Р E Ш Е Н И Е
град София, 13.11.2017 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД,
Гражданско
отделение, II-ри въззивен брачен състав,
в откритото
съдебно
заседание на дванадесети октомври
две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛЯ
МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕНТИНА АНГЕЛОВА
МИЛЕН ЕВТИМОВ
при секретаря Мариана Ружина, като
разгледа докладваното от съдия ГАЛЯ МИТОВА въззивно гр. дело № 11959 по описа
за 2016 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е въззивно – по реда на чл.
чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
С Решение № 3223 от 24.03.2016 г., постановено по гр. дело № 12313 по описа за 2015 г.
на Софийски районен съд, III Гражданско отделение, 91-ви състав, е
прекратен, с развод гражданския брак, сключен
на 17.05.2009 г., с Акт за граждански брак № 0151 от 17.09.2009 г., съставен
при Столична община, Район “Сердика“, град София, между И.Б.Т., с ЕГН**********, и М.Е.Т., с ЕГН **********, като дълбоко и непоправимо разстроен, на
основание чл. 49, ал. 1 СК; обявена е вина за разстройството на брачните
отношения и на двамата съпрузи, на основание чл. 49, ал. 3 СК; предоставено е упражняването на родителските права по отношение на
роденото по време на брака малолетно дете Е.И.Т., с ЕГН **********, роден на ***
г., на неговата майка и законен представител М.Е.Т., с ЕГН **********, при която е определено местоживеенето на детето, на
основание чл. 59, ал. 2 СК, и е определен режим на лични контакти на бащата И.Б.Т. с детето Е., както следва: всяка
втора и четвърта седмица от месеца, за времето от 1900 часа в петък
до 1900 часа в неделя, с преспиване, с изключение на времето, през
което майката ползва платения си годишен отпуск, 1 месец през лятото, който не съвпада с платения
годишен отпуск на майката, за първата половина на Великденската и Коледната
ваканция на детето всяка четна календарна година, както и за втората половина
на същите ваканции през нечетните календарни години, за личните празници на
детето (рождени и именни дни), като в
случай, че не попадат в така определения режим на лични контакти на бащата с
детето, същият има право да прекара с него времето от 1700 часа до
2000 часа на съответния ден, както и на собствения си рожден ден за
времето от 1700 до 2000 часа, като го взема и връща в
дома на майката. Осъдил е И.Б.Т. да заплаща на роденото от брака малолетно дете Е. Т., чрез
неговата майка и законен представител М.Е.Т., с ЕГН **********, месечна издръжка в размер
на 120.00 (сто и
двадесет)
лева, считано от
датата на подаване на исковата молба -
11.03.2015 г., до настъпване на
основание за нейното изменение или прекратяване, като e отхвърлил иска за сумата над този размер. Осъдил е И.Б.Т. да заплати на малолетното си дете Е. Т., чрез
неговата майка и законен представител М.Е.Т., издръжка за минал период в размер на 240.00 (двеста и четиридесет) лева, от която сумата от 120.00 лева издръжка за месец януари
2015 г., а сумата от 120.00 лева издръжка за месец февруари 2015 г., като е
отхвърлил иска за сумата над този размер. Съдът е постановил предварително
изпълнение на Решението, в частта за присъдената издръжка. Предоставил
е ползването на семейното жилище, находящо се в град София, кв.“************,
на М.Е.Т.. Постановил е след прекратяване на брака
съпругата М.Е.Т. да носи предбрачното си фамилно име – Е., и занапред да се
именува М.Е. Е..
Осъдил е И.Б.Т. да заплати по сметка на Софийски районен съд сумата
от 247.80 лева, представляваща окончателна държавна такса по иска за развод и определената в полза да детето
издръжка, както и държавна такса върху иска за издръжка за минал период. Осъдил е М.Е. Е. да заплати по сметка на Софийски районен съд
сумата от 25.00 лева, представляваща окончателна държавна такса по иска за
развод.
Ответникът И.Б.Т. (въззивник в настоящото производство) е останал недоволен
от първоинстанционното Решение и го е обжалвал, с въззивна жалба от 21.04.2016
г. (датата на пощенското клеймо на
плика) - в частите
относно родителските права и издръжките. Изложените във въззивната жалба
доводи са за неправилност на обжалвания съдебен акт, като постановен в несъответствие
със социалния доклад на Дирекция “Социално подпомагане“ (Д“СП“) – Перник относно живеенето на
детето при бащата в град Перник от 29.01.2016 г., изразеното пред социалния
работник желание на детето да живее при баща си, съдът не взел предвид в цялост
фактите и обстоятелствата по делото и не съобразил Решението си при произнасяне
по въпроса за родителските права с интересите на детето. Относно издръжките
също са изложени доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт. Въззивникът
моли въззивния съд да отмени първоинстанционното Решение в частта относно
упражняването на родителските права и присъдената издръжка от бащата на детето Е.
Т., чрез неговата майка и законен представител, и да постанови ново Решение, с
което въззивният съд да предостави упражняването на родителските права на
бащата И.Т., с оглед интересите на детето и, че към момента детето живее с баща
си, със съгласието на майката, и променянето на тези обстоятелства би
стресирало допълнително детето Е. и повлияло на емоционалното му състояние.
Моли съда да отхвърли исковете за издръжка за минало време и за в бъдеще,
поради липсата на необходимост от същата. В хода на въззивното производство
поддържа въззивната жалба и в хода по същество моли съда да определи поне
400.00 лева издръжка на детето. Въззивникът представи окончателно становище в
писмени бележки от 24.10.2017 г., в които моли въззивния съд да задължи М.Е.Т.
да заплаща месечна издръжка на сина им в размер на 400.00 лева и да определи
режим на свиждане всяка втора и четвърта седмица от месеца, както и 10 дни през
лятото, които не съвпадат с платения годишен отпуск на бащата.
Ищцата М.Е.Т. (въззиваема страна в настоящото производство) е подала писмен отговор
на въззивната жалба от 30.06.2016 г., чрез пълномощника й адвокат С.Т.. Оспорила е жалбата, с доводи за
неоснователност и моли въззивния съд да я остави без уважение. В отговора
въззиваемата е заявила искане за присъждане на направените по настоящото
производство разноски. В хода на въззивното производство въззиваемата не поддържа оспорването на въззивната жалба, като с
нарочна молба до съда, с вх. № 75993 от 07.06.2017 г., е заявила, че оттегля така подадения от нея писмен
отговор на въззивната жалба и изрично е заявила съгласие с изложените искания
във въззивната жалба.
Първоинстанционното Решение е влязло в сила в останалите му части, като
необжалвано, на основание чл. 296, т. 2 ГПК – относно прекратяване на брака, вината, предоставяне
ползването на семейното жилище и фамилното име на жената след прекратяването на
брака, и разноските по развода в размер на по 25.00 лева за всяка страна. Допуснатото
предварително изпълнение на Решението в частта за присъдените издръжки също не
е в предмета на въззивно обжалване. В тази връзка по молба на въззивника, с
която е поискал спиране на изпълнението по образуваното изп. дело във връзка с
допуснатото предварително изпълнение на Решение от 24.03.2016 г. в частта за
издръжката, Софийски районен съд се е произнесъл с Определение от 09.06.2016 г., което не е
обжалвано от И.Т..
Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 259,
ал. 1 ГПК, от страна в първоинстанционното производство, имаща правен интерес
от обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно обжалване акт, който е валиден
като цяло и допустим в обжалваните части.
