Номер 30416.09.2020 г.Град
Апелативен съд – Пловдив3-ти граждански състав
На 16.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Вера И. Иванова
Членове:Станислав П. Георгиев
Катя С. Пенчева
като разгледа докладваното от Вера И. Иванова Въззивно частно търговско
дело № 20205001000470 по описа за 2020 година
Производство по реда на чл. 278 във вр. с чл. 274, ал.1, т.1 от ГПК.
Обжалвано е определение № 359, постановено в закрито съдебно
заседание на 3.08.2020 г. от Окръжен съд-Х. по т.д. № 122/2020 г., с което е
прекратено производството по делото поради недопустимост на иска и е
върната на ищеца искова молба с вх. № 6316/3.07.2020 г.
Жалбоподателят Е. К. Р. моли определението да бъде отменено като
незаконосъобразно, неправилно по съображения, изложени в частната жалба
от 17.08.2020 г.
Пловдивският апелативен съд провери законосъобразността на
обжалвания акт във връзка с оплакванията на жалбоподателя, прецени
обстоятелствата по делото и намери за установено следното:
На 3.07.2020 г. е подадена в съда искова молба от Е. К. Р. против
„"К"“ООД-гр.Х., с която на основание чл. 155,т.1 от ТД се иска да бъде
прекратено ответното търговско дружество, след което да бъде изпратено
решението на Агенцията по вписванията за осъществяване на процедурата по
ликвидация. В исковата молба е посочено, че ответното търговско дружество
„"К"“ООД-гр.Х. е било регистрирано през 1991 г. и пререгистрирано и
вписано в ТРРЮЛНЦ през 2010 г. Посочено е, че съдружници в дружеството
са ЕТ“"М.Е.Р." с 51% от капитала и „Юго-западен център на международна
асоциация „21-век-информ“-Молдова с 49% от капитала. Посочено е, че като
1
съдружник Е.Р. е заличен търговец с вписване от 2010 г. Посочено е по какви
причини се иска прекратяване на ответното дружество.
С разпореждане от 7.07.2020 г. окръжният съд преценява, че исковата
молба е нередовна и следва да бъде оставена без движение, като на ищеца са
дадени указания.
С молба от 17.07.2020 г. ищецът посочва, че като единият от
съдружниците в ответното ООД е регистриран ЕТ“"М.Е.Р.", като
едноличният търговец е бил заличен през 2010 г. съгласно вписване в
ТРРЮЛНЦ и доколкото при заличаване на фирмата на ЕТ правата и
задълженията преминават върху физическото лице (поради идентичността
им), то следва, че правата в дружеството се считат на самото физическо лице.
Посочено е, че във всички случаи се касае до участието на физическо лице
като съдружник в ООД. Посочено е, че чл. 125,ал.1 от ТЗ предвижда
изчерпателно случаите на прекратяване на членството – при смърт или
поставяне под пълно запрещение на физическото лице, а за юридическите
лица – при прекратяването им с ликвидация. Посочено е, че прекратяването
на фирмата на ЕТ не води до загубата на качеството му на съдружник в
дружеството и това мотивира правния интерес на ищеца от водене на иска.
