№ 4673
гр. София, 25.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА Гражданско дело
№ 20211110129254 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Т е предявило срещу А. Т. П. искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че ответницата дължи
на ищеца следните суми, а именно: сумата в размер на 22,61 лева, представляваща стойност
на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2016 г. до 30.11.2016 г. за
топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Люлин“, бл. 21, вх. „Б“, ап. 305, аб. №
137873, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК -
31.08.2020 г. до изплащане на вземането и сумата в размер на 0,93 лева – обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от
15.09.2017 г. до 24.08.2020 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по ч. гр. д. № 41330/2020 г., по описа на СРС, 74 състав.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на
ответника топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на
база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово
разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е
длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от датата на публикуване на интернет
страницата на купувача на съответните месечни фактури.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, чрез
назначения му особен представител, с който оспорва предявените искове по основание и
размер с твърдения за липса на пасивна материална легитимацияна ответника и на реално
доставена топлинна енергия от страна на ищеца, като се позовава и на изтекла погасителна
давност за претендираните суми. Моли за отхвърляне на исковата претенция.
Третото лице – помагач на страната на ищеца Н изразява становище, с което поддържа,
че отчитането и разпределението на топлинната енергия за процесния имот е извършено в
съответствие с действащата през процесния период нормативна уредба.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
1
По иска с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в
тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за
продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в
твърдените количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената
цена в претендирания размер. По възражението за давност в тежест на ищеца е да установи
настъпването на обстоятелства, обуславящи основание за спиране или прекъсване на
погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД. При установяване на тези
обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията,
действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия, а съгласно § 1, т. 2а ДР на ЗЕ
„битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен
газ за собствени битови нужди. Разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ императивно урежда кой е
страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е
единствено притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на
ползване.
В разглеждания случай от събраните по делото писмени доказателства – Договор за
покупко-продажба на жилище, сключен по реда на Наредбата за общинската собственост от
12.06.1997 г., удостоверение за наследници и Нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 95 от 15.11.2016 г., том XV, рег. № 23711, дело № 2218/2016 г., по описа
на нотариус с рег. № 622 при НК, се установява, че ответникът е бил собственик на
процесния имот през процесния период от 01.05.2016 г. до 15.11.2016 г., доколкото с оглед
представения нотариален акт, считано от 15.11.2016 г. правото на собственост върху имота е
прехвърлено на трето лице. При това положение следва да се приеме, че съобразно
действащата нормативна уредба ответникът е бил клиент на топлинна енергия за посочения
период от 01.05.2016 г. до 15.11.2016 г. Така придобитото качество законът не ограничава
със срок и не го поставя под условие, в зависимост от различните нови основания за
пораждане на търговски отношения с нови потребители на топлинна енергия и загубването
на това качество става при отчуждаване на топлоснабдения имот или настъпване на други
законоустановени факти, прекратяващи облигационните отношения. По делото не са
ангажирани доказателства и не се твърди ответникът да е отчуждил процесния имот преди
посочения период, напротив от събраните доказателства се установява, че ответникът е
продал имота с нотариалния акт от 15.11.2016 г., поради което се налага извод, че е била
налице договорна връзка между страните по делото за доставка на топлоенергия за периода
от 01.05.2016 г. до 15.11.2016 г., по силата на който ищецът е престирал – доставил е
топлоенергия, съответно за ответника е възникнало задължение да плати дължимата цена.
Съдържанието на договора за доставка на топлинна енергия е уредено в представените
Общи условия, утвърдени от ДКЕВР, които обвързват ответника дори и без да ги е приел
изрично съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, доколкото не се твърди и не се
установява изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ - няма твърдения, нито данни ответникът
да е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 от
ЗЕ. По отношение на обстоятелството колко точно количество топлинна енергия е
доставено в сградата и конкретно - в процесния имот, същото е от значение единствено за
доказване размера на иска, като евентуалната недоказаност на този размер не може да
доведе до отхвърлянето му - съгласно чл. 162 ГПК.
При съвкупната преценка на събраните по делото доказателства съобщения към
фактури, както и талон за отчет на уреди и изравнителна сметка, се установява, че
потребеното за периода количество топлинна енергия възлиза на претендирания размер от
22,61 лева. При това положение следва да бъде разгледано наведеното от ответника
възражение за погасяване на вземането по давност.
Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение №
3/18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на потребителите
на предоставяните от топлофикационните дружества стоки и услуги са за изпълнение на
повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор, чийто
2
падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са
изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или
различен размер, поради което същите се погасяват с изтичането на тригодишен давностен
срок – арг. чл. 111, б. „в“ ЗЗД, както и лихвите за забава. Съгласно разпоредбата на чл. 114,
ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, а в ал. 2
ЗЗД е предвидено, че ако е уговорено вземането да става изискуемо след покана, давността
започва да тече от деня, в който задължението е възникнало. Чл. 116, б. „б” ЗЗД предвижда,
че давностният срок се прекъсва с предявяване на иск относно вземането - в случая от
31.08.2020 г., когато е подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК, от който момент с оглед правилото на чл. 422, ал. 1 ГПК се счита предявен и
разглежданият иск. Ето защо вземанията на ищеца, станали изискуеми преди 31.08.2017 г. в
случай, че ищецът претендира такива, би следвало да са погасени по давност.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от действалите за процесния период общи условия /одобрени с
Решение № ОУ-01/27.06.2016 г. на КЕВР/ прогнозните месечни дължими суми са дължими в
45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно погасителната
давност за вземанията, по отношение на които приложение намират общите условия, влезли
в сила през 2016 г., започва да тече от 46-тия ден от изтичане на периода, за който се
отнасят. При това положение давността за най-новото вземане – това за месец ноември 2016
г., започва да тече от 15.01.2017 г., като тригодишният период изтича на 15.02.2020 г. При
това положение се налага извод, че същото е погасено по давност, тъй като заявлението по
чл. 410 ГПК е подадено едва на 31.08.2020 г., от който момент се счита подадена и исковата
молба. По делото не се твърди и не са ангажирани доказателства за спиране или прекъсване
на погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД, поради което предявеният иск
за сумата от 22,61 лева, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за
периода от 01.05.2016 г. до 30.11.2016 г., се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен
изцяло.
С оглед неоснователността на главния иск и предвид разпоредбата на чл. 119 ЗЗД,
неоснователна се явява и акцесорната претенция за сумата в размер на 0,93 лева –
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 15.09.2017 г. до 24.08.2020
г., поради което и предявеният от ищеца иск за посоченото вземане също следва да бъде
отхвърлен изцяло.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски има
ответникът, но поради липса на данни и искане за такива, разноски не следва да му бъдат
присъждани.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Т, ЕИК ,, със седалище и адрес на управление гр. София,
ул. „Ястребец“ № 23Б, срещу А. Т. П., с ЕГН ********** и с адрес гр. София, ж.к. „Люлин“,
бл. 21, вх. Б, ап. 305Б, искове с правно основание чл. 422 ГПК, чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149
ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че А. Т. П., с ЕГН **********, дължи на Т,
ЕИК ,, сумата в размер на 22,61 лева, представляваща стойност на незаплатена топлинна
енергия за периода от 01.05.2016 г. до 30.11.2016 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр.
София, ж.к. „Люлин“, бл. 21, вх. „Б“, ап. 305, аб. № 137873, ведно със законната лихва от
31.08.2020 г. до изплащане на вземането и сумата в размер на 0,93 лева – обезщетение за
забава в размер на законната лихва за периода от 15.09.2017 г. до 24.08.2020 г., за които
суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 41330/2020 г.,
по описа на СРС, 74 състав.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца Т
– Н.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4