№ 4011
гр. София, 26.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 1-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ГЕОРГИ АНД. КРУШАРСКИ
при участието на секретаря ЙОАНА К. ДОЛДУРОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ АНД. КРУШАРСКИ
Административно наказателно дело № 20221110200447 по описа за 2022
година
Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 26.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски районен съд – Наказателно отделение, I – ви състав , в
публично съдебно заседание, проведено на двадесет и шести септември през
две хиляди двадесет и втора година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕОРГИ КРУШАРСКИ
1
и при участието на секретаря Йоана Долдурова като разгледа докладваното от
съдията НАХД № 447 по описа за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда чл. 59 и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Обжалвано е наказателно постановление № 2242 от 07.12.2021 г.,
издадено от директора на СДВР, с което на М. Г. К. е наложена глоба в размер
на 300 лева за нарушение на чл. 209 А, ал. 1 от Закона за здравето (ЗЗ).
В жалбата се правят оплаквания за необоснованост и
незаконосъобразност на наказателното постановление, поради което се иска
отмяна на атакуваното НП.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция, жалбоподателят,
поддържа жалбата със същите съображения и искания.
АНО, редовно призован, чрез своя процесуален представител – юрк.
М.Д., изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира и
присъждането на разноски по делото.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства и
съображенията на страните, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срок от надлежна страна.
На 19.10.2021 г. на жалбоподателката е съставен акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) за това, че на същата дата около 20:05
часа, в гр. София, на закрито обществено място във вестибюл 2 на
метростанция „Константин Величков“, не е поставила защитна маска на
лицето си, за еднократна или многократна употреба, покриваща носа и
устата, в условията на обявена в Република България извънредна
противоепдемиологична обстановка с Решение № 325/2020 г. на Министерски
съвет и удължена с Решение № 395/28.04.2021 г. на МС на Република
България, като на основание чл. 63, ал. 4 от ЗЗ, със заповед № РД-01-
743/31.08.2021 г., I, т. 7, според която всички лица, които се намират в
закрити обществени места, в т.ч. … метростанции… и други, са длъжни да
имат поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна
употреба, която се използва съгласно препоръките в приложение № 3 –
2
нарушение на чл. 209а, ал. 1, вр. чл. 63, ал. 4, вр. чл. 63а, ал. 1 от ЗЗ, вр. раздел
I, т. 7 заповед № РД-01-743/31.08.2021 г. на министъра на здравеопазването.
Въз основа на така съставения акт е било издадено и атакуваното
наказателно постановление, с което при идентичност на описанието на
нарушенията, на основание чл. 53 от ЗАНН на жалбоподателката е била
наложена глоба в размер на 300 лева, за нарушение на нарушение на чл. 209а,
ал. 1, вр. чл. 63, ал. 4, вр. чл. 63а, ал. 1 от ЗЗ, вр. раздел I, т. 7 заповед № РД-
01-743/31.08.2021 г. на министъра на здравеопазването.
Преди да се занимае с анализа на доказателствената съвкупност събрана
по делото, съдът намира за необходимо да подчертае категорично, че
фактическите констатации, до които са достигнали контролните органи, както
в АУАН, така и НП, не се ползват с никаква презумптивна доказателствена
сила. Тези констатации (в АУАН и НП), подлежат на доказване с всички
допустими гласни, писмени и веществени доказателства и доказателствени
средства и това следва най-малкото от конституционно установения принцип
на презумпцията за невиновност.
Съдът намира, че приетите в АУАН, респ. НП фактически положения се
установяват от наличната доказателствена съвкупност: свидетелските
показания и писмените доказателства по делото.
От показанията на свидетеля Ш. Л. (л. 41 от делото), както и от
писмените доказателства (л. 7 от делото) се установява, че на процесните
време и място, жалбоподателката се е намирала на закрито обществено място
– във вестибюл 2 на метростанция „Константин Величвко“ и е била без маска
за лице, въпреки, че такава е следвало да има поставена, по такъв начин, че да
покрива носа и устата й, като въпреки настояванията на полицейския
служител, тя е отказала да си постави такава. Посочените доказателствени
източници са логични, обективни, непротиворечиви, и кореспондиращи
помежду си, поради което и съдът ги кредитира като достоверни и ги
съобрази при формиране на вътрешното си убеждение.
С оглед на приетото за установено от фактическа страна, съдът намира
от правна страна следното:
При съставянето на акта за констатиране на нарушението и при
издаване на наказателното постановление (НП) не са допуснати нарушения на
процесуалните правила, посочени в чл. 36-46 и чл. 52-58 от ЗАНН. АУАН и
3
НП са издадени в рамките на сроковете, предвидени в чл. 34 от ЗАНН.
Нарушението е било конкретизирано по време и място, както в АУАН, така и
в НП, а наред с това са били посочени всички негови съставомерни признаци,
като са били подробно описани и нарушените разпоредби. Като са
процедирали по този начин, контролните органи са гарантирали в пълна
степен правото на защита на санкционираното лице. Непосочването на
свидетел или неговите имена или ЕГН не съставлява съществено процесуално
нарушение и не обуславя отмяната на НП, тъй като това не пречи на
нарушителя да научи в какво е обвинен и да разбере обвинението.
Посочването на свидетелите в АУАН има за цел да подпомогне разкриването
на обективната истина по делото, като пропуските в тази насока биха могли
успешно да бъдат компенсирани в хода на съдебното следствие, като се
призоват всички свидетели, които страните считат, че е необходимо да бъдат
разпитани. Подобни доказателствени искания не са заявени от страна на
жалбоподателката, а и съдът по силата на служебното начало, събра всички
необходими доказателства за разкриване на обективна истина и правилното
решаване на делото. Ето защо оплакванията на жалбоподателката в посочения
смисъл се явяват неоснователни е бяха отхвърлени от съда.
От събраните по делото доказателства се установи по несъмнен и
категоричен начин, че на посочените в наказателното постановление време и
място, жалбоподателката е извършила, както от обективна, така и от
субективна страна, нарушение на чл. 209а, ал. 1, вр. чл. 63, ал. 4, вр. чл. 63а,
ал. 1 от ЗЗ, вр. раздел I, т. 7 заповед № РД-01-743/31.08.2021 г. на министъра
на здравеопазването, като не е поставила защитна маска на лицето си, за
еднократна или многократна употреба, покриваща носа и устата, в условията
на обявена в Република България извънредна противоепдемиологична
обстановка с Решение № 325/2020 г. на Министерски съвет и удължена с
Решение № 395/28.04.2021 г. на МС на Република България, като на
основание чл. 63, ал. 4 от ЗЗ, със заповед № РД-01-743/31.08.2021 г., I, т. 7,
според която всички лица, които се намират в закрити обществени места, в
т.ч. … метростанции… и други, са длъжни да имат поставена защитна маска
за лице за еднократна или многократна употреба, която се използва съгласно
препоръките в приложение № 3. И като не е имала поставена защитна маска
на лицето си, жалбоподателката е извършила вменено й нарушение.
Нарушението е извършено от жалбоподателката с форма на вината пряк
4
умисъл – деецът е съзнавал общественоопасния характер на деянието, и е
целял неговото извършване. С оглед на това, че се касае за „формално”
нарушение (такова „на просто извършване”) не е необходимо наличието на
представи в съзнанието на дееца за общественоопасните последици на
деянието.
При реализацията на административно-наказателната отговорност, АНО
е наложил предвиденото в санкционната част на нормата наказание, в
предвидения от закона минимален размер и не може да бъде допълнително
намалявано от настоящата инстанция.
В случая не са налице предпоставките за приложение на чл. 28 от
ЗАНН. Изхождайки от тежестта на нарушението и на нарушителя (по делото
не са установени, нито многобройни, нито е налице изключително
смекчаващо отговорността обстоятелство, които да сочат на нетипично ниска
обществена опасност на нарушителя или на извършеното нарушение, а
отделно от това нарушителката е проявила и упоритост при извършване на
нарушението, като е отказала да си сложи защитна маска за лице, въпреки
подканянията на полицейския служител, въпреки това, че той й е предложил
да отиде да си закупи и тогава да ползва метрото, въпреки това, тя не се е
съобразила с неговите указания и е извършила процесното нарушение), както
и от другите смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства,
процесният случай не разкрива по-ниска степен на обществена опасност, в
сравнение с други такива нарушения, т.е. не е налице маловажен случай.
С оглед изложеното, настоящият състав прие, че наказателното
постановление, като правилно - законосъобразно и обосновано, следва да
бъде потвърдено.
Съдът, като взе предвид изхода на делото, намира претенцията на АНО
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за основателна.
Съобразявайки действителната фактическа и правна сложност на делото,
както и разпоредбите на чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, вр. чл. 24
от Наредбата за заплащане на правната помощ, настоящата инстанция намери,
че жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на АНО юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лева.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2 от ЗАНН, Софийски
районен съд
5
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 2242 от 07.12.2021 г.,
издадено от директора на СДВР, с което на М. Г. К. е наложена глоба в размер
на 300 лева за нарушение на чл. 209 А, ал. 1 от Закона за здравето.
ОСЪЖДА, на основание чл. 63д от ЗАНН, М. Г. К. с ЕГН: **********,
ДА ЗАПЛАТИ в полза на СДВР, сума в размер на 100 лева, дължими за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София-
град в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6