На 3.08.2020 г. окръжният съд е постановил обжалваното сега
определение, с което намира, че ищецът не е активно легитимиран да предяви
исковата претенция. Съдът посочва, че съгласно чл. 155,т.1 от ТЗ искът за
прекратяване на дружеството може да бъде предявен само от лице (или лица),
което има качеството на съдружник (съдружници), а в случая като съдружник
е вписан ЕТ“"М.Е.Р.". Съдът посочва, че това означава, че членственото
правоотношение е възникнало именно с правния субект в неговото търговско
качество, което той е притежавал към момента на учредяване на ответното
дружество. Съдът посочва, че членственото правоотношение е строго лично и
то възниква с конкретно определено лице, като останалите съдружници имат
предвид притежаваните от него качества и създадените с него отношения, и
очевидно в случая при учредяване на ответното дружество търговското
качество на ЕТ е пряко свързано с приемането му за съдружник, но
впоследствие ЕТ е заличен по предвидения за това ред. Съдът преценява, че
със заличаването на ЕТ не може да приеме, че върху физическото лице са
2
преминали и всички права, притежавани от ЕТ, включително и членствените
му права. Съдът посочва, че при учредяването на ЕТ не възниква нов правен
субект и при неговото заличаване върху физическото лице преминават
определени права и задължения, но съдът намира, че сред тях не спадат и
членствените права. Съдът приема, че върху физическото лице преминават
онези права и задължения, които имат имуществен характер и са насочени в
отношенията с трети лица през времето, през което е съществувало
търговското качество на ЕТ. Съдът посочва, че според правната теория и
съдебната практика правата на съдружниците в ООД се делят на две групи –
имуществени (дивидент и ликвидационен дял) и неимуществени
(управителни, контролни и защитни права на съдружниците)- и тези права са
специфични и могат да бъдат упражнявани само докато съществува валидно
членствено правоотношение. Съдът преценява, че от момента на заличаване
на ЕТ не може да се приеме, че правата, включително и правото да се предяви
иск по чл. 155,т.1 от ТЗ, са преминали върху физическото лице. Съдът
посочва, че правото на иск по чл. 155,т.1 от ТЗ е специфично процесуално
право, което е предоставено на лице, имащо качеството на съдружник, а в
случая то е свързано с качеството на ЕТ такова, каквото е съществувало към
момента на учредяване на дружеството. Съдът преценява, че впоследствие
обаче то вече не съществува към момента на предявяване на иска, което
изключва възможността за възникване на валидно процесуално
правоотношение поради липсата на първоначална процесуална легитимация.
Затова съдът приема, че физическото лице Е.Р. не се явява активно
легитимиран да предяви исковата претенция и производството по делото
следва да се прекрати, а исковата молба – да се върне на ищеца.
За определението на съда ищецът е уведомен на 11.08.2020 г. и на
17.08.2020 г. подава частната жалба до апелативния съд. С нея
жалбоподателят твърди, че обжалваното определение от 3.08.2020 г. е
неправилно. Посочва, че нормата на чл. 113,ал.1 от ТЗ предвижда
съдружниците в ООД да могат да бъдат две или повече лица, като под „лица“
се подразбира физическо и/или юридическо лице и не се предвижда изрично
едноличен търговец, тъй като по силата на чл. 56 от ТЗ едноличният търговец
е физическо лице и при учредяването на ООД се визира именно участието на
физическото лице, а не търговското му качество. Посочено е, че хипотезите
3
на прекратяване на членството в ООД са изрично и императивно
регламентирани в чл. 125,ал.1 от ТЗ – при смърт или поставяне под пълно
запрещение на физическото лице, поради което прекратяването на фирмата на
ЕТ не води до загубата му на качеството на съдружник в дружеството и това
мотивира правния интерес на ищеца от водене на иска. Посочено е, че
съгласно решение № 478/3.05.1994 г. по гр.д. 1399/93 г. на ВКС едноличният
търговец не се раздвоява юридически, а той отговаря с едно и също
имущество и по задълженията си, възникнали в резултат на упражняването на
търговската си дейност, и за всякакви други имуществени отношения.
Посочено е, че фигурата на ЕТ в нашето право не създава нов правен субект, а
само разширява правосубектността на физическото лице, като му придава и
допълнителното качество на търговец по смисъла на ТЗ. Посочено е, че тези
допълнителни търговски правомощия не променят качеството на физическото
лице, а сом ги допълват в указания смисъл – с възможността същото
физическо лице да осъществява и търговска дейност по смисъла на ТЗ.
Направен е изводът, че в това си качество на ЕТ, участвайки в търговско
дружество, той участва на първо място като физическо лице и на второ място
с търговското си качество, но при осъществяването си на правата си като
съдружник в дружеството и взимайки решения и упражнявайки правата си на
участие в управлението това става именно в качеството му на физическо
лице. Посочено е, че ако бъде избран за управител на дружеството, той не се
избира в качеството му на ЕТ, а на физическо лице, защото няма разлика в
правосубектността, която се осъществява през физическото лице, а не през
фирмата му на ЕТ. Заявено е, че при каквото и да е тълкуване на смисъла на
закона, във всички случаи се касае до участието на физическо лице като
съдружник в ООД, но и в допълнителното му качество на търговец. Заявено е,
че съдът правилно е отчел, че със създаването на ЕТ не възниква нов правен
субект. Посочено е, че с Търговския закон не е придаден статут на
юридическо лице на ЕТ, а той си остава физическо лице с разширена
правосубектност, тъй като осъществява търговска дейност и в този смисъл ЕТ
и физическото лице, което е регистрирано като ЕТ, не са различни данъчни
или правни субекти, той като те са с един и същ статут, но ЕТ с оглед
естеството на дейността си и регистрацията по ТЗ е с по-разширена
правосубектност единствено по отношение на търговската дейност, което е
така, защото съгласно чл. 62 от ТЗ ЕТ е физическо лице и не притежава
4
самостоятелна правосубектност (решение № 6102/8.05.2014 г. по адм.д.
