Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 394
Гр. Пловдив, 13.02.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – Пловдив, IX състав, в публично съдебно заседание на петнадесети януари две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕЛИЗАР РУСИНОВ
при секретаря РОЗАЛИЯ
ПЕТРОВА, като разгледа докладваното от съдия Русинов адм.
д. № 3488 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.171 т.2а б.”а” във връзка с чл.172 ал.5 от ЗДвП.
В.С.С., ЕГН **********,***, обжалва Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка /ЗППАМ/ № 19-6207-000146/22.10.2019г. на
началник група при ОД на МВР – Пловдив, РУ – Труд.
Релевира основанията за оспорване по чл.146 т.3 и 4 от АПК. На
първо място се твърди, че не са спазени изискванията на чл.26 от АПК, тъй като
адресатът на заповедта не е уведомен за започналата процедура по издаване на
оспорената ЗППАМ. На второ място, АА не отговаря на императивните изисквания на
чл.59 ал.2 т.4 от АПК – липса на мотиви, както и наличие на две дати на
извършване на нарушението в акта, поради което, лицето не може да разбере на
коя дата и час, се твърди да е извършено административното нарушение. Иска се
отмяна на заповедта и се претендират разноски по делото.
В
съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не изпраща
представител. От процесуалния му представител - адв. К.,
е постъпила молба вх. № 586/13.01.2020, в която сочи, че поддържа жалбата.
Ответникът
- началник група при ОД на МВР – Пловдив, РУ – Труд, редовно призован, не се
явява и не изпраща представител. Неизразява становище по основателността на
жалбата.
При
така установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни изводи:
Съгласно
чл.172 ал.1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл.171 т.2а се
прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този
закон съобразно тяхната компетентност или оправомощени
от тях длъжностни лица. Със заповед № 317з-391/06.02.2017 г., в изпълнение на
заповед № 8121з-1524/09.12.2016 г. на министъра на вътрешните работи,
директорът на ОД на МВР – Пловдив е оправомощил
лицата, компетентни да издават заповеди за прилагане на принудителни
административни мерки по чл.171 т.2а от ЗДвП, между които е и издателят на
оспорения в настоящото производство акт. Областните дирекции на МВР са
определени в т.3 от заповедта на министъра като структури на МВР осъществяващи
контрол по ЗДвП. По смисъла на чл.172 ал.1 от ЗДвП служба по контрол, се явява
ОД на МВР – Пловдив, и като ръководител, директорът на ОД МВР - Пловдив
притежава посочените в същата норма правомощия за прилагане на изброените
принудителни административни мерки, включително такава по чл.171 т.2а ЗДвП.
Нормата предвижда възможност за ръководителя да делегира правомощията си по прилагане на ПАМ на определени от него длъжностни лица, което
в случая е сторено с издадената от директора на ОД на МВР - Пловдив заповед №
317з-391/06.02.2017г. посочена в съдържанието на оспорения акт, като издателят
на последния попада в кръга на оправомощените по
смисъла на чл.172 ал.1 от ЗДвП лица, посочени в заповедта. При преценка за
съответствие на материалноправната компетентност на
органа, издал акта към момента на издаването му, се налага изводът, че
оспорената ПАМ е издадена от компетентен орган в рамките на неговата
териториална и материалноправна компетентност.
Заповедта
за налагане на ПАМ е индивидуален административен акт, налага се въз основа на
предвидените в закона предпоставки и се регулира от нормите на АПК. Редовно
съставеният АУАН се ползва с доказателствена сила
относно отразените в съдържанието му правнорелевантни
факти, които съставляват основание за прилагане на ПАМ. Независимо, че двете
производства са самостоятелни и се подчиняват на различен правен режим, имат
общ правопораждащ факт - извършено нарушение на ЗДвП.
