Р Е Ш Е Н И Е №
03.05.2022 г., гр. София
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО – Въззивни състави, ІІ-В състав, в публично заседание на първи декември две хиляди двадесет и първа година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА
Мл. съдия ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА
при секретаря
Цветелина Добрева, като разгледа докладваното от съдия Маринова-Тонева в.гр.дело
№ 10698 по описа за 2020 година, за да постанови решение, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 73385 от 02.04.2020 г. по гр.д. № 77206/2017 г. Софийски
районен съд, 119 състав: Осъдил И.В.Б., ЕГН **********, да плати следните суми,
представляващи обезщетение за това, че е ползвал сам самостоятелен обект в
сграда, с идентификатор 68134.801.66.1.1 по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със заповед № РД-18-95/18.12.2015 г. на изпълнителния
директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, с административен
адрес на имота в гр. София, район „Изгрев“, ул. „************, който самостоятелен
обект се намира в сграда 1 в поземлен имот 68134.801.66, с предназначение на
самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, с площ от
100.00 кв. м, заедно с прилежащите към същия имот мазе № 7 и съответните
идеални части от общите части на сградата, при граници на обекта: на същия етаж
– обект с идентификатор 68134.801.66.1.2; под обекта – обекти с идентификатори 68134.801.66.1.9,
68134.801.66.1.10, 68134.801.66.1.11 и 68134.801.66.1.12; над обекта: обект с
идентификатор 68134.801.66.1.3, заедно със 72/644 от дворното място,
съставляващо поземлен имот 68134.801.66 по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със заповед № РД-18-95/18.12.2015 г. на изпълнителния
директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, с административен
адрес на имота в гр. София, район „Изгрев“, ул. „*********, с площ от 686 кв. м,
с трайно предназначение на територията: урбанизирана, и начин на трайно
ползване: за комплексно застрояване, при съседи на имота: имоти с идентификатори
68134.801.65, 68134.801.67, 68134.801.68, 68134.801.165 и 68134.801.2272, за
времето от 29. 09. 2017 г. до 31.03.2020 г.: на А.И.А., ЕГН **********, и на И.И.А., ЕГН ********** - по 4 137.41
лева; на И.Г.А., ЕГН ********** – 871.04 лева; Отхвърлил претенцията на
съделителя И.В.Б., ЕГН **********, за възлагане на самостоятелен обект в сграда,
с идентификатор 68134.801.66.1.1 по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със заповед № РД-18-95/18.12.2015 г. на изпълнителния
директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, с административен
адрес на имота в гр. София, район „Изгрев“, ул. „************, който самостоятелен
обект се намира в сграда 1 в поземлен имот 68134.801.66, с предназначение на
самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, и с площ от
100.00 кв. м, заедно с прилежащите към същия имот мазе № 7 и съответните
идеални части от общите части на сградата, при граници на обекта: на същия етаж
– обект с идентификатор 68134.801.66.1.2; под обекта – обекти с идентификатори 68134.801.66.1.9,
68134.801.66.1.10, 68134.801.66.1.11 и 68134.801.66.1.12; над обекта: обект с
идентификатор 68134.801.66.1.3, заедно със 72/644 от дворното място,
съставляващо поземлен имот 68134.801.66 по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със заповед № РД-18-95/18.12.2015 г. на изпълнителния
директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, с административен
адрес на имота в гр. София, район „Изгрев“, ул. „*********, с площ от 686 кв. м,
с трайно предназначение на територията: урбанизирана, и начин на трайно
ползване: за комплексно застрояване, при съседи на имота: имоти с идентификатори
68134.801.65, 68134.801.67, 68134.801.68, 68134.801.165 и 68134.801.2272, на
основание чл. 349, ал. 2 ГПК, като неоснователна; Отхвърлил искането на И.Г.А.,
ЕГН **********, А.И.А., ЕГН **********, и И.И.А., ЕГН **********, сметките за топлинна
енергия за времето от 01.07.2017 г. до 30.09.2019 г. в размер на 3 707.73 лева
и за ВиК услуги за времето от 01.04.2017 г. до 30.10.2019 г. в размер на 587.77
лева, дължими за процесния апартамент, да бъдат възложени на съделителя И.В.Б.,
ЕГН **********; Изнесъл на публична продан следните недвижими вещи: -
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда, с идентификатор 68134.801.66.1.1 по кадастралната
карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-95/18.12.2015 г.
