РЕШЕНИЕ
№ 13
гр. Раднево, 07.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДНЕВО в публично заседание на петнадесети
януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ростислава Петкова
при участието на секретаря Росица Д. Динева
като разгледа докладваното от Ростислава Петкова Гражданско дело №
20245520100438 по описа за 2024 година
Предявени са обективно съединени установителни искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. чл. 98а
от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба на „ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД срещу К. Т. С., с която се предявява установителен
иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК. Ищецът твърди, че в качеството си
на краен снабдител и доставчик съгласно чл. 98а от ЗЕ, продава електрическа
енергия на клиентите си при публично известни общи условия. Твърди, че
съгласно общите условия, влезли в сила на 27.06.2008 г., имал задължение да
снабдява ответника с електрическа енергия и да му предоставя мрежови
услуги за обект на потребление с ИТН 2199153, находящ се в гр. Раднево, ул.
********, при открит клиентски номер ********** на името на ответника К.
Т. С.. Твърди, че в изпълнение на задълженията си е предоставил на ответника
услуги в посочения обект за периода от 16.08.2021 г. до 15.10.2021 г. на обща
стойност 103,42 лв., която не била заплатена до момента на подаване на
исковата молба. Твърди, че върху претендираната сума от 103,42 лв.
ответникът дължи обезщетение за забава в размер на 28,46 лв. за периода на
забава от 05.10.2021 г. до 06.03.2024 г. Твърди, че за вземането била издадена
1
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 240/2024 г. на РС-
Раднево. В определения от съда срок не е постъпило възражение от длъжника,
но тъй като заповедта била връчена при условията на чл.47, ал. 5 от ГПК,
ищцовото дружество следвало да предяви установителен иск за вземането си.
Поради това иска от съда да постанови решение, с което да признае за
установено вземането по заповедта за изпълнение. Заявява претенция за
сторените разноски в исковото и заповедното производство.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника К. Т. С., чрез
особения представител адв. Б., в който взема становище за допустимост на
иска, но счита същия за неоснователен. Оспорва изложеното в исковата молба
твърдение, че на ответницата е доставена и същата е консумирала през
периода от м. август до м. ноември 2021 г. електроенергия, предоставена от
ищцовото дружество. Оспорва качеството „потребител” на ответницата за
процесния обект. Иска от съда да отхвърли исковете като неоснователни.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства по свое
убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 и ал. 3 ГПК, достигна до
следните фактически и правни изводи:
От приложеното ч.гр.д. № 240/2024 г. по описа на РС-Раднево е видно, че
същото е образувано по заявление по чл. 410 ГПК, по което е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение №136 от 07.03.2024 г. за сумата
от 103,42 лв. главница, представляваща стойност на електрическа енергия,
доставена за периода от 16.08.2021 г. до 15.10.2021 г. в обект на потребление,
находящ се в гр. Раднево, ул. ********, ИТН 2199153 при открит на ответника
клиентски номер **********, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 07.03.2024 г. до пълното й погасяване и сумата от 28,46 лв.,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от
05.10.2021 г. до 06.03.2024 г. С предявените искове по реда на чл. 422, ал. 1
ГПК се претендират същите суми от длъжника по заповедното производство.
Същевременно е видно, че ищецът е предявил иска в 1-месечния срок по чл.
415, ал. 1, т. 2 ГПК. Поради това установителният иск е допустим и следва да
се разгледа по същество.
За основателност на иска ищецът следва да докаже, че ответникът е бил
клиент на ищцовото дружество за снабдяване с електрическа енергия и
предоставяне на мрежови услуги на обект с ИТН 2199153, находящ се в гр.
2
Раднево, ул. ********, при открит на ответника клиентски номер **********
на името на ответника К. Т. С., както и че е доставил твърдяното количество
електроенергия през процесния период от 16.08.2021 г. до 15.10.2021 г. на
обща стойност 103,42 лв., и уговорени дни за плащане на паричното
задължение или покана за плащане. Ответникът следва да докаже
възраженията си, ако има такива и в случай, че твърди да е извършил
плащане, следва да представи доказателства за това.
