РЕШЕНИЕ
№260099
гр.Добрич, 21.04.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ в публично заседание на тридесет и първи март през 2021 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГАЛАТЕЯ
ХАНДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:1.ГАЛИНА ЖЕЧЕВА
2.ЖЕЧКА МАРГЕНОВА
при секретаря ПАВЛИНА ПЕНЕВА в
присъствието на прокурора………………………, като разгледа докладваното от окръжния
съдия Ж.МАРГЕНОВА в.гр.дело № 54 по описа за 2021г., и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по реда на глава
ХХ от ГПК по въззивна жалба вх.№ 266309/24.11.2020 г. от К.С.К., ЕГН **********,***,
чрез упълномощения адвокат Хр.Х., срещу решение № 260236/13.11.2020 г. по
гр.д.№ 1218/2020 г. на Д.ки районен съд,
с което се отхвърля предявения от него срещу ГД Пожарна безопасност и защита на
населението - МВР гр. С., ул. „Н.Г.” №**, осъдителен иск за сумата от 19 600
лева, представляваща обезщетение за прослужено време и стаж на осн. чл.234 от ЗМВР, в размер на 20 брутни месечни възнаграждения.
Счита решението за
неправилно и необосновано и иска отмяната му. Аргументира се с доводи по
същество на спора, цитиране и тълкуване на правни норми от ЗМВР и КТ,
регламентиращи прекратяване на трудовото и служебно правоотношение при
придобито право на пенсия. Неправилна намира преценката на съда относно липсата
на основание за получаване на претендираното обезщетение по чл.234, ал.1 от ЗМВР, тъй като на датата 06.04.2016 г. било прекратено служебното му
правоотношение макар и за една секунда и след това отново възобновено и
съществувало до дисциплинарното му уволнение със заповед №
1983к-1559/31.10.2019 г., в която липсвало произнасяне относно дължимото му
обезщетение.
В срока по чл.263,
ал.1 от ГПК писмен отговор по жалбата не е подаден от ГД Пожарна безопасност и
защита на населението - МВР гр.С.
При данни, че постановеното
неизгодно за въззивника решение му е връчено на 17.11.2020Г., жалбата се явява подадена в срока по чл.
259 ал.1 от ГПК и е процесуално допустима.
Д.кият
окръжен съд разгледа съдържащите се в нея оплаквания, становището на противната
страна и с оглед на тях и събраните по делото доказателства, в рамките на
правомощията си по чл.269 от ГПК провери обжалваното решение и основателността
на иска, като приема за установено следното:
Гр.д.№1218/2020г. на ДРС е образувано по
предявен от К.С.К., ЕГН **********,***, срещу ГД ПБЗН-МВР гр. С., ул. „Н.Г.” №**,
осъдителен иск за сумата от 19 600лева, представляваща обезщетение по чл.234 ал.1 от ЗМВР от двадесет брутни
месечни възнаграждения за прослужено време в системата на МВР от 01.11.1995г.
до 01.11.2019г..
Искането е обосновано с твърдения в
искова молба с вх. № 9581/15.06.2020г. и
уточнителна молба вх.№10708/26.02020г. за прослужено време в системата на МВР-
ГД ПБЗН от 01.11.1995г. до 01.11.2019г.; за
прекратяване на служебното правоотношение със заповед № 1983к-1559/31.10.2019
г. на директора на ГДПБЗН-МВР; за придобито на 06.04.2016г. право на пенсия за осигурителен
стаж и възраст.; за възникнало право на обезщетение по чл.234 ал.1 от ЗМВР към
момента на придобиване на право на пенсия, респ. преди издаване на заповед №
1983к-1559/31.10.2019 г., тъй като се касаело за прекратяване на трудовото му
правоотношение и отново възникване на такова с пенсионер; за липса на плащане
на дължимото му обезщетение за 20 прослужени години в периода
01.1.1995г.-06.04.2016г. въпреки подаденото от него искане .
В писмен отговор на исковата молба в срока по чл.131 ал.1 от ГПК ответникът оспорва иска като неоснователен. Отрича съществуването на право на
ищеца на обезщетение по чл.234 ал.1 от ЗМВР съгласно чл.234, ал.7 от ЗМВР тъй
като служебното му правоотношение
било прекратено на основание чл. 226, ал.1, т.
8 от ЗМВР- поради налагане на дисциплинарно наказание
„уволнение“. Липсвали
доказателства в кадровото досие на ищеца, че е пенсионер от 06.04.2016г. Не било и от значение дали и от
кога е пенсионер, тъй като служебното му правоотношение не било прекратявано
поради пенсиониране. След
промените в Кодекса за социално осигуряване през 2015 г. служителите на МВР имали право
да се пенсионират без прекратяване на служебното правоотношение по тяхно
заявление и при необходимите предпоставки за това. От 01.09.2015 г. ищецът е преназначен без
прекратяване на служебното правоотношение.
Доколкото се претендира заплащане
на еднократно обезщетение /гратификация/ с оглед целия прослужен от ищеца в
системата на МВР стаж, предявеният от него иск има своето правно основание в
разпоредбата на чл.234, ал.1 и сл. от ЗМВР .
Безспорно е, че ищецът е държавен
служител в системата на МВР. Безспорно е, така и данните в изходящата от
ответната страна кадрова справка, неоспорени от ищеца, че служебното
правоотношение, от което ищецът черпи права датира от 01.11.1995г., когато е
назначен със заповед №886/31.10.1995г. на длъжността водач на специален
автомобил в служба ПО при РДВР-Д.. Последователно е заемал следните длъжности:
- от 01.03.2001 г. - до
07.02-2005 г. - водач на специален автомобил-II степен (той и домакин) в група
„Пожарогасене“ на РЗС11АБ при РДВР - Д.;
- от 07.02.2005 г. - до 01.09.2006 г.
- водач на специален автомобил II степен в група „Пожарогасенс“ на РЗС ПАБ при
РДВР - Д.;
-от 01.09.2006 г. - до. 02.10.2007 г.
- водач на специален автомобил П степен в ПАСД и ЗН в Първа РСПБЗН-Д. при
ОДПБЗН - Д.;
-от 12.10.2007 г. - до 01.05.2010 г.
— водач на специален автомобил II степен в група ПАСД в ЗН в Първа РСПБЗН-Д.
при ОДПБЗН - Д.;
-от 01.05.2010 г. - до 01.03.2011
г. - водач на специален автомобил, той и пожарникар в група „Пожарогасене и АСД”
на Първо РУ ПБС-Д. при ОДМВР - Д.;
-от 01.03.2011 г. - до 01.08.2012
г. - водач на специален автомобил I степен, той и пожарникар в група ПСД на
Първа ПЬЗН към ОУ11БЗН - Д. при ГДПБЗН-МВР;
- от 01.08.2012 г. - до 31.10.2014
г. -водач на специален автомобил 1 степен, той и пожарникар в гpyпa ПСД към ОУ
ПБЗН-Д. при ГДПБЗН-МВР;
-от 31.10.2014 г. - до 01.09.2015 г.
- водач на специален автомобил I степен в група в група ПСД на РСПБЗН-Д. към РД
ПБЗН-Д. при ГДПБЗН-МВР.
Със заповед №
1983к-1001/17.08.2015 г. е преназначен на младши изпълнителска длъжност водач
на специален автомобил I степен, той и пожарникар в гpyna „Пожарогасителна и
спасителна дейност“ на Районна служба „Пожарна безопасност и зищита на
населението”-Д. към Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението”- Д. при Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението” - МВР, считано от 01.09.2015 г.
Със заповед № 1983к-1559/31.10.2019г., считано
от 01.11.2019 г. служебното правоотношение на ищеца е прекратено на основание
чл.226, ал.1, т.8 от ЗМВР, т.е.поради наложено дисциплинарно наказание
„уволнение“ . Заповедта за прекратяване на служебното правоотношение е била
обжалвана от служителя по съдебен ред и с влязло в сила на 22.07.2020г. решение
по адм.д.№761/2019г. на ДАС жалбата е отхвърлена.
Няма спор, че се
касае за прекратено служебното правоотношение на държавен служител по ЗМВР, т.е.което се урежда
от ЗМВР.
Съгласно разпоредбата на чл. 234, ал.1 ЗМВР при прекратяване на служебното правоотношение държавните служители имат
право на обезщетение в размер на толкова месечни възнаграждения, колкото
прослужени години имат, но не повече от 20.
Абсолютна предпоставка за да се придобие правото за
изплащане на парично обезщетение по чл. 234, ал. 1 от ЗМВР е да е налице
прекратяване на служебното правоотношение между държавния служител и МВР на
някое от основанията, регламентирани в чл. 226, ал. 1 от ЗМВР, с изключение на
тези по чл. 226, ал. 1, т. 7, букви "а", "д", "з"
и "к", т. 8 и 14- арг. чл. 234, ал. 7 от МВР.