Както се посочи, редовно съставеният АУАН се ползва с доказателствена
сила относно отразените в съдържанието му правнорелевантни
факти, и съгласно чл.42 т.3 ЗАНН АУАН трябва да съдържа датата на извършване на
нарушението. Нормата на чл.42 ЗАНН безусловно е императивна, тъй като осигурява
правото на защита на привлечения към административнонаказателна
отговорност, в чието съдържание се включва и правото му да знае точно какво
административно нарушение се твърди, че е извършил, кога е извършено същото и
кога е съставен акта за ангажиране на административно наказателната отговорност,
за да може да организира защитата си в пълен обем. В този смисъл, в конкретния
случай, в АУАН са посочени две дати на извършване на нарушението от С. – 22.10.2019
в 13:10 ч. и 18.10.2019 г. около 23:50 ч. Видно от фактическите основания за
издаване на ПАМ срещу жалбоподателя С. административният орган е приел, че е
извършил соченото в заповедта нарушение пак на същите две дати. Или иначе
казано, единственото съвпадение е, годината на извършване на нарушението. В
този смисъл процесната заповед е издадена при липса
на безспорно установена дата на извършването. Липсват доказателства по делото
от ответната страна становище, че в случая се касае за техническа грешка.
Съгласно разпоредбата на чл.62 ал.2 от АПК, очевидни фактически грешки,
допуснати в административния акт, се поправят от органа, който го е издал, и
след изтичане на срока за обжалване. Доколкото по своята дефиниция
индивидуалният административен акт е властово изявление на воля, очевидната
фактическа грешка е фактът на несъответствие между действителната и
експлицираната воля на административния орган, т. е. съществуващ дефект във
външния израз на тази воля. Действителната /предполагаемата/ воля се извежда от
правните и фактическите основания за издаването на акта, а външно изразената
воля е тази, която следва от буквалния му текст. Например такива несъответствия
/грешки/ са в изписване на дата, номер на акта, имена, грешки в пресмятането и
др. подобни. Тъй като правнорелевантна е
действителната воля, отстраняването на очевидна фактическа грешка може да стане
по всяко време.
ПАМ е
индивидуален административен акт - властническо волеизявление, пораждащо правни
последици едностранно. Тази административна мярка следва да бъде издадена при
спазване на императивните изисквания на чл.59 ал.2 АПК за форма и съдържание на
административния акт. Посочването в акта на действителната дата на извършване
на нарушението гарантира спазването на прогласения в чл.7 АПК принцип на
истинност при издаването на административните актове.
Материалната
законосъобразност на оспорения акт подлежи на проверка въз основа на изложените
в него факти. Противоречивите факти създават и
неяснота относно датата, на която е извършено нарушението от
жалбоподателя. Административният орган не е извършил действия по отстраняване
на тази неяснота по реда на чл.62 ал.2 АПК. Отстраняването на допуснатото в
административния акт несъответствие между действителната воля и нейното външно
изразяване, както бе посочено, е изцяло в компетентността на административния
орган, издал акта.
Фактът на
нарушение на правилата за движение може да се установява с всички допустими доказателствени средства, като следва да се посочи, че
съгласно чл.170 ал.1 от АПК доказателствената тежест
за фактическите основания, въз основа на които е издаден административният акт,
е на административния орган.
С
оглед на изложеното, съдът намира, че оспорената заповед е незаконосъобразна и
следва да бъде отменена.
При този изход
на делото и предвид претенциите на жалбоподателя за присъждане на разноски по
делото, съдът намира, че такива му се следват и същите се констатираха в размер
на 610 (шестстотин и десет) лв., представляващи
- 10 лв. ДТ и 600.00 лв. адвокатско възнаграждение.
Водим от
горното и на основание чл.172 ал.2 предл. второ АПК,
съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ №
19-6207-000146/22.10.2019г. на началник група при ОД на МВР – Пловдив, РУ –
Труд.
ОСЪЖДА ОД на МВР -
Пловдив да заплати на В.С.С., ЕГН **********,***,
сумата от 610.00 лв., представляваща разноски по делото.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: