 от 14.11.2023 г. с „Кредисимо“
ЕАД и договор за предоставяне на поръчителство с „Ай Тръст“ ЕООД, тяхното конкретно
4
съдържание – права и задължения на страните, в частност уговарянето на възнаграждение за
поръчителство в твърдения размер; че договорът е нищожен на посочените основания, както
и наличието на свързаност на породените от договорите правоотношения, че договорът за
предоставяне на поръчителство е сключен във връзка и по повод – за обезпечаване
изпълнението на задълженията му по договор за паричен заем от 14.11.2023 г. с
„Кредисимо“ ЕАД.
В тежест на ответниците е да установят действителността на съответния договор, в
частност чрез установяване сключването на договора за кредит с изискуемост съдържание
по чл. 11 ЗПК, предоставянето на насрещната услуга по договорите, съответствието на
договора за поръчителство с добрите нрави.
По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да установи, при условията на пълно и главно доказване, че
ответното дружество е получило процесната сума, както и, че това е осъществено при липса
на правно основание.
При установяване на тези факти, в тежест на ответника е да установи наличието на
основание за получаване и последващо задържане на сумата.
По отношение на претендираните разноски и с оглед проведеното оспорване с
отговорите на исковата молба, в тежест на ищеца е да установи наличието на основанията
по чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв.
С оглед конкретните твърдения, изложени от всяка от страните, на основание чл. 146,
ал. 1, т. 3 ГПК съдът отделя като безспорни и ненуждаещи се от доказване
обстоятелствата, че между ищеца В. С., като кредитополучател и ответника „Кредисимо“
ЕАД, като кредитор на договор за паричен заем № 2868897 от 14.11.2023 г. за предоставяне
на паричен кредит в размер на сумата от 300 лева, реалното й предоставяне на
кредитополучателя, изпълнението на задълженията по който са били обезпечени от „Ай
Тръст“ ЕООД по силата на договор за предоставяне на поръчителство № 2868897 от
14.11.2023 г., сключен между ищеца и ответника „Ай Тръст“ ЕООД, както и заплащането от
ищеца в полза на ответното дружество – кредитор на общо дължимата сума по договорите,
от която сумата от 75,80 лева като възнаграждение за поръчителство, получена от ответното
дружество-гарант.
По доказателствените искания:
Представените от ищеца и от ответника „Кредисимо“ ЕАД писмени материали съдът
намира за относими към предмета на спора и необходими за правилното му разрешаване,
поради което и следва да бъдат приети по делото.
Искането на ищеца за задължаване на ответниците да представят по делото справки от
счетоводството за всички извършени плащания, в т.ч. платежни нареждания, разписки,
извадка от счетоводните книги, копие от договора, погасителен план и СЕФ към него, следва
да бъде уважено единствено в частта, касаеща погасителните планове и СЕФ към
договорите, в случай, че такива са били изготвени, и оставено без уважение в останалата
част - предвид липсата на твърдения за съществуващи такива документи, които да се
намират в държане на това дружество и на надлежната им индивидуализация (относно
разписки), като същевременно се касае и за документ, който да бъде изготвен – извадки от
счетоводните книги. Наред това, по делото са представени от ищцовата страна преписи от
самите договори.
Предвид липсата на правен спор между страните относно конкретно преведената от
ищеца и получена от ответника „Ай Тръст“ ЕООД сума като възнаграждение по договора за
поръчителство, както и липсата на спор между страните, че при включване на
възнаграждението по договора за поръчителство като компонент на ГПР по договора за
кредит, то последният ще надхвърли уговореният такъв (предвид изричното становище в
5
двата отговора), като ненеобходимо за изясняване на делото от фактическа страна, следва да
бъде оставено без уважено искането на ищеца за допускане изслушването на
съдебносчетоводна експертиза по въпросите, формулирани в исковата молба.
Като неотносимо – предвид общото му формулиране, към предмета на спора следва да
бъде оставено без уважение искането на ищеца за издаване на съдебно удостоверение за
пред БВБ за снабдяване с информация относно всички сключени договори между ищеца и
ответниците, както и за движението по тях, а по отношение на информация, касаеща
процесния договор и като ненеобходимо, предвид липсата на спор между страните относно
договорите и съдържанието им.
По отношение на исканията на ищеца за издаване на съдебни удостоверения за пред
„Изипей“ АД, „Интеркапитал Груп“ АД и пред „Банка ДСК“ ЕАД за снабдяване с
информация относно извършените преводи от ищеца към ответните дружества, респ. в полза
на ответника „Кредисимо“ ЕАД (относно съд. удостоверение за пред „Банка ДСК“ АД),
съдът намира, че по начина по който е формулирано искането се явява неотносимо към
предмета на спора – предвид липсата на конкретизация относно какви суми – по кои
договори за кой период касае същото. Наред с това същите са и ненеобходими, доколкото
между ищеца и ответната страна не съществува спор относно пълно погасяване на
задълженията по процесните два договора от ищеца чрез осъществено от него плащане.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, за което
да се призоват страните.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 19.05.2025 г. от
09:50 часа, за която дата и час да се призоват страните, на които да се връчи препис от
настоящото определение, обективиращо проекта за доклад по делото, а на ищеца с препис
от депозираните писмени отговори.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като писмени доказателства по делото представените от
ищеца и от ответника „Кредисимо“ ЕАД писмени материали.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190, ал. 1 ГПК ответника „Кредисимо“ ЕАД най-
късно в първото по делото о.с.з. да представи заверен препис от погасителен план и СЕФ
към договора за паричен заем № 2868897/14.11.2023 г., в случай, че такива са били
изготвени, като му УКАЗВА, че при неоснователното им непредставяне в срок съдът, с
оглед на останалите обстоятелства по делото, може да приеме за доказани обстоятелствата,
за чието установяване са изискани тези документи и ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането
на ищеца в останалата му част.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190, ал. 1 ГПК ответника „Ай Тръст“ ЕООД най-
късно в първото по делото о.с.з. да представи заверен препис от погасителен план и СЕФ
към договора за предоставяне на поръчителство № 2868897/14.11.2023 г., в случай, че такива
са били изготвени, като му УКАЗВА, че при неоснователното им непредставяне в срок
съдът, с оглед на останалите обстоятелства по делото, може да приеме за доказани
обстоятелствата, за чието установяване са изискани тези документи и ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ искането на ищеца в останалата му част.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на ищеца за допускане изслушване на
съдебносчетоводна експертиза по въпросите, формулирани в исковата молба, както и
исканията за издаване на съдебни удостоверения за пред Българска народна банка, „Изпей“
АД, „Интеркапитал Груп“ АД и „Банка ДСК“ АД за снабдяване с информацията, посочена в
6
т. IV от доказателствените искания в исковата молба.
УКАЗВА на страните, че могат да вземат становище по дадените указания и
проекто – доклада най–късно в първото по делото заседание.
УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора помежду си чрез МЕДИАЦИЯ. При
постигане на спогодба дължимата държавна такса за разглеждане на делото е в
половин размер. КЪМ СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД действа програма „Спогодби“,
която предлага безплатно провеждане на медиация.
УКАЗВА на страните, че:
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един месец в
чужбина е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията
– съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в РБ; същото задължение имат и
законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 когато
лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се
смятат за връчени.
- съгласно чл. 41 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е
съобщила по делото или на който веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда
за новия си адрес; същото задължение имат и законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на задължението по ал. 1
всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени;
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо лице,
което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако лицето
е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения се
прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в частта, в която се оставя без уважение искането на ищеца по
чл. 219, ал. 1 ГПК подлежи на обжалване с частна жалба, пред Софийски градски съд, в
едноседмичен срок от получаване на съобщението с препис от определението, а в
останалата част не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7