на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, с
административен адрес на имота в гр. София, район „Изгрев“, ул. „************,
който самостоятелен обект се намира в сграда 1 в поземлен имот 68134.801.66, с
предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на
обекта: 1, и с площ от 100.00 кв. м, заедно с прилежащите към същия имот мазе №
7 и съответните идеални части от общите части на сградата, при граници на
обекта: на същия етаж – обект с идентификатор 68134.801.66.1.2; под обекта –
обекти с идентификатори 68134.801.66.1.9, 68134.801.66.1.10, 68134.801.66.1.11
и 68134.801.66.1.12; над обекта: обект с идентификатор 68134.801.66.1.3, заедно
със 72/644 от дворното място, съставляващо поземлен имот 68134.801.66 по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед №
РД-18-95/18.12.2015 г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия,
картография и кадастър, с административен адрес на имота в гр. София, район
„Изгрев“, ул. „*********, с площ от 686 кв. м, с трайно предназначение на
територията: урбанизирана, и начин на трайно ползване: за комплексно
застрояване, при съседи на имота: имоти с идентификатори 68134.801.65,
68134.801.67, 68134.801.68, 68134.801.165 и 68134.801.2272; - ДВОРНО МЯСТО с
площ от 2 150 кв. м, находящо се в с. Дъскот и съставляващо парцел ІІІ с
планоснимачен № 236 в квартал ХLVІІ по регулационния план на селото, заедно с
построените в него къща, кухня, плевня-сайвант, навес и хамбар, при съседи на
дворното място: улица, Т.М., М.Т.С.и И. Стефанов, като след извършване на
публичната продан получената продажна цена бъде разпределена между съделителите
при следните квоти: - по 19/80 идеални части - за А.И.А., ЕГН **********, И.И.А.,
ЕГН **********, М.В.Б., ЕГН **********, и И.В.Б., ЕГН **********; - 1/20 (4/80)
идеални части - за И.Г.А., ЕГН **********; Осъдил И.И.А., ЕГН **********, М.В.Б.,
ЕГН **********, и И.В.Б., ЕГН **********, да върнат на А.И.А., ЕГН **********, по
47.50 лева - разноски за извършване на делбата; Осъдил И.Г.А., ЕГН **********, да
върне на А.И.А., ЕГН **********, 10 лева - разноски по извършване на делбата; Осъдил
И.В.Б., ЕГН **********, да заплати на А.И.А., ЕГН **********, и И.И.А., ЕГН **********,
разноски по искането за сметки в размер на 1 290 лева;
Осъдил да заплатят на държавата, в полза на съдебната власт, такса в размер
на:
- А.И.А., ЕГН **********, И.И.А., ЕГН **********, М.В.Б., ЕГН **********, и
И.В.Б., ЕГН ********** – по 2 088.39 лева за извършването на делбата, вкл. по 5
лева за служебно издаване на изпълнителни листове;
- И.Г.А., ЕГН ********** - 439.66 лева за извършването на делбата, вкл. 5 лева
за служебно издаване на изпълнителен лист;
- И.В.Б., ЕГН ********** – 365.84 лева
за искането за сметки;
- И.Г.А., ЕГН **********, А.И.А., ЕГН **********,
и И.И.А., ЕГН ********** - по 171.82 лева за отхвърленото искане за сметки за
топлинна енергия и ВиК услуги.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от съделителя И.В.Б., който го
обжалва в частите, с които е отхвърлена претенцията му за възлагане по реда на
чл. 349, ал. 2 ГПК на имота в гр. София с идентификатор 68134.801.66.1.1,
изнесен е на публична продан същият имот и въззивникът е осъден да заплати на
съделителите-ищци обезщетение за ползване, вкл. в частта, с която е осъден да
им плати разноски в размер на 1 290 лв. във връзка с претенцията по сметки по чл. 31, ал. 2 ЗС. В жалбата са наведени
оплаквания за неправилност на решението в атакуваните части – неправилно
приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените
правила и необоснованост. По възлагателната претенция районният съд
необосновано приел, че по делото не е доказано въззивникът да е живял в имота
заедно с наследодателката М.Д.към момента на откриване на наследството. Неприемлив
бил решаващият аргумент на съда, че с нотариалната покана, изпратена от ищците
до въззивника се доказвало, че е заживял в имота едва след като общата им
наследодателка се била установила „в различни лечебни заведения“ при положение,
че твърдението изхождало от ищцовата страна и било направено в неин интерес в
покана, подготвяща бъдещия делбен процес. В противоречие с изложеното съдът
приел, че след като св.З.е депозирал показания, че през последните десет години
И.Б. е живял в жилището сам, не можело да се направи категоричен извод, че е
живял в имота по време на откриване на наследството заедно с общата наследодателка.
Така съдът не съобразил обстоятелството, че никоя от страните не е твърдяла
бабата на въззивника да е обитавала друго жилище, че наличието на такова не е
доказвано, а и не било налице, че престоят й в болнични заведения нито бил
дълъг, нито пък сочел на това, че след като се лекува е напуснала своето
жилище, заживявайки в болницата и т.н. Следвало да се има предвид, че бабата на
въззивника пострадала при падане, което наложило оперативна интервенция в
областта на таза, а преместването й за кратко време в хоспис се наложило поради
необходимостта от полагане на специализирани грижи. На следващо място,
предпоставката за възлагане по чл. 349, ал. 2 ГПК била претендиращият възлагане
да е живял в имота към датата на откриване на наследството, без оглед на това
дали е заедно с наследодателя, и този факт бил приет за доказан от СРС. Изводът
на съда, че въззивникът следвало да докаже, че е живял в имота заедно с
наследодателя към момента на откриване на наследството, бил в противоречие с
приетото в т. 9 на Тълкувателно решение № 1 от 19.05.2004 г. по гр. д. № 1/2004
г., ОСГК на ВКС, че при „възлагането по чл. 288, ал. 3 ГПК (чл. 349, ал. 2 от
действащия ГПК), е достатъчно претендиращият възлагане съделител да е живял в
имота при откриване на наследството, от което черпи права“, както и в
противоречие с практика на ВКС, цитирана в жалбата. В нарушение на
съдопроизводствените правила – чл. 146, ал. 2 ГПК, районният съд приел, че не е
доказан и фактът, че въззивникът не притежава друго жилище. Освен това другите
съделители изобщо не навели твърдения съделителят И.Б. да притежава друг
жилищен имот, а съделителите - ищци заявили само общо оспорване на
възлагателната му претенция. По претенцията за обезщетение за ползване СРС
неправилно приел, че въззивникът не е предоставял достъп на съделителите -ищци.
Изводът на съда, че достъп не е предоставен, се дължал на невярното
интерпретиране на доказателствата, като само свидетелските показания на единия
свидетел били кредитирани, без предпочитанието на съда да е вярно обосновано.
