№ 17
гр. Севлиево, 20.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на шести януари
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Диян Д. Атанасов
при участието на секретаря Ивелина Ат. Цонева
като разгледа докладваното от Диян Д. Атанасов Гражданско дело №
20214230101323 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от С. Д. Б., в
качеството й на майка и законен представител на малолетното си дете Е.Д.П.а, с ** **
Р. Н.-Ц., против Д. СТ. П..
Предявени са искове по чл. 143 от СК по чл. 149 от СК.
В исковата молба се твърди, че през периода от м. август 2015 г. до м. юни 2020 г.
ищцата и ответникът живеели на семейни начала, като при тях живеела и малолетната
дъщеря на ищцата от предходна връзка. По време на съвместното съжителство на
страните се родила малолетната им дъщеря Е.Д.П.а. С ипотечен кредит те си закупили
собствено жилище, но след преместването им в него постепенно отношенията им се
обтегнали. Майката напуснала общото жилище и се преместила да живее в гр. **,
където живее и понастоящем с двете деца.
Според последната й информация ответникът работи в ** в гр. Севлиево, като
получава месечна заплата около 2000 лв. Същият не дава средства за издръжка на
малолетната си дъщеря Е.. Поради това ищцата моли съда да постанови решение, с
което да осъди ответника да заплаща издръжка на малолетната си дъщеря Е.Д.П.а в
размер на 400 лв. месечно, по банкова сметка, предоставена от майката, като я заплаща
на фиксирана от съда дата, но не по-късно от средата на текущия месец, както и
издръжка за минало време - една година назад. Моли да й бъдат присъдени и
направените по делото разноски.
В съдебно заседание ищцата се явява лично и с ** си ** Р. Н.-Ц., която поддържа
1
предявените искове и излага съображения за уважаването им.
В законния срок ответникът, чрез ** си ** Т.Г., е представил отговор на исковата
молба, в който изразява становище за частична основателност на предявените искове.
Заявява, че не отговаря на истината твърдението на ищцата, че нетното му месечно
трудово възнаграждение е в размер на 2000 лв. То е около 1200 лв.
Поведението на ищцата го поставя в състояние на процесуална изненада, тъй като
с нея имали договорка относно тази издръжка. Както е отбелязано в исковата молба, по
време на съжителството си с ищцата, двамата с нея, в качеството си на съдлъжници,
сключили два договора за кредит - ипотечен и потребителски. Общата месечна вноска
и по двата е 452 лв. След раздялата разговаряли няколко пъти, като ищцата заявила, че
от банката са се свързали с нея относно изплащането на месечните вноски по тези
кредити и че тя не желае повече да ги изплаща. Упрекнала ответника, че така ще я
лиши от парични средства, с които тя да гледа общото им дете. Поради което страните
постигнали договорка ответникът да продължи да изплаща изцяло вноските по двата
кредита, включително и нейната част. Затова той счита поведението й за
недобросъвестно, в разрез с изискването на чл. 3 от ГПК за добросъвестно
упражняване на процесуалните права. И тъй като след като с поведението си
ответникът не е станал причина за предявяване на настоящите искови претенции, то
счита, че независимо от изхода на делото, разноските по воденето му следва да се
възложат на ищцата.
Ответникът счита, че претендираният размер на издръжката е изключително
завишен и не отговаря нито на нуждите на търсещия я, нито на възможностите на
даващия я. В тази връзка и съобразявайки гореизложените обстоятелства (подкрепени
със съответните писмени доказателства) относно ежемесечно заплащаните от него
вноски по двата кредита, следва да се приеме, че възможностите му за заплащане на
издръжка не са толкова големи. В този смисъл е и съдебната практика, която приема,
че при определяне размера на издръжката и възможностите на лицето, от което се
търси да я изплаша, релевантно обстоятелство е изплащането от това лице на ипотечен
заем. Като справедлив размер на издръжката, която ответникът следва да заплаща,
счита сумата от 180 лв.
Трайна е практиката на съдилищата, че издръжката се дължи от двамата
родители, а не само от единия, като същата първо се определя като сума, след което се
разпределя между двамата родители в зависимост от възможностите им за изплащането
й, обстоятелството кой родител полага фактическите грижи за отглеждането на детето
и други. В тази връзка ищцата не е предоставила доказателства за собствените й
доходи и притежаваното от нея имущество (от което може да реализира такива), с
което обективно се затруднява хода на производството и дейността на съда по
разпределянето на издръжката между родителите. Затова ответникът моли съда да
2
отхвърли като частично неоснователни предявените искови претенции за издръжка за
минал и настоящ период, за сумата над 180лв месечно. Моли да му бъдат присъдени и
сторените в производството съдебно-деловодни разноски.