По делото са приети като писмени доказателства: справка №
291029/28.02.2024 г. от Агенция по вписванията чрез отдалечен достъп по
данни за физическо лице за вписвания, отбелязвания, заличавания в Служба по
вписванията - Раднево; фактура № ********** за клиентски номер ********
за отчетен период 16.09.2021 г. – 15.10.2021 г.; фактура № ********** за
клиентски номер ******** за отчетен период 16.08.2021 г. – 15.09.2021 г.;
общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на «ЕВН
България Електроснабдяване» АД, одобрени с решение на ДКЕВР №ОУ-
13/10.05.2008 г.
Във връзка с направените от назначения особен представител на
ответника оспорвания и по искане на ищеца по делото са изготвени и приети
заключения по назначената съдебно -[1]техническа и съдебно-икономическа
екепертизи, неоспорени от страните. Според заключението на съдебно-
техническата експертиза показанията на електромера са правилно отчитани,
въвеждани и сумирани и отчетените количества съвпадат с фактурираните
такива. Електромерът е преминал успешно извадкова проверка през м.06.2023
г., с което срокът на проверката се удължава с три години – до 06.2026 г. А
съгласно заключението по изготвената съдебно - счетоводна експертиза
процесните фактури са правилно осчетоводени в счетоводните регистри на
ищцовото дружество за процесните периоди, правилно е изчислен и размерът
на обезщетението за забава в размер на законната лихва в размер на 28,46
лева, както и дължимата цена на ел. енергия и достъпа до мрежата съгласно
решение № Ц-27/01.07.2021 г. на КЕВР.
Облигационното правоотношение, което възниква и на което ищецът
основава претенцията си, произтича от договор за продажба на електрическа
енергия при общи условия, който се счита за сключен с конклудентни действия
– арг. чл. 98а ЗЕ. Общите условия следва да бъдат публикувани в един
3
централен и един местен ежедневник, което в случая е сторено. Съгласно
изричната норма на чл. 98а, ал. 4 ЗЕ, общите условия влизат в сила, без да е
необходимо изрично писмено приемане от клиентите. Изложеното води до
извода, че е спазена изискуемата от закона процедура по приемането и
публикуването на общите условия за продажба на електрическа енергия.
Легално определение на понятието "потребител на енергийни услуги" се
съдържа в §1, т. 41б ДР ЗЕ, съгласно който това е краен клиент, който купува
енергия от доставчик, предоставящ услуги от обществен интерес и/или
ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му с
енергия. От своя страна §1, т. 27г ДР ЗЕ дава определение на понятието
"краен клиент", а именно клиент, който купува ел. енергия за собствено
ползване. Не е спорно, че „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, като
краен снабдител, доставя електрическа енергия при публично известни общи
условия, като през процесния период действащи са били Общи условия на
договорите за продажба на електрическа енергия на ищцовото дружество,
одобрени с решение № ОУ-014/10.05.2008 г. на ДКЕВР. Между страните е
налице облигационно правоотношение за доставка на електрическа енергия
при публично известни Общи условия. Видно от справката от имотния
регистър, именно ответникът е и собственик на процесния обект на
потребление.
За периода от 04.03.2022 г. до 03.07.2022 г. ищцовото дружество е издало
4 броя фактури за доставки на ел.енергия в процесния имот в гр. Раднево, ул.
******** както следва: 1/ фактура № ********** за клиентски номер
******** за отчетен период 16.09.2021г. – 15.10.2021г.; 2/ фактура №
********** за клиентски номер ******** за отчетен период 16.08.2021г. –
15.09.2021г. Въпросните фактури доказват доставката на ел.енергия в
процесния период, тъй като не са оспорени от ответника в хода на процеса,
издадени са след отчитане на електромера в имота, не са оспорени от
ответника и пред ищцовото дружество по реда на общите условия за доставка.
Въпреки това обстоятелство съдът намери за нужно допускането на СТЕ за
установяване на доставката. От приетото заключение на СТЕ е видно, че за
процесния период е доставена ел. енергия, отчетена е и е фактурирана
правилно, както и мрежови услуги. От СТЕ е видно, че използвания
електромер в процесния период е произведен през 2017 година и с оценка на
4
съответствие със срок на валидност 6 години, т.е до 2023 г., минал е и нужната
извадкова проверка през м. 06.2023 г. От отговора на последния въпрос на
СТЕ е видно, че процесния електромер, отчел количеството ел.енергия, е бил
монтиран на 26.07.2017 г. на клиент **********, ИТН 2199153 – К. Т. С. на
адрес: гр. Раднево, ул. ********
По делото е приета и СИЕ, според която процесните 2 фактури са
осчетоводени правилно, в срок, търговските книги се водят редовно по
електронен път и с двустранно записване. Същите са съставени съгласно
изискванията на ЗДДС и са включени в дневниците за продажби. Правилно са
остойностени дължимите суми съобразно отчетените количества от
електромерите, съобразно одобрените цени от ДКЕВР и съгласно ЗЕ.
Поради горните обстоятелства съдът намира, че в процесния период от
16.08.2021 г. до 15.10.2021 г. ищцовото дружество е доставило на ответника
ел. енергия в размер на фактурираната стойност, която е общо в размер на
103,42 лв. с ДДС. Това налага краен извод за основателност на установителния
иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК в частта за претендираната главница.
По отношение на обезщетението за забава съдът намира, че същото е
основателно в претендирания размер, което се потвърждава от отговора на
въпрос 2 от заключението на СИЕ, като мораторното обезщетение е в размер
на 28,46 лв. за периода общо от 05.10.2022 г. до 06.03.2024 г., денят преди
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК. Затова и установителният
иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК в частта за мораторното обезщетение се
явява основателен и ще се уважи също в цялост.
По разноските:
Поради уважаването на исковете на ищеца, същият има право на
разноски съобразно чл. 78, ал. 1 ГПК. Ищецът е направил разноски за
държавна такса в размер на 25 лв. за заповедното производство и 75 лв.
държавна такса за исковото производство, които следва да му се присъдят. С
оглед изключително ниската правна и фактическа сложност на делото следва
на ищцовото дружество да се присъди и в минимален размер юрисконсултско
възнаграждение за заповедното производство в размер на 50 лв. съгласно чл.
78, ал. 8 ГПК във вр. чл. 26 от Наредбата за заплащането на правната помощ и
в размер на 150 лв. за исковото производство съгласно чл. 25, ал. 1 от същата
наредба. Следва да се присъдят като разноски и платеното възнаграждение за
5
особен представител на ответника в размер на 400 лв., както и 756 лв. платени
възнаграждения на вещите лица по СТЕ и СИЕ.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че К. Т. С., ЕГН ********** с
постоянен адрес: гр. Раднево, ул. ********, дължи на „ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД, вписано в ТР при АВ с ЕИК *********, с адрес на
управление гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, на основание чл. 422, ал.
1 ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. чл. 98а от ЗЕ и чл. 86, ал.
1 ЗЗД сумата от 103,42 лв. (сто и три лева и 42 ст.) - главница,
представляваща стойност на електрическа енергия, доставена за периода от
16.08.2021г. до 15.10.2021г. в обект на потребление, находящ се в гр. Раднево,
ул. ******** , ИТН: 2199153, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 07.03.2024г. до пълното й погасяване, и сумата от 28,46 лв.
(двадесет и осем лева и 46 ст.), представляваща обезщетение за забава върху
главницата за периода от 05.10.2021г. до 06.03.2024г., за които вземания е
издадена заповед № 136 от 07.03.2024 г. за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 240/2024 г. по описа на РС-Раднево.
ОСЪЖДА К. Т. С., ЕГН ********** с постоянен адрес: гр. Раднево, ул.
************, да заплати на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД,
вписано в ТР при АВ с ЕИК *********, с адрес на управление гр. Пловдив, ул.
„Христо Г. Данов” № 37, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК общо сумата от 1456
лв. (хиляда четиристотин петдесет и шест лева), представляваща съдебно-
деловодни разноски в заповедното и исковото производство за държавна
такса, юрисконсултско възнаграждение, възнаграждение за особен
представител и за възнаграждения на вещи лица.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Стара Загора в
двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
Съдия при Районен съд – Раднево: _______________________
6