Не бил обсъден и констативния протокол от 06.10.2017 г. на нотариус М., от който
било видно, че въззивникът е предал ключ от апартамента, цитиран бил обаче
протокол от 06.10.2017 г., който не съставлявал годно доказателствено средство,
тъй като съдържал факти и обстоятелства,
установими със свидетелски показания. Поради това моли съда да отмени
първоинстанционното решение в атакуваните части и вместо това постанови друго,
с което да уважи възлагателната претенция и отхвърли претенцията по сметки в
уважената част, като с оглед изхода на спора се произнесе по разноските.
Въззиваемите страни И.Г.А., А.И.А. и И.И.А. с отговор по реда на чл. 263,
ал. 1 ГПК оспорват жалбата и молят съда да потвърди решението в обжалваните
части като правилно. Претендират разноски за въззивното производство съгласно
списък по чл. 80 ГПК.
Въззиваемата страна М.В.Б. не е депозирала отговор по реда на чл. 263, ал.
1 ГПК. В открито съдебно заседание чрез процесуален представител заявява, че не
оспорва жалбата и счита същата за основателна. Претендира разноски за
въззивното производство съгласно списък по чл. 80 ГПК.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 259, ал.
1 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради
което съдът следва да се произнесе по основателността й.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на
решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния
закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г.,
ОСГТК на ВКС).
Атакуваното решение е валидно, но въззивният съд го намира за частично
недопустимо – в частта по претенцията по сметки с правно основание чл. 31, ал.
2 ЗС за периода 21.11.2019 г. - 31.03.2020 г. С оглед твърденията в исковата
молба и в молбата, представената в откритото съдебно заседание на 20.11.2019 г.
(първо във втората фаза), съделителите - ищци не са заявили искане за
определяне от съда на привременни мерки по реда на чл. 344, ал. 2 ГПК, а са
предявили осъдителни искове по реда на чл. 346 ГПК, имащи правното си основание
в чл. 31, ал. 2 ЗС. Исковете са допустими само за периода от 29.09.2017 г. до
предявяването им на 20.11.2019 г., като съобразно заявените претендирани
месечно суми съделителят И.А. е предявил иск за сумата 1 256 лв., а
съделителите А.А. и И.А. – за сумите от по 5 966 лв. за периода 29.09.2017
г. - 20.11.2019 г. Поради това атакуваното решение в частта му за периода 21.11.2019
г. - 31.03.2020 г. (само за посочения период, не и в частта за присъдените суми,
тъй като няма произнасяне екстра петитум) следва да бъде обезсилено като
недопустимо, а производство в частта му за този период – прекратено.
В останалите атакувани части съдът намира решението за допустимо, но
частично неправилно по следните съображения:
Производството е делбено, във фазата по извършване на делбата.
От фактическа страна: С влязлото в сила на 06.08.2019 г.
първофазно решение, постановено по делото, е допуснато извършването на съдебна делба между И.Г.А., ЕГН **********, А.И.А., ЕГН **********, И.И.А., ЕГН **********, М.В.Б.,
ЕГН **********, и И.В.Б., ЕГН **********, на следните недвижими имоти:
- САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда, с идентификатор 68134.801.66.1.1 по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед №
РД-18-95/18.12.2015 г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия,
картография и кадастър, с административен адрес на имота в гр. София, район
„Изгрев“, ул. „************, който самостоятелен обект се намира в сграда 1 в
поземлен имот 68134.801.66, с предназначение на самостоятелния обект: жилище,
апартамент, брой нива на обекта: 1, и с площ от 100.00 кв. м, заедно с
прилежащите към същия имот мазе № 7 и съответните идеални части от общите части
на сградата, при граници на обекта: на същия етаж – обект с идентификатор 68134.801.66.1.2;
под обекта – обекти с идентификатори 68134.801.66.1.9, 68134.801.66.1.10, 68134.801.66.1.11
и 68134.801.66.1.12; над обекта: обект с идентификатор 68134.801.66.1.3, заедно
със 72/644 от дворното място, съставляващо поземлен имот 68134.801.66 по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед №
РД-18-95/18.12.2015 г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия,
картография и кадастър, с административен адрес на имота в гр. София, район
„Изгрев“, ул. „*********, с площ от 686 кв. м, с трайно предназначение на
територията: урбанизирана, и начин на трайно ползване: за комплексно застрояване,
при съседи на имота: имоти с идентификатори 68134.801.65, 68134.801.67, 68134.801.68,
68134.801.165 и 68134.801.2272;
- ДВОРНО МЯСТО с площ от 2 150 кв. м, находящо се в с. Дъскот и съставляващо
парцел ІІІ с планоснимачен № 236 в квартал ХLVІІ по регулационния план на
селото, заедно с построените в него къща, кухня, плевня-сайвант, навес и хамбар,
при съседи на дворното място: улица, Т.М., М.Т.С.и И. Стефанов, при следните
квоти:
- по 19/80 идеални части - за А.И.А., ЕГН **********, И.И.А., ЕГН **********,
М.В.Б., ЕГН **********, и И.В.Б., ЕГН **********;
- 1/20 (4/80) идеални части - за И.Г.А.,
ЕГН **********.
В първото открито съдебно заседание във втората фаза на делбеното
производство съделителите – ищци са заявили претенции по сметки по реда на чл.
346 ГПК, вкл. по чл. 31, ал. 2 ЗС срещу съделителя И.Б., а последният е заявил
възлагателна претенция за жилищния имот в гр. София на основание чл. 349, ал. 2 ГПК при твърдения, че живее в имота от 10.02.2010 г. и понастоящем, към датата
на откриване на наследството е живял в имота и не притежава друго жилище.