В съдебно заседание ** Г. поддържа представеното с отговора на исковата молба
становище.
Съдът, след като прецени по събраните по делото и относими към разрешаване на
спора доказателства, във връзка с доводите и съображенията на страните, приема за
установено от фактическа страна следното:
По делото не е спорно, а се установява и от представеното удостоверение за
раждане на детето Е.Д.П.а, изд. от Община Севлиево, че страните са негови родители, а
то е малолетно – родено на ** г. Не се спори, че родителите не живеят заедно, като
майката и детето понастоящем живеят на следния адрес: гр. **, **.
Установява се, че ищцата има още едно малолетно дете – Д.Е.И., видно от
представеното удостоверение за раждане, изд. от **.
Представена е служебна бележка, изд. от Детска градина „**“ гр. **, съгласно
която Е. П.а е записана в детското заведение от 15.09.2020 г. и посещава същото
редовно. Представени са приходни квитанции за заплащане на такса за детска градина
за детето Е., както следва: за м. юни 2020 г. – 39,10 лв., за м. септември 2020 г. – 45,04
лв., за м. октомври 2020 г. - 45,04 лв., за м. февруари 2021 г. - 38,25 лв., за м. март 2021
г. – 18,46 лв., за м. април 2021 г. – 21,44 лв., за м. май 2021 г. – 45,15 лв., за м. юни 2021
г. – 30,68 лв., за м. август 2021 г. – 34,77 лв., за м. септември 2021 г. – 45,11 лв., за м.
октомври 2021 г. – 34,29 лв., за м. ноември 2021 г. – 43,02 лв.
Представени са 2 бр. квитанции за платена такса за танцова школа по народни
танци, видно от които за посещаването на същата от детето Е. ищцата е заплатила
сумата 12 лв. за м. октомври и 24 лв. за м. ноември 2021 г.
Видно от представеното удостоверение от **, същият е избран за личен лекар на
детето.
Ищцата е представила удостоверение за доходите си, изд. от „** гр. **, от което е
видно, че за периода м. декември 2020 г. – м. ноември 2021 г. тя е получила брутен
доход от трудово възнаграждение в размер на 5911,83 лв. и 443,50 лв. обезщетения за
временна нетрудоспособност и майчинство. Представено е и банково извлечение за
периода от 01.01.2021 г. до 31.12.2021 г., в което са отразени получените от
работодателя плащания, като последното невключено в справката нетно
възнаграждение е в размер на 206,32 лв. и е изплатено на 30.12.2021 г.
От представената от ищцата справка от електронния регистър на Агенция по
вписванията за Д. СТ. П. за периода 01.01.2002 г. – 23.12.2021 г. се установява, че през
2017 г. е вписан договор за ипотека върху недвижим имот на адрес г**, в полза на
3
„ЦКБ“ АД, като е отбелязано, че страните по делото са ипотекарни
длъжници/кредитополучатели/. Представен от ответника е и договор за ипотечен
банков кредит „Дом за теб“, сключен между Д.П. и С.Б., в качеството им на
кредитополучатели, и „ЦКБ“ АД – кредитодател, по силата на който банката отпуска
на страните по делото 55 000 лв. за закупуване на горепосочения недвижим имот, а
същите солидарно се задължават да върнат заемната сума на вноски в срок до
05.04.2037 г.
Представен е и договор за потребителски кредит от 19.08.2018 г., сключен между
С.Б. и Д.П., като солидарни длъжници, и „ЦКБ“ АД, по силата на който банката
предоставя на страните кредит в размер на 20 700 лв., а те се задължават да върнат
същия в срок до 05.09.2028 г.
Ответникът е представил трудов договор №31/10.02.2020 г. и допълнително
споразумение от 29.09.2020 г., видно от които същият работи в ** на длъжност
„производител, гипсови смеси /заготовчик/“, с основно месечно възнаграждение от
1070 лв. и 2% или 21,40 лв. – ДТВ за тр. стаж и проф. опит.
От ответника са представени и фишове за работни заплати за периода м. юни 2021
г. – м. ноември 2021 г., от които се установява, че същият е получил следното брутно
възнаграждение /по месеци/: за м. юни 2021 г. – 1898,26 лв., за м. юли 2021 г. – 2176,39
лв., за м. август 2021 г. – 2217,33 лв., за м. септември 2021 г. – 1441,83 лв., за м.
октомври 2021 г. – 2043,32 лв., за м. ноември 2021 г. – 2711,75 лв. Представените
фишове съдът приема за достоверни, тъй като съставляват електронни документи,
които не е необходимо да носят подпис на издалото ги лице, а чрез тях ответникът
удостоверява получаването на доходи, които се доближават до посочените в исковата
молба и надвишават тези, посочени в отговора.
В представения от ДСП ** социален доклад се посочва, че родителите са
съжителствали заедно в гр. Севлиево до м. юни 2020 г. След влошаване на
отношенията им ищцата се установила да живее в гр. **, където живее заедно с детето
Е. и новия си съжител. Другото й дете, Диана, се отглежда от неговия **. Ищцата
работи в шивашка фирма в гр. **. Притежава високо чувство на отговорност по
въпроси, касаещи отглеждането и възпитанието на детето. Полага ежедневни и
адекватни грижи за отглеждането му и задоволяване на нуждите, свързани с
развитието му.
Като свидетели по делото бяха разпитани Д.С.Б., от страна на ищцата и С.
Димитров П., от страна на ответника.
Свидетелят Д.Б. е **. Пред съда той обясни, че тя се разделила с ответника и
заживяла в гр. ** през м. юни 2020 г. На свидетеля не е известно оттогава **та да се е
срещал с детето, да е имал лични контакти с него или с майката.
Свидетелят С. П. е ** на ответника. Той също потвърди, че раздялата между
4
родителите датира от м.юни – юли 2020 г. Свидетелят лично присъствал, когато
ищцата взела децата и багажа, и напуснала жилището в гр. Севлиево, в което живеели
със сина му. Синът му и той дори не знаели къде са заживяли. Ищцата не му вдигала
телефона. След раздялата контактували по телефона, когато тя решала, като свидетелят
присъствал на някои от разговорите. Ищцата не съобщавала адреса си на ответника.
Последният я питал къде е и как да й изпрати пари за издръжка, но тя искала те да й се
дават „на ръка“, а не по банков път, с което ответникът не бил съгласен. Той искал да
вземе детето за известно време в гр. Севлиево, но майката не се съгласила. Свидетелят
заяви, че страните имат общ кредит, който изплаща изцяло синът му. Чул, че в
разговора им ищцата заявила на сина му, че иска да й изплаща издръжка, но не може
да посочи претендираната сума.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 143 ал. 2 от СК родителите дължат издръжка на
своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са трудоспособни и дали могат
да се издържат от имуществото си. Правото на получаване на издръжката в тази
хипотеза е безусловно, доколкото същото не е предпоставено от каквито и да е
допълнителни предпоставки, извън наличие на качеството "ненавършило пълнолетие
дете" и на нужда от издръжка, която не е задоволена изцяло по друг начин - например
чрез получаване от детето на доходи от трудово възнаграждение, пенсия, доходи от
имоти, семейни добавки и други такива /в този см. т. 2 от ПП № 5 от 16.11.1970 г. на
ВС/. Същевременно в разпоредбата на чл. 149 СК е установена възможността
правоимащите лица да претендират издръжка при първоначалното й определяне и за
минал период, но за не повече от една година от датата на завеждане на иска.
В разглеждания случай, ангажираните по делото писмени доказателства
установяват по безспорен начин, че детето Е.Д.П.а не е навършило пълнолетие и че се
явява по рождение низходящ от първа степен на ответника. От изявленията на страните
и събраните по делото свидетелски показания се установява, че родителите са
преустановили съвместното си съжителство, като понастоящем детето живее с майка
си в гр. **, а ответникът живее в гр. Севлиево. При това положение предявеният иск се
явява основателен, тъй като по отношение на ответника съществува налице
задължение да заплаща издръжка на дъщеря си Е.. Основният спорен въпрос по делото
е нейният размер.
При определянето му следва да се съобразят нуждите на детето, с оглед на
правилното му отглеждане, възпитание и хармонично развитие, както тези нужди биха
били задоволени, ако родителите живеят заедно. Заедно с това следва се имат предвид
възможностите на дължащия издръжката, тъй като съгласно разпоредбите на чл. 142 и
чл. 143 СК размерът на издръжката се определя в зависимост от нуждите на детето и
5
възможностите на родителя, който я дължи. Минималният определен в СК размер на
издръжката е една четвърт от минималната работна заплата, която от 01.01.2021 г. и до
момента е 650 лева, т.е. размера на определената издръжка за бъдеще време не може да
бъде по-нисък от 162,50 лв.
По отношение на нуждите на детето, съдът взема предвид следните
обстоятелства: Детето е на 5 г. и посещава детска градина, за която се заплаща
ежемесечна такса в горепосочените размери. Момичето има нужда от нормални
условия на живот, включващи закупуване на храна, дрехи, обувки, играчки, отопление,
а учебни пособия и др. В този смисъл и съгласно трайната съдебна практика, не се
налага доказване на обичайните нужди на детето. Не се събраха доказателства за
наличието на специфични здравни или други нужди на детето, които налагат
извършването на допълнителни разходи. Заедно с това както родителите, така и съдът
следва да се съобразят с променените нужди на съвременните деца, включващи
необходимост от задоволяване на духовни потребности и други интереси, чрез
извънкласни дейности и спортни занимания. В конкретният случай се установи, че
детето посещава танцова школа, свързана с невисоки по размер допълнителни
разноски.
В обобщение, решаващият съдебен състав, като взе предвид възрастта на детето и
изложените по-горе обстоятелства, свързани с неговите нужди, намира, че следва да се
определи обща месечна издръжка на малолетното дете Е. П.а в размер от 380,00 лв.
месечно.
При разпределението й съдът преценява възможностите на родителите, отчитайки
и обстоятелството, че по делото се събраха данни за това, че майката има още едно
ненавършило пълнолетие дете, което също е длъжна да издържа. Същевременно
установеният по делото доход на майката е по-нисък от МРЗ за страната, а доходите на
**та са в значително по-висок размер. В отговора на исковата молба той признава, че
получава месечно нетно трудово възнаграждение в размер на около 1200 лв., а от
представените от него документи за изплатено такова през последните 6 месеца е
видно, че нетният му размер варира от 1133,70 лв. за м. септември 2021 г. до 2104,26
лв. за м. ноември 2021 г. Не се твърди ответникът да има задължения за издръжка към
други лица.
Тъй като майката полага непосредствените грижи по отглеждането и
възпитанието на детето, които не могат да получат парична оценка, **та ще следва да
поеме по-голямата част от общо определената ежемесечна издръжка, като ще бъде
осъден да заплаща ежемесечна издръжка в размер на 210 лв., която ще дължи ведно
със законната лихва, считано от предявяване на иска - 11.11.2021 г., както и лихвата
при просрочие, до настъпване на законните основания за нейното изменение или
прекратяване. Съдът намира, че именно този размер на издръжката е реален,
6
съответства на възможностите на родителя и на нуждите на детето, като взема
предвид, че издръжката се определя занапред, а в бъдеще нуждите на детето ще
продължат да растат. До посочения размер искът е основателен и доказан, а за
горницата до пълния предявен размер от 400 лв., съдът ще го отхвърли като
неоснователен и недоказан.
Съгласно чл. 143 ал. 2 от СК задължението за издръжка има абсолютен и
безусловен характер, поради което при определяне възможностите на родителите съдът
не следва да отчита поети задължения към трети лица, които не са от такъв характер и
затова не следва да се вземат предвид солидарните задължения на страните по
представените договори за банкови кредити, както и неподкрепените с доказателства
твърдения на ответника, че само той изплаща същите.
Изложените по-горе аргументи са валидни и по отношение на иска за присъждане
на издръжка за минал период от време – от 10.11.2020 г. до 10.11.2021 г. /датата,
предхождаща датата на подаване на исковата молба/. От показанията на разпитаните
свидетели се установи, че в този период страните не са живеели заедно, а детето е
отглеждано само от майката в гр. **. Законовото задължение на родителя да издържа
ненавършилото си пълнолетие дете е безусловно от гледна точка на положението на
детето. Това задължение лежи еднакво и върху двамата родители, като за
изпълнението му не е необходимо никакво подканяне от родителя, който
непосредствено се грижи за детето, а същото изисква постоянно /ежедневно,
ежемесечно и ежегодно/ осигуряване на необходимите за детето средства за издръжка.
От страна на **та-ответник не се представиха доказателства за осигуряване на средства
за издръжка на детето Е.. Обратно, от показанията С. П. се изясни, че родителите са
водили помежду си разговори за необходимостта от изплащането й, като ответникът не
е бил съгласен да изплаща издръжката в брой.
Съдът взема предвид и останалите изложени по-горе обстоятелства: по-ниската
възраст на детето /на 5 г. в разглеждания период/, обуславяща и малко по-ниски
разходи, обстоятелството, че **та работи по безсрочен трудов договор, като
възнаграждението му е значително по-високо от това на майката, че той няма други
деца и че в процесния период единствено майката е полагала непосредствени грижи за
детето.
С оглед горните фактически и правни констатации, съдът намира, че заявения по
реда на чл. 149 от СК се явява частично основателен за сумата от 190,00 лв. месечно.
Затова ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на детето сумата от 2280
лева, представляваща издръжка за минало време за горепосочения едногодишен минал
период. За горницата над тази сума искът ще бъде отхвърлен, като неоснователен и
недоказан.
На осн. чл. 242 ал. 1 ГПК съдът ще допусне предварително изпълнение на
7
решението, касаещо уважения иск за издръжка.
С оглед изхода на спора и на осн. чл. 78 ал. 1 от ГПК, ответникът ще бъде осъден
да заплати на ищцата направените по делото разноски, съобразно уважената част от
претенцията. Съгласно представените ДПЗС, вносна бележка и списък по чл. 80 от
ГПК, разноските на ищцата възлизат на 310 лв. /300 лв. адв. хонорар и 10 лв. за
издаване на банково извлечение/, от които ответникът ще бъде осъден да й заплати
сумата 162,75 лв. Неоснователно е възражението на ответника, че с поведението си не
е станал причина за завеждане на делото и поради това не дължи разноски, тъй като
безспорно се установи, че същият не е изплащал издръжка на дъщеря си, а и не е
признал предявените искове за основателни.
Ответникът също претендира разноски, като съразмерно на отхвърлената част от
ищцовата претенция и на осн. чл. 78 ал. 3 от ГПК ищцата ще бъде осъдена да му
заплати разноски в размер на 142,50 лв. – заплатен **ски хонорар.
На основание чл. 78, ал. 6 във вр. с ал. 1 ГПК ответникът ще бъде осъден да
заплати държавна такса върху присъдената издръжка в размер на 302,40 лв. за иска по
чл. 143 СК и в размер на 91,20 лв. за иска по чл. 149 от СК или общо д.т. в размер на
393,60 лв., както и сумата 5 лв. – в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д. СТ. П., ЕГН:**********, с адрес **, да заплаща на малолетното си
дете Е.Д.П.А, ЕГН:**********, чрез неговата майка и законна представителка С. Д. Б.,
ЕГН:**********, двете с адрес гр. **, **, ежемесечна издръжка в размер на 210,00
/двеста и десет/ лева, ведно със законната лихва върху всяка забавена вноска, считано
от 11.11.2021 г. до изменение или отпадане основанията за изплащането й, на осн. чл.
143 ал. 2 от СК, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за горницата над тази сума, до
пълния претендиран размер от 400 лева, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Д. СТ. П., ЕГН:**********, с адрес **, да заплати на малолетното си
дете Е.Д.П.А, ЕГН:**********, чрез неговата майка и законна представителка С. Д. Б.,
ЕГН:**********, двете с адрес гр. **, **, сумата 2 280,00 /две хиляди двеста и
осемдесет/ лева издръжка за минало време, за периода от 10.11.2020 г. до 10.11.2021 г.,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на иска -
11.11.2021 г. до окончателното изплащане на задължението, на осн. чл. 149 от СК, като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за горницата над тази сума, като неоснователен и
недоказан.
ОСЪЖДА Д. СТ. П., ЕГН:**********, с адрес **, да заплати на С. Д. Б.,
ЕГН:**********, двете с адрес гр. **, **, направените по делото разноски в размер на
162,75 лв. /сто шестдесет и два лева и седемдесет и пет стотинки/, на осн. чл. 78 ал.
1 ГПК.
Присъдените суми следва да се заплатят от Д. СТ. П., ЕГН:**********, по
8
следната банкова сметка на С. Д. Б., ЕГН:********** – IBAN:**3, **, „**.
ОСЪЖДА С. Д. Б., ЕГН:**********, двете с адрес гр. **, **, да заплати на Д.
СТ. П., ЕГН:**********, с адрес **, направените по делото разноски в размер на
142,50 лв. /сто четиридесет и два лева и петдесет стотинки/, на осн. чл. 78 ал. 3
ГПК.
ОСЪЖДА Д. СТ. П., ЕГН:**********, с адрес **, да заплати по сметка на
Районен съд - Севлиево държавна такса в размер на 393,60 лв. /триста деветдесет и
три лева и шестдесет стотинки/, както и 5,00 /пет/ лева, в случай на служебно
издаване на изпълнителен лист.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението, на осн. чл. 242 ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Габрово по реда на
чл. 315 ал.2 ГПК - в двуседмичен срок от 20.01.2022 г. , за което страните са
уведомени в с.з.
Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________
9