9183/2013 г. на ВАС). Посочено е, че за прецизност при заличаването на ЕТ в
дружествения договор би следвало да се направи съответната корекция, но
това би било възможно при нормално съществуващо дружество, а не в такова,
в което съдружниците са загубили всякакво връзка от 1992 г. насам. Твърди
се, че прекратяването на фирмата на ЕТ не води до загубата на качеството му
на съдружник в дружеството и това мотивира правния интерес на ищеца от
водене на иска, нито погасява активната му легитимация да иска
прекратяване на дружеството. Заявено е, че например при смърт или
поставяне на физическото лице-ЕТ под запрещение би се прекратило
участието му в ООД и тези хипотези на чл. 125 от ТЗ съвпадат и с даденото
разрешение в чл. 60а, т.2 и т.3 от ТЗ, касаещи ЕТ, в която връзка и по
аргумент за по-силното основание заличаването на ЕТ не води до
прекратяване на членството на физическото лице в ООД. Затова се иска
обжалваното определение да бъде отменено и да бъде разпоредено връщане
на делото за по-нататъшното му разглеждане.
Съгласно разпоредбата на чл. 155,т.1 ТЗ дружество с ограничена
отговорност може да бъде прекратено с решение на съда по иск на
съдружниците, ако важни причини налагат това, като искът се завежда срещу
дружеството, когато дяловете на ищците съставляват повече от 1/5 от
капитала. В случая искът е предявен от Е.Р. в качеството му на съдружник в
ответното дружество „"К"“ООД-гр.Х., притежават 51% от капитала на
дружеството. Окръжният съд е приел, че той не е легитимиран да предяви
този иск, тъй като при учредяването на дружеството като съдружник е вписан
ЕТ“"М.Е.Р.", който ЕТ е заличен с надлежно вписване през 2010 г.
Съдружник в ООД съгласно чл. 113 от ТЗ е правен субект (едно или повече
лица). Несъмнено е, че едноличният търговец не е самостоятелен правен
субект, а съгласно нормата на чл. 56 от ТЗ той е физическото лице, което е
направило съответната регистрация. Правният субект, който в случая е
съдружник в ответното търговско дружество „"К"“ООД-гр.Х. от момента на
неговото учредяване, е именно физическото лице Е.Р., а не неговото
търговско качество на ЕТ. Затова именно Е.Р. е легитимираният правен
субект, който може да предяви иска по чл. 155,т.1 от ТЗ във всеки момент от
съществуването на ООД, като е без правно значение дали междувременно
5
неговата регистрация като ЕТ е била прекратена, съответно, че ЕТ е бил
надлежно заличен. Установява се следователно, че е неправилна преценката
на окръжния съд, направена с обжалваното определение от 3.08.2020 г., че
ищецът Е.Р. не се явява активно легитимиран да предяви иска, по който е
било образувано т.д. 122/2020 г. на ОС-Х.. Частната жалба е основателна,
обжалваното определение като неправилно следва да бъде отменено, като
делото се върне на окръжния съд за предприемане на съответните
съдопроизводствени действия.
С оглед на гореизложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 359, постановено в закрито съдебно
заседание на 3.08.2020 г. от Окръжен съд-Х. по т.д. № 122/2020 г., с което е
прекратено производството по делото поради недопустимост на иска и е
върната на ищеца искова молба с вх. № 6316/3.07.2020 г.
Връща делото на същия съд и състав за предприемане на съответните
съдопроизводствени действия.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6