Ищецът не установява в хода на производството, че
прекратяването на служебното правоотношение е станало към 06.04.2016г., когато твърди да е придобил
право на пенсия. Няма данни служебното му правоотношение да е било прекъсвано
със заповед за прекратяване поради пенсиониране по негово заявление или пък по
инициатива на органа по назначаване и след 06.04.2016г. да е възникнало ново
служебно правоотношение, което е прекратено с влязлата в сила заповед №
1983к-1559/31.10.2019г., на основание чл.226, ал.1, т.8 от ЗМВР. Съгласно чл. 2
от приетата на основание чл. 226, ал.6 ЗМВР НАРЕДБА № 8121з-311
от 17.07.2014 г. за реда за прекратяване на служебното правоотношение на
държавните служители в МВР, за прекратяване на служебното
правоотношение следва да бъде издадена заповед на органа по
назначаването . Държавен служител, който желае да упражни правото си на
прекратяване по чл. 226, ал. 1, т. 2 и 13 ЗМВР, т.е.след придобиване на пенсия
за осигурителен стаж и възраст по чл.68 или чл.69 от КСО, отправя писмено
заявление до съответния орган по чл. 158 или чл. 159, ал. 1 ЗМВР чрез
непосредствения си ръководител. При подадено заявление от служителя органът по назначаването няма право на преценка дали да прекрати служебното
правоотношение, стига да не е налице ограничението за прекратяване на
служебното правоотношение, предвидено в чл. 226, ал.7 ЗМВР - образувано
дисциплинарно производство срещу служителя. Съгласно нормата на чл. 230, ал. 2
от ЗМВР, служебното правоотношение се прекратява от датата на връчване на
заповедта за това, с изключение на случаите по чл. 226, ал. 1, т. 1 и 3 ЗМВР,
когато се прекратява от датата на издаване на заповедта, по чл. 226, ал. 1, т.
12 ЗМВР - от датата на смъртта, по чл.226, ал.1, т.1 ЗМВР- от деня, следващ
датата на навършване на пределна възраст. В случая не се и касае за хипотезата
на чл. 226, ал. 1, т. 1 от ЗМВР- поради навършване на пределна възраст за
служба в МВР-60години, предвид данните ищецът да е роден през 1969г. и към
2016г. да е бил на 47 години. Придобиването на право на пенсия по чл.68 или по
чл. 69, ал. 2 КСО по време на съществуването на служебното правоотношение, при
дадена с измененията на КСО от 2015г. възможност за пeнcиoнирaне, бeз дa ce
изиcквa прeкрaтявaнe нa cлужeбнoтo или трудoвoтo им прaвooтнoшeниe, не води автоматично
до прекратяване на служебното правоотношение. В хода на
въззивното производство процесуалния представител на ищеца е заявил изрично и,
че няма акт за прекратяване на служебното правоотношение поради пенсиониране към датата 06.04.2016г.
При така установеното, основанието за прекратяване на
служебното правоотношение на ищеца по чл.226, ал.1, т.8 от ЗМВР със заповед № 1983к-1559/31.10.2019г., т.е.поради налагане на дисциплинарно
наказание „уволнение“, с оглед разпоредбата на чл.234, ал.7 от ЗМВР, изключва
възникването на право на обезщетение по чл.234, ал.1 от ЗМВР независимо от броя
на реално прослужените години в МВР, респ.на длъжностите, изчерпателно изброени
в чл. 235 от Закона за МВР.
Искът е неоснователен и правилно отхвърлен, респ.обжалваното
решение следва да се потвърди.
С оглед изхода от спора пред въззивната инстанция право
на съдебно-деловодни разноски - юрисконсултско възнаграждение, има въззиваемата
страна и на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК следва да и се присъди такова в
размер на 100лева, определен на осн.чл.23 от Наредбата за заплащане на правната
помощ.
С оглед
гореизложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 260236/13.11.2020 г. по гр.д.№ 1218/2020
г. на Д.ки районен съд .
ОСЪЖДА К.С.К., ЕГН **********,***,
да заплати на ГД ПБЗН-МВР гр. С., ул. „Н.Г.” №**, юрисконсултско възнаграждение
в размер на 100лева.
Решението подлежи
на обжалване пред Върховния касационен съд при условията на чл.280 от ГПК в
едномесечен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.