Решение по дело №2299/2019 на Районен съд - Разград

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 7 юли 2020 г. (в сила от 19 август 2020 г.)
Съдия: Светлана Кънчева Чолакова
Дело: 20193330102299
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 18 ноември 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

Номер 185                                                  07.07.2020 г.                              гр.Разград

 

В   И М Е Т О    Н А   Н А Р О Д А

 

Разградският районен съд

На    тридесети юни                                         две хиляди и двадесета година

В публично заседание в състав:

 

Председател: СВЕТЛАНА ЧОЛАКОВА

 

секретар    Снежина Радева

прокурор

като разгледа докладваното от съдията гр.д. №2299 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК.

Депозирана е искова молба от “Юробанк България” АД против Р.Н.Г., с която е предявен иск за установяване дължимостта на сумата 3447,36евро, от които главница 3177,13 евро, законната лихва от подаване на заявлението, сумата 270,23 евро мораторна лихва от 2407.10г. до 20.08.18г. Сочи, че по силата на договор за потребителски кредит от 14.07.2009г. сключен между Алфа Банк клон България и ответника кредитополучател, банката е предоставила кредит в размер на 3500евро, за срок от 96 месеца, кредитът е усвоен по разплащателна сметка на ответника. За усвоените суми съгласно чл.6 от договора кредитополучателя заплаща лихвен процент в размер на Тримесечния Юрибор, който се актуализира същото число на всеки трети месец, плюс надбавка в размер на 12%. Задължил се да заплати в деня на усвояване на суми по кредита еднократна такса управление и обработка на кредита в размер на 1,5% върху размера. Първата погасителна вноска дължима на къщата число един месец след усвояване, а всяка следваща погасителна вноска дължима на същото число, на всеки следващ месец по пълното погасяване на кредита. Съгласно чл.11 от договора, в случай на просрочие при издължаване на която и да е погасителна вноска,  заплаща обезщетение за забава в размер на договорената лихва по чл.6 плюс надбавка от 10%. На 29.02.2016г.  между Алфа Банк-клон България КТЧ и Юробанк България АД сключен договор за прехвърляне на предприятие, по силата на който правата и задълженията по всички договори са прехвърлени на ищеца. На 30.06.16г. между ищеца и ответника е сключено допълнително споразумение към процесния договор, в което се съгласяват, че общият размер на задължението към него момент  е 3706,47 евро, като уговорили частично намаление на общия дълг, ако длъжникът погаси остатъчния дълг, съгласно споразумението. Ответникът внесъл 50 евро, като за погасяването е изготвен погасителен план, плащането на падеж на всяка от вноските е условие за действието на споразумението. Поради неизпълнение на задълженията, споразумението е прекратено. Срокът на издължаване по кредита е до 14.07.2017г. По образувано ч.гр.д. №2295/18г. на РРС са издадени заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, както и изпълнителен лист. Като заповедта е връчена по реда на чл.47 ал.5 от ГПК.

            В предоставения срок ответната страна чрез особен представител депозира отговор. Сочи, че претенциите са вероятно основателни, наличието на облигационно отношение. Спорно е обстоятелството, как е предадена заемната сума, поради което искането за експертиза намира за основателно.

            Предвид представеното в с.з. извлечение от сметка на ответника е оттеглено от страните искането за назначаване на експертиза.