Софийски градски съд, с оглед обхвата на въззивно обжалване, като обсъди становищата и
доводите на страните по реда на въззивното производство и прецени приетите относими
доказателства в двете съдебни инстанции, вкл. социалните доклади, прие за
установено следното:
Първоинстанционният Софийски районен съд е бил сезиран
с искова молба от М.Е.Т. срещу И.Б.Т., с която е бил предявен брачен иск, по
чл. 49, ал. ал. 1 и 3, във връзка с чл. 44, т. 3 СК, обективно съединен с
искания по чл. 59, ал. 2 СК относно родителски права, местоживеене и лични
отношения на другия родител с детето, чл. 56 СК и чл. 326 ГПК, и искове за
издръжка по чл. 143, ал. 2 и чл. 149 СК. Ищцата е претендирала от съда да
постанови Решение, с което да бъде прекратен брака, поради дълбокото му и
непоправимо разстройство, настъпило по вина на ответника, да бъде предоставено
на ищцата ползването на семейното жилище, да й бъдат предоставени упражняването
на родителските права над детето, като бъде задължен ответникът да заплаща
месечна издръжка в размер на 105.00 лева, както и издръжка за минал период в
размер на по 150.00 лева за месеците януари 2015 г. и февруари 2015 г., да бъде
определен посочения режим на виждане на бащата с детето - всяка втора и
четвърта неделя от месеца от 800 часа до 2000 часа и през
лятото за 10 дни, които не съвпадат с отпуска на майката, и относно фамилното
име.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен
отговор на така подадената искова молба, в който е заявил становище за
запазване на брака. Сочил е, че между него и детето била налице силна
емоционална връзка, като поисканият в исковата молба режим на лични отношения бил
твърде ограничен и ще доведе до отчуждение, което не е в интерес на детето.
Моли при постановяване на режима съдът да определи такъв, при който бащата да
взема детето поне 2 пъти месечно за по два дни с преспиване, както да може да
го вижда и взема през ваканциите, официални празници и личните празници на
детето, както и по друго време. Моли да бъде оставен без уважение иска за
заплащане на издръжка за минало време, като за заплащане на издръжка занапред
да бъде уважен до 100.00 лева.
Въззивният съд споделя установената от първоинстанционния
съд фактическа обстановка от приетата писмена и гласна доказателствена
съвкупност, така и от предоставените в първата инстанция социални доклади от
компетентната Д“СП“ – “Младост“ по местоживеене на майката и детето, и
компетентната Д“СП“ – Перник – по местоживеене на бащата. Така е установено от удостоверение за раждане от *** г. страните са
родители на детето Е.И.Т., роден на *** г. Съгласно декларация от 09.03.2015 г.,
подписана от ищцата при условията на чл. 313 НК, същата не притежава движими и
недвижими имоти, като получава месечен доход в размер на 280.00 лева месечно
обезщетение за безработица за 8 месеца, считано от 01.01.2015 г.
В социалния доклад на Д“СП“ – “Младост“ в заключение е
дадено становище, че към момента на изготвяне на доклада (05.10.2015 г.) грижи
за отглеждането и възпитанието на детето се полагат от майката, която
задоволява потребностите му. В доклада е посочено, че ищцата е заявила желание
за сътрудничество в заключение е дадено становище, че по сведение на бащата
същият е дал на ищцата 230.00 лева - по 100.00 лева за м. февруари и м. март, и
30.00 лева допълнително. В доклада се сочи също, че основните грижи за детето
са се полагали от майката с помощта на бащата, като от 29.01.2016 г. детето
живее при баща си в град Перник, който заедно с родителите си задоволява всички
потребности на детето. Становището на социалния работник, изготвил този
социален доклад е, че бащата притежава необходимия родителски капацитет и
подкрепяща среда, разполага с достатъчно материали и ресурси да осигурява на
детето спокойна семейна среда.
В първата инстанция по реда на чл. 59, ал. 6 СК са
изслушани и родителите. Ищцата е заявила желание да упражнява родителските
права, като иска постигане на споразумение за това с бащата, като в случай, че
родителските права се предоставят на бащата, тя желае възможно най - разширен
режим на лични отношения. Ответникът е заявил, че не смята, че майката би могла
да с справи с отглеждането и възпитанието на детето, тъй като не може да му
осигури мъжки модел на възпитание. Ответникът също е заявил желание той да
упражнява родителските права, като в случай, че същите се предоставят на
майката иска възможно най - разширен режим на контакти с детето. Сочил е, че детето
му е споделяло, че желае да живее с баща си, а не с майка си.
От събраните гласни доказателствени средства, чрез
разпит на св. И.Ц., е установено, че същата е близка на цялото семейството на
ищцата, с майка й работели заедно. Заявила е, че ищцата винаги се грижела добре
за детето. Преди раздялата им и двамата родители са се грижели за детето, и
двамата са го вземали от детска градина.
Във въззивната инстанция са приети писмени доказателства
относно актуалните доходи на страните. Съгласно удостоверение от 09.03.2017 г.,
издадено от Държавна Агенция за бежанците при МС, И.Б.Т., на длъжност
“специалист“, е получавал за периода м. ноември 2015 г. – м. февруари
средномесечен брутен доход в размер на около 680.00 лева. Видно от приетото по
делото удостоверение от 16.03.2017 г., издадено от “Д.Г.“ООД, М.Е.Т. е
получавала за периода м. февруари 2016 г. – м. септември 2016 г. средномесечно
брутно трудово възнаграждение в размер на 525.00 лева.
Във въззивната инстанция са ангажирани актуални социални доклади, изготвени съответно от компетентната Д”СП”
– Перник от 20.03.2017 г. - по
местоживеене на въззивника, и от Д”СП”
– Младост от 10.03.2017 г. – по
местоживеене на въззиваемата страна. В социалния доклад на Д“СП“ – Перник се съдържат данни, че
бащата живее в двуетажна къща, всички стаи са добре функционално обзаведени,
хигиенно – битовите условия са на добро ниво и са налице подходящи условия за
отглеждане на дете. Бащата живее заедно с родителите си. Неговата майка е
дългогодишен детски учител, а впоследствие и директор на детска градина в град
Перник, а баща му е бивш военен и сега също пенсионер, като развива активна
обществена дейност. Сочи се, че родителите на бащата имат желанието и нагласата
да преустановят всички свои ангажименти, и да помагат на бащата за отглеждането
и възпитанието на техния внук. Бащата е споделил пред социалните работници за
своето желание и възможности да отглежда сина си, за силната им емоционална връзка,
че детето с нетърпение чака края на седмицата, за да прекара повече време с баща
си и двамата много се забавляват в тези моменти. Бащата е споделил също, че е
готов на всякакви компромиси за постигане на добър диалог между него и майката,
като към момента има подобрение в техните взаимоотношения. С оглед тези данни
от социалното проучване, становището на
Д“СП“ – Перник е, че И.Т. има необходимия родителски капацитет и подкрепяща
среда, и може да осигури на детето си спокойна семейна среда и да полага за
него адекватни родителски грижи. В социалния доклад на Д“СП“ – “Младост“ е дадено становище, че при отглеждането на детето майката адекватно задоволява неговите
потребности, получава пълна подкрепа от своите родители, с които обитава едно
жилище, детето има редовни контакти с бащата, с преспиване в неговия дом, и
детето Е. ходи с желание при баща си в град Перник.
Във въззивната инстанция са изслушани двете страни в съдебното
заседание на 16.03.2017 г., по реда на чл. 59, ал. 6 СК, относно родителските
права, като и двамата родители заявиха, че желаят детето съответно да живее при
всеки от тях и да полагат непосредствените грижи за него.
Впоследствие, с молба до съда, вх. № 75993 от 07.06.2017 г., въззиваемата страна заяви желанието си да оттегли подадения от нея писмен отговор по въззивната жалба на И.Т.,
като изрично заяви съгласието си с
изложените искания в тази жалба. В тази връзка въззивникът представи по
делото две пълномощни от М.Е.Т., с които съответно същата упълномощава И.Б.Т.
да я представлява пред съответните органи на МВР – София във връзка с подаване
на необходимите документи за издаване и съответно получаване на готовия задграничен
паспорт на детето Е.И.Т., и да я представлява навсякъде, като законен представител
на детето Е.И.Т.. Тези две пълномощни са от 29.08.2017 г. и са с нотариална
заверка на подписа на М.Т.. В тези пълномощни е посочено, че М.Т. понастоящем
постоянно живее в Англия и е посочен нейният адрес там.
В двете съдебни инстанции не са
ангажирани други допустими и относими доказателства за релевантните факти и
обстоятелства, по предмета на въззивното обжалване.
Въззивният съд в рамките на своите правомощия,
като взе предвид установените факти и като подложи същите на преценка съобразно
разпоредбите на съответно релевантните нормативни актове, приема следното от
правна страна:
По въззивната жалба относно
родителските права на малолетното дете Е.И.Т., режима на личните контакти на
другия родител с детето и издръжката на детето.
Предвид обстоятелствата в първата инстанция,
първоинстанционният съд правилно е постановил майката да упражнява родителските
права, детето да живее при нея, а на бащата е определил по-разширен режим на
лични контакти с детето и го е осъдил да заплаща определените издръжки на
детето по чл. 143, ал. 2 СК и такава за минало време по чл. 149 СК. Въззивният
съд споделя мотивите, че и двамата родители притежават необходимия родителски
капацитет да упражняват родителските права спрямо детето, разполагат с
необходимите за това материални, жилищни и битови условия, като и двамата са
заявили желание да полагат непосредствените грижи за сина си. Правилна е била
преценката на първата инстанция на всички обстоятелства по чл. 59, ал. 4 СК, и
след като съдът е съобразил и сравнително ниската към онзи момент възраст на
детето, в която последното в най-голяма степен се нуждае от майчина грижа. Така
първоинстанционният съд е обосновал, че родителските права следва да бъдат
предоставени на майката, която е способна изцяло да задоволи базисните
потребности и да осигури на детето Е. спокойна и сигурна среда за живот, с
което ще бъдат защитени в пълен обем интересите на детето, което ще расте в
средата, към която вече е привикнало. Предвид тези обстоятелства съдът е счел,
че към онзи момент майката е била по - пригодният родител да упражнява
родителските права по отношение на малолетното дете, като е предоставил упражняването
на родителските права на нея, а на бащата е определил по – разширен режим на лични
контакти с детето, поради неговия добър родителски капацитет, с оглед
възрастта на детето (тогава на 6 г. и половина, в предучилищна възраст) и
необходимостта на детето да общува пълноценно с другия родител.
Предвид нововъзникналите
обстоятелства във въззивната инстанция въззивният съд приема, че
първоинстанционното Решение в частта относно родителските права се явява
неправилно и следва да бъде отменено. При решаване на този въпрос следва да
бъде защитен по най-добър начин интереса на детето. В случая, самата въззиваема
е посочила, че понастоящем живее постоянно в Англия (с оглед съдебното признание от
нея на този неизгоден за нея факт същият следва да се приеме за доказан по
делото – чл. 175 ГПК). Съществено
е по делото също така, че макар и страните формално да не постигат спогодба по
спорния предмет (само поради
неявяване на въззиваемата страна в съдебното заседание), с молбата на въззиваемата от
07.06.2017 г. по делото всъщност са налице насрещни съвпадащи волеизявления на
страните родителските права да бъдат упражнявани от въззивника и местоживеенето
на детето Е. да бъде при него. Отделно от това, доказателствената съвкупност
еднозначно сочи на това, че бащата също е с добър родителски капацитет, полага
пълноценни адекватни грижи за сина си, може да му осигури спокойна семейна
среда. Бащата може да разчита на адекватната помощ от своите родители, с които
живее, и между бащата и детето е налице силна емоционална връзка и
привързаност, като детето с желание пребивава в дома на бащата и с нетърпение очаква
техните контакти. Становището на компетентната Д“СП“ – Перник е еднозначно за
това, че детето Е. се чувства обичано, обгрижвано и защитено в семейството на
бащата, като по време на срещата между баща и син, проведена в О“ЗД“ при Д“СП“
– Перник, детето е домонстрирало обич и
силна привързаност към баща си, което също е установено и в хода на социалното
проучване.
Съобразно изложеното, въззивната жалба относно
родителските права се явява основателна. Въззивният съд приема, че предвид съвкупната преценка на
доказателствата и новите обстоятелства във въззивната инстанция по отглеждането
и възпитанието на детето, и с оглед насрещните съвпадащи волеизявления на
страните, бащата е родителят, който към
сегашния момент е важната фигура в живота на детето Е., както и модел за
подражание. Бащата е в състояние да осигури в пълна степен грижите по
отглеждане и възпитание, битовите потребности, съдействието на разширеното
семейство, подходяща социална среда и възможности за общуване на детето. Условията на живот при бащата и изграденият
стереотип хармонират с установените стандарти за добро качество на отглеждане,
възпитание и образоване на детето, съобразно неговата възраст и потребности.
По тези аргументи,
и при съблюдаване на изискването на закона за приоритетно зачитане на интереса
на детето, следва изводът, че първоинстанционното
Решение в частта относно родителските права по отношение на малолетния Е. е
неправилно и следва да бъде отменено. Вместо него обосновано е постановяването
на друго Решение, с което родителските
права върху малолетния син на страните да бъдат предоставени на бащата И.Т..
При това решаване
на въпроса за родителските права на
другия родител следва да бъде определен подходящ режим на лични отношения с
детето. В случая следва да бъде съобразено, че и майката е родител с добър
родителски капацитет и възможности да полага пълноценни грижи за детето Е., има
желание да участва възможно най-пълноценно в грижите за него. Предвид
съвкупната преценка на доказателствата, и социалните доклади, въззивният съд
прецени, че по - разширен режим на лични контакти на майката с детето би бил в
изключителен интерес на детето, и при който да се съхрани, а и обогати връзката
на другия родител с детето. Такъв е и духът на закона, като разпоредбата на чл.
59, ал. 3 СК урежда поначало по - интензивни контакти между родителя, който не
упражнява непосредствено родителските права и при когото детето не живее, с
детето. Следва да бъде съобразено също така и обстоятелството, че към момента
майката живее в Англия. Така в случая следва да бъдат определени лични
отношения всяка втора и четвърта седмица от месеца - от петък вечерта до неделя
вечерта, с преспиване, зимната и пролетна ваканции, през лятото, за празниците
Бъдни вечер, Рождество Христово и Великден – съобразно диспозитива на
настоящото Решение.
По изложените аргументи първоинстанционното Решение следва да бъде отменено в частта относно
режима на лични контакти на бащата с детето Е., и да бъде постановен режим на
лични отношения на майката с това дете, в обоснования обем, в най-добър
интерес на детето.
При това решаване на
въпроса за родителските права следва да
бъде отменено първоинстанционното Решение и относно издръжките, които дължи бащата
на детето Е. и следва да бъде постановено такава да дължи майката,
съобразно чл. 143, ал. 2 СК. При решаване на размера на издръжката следва да
бъдат съобразени и съотнесени актуалните материални възможности на двамата
родители и потребностите на детето, което към момента вече е на навършени 8
години. Следва също така да се има и предвид, че издръжката се постановява
служебно, като въззивникът не е предявил такава претенция в хода на
производството. Предвид което така постановената издръжка на детето от майката
следва да бъде с начален момент, считано от влизане в сила на Решението за
местоживеенето на детето. При съвкупната преценка на всички релевантни
обстоятелства, имащи значение при определяне размера на издръжката (доходи на родителите,
здравословно състояние, професия, възраст и здравословно състояние на детето), въззивният съд приема,
че за малолетното дете се налага цялостна месечна издръжка в размер на 250.00
лева, от която майката следва да поеме 150.00 лева, а останалата част от
издръжката да се допълва от бащата, заедно с грижите по отглеждането и възпитанието
на детето. Постановената издръжка от майката се дължи заедно със законната
лихва върху всяка просрочена вноска, и до настъпване на обстоятелства за
нейното изменение или прекратяване.
По разноските.
При този изход на спора
първоинстанционното Решение следва да бъде отменено за държавната такса, която
дължи И.Т., в частта над 25.00 лева до определения размер от 247.80 лева, която
сума съставлява държавната такса по издръжките. Въззиваемата М.Т. следва да
бъде осъдена да заплати по сметка на Софийски градски съд такава държавна такса
по издръжката на малолетното дете Е. в размер на 216.00 лева.
Страните не са предявили
претенции за разноски в настоящата инстанция, поради което въззивният съд не се
произнася за присъждане на такива.
Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд, Гражданско отделение,
II-ри въззивен брачен състав, на основание чл. 271, ал. 1, изр.
1, предл. трето от ГПК
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 3223 от 24.03.2016 г., постановено по гр. дело № 12313 по описа за 2015 г. на
Софийски районен съд, III Гражданско
отделение, 91-ви състав, в обжалваните
части относно родителските права, личните отношения на другия родител с детето
и издръжките му, както и относно
държавната такса, дължима от И.Б.Т., за размера над 25.00 лева до постановения
размер от 247.80 лева,
и вместо него ПОСТАНОВИ:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на детето от брака Е.И.Т., ЕГН **********, роден на *** г., на бащата И.Б.Т., ЕГН **********, при когото определя местоживеенето на детето, на основание чл. 59, ал. 2 от Семейния кодекс.
МАЙКАТА М.Е.Т. (след развода Е.), ЕГН **********, има
право на лични отношения с детето Е.И.Т., ЕГН **********, роден на *** г., в
следния обем: да го вижда и взема всяка втора и четвърта седмица от месеца, от
петък 1900 часа до неделя 1800 часа, с преспиване, с
изключение на времето, през което бащата ползва платения си годишен отпуск; през всяка четна година за времето на първата половина от
зимната ваканция (включително
и празниците Бъдни вечер и Рождество Христово) – за времето
от 1000 часа на първия ден до 1900 часа на последния ден
от този период, и през всяка четна година първата половина от пролетната ваканция
- за времето от 1000 часа на първия ден до 1900 часа на
последния ден от този период;
през всяка нечетна година за Великден - за периода от 900 часа на
Разпети петък до 1900 часа в понеделник на Великденските празници, и
през всяка нечетна година за Нова година – за времето от 1000 часа
на 31.12. на съответната година и до 1900 часа на 01.01. от
следващата година;
както и за 20 дни през лятото, по време, което не съвпада с платения годишен отпуск на бащата
И.Б.Т. - на основание чл. 59, ал. 2, във връзка с ал. 3 от Семейния кодекс. За
осъществяване на личните контакти майката следва да взема детето от дома на
бащата и да го връща в неговия дом.
ОСЪЖДА М.Е.Т. (след развода Е.), ЕГН **********, да заплаща на малолетното си дете Е.И.Т., ЕГН **********, роден на *** г., действащо чрез неговия баща и законен представител И.Б.Т.,
ЕГН **********, месечна издръжка в размер
на 150.00
(сто и петдесет) лева, считано от датата на влизане в сила на Решението
за местоживеенето на детето, и до настъпване на законна причина, изменяща размера й
или прекратяваща издръжката, заедно със законната лихва върху
всяка просрочена сума до окончателното й изплащане, на основание чл. 143, ал. 2 СК.
ОСЪЖДА М.Е.Т. (след развода Е.), ЕГН **********, да заплати, по сметка на Софийски градски съд, сумата 216 (двеста и шестнадесет) лева - държавна такса върху издръжката на детето, на основание чл. 78, ал. 6, във връзка с чл. 69, ал. 1, т. 7 ГПК.
Да бъдат
връчени незаверени преписи от Решението на страните (чл. 7, ал. 2 ГПК).
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано, с касационна жалба пред
Върховния касационен съд, в едномесечен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.