Съделителите-ищци са оспорили възлагателната претенция при твърдения, че не
били налице предпоставките на закона. В това заседание районният съд правилно е
разпределил доказателствената тежест по претенцията по чл. 349, ал. 2 ГПК, но
не е указал на съделителя И.Б., че не сочи доказателства за твърдението си, че
не притежава друго жилище.
От приетите удостоверение за наследници (л. 12 – 13 от делото на СРС) и
препис-извлечение от акт за смърт (л. 16) е видно, че наследодателката М.Н.Д.е
имала постоянния си адрес в гр. София, район „Изгрев“.
От приетото удостоверение за постоянен адрес *** е видно, че И.Б. има
заявен постоянен адрес ***, от 10.02.2010 г.
Съгласно нотариална покана, връчена на И.Б. на 29.09.2017 г., А.А., И.А. и И.А.,
като съсобственици на обитавания приживе от наследодателката им М.Н.Д.апартамент,
находящ се в гр. София, ж.к. „Изток“, ул. „*********, ет. 1, ап. 1, поканили И.Б.
в посочен ден и час да се яви в кантората на нотариус М., за да им предаде
комплект ключове от апартамента, в противен случай да им заплаща, считано от
01.08.2017 г., за ползването на техните идеални части от апартамента по 250 лв.
месечно – на А.А. и И.А., и по 50 лв. месечно – на И.А.. В поканата са изложени
твърдения, че още докато М.Д.боледувала и била на лечение и престой в
медицински институции, И.Б. самоволно се нанесъл в апартамента, като след
смъртта й системно им отказва достъп до него.
Съгласно приетия констативен протокол от 06.10.2017 г., на посочената в
поканата дата И.Б. се явил в нотариалната кантора и предоставил на А.А. 1 бр.
ключ от апартамент. Ключ от входната врата не предавал, тъй като нямал такова
задължение. Наем не дължал, защото ползвал само една стая, а не целия
апартамент.
Разпитаният по делото свидетел Б.З.познавал И.Б. от десетина години (т.е.
от около 2009 г.). Знаел къде живее – в гр. София, ж.к. „Изток“, зад магазин
„Билла“, втората пряка вляво, в кооперация на три етажа. Жилището било на
първия етаж, свидетелят влизал там многократно. Когато ходел в апартамента, И.
бил сам, не му бил споделял да е живял с други хора. И. не бил отказвал достъп
на брат си А., свидетелят присъствал на телефонни разговори между двамата
братя, при които И. казал, че може да посети апартамента когато поиска.
Сестрите му идвали при И. на празници, свидетелят присъствал на такава среща
преди Коледа на 2018 г. И. ползвал спалнята и кухнята, хола също. Необитаеми
били 1-2 стаи, в които имало кашони. Външната врата на сградата се заключвала,
била със звънец, единична. Външната врата на жилището била двойна, само едната
врата се заключвала с ключ, желязната врата се заключвала само с долния ключ,
който бил обикновен, имало проблем с горния, малкия ключ. Другата врата била
обикновена врата с топка и отвън можело да се отключи с ключ. Противоречиво
твърди, че за да влезе в жилището човек, трябва да се отключи само външната
врата, и същевременно – че вратата с топката също се отваря с ключ, човек
трябвало да има ключ, за да отключи и двете врати.
Разпитаният свидетел И. И. познавал
А.А. от 2012 г., били колеги и работели в една стая повече от 8 години. Знаел,
че А. притежава имот в съсобственост с други лица, това бил имотът в „Изгрев“
на баба му. Свидетелят ходил там с А., докато баба му била още жива. Там живеел
и брат му И.Б.. Свидетелят не бил влизал в имота, намирал се на първия етаж на
едно от четириетажните блокчета в „Изгрев“, на втората пряка след кино „Изток“,
на ул. „****Алексиев“. В имота „живеела баба му с И. вътре“. Свидетелят заедно с друг приятел на А. го
изчакали през октомври 2017 г. пред кантората на нотариус М.. А. взел ключове
от брат си и отишли в „Изгрев“, но входната врата на блока била затворена, а
нямало ключ за нея. Изчакали да излезе някой от блока, а след като влезли А.
отворил с дадения му от И. ключ първата входна метална врата на апартамента, но
след това имало още една дървена врата, за която нямало ключ. След това ходили
дотам поне още два пъти, за последно през лятото на 2019 г., защото И. ги убеждавал,
че дървената врата не се заключва, а тя все била заключена. Когато отишли през
лятото на 2019 г., отвътре се чували стъпки и се викало „Махайте се оттук“, а
когато си тръгнали братът на А. излязъл на балкона и му казал „Махайте се,
съдът ще реши, не искам повече да ви виждам тука, кракът ви няма да стъпи в
тази къща“.
Съдът, след преценка по реда на чл. 172 ГПК, кредитира като цяло
показанията на свидетеля И. като обективни, достоверни и преки. Не кредитира
като цяло показанията на свидетеляЗ.като недостоверни и вътрешно противоречиви
– свидетелят твърди, че вътрешната входна дървена врата на апартамента не се
заключвала, и същевременно – че за да влезе в апартамента човек трябва да има
ключ и за тази врата.
Не е било спорно, и от приетите в първоинстанционното производство
заключения на СТЕ се установява, че имотът в гр. София е неподеляем. Стойността
на този имот по средни пазарни цени, съгласно заключението на СТЕ от 10.01.2020
г. (което следва да бъде кредитирано, тъй като е дадено след оглед на имота), е
214 600 лв. Съгласно същото заключение, средният пазарен наем за целия
апартамент за периода 29.09.2017 г. – 10.01.2020 г. бил 14 743 лв., но видно
от таблицата по задача 2, вещото лице не е дало заключение за 2019 г. Въз
основа на това заключение и на основание чл. 162 ГПК въззивният съд приема, че
средната пазарна наемна цена за целия имот за исковия период 29.09.2017 г. –
20.11.2019 г. възлиза на 25 056.67 лв. (приемайки по реда на чл. 162 ГПК среден
месечен наем за месеците от 2019 г. в размер на 1 000 лв.).
На основание чл. 266, ал. 3 ГПК вр. чл. 146, ал. 2 ГПК в настоящото
производство е приета декларация за имотно състояние на въззивника И.Б. от 25.06.2020
г. (съгласно уточнението в открито съдебно заседание), с която въззивникът е
декларирал, че не притежава жилищен имот, освен идеални части от процесния
апартамент. Декларацията е приложена към въззивната жалба, като с отговора на
жалбата съделителите - ищци не са я оспорили (само са твърдели, че искането за
приемането й е преклудирано), нито са навели твърдения въззивникът да притежава
друг жилищен имот.
От правна страна: Производството по съдебна делба цели
прекратяването на съсобствеността върху делбените
имоти чрез някой от посочените в закона способи за това - посредством теглене
на жребий (чл. 352 вр. чл. 347 ГПК), чрез разпределение на имотите по реда на
чл. 353 ГПК, чрез възлагане по реда на чл. 349 ГПК или чрез изнасяне на имота
на публична продан.
Съгласно чл. 349, ал. 2 ГПК, ако неподеляемият имот е жилище, всеки
от съделителите, който при откриване на наследството е живял в него и не
притежава друго жилище, може да поиска то да бъде поставено в неговия дял, като
дяловете на останалите съделители се уравнят с друг имот или с пари. Когато
няколко съделители, отговарящи на условията по изречение първо, предявят
претенции за поставяне на имота в техния дял, предпочита се онзи, който
предложи по-висока цена. Съгласно ал. 4 на чл. 349, искането за
възлагане може да се направи най-късно в първото заседание след влизането в
сила на решението за допускане на делбата по чл. 344, ал.
1. Имотът се оценява по действителната му стойност. Когато
уравнението е парично, то заедно със законната лихва трябва да се изплати в
6-месечен срок от влизането в сила на решението за възлагане – ал. 5 на чл. 349.
Следователно за уважаване на претенцията за възлагане по чл. 349, ал. 2 ГПК
е необходимо кумулативното наличие на следните предпоставки: допуснатият до
делба имот да е жилищен; да е неподеляем; съсобствеността да е възникнала
единствено от наследяване (т. 8 на Тълкувателно решение № 1 от 19.05.2004 г. по
гр. д. № 1/2004 г., ОСГК на ВКС); при откриване на наследството съделителят,
поискал възлагане, да е живял в жилището; същият да не притежава друго жилище
(като в практиката на ВКС последователно се приема, че притежаването на идеални
части от друго жилище не е пречка за възлагане). С т. 7 на Тълкувателно
решение № 1 от 19.05.2004 г. по гр. д. № 1/2004 г., ОСГК на ВКС по приложението
на чл. 288, ал. 3 ГПК (отм.) (аналогичен на чл. 349, ал. 2 от
действащия ГПК) е прието, че изискването съделителят да
е живял в процесното жилище предполага трайно фактическо състояние,
продължително във времево отношение, установяване и пребиваване в делбения
недвижим имот с цел използването му по предназначение, като доказването на
правнорелевантния факт, че претендиращият съделител е живял в имота,
е свързано с установяване на различни конкретни за случая обстоятелства.То
следва да е пряко и пълно, като изводът на съда не може да почива на
предположение въз основа на регистрацията на постоянен адрес. Постоянният адрес
е този, на който българският гражданин получава официалните съобщения от
органите на държавната администрация и съдебната власт, но този адрес може да
не съвпада с адреса по местоживеене.
В случая искането от съделителя И.Б. е заявено в срока по чл. 349, ал. 4 ГПК. Въззивният съд намира, че по делото са установени и материалноправните
предпоставки за уважаване на искането.
Процесният делбен имот в гр. София е жилище, същото е неподеляемо, а
съсобствеността между страните е възникнала от наследяване.
Въззивният съд не споделя изводите на районния, че по делото не било
доказано към момента на откриване на наследството на М.Д.– 09.07.2017 г.,
съделителят Б. да е живял заедно с наследодателката си в процесния апартамент.
Не е било спорно, а признание за това се съдържа и в текста на нотариалната
покана, че до смъртта си М.Д.е обитавала процесния ап. 1 в гр. София. От
показанията на св. И. се установи, че още преди смъртта на М.Д.съделителят Б. и
неин внук е живеел в жилището. Съвкупната преценка на тези показания с
представеното удостоверение за постоянен адрес, съгласно което от 10.02.2010 г.
И.Б. има заявен като постоянен адрес този на процесния апартамент обуславя
извод, че поне от 2012 г. съделителят Б. е живеел в процесния апартамент заедно
с баба си. Самият факт на адресна регистрация на административния адрес на
делбения имот на съделител, поискал възлагане, не е основание сам по себе си за
извод за наличие на предпоставките за възлагане, но преценен в съвкупност с установеното
от свидетелските показания води до извода, че съделителят Б. е живял към
момента на откриване на наследството в наследствения имот.
Твърденията на съделителите – ищци в нотариалната покана, че докато М.Д.била
на лечение и престой в медицински институции И.Б. самоволно се нанесъл в
апартамента, съставляват изгодни за тях твърдения, поради което нямат
доказателствена стойност, а тези твърдения се опровергават и от показанията на
доведения от тях свидетел И.. Ищците са заявили само общо оспорване на
възлагателната претенция, като не са въвели надлежно в процеса твърдения към
момента на откриване на наследството наследодателката им да не е живеела в
жилището си, съответно за този факт не са събирани доказателства. Поради това необосновано
и в нарушение на съдопроизводствените правила районният съд е приел, че по
делото не е установено съделителят Б. да е живял в имота заедно с
наследодателката на страните.
Независимо от това, в практиката на ВКС (решение № 166 от 04.07.2011 г. по
гр. д. № 1390/2010 г., ІІ ГО, определение № 190 от 14.05.2015 г. по гр. д. №
1326/2015 г., ІІ ГО, определение № 109 от 23.03.2021 г. по гр. д. № 292/2021
г., І ГО и др.) се приема, че трайното пребиваване в жилището преди откриване
на наследството, независимо от целта на това пребиваване - било за задоволяване
на жилищна нужда, било за осигуряване грижи за наследодателя поради
здравословни проблеми и напреднала възраст, запълва законовото изискване
съделителят да е живял в жилището при откриване на наследството. Законът не
поставя никакви допълнителни ограничения спрямо това изискване и особено в
хипотеза, в която липсва конкуренция за възлагане, не може да бъде отричана
тази предпоставка чрез стеснително тълкуване, обосновано с причините за
пребиваване в жилището. В решение № 110 от 25.05.2016 г. по гр. д. № 432/2016
г., І ГО на ВКС се приема, че целта на нормата на чл. 349, ал. 2 ГПК е да
задоволи жилищната нужда на този от наследниците, за който наследствения имот,
предмет на делба е единствено жилище и няма други съделители, с които да
конкурира за възлагане.
Въззивният съд намира, че е доказана и отрицателната предпоставка на чл.
349, ал. 2 ГПК - съделителят Б. не притежава друго жилище. Съгласно решение №
143 от 08.02.2017 г. по гр. д. № 1693/2016 г., ІІ ГО на ВКС, имотните
декларации на съделителите за установяване и доказване на отрицателното условия
за възлагане на наследствения недвижим имот по реда на чл. 349, ал. 2 ГПК, са частни диспозитивни
писмени доказателства, изхождащи от страна по делото. Същите се ползват с
материална доказателствена сила относно установения факт, тъй като за
неистинността на декларираните обстоятелства деклараторът носи наказателна
отговорност. Доколкото тези писмени декларации имат за цел да установят
обстоятелство в полза на лицето, от което изхождат, същите следва да се ценят с
оглед на всички останали доказателства по делото, а при тяхното оспорване
тежестта на доказване относно декларираните обстоятелства е изцяло за лицето
декларатор.
В случая представената от въззивника декларация за имотно състояние не е
оспорена от въззиваемите страни, липсват данни съделителят Б. да притежава
друго жилище, поради което следва се приеме за установена и отрицателната
предпоставка на чл. 349, ал. 2 ГПК.
По изложените съображения въззивният съд намира, че са налице предпоставките
на чл. 349, ал. 2 ГПК за поставяне на
неподеляемия жилищен имот в дял на съделителя И.Б..
Предвид несъвпадението на крайните изводи на двете инстанции,
първоинстанционното решение следва да бъде отменено в обжалваната част, с която
жилищният имот в гр. София е изнесен на публична продан и вместо това
въззивният съд уважи претенцията за поставяне на този имот в дял на И.Б. на основание чл. 349, ал. 2 ГПК, като същият следва да
заплати парично уравнение на останалите съделители според пазарната оценка на
дяловете им. По изложените по-горе съображения съдът прие, че заключението от
10.01.2020 г. на СТЕ установява действителната пазарна цена на този делбен имот
от 214 600 лв.
С оглед дяловете на страните в съсобствеността, И.Б. дължи на А.А., И.А. и М.Б.
за техните по 19/80 идеални части сумите от по 50 967.50 лв., а на
съделителя И.А. за неговите 4/80 идеални части – сумата 10 730 лв.
По претенциите по сметки с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС за периода
29.09.2017 г. – 20.11.2019 г.:
Съгласно чл. 31, ал. 1 ЗС, всеки от съсобствениците може да си служи изцяло
с общата вещ по предназначението й и по начин да не пречи на другите
съсобственици да си служат с нея според правата им. Когато общата вещ се
използва лично само от някои от съсобствениците, те дължат обезщетение на
останалите за ползата, от която са лишени, от деня на писменото поискване - ал.
2 на същия член. За да се ангажира отговорността на съсобственик по тази
разпоредба, е необходимо да се установи: 1. че вещта е съсобствена с ответника;
2. че се ползва от съсобственик за лични нужди; 3. че неползващият съсобственик
е поискал писмено обезщетение за ползите, от които е лишен; 4. ползите, които е
пропуснал след поканата, които обикновено се определят в размер на дължимия
пазарен наем за съответната идеална част. Тъй като се касае за правопораждащи
факти, ищецът е този, който носи тежестта за доказването им – чл. 154, ал. 1 ГПК.
Съгласно задължителните разяснения, дадени с Тълкувателно
решение № 7/02.11.2012 г. по тълк.д. № 7/2012 г., ОСГК на ВКС, „лично ползване” по смисъла на чл. 31 ЗС е всяко поведение на
съсобственик, което възпрепятства или ограничава останалите съсобственици да
ползват общата вещ съобразно правата им, без да се събират добиви и граждански плодове. Веднъж отправено, писменото
поискване се разпростира неограничено във времето докато трае съсобствеността
или се прекрати ползването от съсобственика. Претенцията за обезщетение
по чл. 31, ал. 2 ЗС ще е основателна когато
неползващ съсобственик е отправил писмено искане и то е получено от ползващия
съсобственик и въпреки това:
- той или член на неговото семейство продължава
пряко и непосредствено да си служи с цялата обща вещ, съобразно предназначението
й, за задоволяване на свои (лични или на семейството си) потребности, без да
зачита конкурентните права на друг съсобственик,
- той или член на неговото семейство не си служи
пряко и непосредствено с цялата обща вещ, но имайки достъп до нея, не допуска
друг съсобственик да си служи с нея (например като държи ключа),
- ползващият съсобственик е допуснал на безвъзмездно
основание (с договор за заем за послужване) трето за собствеността лице, което
само или заедно с него ползва общата вещ.
В случая въззивният съд намира, че предпоставките на чл. 31, ал. 2 ЗС се
установиха по несъмнен начин.
Не се спори и се установи, че в процесния период имотът е ползван само от
съделителя Б., а от съсобствениците И.А., А.А. и И.А. е отправено писмено
искане за плащане на обезщетение, получено от съсобственика Б. на 29.09.2017 г.
Същевременно по делото се установи от приетия констативен протокол и
кредитираните свидетелски показания на св. И., че след поканата, на 06.10.2017 г.
Б. се е явил в кантората на нотариуса, но е предал на съсобственика си А.А.
само ключ от външната входна врата на апартамента. Ключ от външната врата на
сградата не е предоставен, нито ключ от втората входна вътрешна дървена врата
на апартамента, която също се заключва. Показанията на св.З.не бяха кредитирани
по изложените по-горе съображения, но дори в тях се съдържа твърдение, че
втората входна врата на жилището също се е заключвала. Без значение е дали
въззивникът е ползвал една или повече от стаите в жилището, след като същият е възпрепятствал
останалите съсобственици да ползват общата вещ съобразно правата им.
Както беше посочено по-горе, съобразно заключението на СТЕ от 10.01.2020 г.
и на основание чл. 162 ГПК въззивният съд прие, че средната пазарна наемна цена
за целия имот за исковия период 29.09.2017 г. – 20.11.2019 г. възлиза на
25 056.67 лв. Присъдените от СРС суми от по 4 137.41 лв. и 871.04 лв.
са по-малки от претендираните размери, но доколкото предмет на въззивна проверка
е решението само в частите, с които претенциите по чл. 31, ал. 2 ЗС са уважени,
решението ще следва да бъде потвърдено в тези части, но само за приетия от
въззивния съд за допустим период на исковете.
Съгласно чл. 355, пр. 1 ГПК, върху стойността на дяловете си
съделителите дължат 4 % държавна такса. С оглед изхода на спора, съделителите –
внуци на наследодателката дължат държавни такси общо за двата делбени имота в
размер на по 2 088.39 лв., а съделителят И.А. – в размер на 439.66 лв.,
колкото са присъдени и от районния съд. Поради това решението на СРС в частта
за дължимите държавни такси върху дяловете на съделителите не следва да се
отменя. Съответно, предвид неоснователността на жалбата в частта й по
претенцията по сметки по чл. 31, ал. 2 ЗС, решението на СРС не следва да се
отменя и в частта за присъдените разноски във връзка с тази претенция.
По разноските за въззивното производство: Въззивникът не е претендирал
разноски за въззивното производство. Съдът констатира, че общо внесената от
въззивника държавна такса по жалбата е в размер на 257.10 лв. Дължимата
държавна такса по претенциите по сметки е 182.92 лв., а по начина на извършване
на делбата – в размер на 1 019.35 лв., или общо 1 202.27 лв. Поради
пропуск съдът не е дал указания за довнасянето на дължимата такса в размер на
945.17 лв. На основание чл. 77 ГПК въззивникът следва да бъде осъден с
решението да довнесе по сметка на СГС дължимата държавна такса в размер на
945.17 лв.
Въззиваемите страни А.И.А., И.И.А. и И.Г.А. са претендирали разноски във
връзка с претенциите по сметки, каквито им се следват предвид изхода на спора в
тази част. Доказано направените такива са в размер на 1 090 лв. –
адвокатско възнаграждение, което е заплатено в брой съгласно представената
разписка от 04.08.2020 г.
На въззиваемата М.В.Б., предвид изхода на спора, и тъй като същата не е
страна по исковете по чл. 31, ал. 2 ЗС, разноски за въззивното производство не
се следват.
Въззивният съд констатира още, че в титулната част на първоинстанционното
решение е допусната техническа грешка относно годината на откритото съдебно
заседание, в което е даден ход на устните състезания в първата инстанция –
посочена е 2019 г. вместо 2020 г. Предвид липсата на друг ред за поправка на
тази грешка, след връщане на делото на СРС същата следва да бъде отстранена по
реда на чл. 247 ГПК.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА решение № 73385 от 02.04.2020 г., постановено по гр.д. № 77206/2017 г. на
Софийски районен съд, 119 състав в
частта, с която съдът се е произнесъл по претенции по сметки с правно
основание чл. 31, ал. 2 ЗС за периода
21.11.2019 г. – 31.03.2020 г., и ПРЕКРАТЯВА
производството по делото в същата част, като недопустимо.