            След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи следните фактически обстоятелства: На 14.07.2009г. е сключен договор за банков кредит между Алфа Банк клон България като кредитор и ответника като кредитополучател, по силата на който на ответника е предоставен банков кредит в размер на 3500 евро, за срок от 96 месеца, кредитът е усвоен по разплащателна сметка на ответника. За усвоените суми съгласно чл.6 от договора кредитополучателя заплаща лихвен процент в размер на Тримесечния Юрибор, който се актуализира същото число на всеки трети месец, плюс надбавка в размер на 12%. Ответникът  се задължил да заплати в деня на усвояване на суми по кредита еднократна такса управление и обработка на кредита в размер на 1,5% върху размера. Съгласно чл.11 от договора, в случай на просрочие при издължаване на която и да е погасителна вноска,  заплаща обезщетение за забава в размер на договорената лихва по чл.6 плюс надбавка от 10%. На 29.02.2016г. между Алфа Банк-клон България КТЧ и Юробанк България АД сключен договор за прехвърляне на предприятие, по силата на който правата и задълженията по всички договори са прехвърлени на ищеца. На 30.06.16г. между ищеца и ответника е сключено допълнително споразумение към процесния договор, в което страните се съгласяват, че общият размер на задължението към него момент е 3706,47 евро, като уговорили частично намаление на общия дълг, ако длъжникът погаси остатъчния дълг съгласно споразумението. Ответникът следвало да внесе 50 евро, като за погасяването е изготвен погасителен план, а плащането на падеж на всяка от вноските е условие за действието на споразумението. Размерът на месечните погасителни вноски 55 евро и една последна изравнителна вноска от 14,53 евро. При непогасяване изцяло или частично в срок на която и да е вноска от погасителния план, действието му се прекратява, съгласно чл.4 ал.3 от споразумението между страните. Срокът на издължаване по процесния кредит е до 14.07.2017г. Ищецът подал заявление пред РРС по чл.417 от ГПК, в производството по което е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №2295/2018г. на РРС, връчена на длъжника по реда на чл.47 от ГПК.

            Въз основа на така установените фактически обстоятелства, съдът направи следните правни изводи: Предявеният установителен иск е допустим, тъй като разпоредбата на чл.415 от ГПК предвижда, след като е издадена заповед за изпълнение и има подадено възражение от длъжника, заявителят да предявява установителен иск за сумата, която му е присъдена със заповедта за изпълнение. Между Алфа банка клон България и ответника е сключен договор, по силата на който му е предоставил сума в размер на 3500евро, усвоена по банковата му сметка. На 30.06.2016г. сключено допълнително споразумение между Юробанк България АД правоприемник на  кредитодателя, с което ответникът на практика признал задължения в общ размер на 3706,47евро, тъй като договорът, както и споразумението не са оспорени от ответната страна. Споразумението като подписано от ответника предполага, че същият признава наличието на задължение в посочения размер. Предвид неизпълнение на задължението за плащане на месечните погасителни вноски, като няма доказателства за обратното, както и изтичане на срока на договора, дължи връщането на главницата както и лихва за забава. Тъй като изчисленията на претендираните суми от ищеца не е оспорено от ответната страна, посочен е освен това в извлечението от счетоводните му книги, то претенциите са доказан.

На ищеца следва да бъдат присъдени направените по настоящото производство разноски на основание чл.78 ал.1 от ГПК. Съгласно т.12 от ТР №4/2013г. на ОСГТК, съдът в това производство се произнася по дължимостта на разноските в заповедното производство. Поради което ответникът следва да заплати на ищеца за разноски в това производство сума в общ размер на 1650,67лв, както и 694,03лв. за разноските по ч.гр.д. №2295/2018г. на РРС.

            Воден от гореизложеното, Разградският районен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

            ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Р.Н.Г., ЕГН**********, адрес ***, че дължи на “Юробанк България” АД, ЕИК*** седалище гр.София бул. „Околовръстен път“ №260 сумата 3177,13евро /три хиляди сто седемдесет и седем евро и тринадесет евроцента/ главница, ведно със законната лихва от 29.08.2018г. до окончателното и изплащане, сумата 270,23евро/двеста и седемдесет евро и двадесет и три евроцента/ мораторна лихва за периода от 24.07.2010г. до 20.08.2018г.

ОСЪЖДА Р.Н.Г., ЕГН**********, адрес ***  ДА ЗАПЛАТИ на Юробанк България” АД, ЕИК*** седалище гр.София бул. „Околовръстен път“ №260 сумата 1650,67 лв. /хиляда шестотин и петдесет лева и шестдесет и седем стотинки/ за направените по делото разноски, както и сумата 694,03лв лв./шестотин деветдесет и четири лева и три стотинки/ за разноски по ч.гр.д. №2295/2018г. на РРС

            Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

           

                                                           

                                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: