РЕШЕНИЕ
№ ……… / 17.04.2019г., гр.Разград
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен
съд Разград
На
осми април, две хиляди и деветнадесета година
В
публичното съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА ГАНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АТАНАС ХРИСТОВ
АНГЕЛ ТАШЕВ
Секретар:
Св.Лазарова
Прокурор:
Като
разгледа докладваното от съдия Ирина Ганева
В.гр.д.
№ 66 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от „Енерго-про
продажби“АД, представляван от членовете на УС Пл.С. и Я.Д., подадена чрез
пълномощник, против решение № 21 / 11.01.2019г. по гр.д. № 739 / 2018г. по
описа на РС Исперих, с което са отхвърлени исковете на дружеството против Ю. Ф.Х.
за признаване на установено по реда на чл.422 ГПК, че дъщият има задължение към
ищеца в размер 604,07лв., представляващо главница за незаплатена електрическа
енергия за периода 23.11.2017г.-20.02.2018г., начислена в съответствие със
справка за корекция, лихва за забава върху главницата за периода от падежа на
издадената фактура до 31.05.2018г., както и законната лихва от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното
изплащане на сумата. Жалбоподателят се позовава на неправилно прилагане от
районния съд на материалния закон, като посочва, че ответникът признава своето
задължение. Моли въззивния съд да отмени
решението на ИРС, като постанови ново решение, с което да уважи исковата
претенция. В съдебно заседание жалбата се поддържа от упълномощения адвокат.
Въззиваемият Ю. Ф.Х. е
депозирал отговор на въззивната жалба, в който излага обстоятелства относно
липсата на финансови средства. В съдебно заседание поддържа становище, че има
да плаща, но няма доходи.
Съдът, след преценка на
събраните доказателства и становищата на страните, констатира следната
фактическа обстановка, установена по аналогичен начин и от районния съд: На 20.02.2018г.
служители на „Енерго-Про Мрежи”АД са извършили проверка на измервателните
системи и свързващите ги електрически инсталации на Ю. Ф.Х. на адрес ***. За
проверката бил съставен констативен протокол 1801069/20.02.2018г., от който се
установява, че е извършена в присъствието на ответника, двама свидетели и
експерт НТЛ, които са удостоверили съдържанието му с подписите си. При
проверката е установено наличие на извършено неправомерно присъединение към
електроразпределителната мрежа, осъществено чрез меден проводник на стълб между
фазов захранващ проводник преди СТИ и изходящ фазов проводник след СТИ, при
което консумираната ел.енергия не преминава през СТИ (електромера) и не се
заплаща. След проверка в системата на E-PRO служителите установили, че доставката на ел.енергия за
абоната е прекъсната поради задължения към дружеството. Неправомерното
присъединяване било прекъснато и била възстановена правилната схема.
Въз основа на констатациите от
проверката е изготвена справка № 46946_2091/20.02.2018г. за корекция при
неизмерване, неправилно и/или неточно измерване на електрическата енергия за
период от 23.11.2017г. до 20.02.2018г. – 90 дни. Съставена е фактура № **********/21.02.2018г.,
с която на Ю. Х. е определената цена за заплащане на ел.енергията за посочения по-горе период в
размер на 604,07лв. Определен е срок за плащане до 13.03.2018г.
Констативният протокол е връчен
на ответника чрез пощенска услуга, получен от него на 22.03.2019г. и с писмо, с
което е уведомен за предприетата корекционна процедура. С второ писмо, получено
от ответника на неустановена дата поради нечетливост на печата върху обратната
разписка, същият е уведомен за съставената фактура, която също му е изпратена.
При така установената
фактическа страна, съдът достигна до правните изводи, направени и от районния съд,
със следното уточнение: Основното оплакване във въззивната жалба е за това, че
след като ответникът е признал задължението си, съдът следва да уважи исковата
претенция. Съгласно установената съдебна
практика признание по смисъла на закона е налице, когато се признава
съществуване на задължението, което кореспондира на признатото право.
Признаването е едностранно волеизявление, с което длъжникът пряко и
недвусмислено заявява, че е задължен към кредитора. В случая длъжникът в
заповедното производство е депозирал възражение със следното съдържание: „Може
ли да си заплатя задълженията поетапно, защото съм пенсионер по болест.
Представям Ви ТЕЛК решение.“ В т.10а от ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС е възприета
позицията, че наличието или липсата на оспорване на задължението в депозираното
възражение следва да се преценява от съда, разглеждащ иска по чл.422 ГПК. При
така направеното изявление във възражението, послужило като основание за
предявяване на иска от кредитора, съдът приема, че няма изрично направено
признание от Ю. Х. за съществуване на задължението. По-нататък, в
тълкувателното решение е прието, че процесуалните предпоставки за
съществуването и надлежното упражняване на правото на иск са налице до момента
на оттегляне на възражението. При предявен установителен иск по реда на чл.422 ГПК оттеглянето на възражението следва да се депозира или да се изпрати на
съда, разглеждащ иска, който прилага последиците по чл.416 ГПК. В случая няма заявено
оттегляне на възражението, депозирано в заповедното или в исковото производство.
При това положение искът следва да бъде разгледан по същество, с извършване на
преценка за неговата основателност.
По същество на правния спор
въззивният съд констатира, че процесното вземане е възникнало чрез
начисляването му като корекция в цената, дължима според ищеца за доставена и
консумирана от ответника ел.енергия. Корекцията е извършена от
енергоснабдителното предприятие при действието на последните изменения на ЗЕ,
влезли в сила на 17.07.2012г., както и действащите от м.ноември, 2013г. ПИКЕЕ, частично
отменени от 14.02.2017г., след което действие запазват само нормите на чл.48,
49, 50 и 51, регламентиращи предпоставките за извършване на корекция и
методологията за начисляване на допълнителни суми (понастоящем също отменени с решение
№ 2315/21.02.2018г. на ВАС по адм.д.№ 3879/2017г., IV о., оставено в сила с решение
№ 13691/8.11.2018 г. на ВАС по адм.д.№ 4785/2018г., 5-членен състав).
Съгласно чл.195 ал.2 АПК,
правните последици, възникнали от подзаконов нормативен акт, който е обявен за
нищожен или е отменен като унищожаем, се уреждат служебно от компетентния орган
в срок не по-дълъг от три месеца от влизането в сила на съдебното решение. В
случая компетентен орган по смисъла на цитираната разпоредба се явява Комисията
по енергийно и водно регулиране (КЕВР), която съобразно нормата на чл.83 ал.1
т.6 ЗЕ има правомощия по приемане на правилата за измерване на количеството
електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и
местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за
установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
електрическа енергия, както и създаването, поддържането и достъпа до база данни
с регистрацията от средствата за търговско измерване.
Комисията не е приела нови правила
на мястото на отменените норми, поради което тя не е изпълнила вмененото й с
нормата на чл.195 ал. 2 АПК задължение да уреди последиците от отмяна на
подзаконовия нормативен акт и липсва приложим материален закон, в съответствие
с който да бъде регламентиран редът за установяване на случаите на неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия.
От горното следва, че към
момента на проверката на средството за търговско измерване – 20.02.2018г., не е
съществувал приложим материален закон за извършването й. Следователно правото
на ответника да начисли исковата сума въз основа на констатациите от
проверката, извършена на тази дата, следва да бъде отречено.
Решението на районния съд като
правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
Потвърждава решение № 21 /
11.01.2019г. по гр.д. № 739 / 2018г. по описа на РС Исперих.
Решението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.