ОТМЕНЯ решение № 73385 от 02.04.2020 г., постановено по гр.д. № 77206/2017 г. на
Софийски районен съд, 119 състав в
частта, с която е отхвърлена претенцията по чл. 349, ал. 2 ГПК на
съделителя И.В.Б., ЕГН **********, за възлагане на самостоятелен обект в сграда,
с идентификатор 68134.801.66.1.1 по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със заповед № РД-18-95/18.12.2015 г. на изпълнителния
директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, с административен
адрес на имота в гр. София, район „Изгрев“, ул. „************, който самостоятелен
обект се намира в сграда 1 в поземлен имот 68134.801.66, с предназначение на
самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, и с площ от
100.00 кв. м, заедно с прилежащите към същия имот мазе № 7 и съответните
идеални части от общите части на сградата, при граници на обекта: на същия етаж
– обект с идентификатор 68134.801.66.1.2; под обекта – обекти с идентификатори 68134.801.66.1.9,
68134.801.66.1.10, 68134.801.66.1.11 и 68134.801.66.1.12; над обекта: обект с
идентификатор 68134.801.66.1.3, заедно със 72/644 от дворното място,
съставляващо поземлен имот 68134.801.66 по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със заповед № РД-18-95/18.12.2015 г. на изпълнителния
директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, с административен
адрес на имота в гр. София, район „Изгрев“, ул. „*********, с площ от 686 кв. м,
с трайно предназначение на територията: урбанизирана, и начин на трайно
ползване: за комплексно застрояване, при съседи на имота: имоти с идентификатори
68134.801.65, 68134.801.67, 68134.801.68, 68134.801.165 и 68134.801.2272, както и в частта, с която същият имот е
изнесен на публична продан, и вместо
това ПОСТАНОВЯВА:
ПОСТАВЯ В ДЯЛ на И.В.Б., ЕГН **********, на основание чл. 349, ал. 2 ГПК следния недвижим имот: самостоятелен
обект в сграда – АПАРТАМЕНТ с идентификатор
68134.801.66.1.1 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени
със заповед № РД-18-95/18.12.2015 г. на изпълнителния директор на Агенцията по
геодезия, картография и кадастър, с административен адрес на имота: гр. София,
район „Изгрев“, ул. „************, който самостоятелен обект се намира в сграда
1 в поземлен имот 68134.801.66, с предназначение на самостоятелния обект:
жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, и с площ от 100.00 кв. м, заедно с
прилежащите към същия имот мазе № 7 и съответните идеални части от общите части
на сградата, при граници на обекта: на същия етаж – обект с идентификатор 68134.801.66.1.2;
под обекта – обекти с идентификатори 68134.801.66.1.9, 68134.801.66.1.10, 68134.801.66.1.11
и 68134.801.66.1.12; над обекта: обект с идентификатор 68134.801.66.1.3, заедно
със 72/644 от дворното място, съставляващо поземлен имот 68134.801.66 по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед №
РД-18-95/18.12.2015 г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия,
картография и кадастър, с административен адрес на имота: гр. София, район
„Изгрев“, ул. „*********, с площ от 686 кв. м, с трайно предназначение на
територията: урбанизирана, и начин на трайно ползване: за комплексно
застрояване, при съседи на имота: имоти с идентификатори 68134.801.65,
68134.801.67, 68134.801.68, 68134.801.165 и 68134.801.2272, ПРИ УСЛОВИЕ, че в шестмесечен срок от
влизане в сила на решението заплати
на А.И.А., ЕГН **********, сумата 50 967.50
лв. (петдесет хиляди деветстотин шестдесет и седем лева и 50 стотинки), на И.И.А.,
ЕГН ********** – сумата 50 967.50
лв. (петдесет хиляди деветстотин шестдесет и седем лева и 50 стотинки), на М.В.Б.,
ЕГН ********** – сумата 50 967.50
лв. (петдесет хиляди деветстотин шестдесет и седем лева и 50 стотинки), и
на И.Г.А., ЕГН ********** – сумата 10 730
лв. (десет хиляди седемстотин и тридесет лева), заедно със законната лихва
върху тези суми, считано от влизане на решението в сила.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 73385 от 02.04.2020 г., постановено по гр.д. № 77206/2017 г. на
Софийски районен съд, 119 състав в
обжалваните части, с които И.В.Б., ЕГН **********, е осъден да заплати на
основание чл. 31, ал. 2 ЗС обезщетение за ползване на недвижим имот,
представляващ самостоятелен обект в сграда – апартамент с идентификатор
68134.801.66.1.1 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
заповед № РД-18-95/18.12.2015 г. на изпълнителния директор на Агенцията по
геодезия, картография и кадастър, с административен адрес на имота в гр. София,
район „Изгрев“, ул. „************, за периода
от 29. 09. 2017 г. до 20.11.2019 г., както следва: на А.И.А., ЕГН **********,
и на И.И.А., ЕГН ********** - по 4 137.41 лева, и на И.Г.А., ЕГН ********** –
871.04 лева, както и в частта за разноските и дължимите
държавни такси.
ОСЪЖДА И.В.Б., ЕГН **********,***, да
заплати на А.И.А., ЕГН **********, И.И.А., ЕГН **********, и И.Г.А., ЕГН **********,
на основание чл. 78 ГПК сумата 1 090лв.
лв. (хиляда и деветдесет лева), представляваща разноски за въззивното
производство.
ОСЪЖДА И.В.Б., ЕГН **********,***, да
заплати по сметка на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД на основание чл. 77 ГПК сумата 945.17 лв. (деветстотин четиридесет и
пет лева и 17 стотинки), представляваща държавна такса за въззивно обжалване.
В необжалваните части решение № 73385 от 02.04.2020 г., постановено по
гр.д. № 77206/2017 г. на Софийски районен съд, 119 състав е влязло в сила.
Решението подлежи на касационно
обжалване при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК в едномесечен срок от връчването
му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.