Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Русе, 12.08.2020 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - РУСЕ, в публично заседание на петнадесети
юли през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: ДИАН ВАСИЛЕВ
Членове: РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА
ДИМИТРИНКА КУПРИНДЖИЙСКА
при секретаря ДИАНА МИХАЙЛОВА и
с участието на прокурора ГЕОРГИ МАНОЛОВ като разгледа
докладваното от съдия КУПРИНДЖИЙСКА к.а.н.д.
№ 184 по описа на съда за 2020
година, за да се произнесе, взе предвид:
Производството е касационно по чл.
63, ал. 1, предл. 2 ЗАНН(Закон за административните нарушения и наказания), във
вр. чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Постъпила е касационна жалба от Р.Р.Й. ***, чрез адв.Е.Н. ***, против Решение №199
от 19.02.2020 год. на Районен съд гр. Русе,
постановено по а.н.д № 2353/2019г. по описа на съда, с което е
потвърдено наказателно постановление (НП) № 38-0001599 от 14.11.2019г.
на Началник ОО „АА“, гр.Русе. С НП на жалбоподателя е наложено, на основание
чл. 178а, ал. 7, т. 1, предл. 1 ЗДвП, административно наказание “глоба” в
размер на 1500 лева, за нарушение на чл. 43 ал. 1, т. 4, предл.3 от
Наредба № Н-32 от 16.12.2011г. на МТИТС.
В
жалбата са изложени оплаквания, че решението на съда е неправилно, постановено в нарушение
на материалния закон - касационни основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Сочат се доводи за недоказаност на нарушението. Счита, че съдът е приел
фактическа обстановка, която не се подкрепя от събраните доказателства. В
съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя доразвива
доводите си, като излага и съображения за неправилно приложение на санкционната
норма.
Иска се отмяна на обжалваното решение и
съответно отмяна на наказателното постановление.
Ответникът по касационната жалба не
изразява становище. Междувременно в хода на касационното обжалване, са
настъпили законодателни промени, съгласно които правоприемник на Областен отдел
„Автомобилна администрация“ – Русе се явява Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“ – Русе. Последната е конституирана като страна в настоящото
производство с протоколно определение от 24.06.2020 г., след заличаването на Областен
отдел „Автомобилна администрация“ – Русе като касационен ответник.
Новоконституираният ответник също не заявява становище по жалбата.
Представителят на прокуратурата
предлага да бъде оставено в сила въззивното решение.
След като обсъди оплакванията в
жалбата, становищата на страните и събраните по делото доказателства и след
касационна проверка съгласно чл. 218 АПК, Административният съд намира
следното:
Касационната жалба е подадена в
законния срок, от надлежна страна, срещу невлязъл в сила съдебен акт, поради
което производството е процесуално допустимо.
Разгледана по същество, жалбата е основателна поради следните
съображения:
С
Решение №199 от 19.02.2020 год. на
Районен съд гр. Русе, съдебният състав е потвърдил НП № 38-0001599 от
14.11.2019г. на Началник ОО „АА“, гр.Русе, с което на Р. Р.Й. *** е
наложено административно наказание “глоба” в размер на 1500 лева. Като
основание за налагане на това наказание е посочена санкционната норма на чл.
178а, ал. 7, т. 1, предл. 1 ЗДвП. Деянието, за което е наказан нарушителя е
свързано с неизпълнение на задължението
му по чл. 43 ал. 1, т. 4, предл.3 от Наредба№ Н-32 от 16.12.2011г. на
МТИТ – като председател на комисия от
технически специалисти във фирма „Данид 11“ ООД, участващ в извършване на преглед за проверка
на техническата изправност на ППС от категория М 1 марка „Ауди“ с рег.№ Р 4102 КК, собственост на „Веминг“
ЕООД с булстат *********, като в Протокол № 20666519 от 24.10.2019г. не е въвел
правилно данни за собственика на превозното средство, представено за преглед.
АНО е приел, че нарушението е извършено на 24.10.2019г., около 17.36 часа и се
състои във вписване в протокола на „Веминг“ ЕОДД с булстат 205315409“,
вместо „Веминг“ ЕООД с булстат 205314409“.
Нарушението било установено при
извършена проверка на 29.10.2019г. от длъжностно лице към ОО „АА“ - Русе в
контролно-технически пункт на фирма „Данид – 11“ ООД, намиращ се в гр.Русе, ул.“Потсдам“
№ 14.
Това деяние според актосъставителя
нарушавало разпоредбите на чл. 43 ал. 1, т. 4, предл.3 от Наредба №
Н-32 от 16.12.2011г. на МТИТС,
което дало основание за съставяне на АУАН. Началник ОО „АА“ -
Русе също приел, че е
налице описаното по-горе нарушение, липсват основания за отпадане на
административно-наказателната отговорност или
за приложение на чл.28 от ЗАНН и издал процесното НП. Възприел и
възпроизвел изцяло изложеното от фактическа страна в АУАН, както и направената
в акта квалификация на нарушението, като го е подвел под санкционната
разпоредба на чл. 178а, ал. 7, т. 1, предл. 1 ЗДвП.
Русенският
районен съд e изяснил изложената по-горе фактическа обстановка след анализ на
събраните по делото писмени и гласни доказателства. За да стигне до извода за
законосъобразност на оспореното пред него НП и да го потвърди, въззивната инстанция
е приела, че в административно-наказателното производство не са допуснати
съществени процесуални нарушения. На следващо място, съдът счел, че деянието
е безспорно установено и доказано.
Налице е нарушение на реда, въведен с
Наредба № Н-32 от 16.12.2011г. на МТИТС, тъй като нарушителят,
в качеството му на председател на
комисия за извършване на периодични технически прегледи за проверка на
техническата изправност на ППС, не е въвел в Протокол № 20666519 от
24.10.2019г. за извършен периодичен преглед за техническа изправност на ППС с
рег.№ Р4102 КК верни данни за собственика на превозното средство. Освен това
районният съд е коментирал и обстоятелството, че в протокола за извършен
технически преглед, приложен по делото, са налице данни за наличие на данъчни
задължения за посоченото МПС и именно с цел да се отстрани тази пречка и да се
продължи прегледа, жалбоподателят умишлено е въвел различен Булстат и правно
организационна форма на дружеството от действителните. Приел е, че правилно е
издирена и пролежана съответстващата на това нарушение санкционна норма. Въззивният
съд е изложил и съображения относно неприложимостта на разпоредбата на чл.28 от
ЗААН.
Решението
е неправилно.
Касационният състав не споделя доводите на районния
съд за правилното приложение на материалния закон в процесното НП и
по-конкретно за приложението на санкционната норма. Категорично от
доказателствата по делото се установява, че жалбоподателят е осъществил
нарушение на разпоредбата на чл. 43 ал. 1 т. 4, предл. 3 от Наредба Н-32 от
16.12.2011г. на МТИТС, която вменява задължение на председателя на комисията от
технически лица да следи
за качественото и пълнообемно провеждане на периодични прегледи на ППС от
страна на техническите специалисти, като въвежда в протокола (приложения № 9,
10 или 11) техническите данни, идентифициращи превозното средство, показанията
на километропоказателя на ППС, данни за собственика на превозното средство, за
лицето, представило ППС на преглед, и за номера на разрешението на техническия
пункт, и за члена на комисията и когато в свидетелството за регистрация на МПС
е отразено оборудването с уредба, която позволява работата на двигателя с ВНГ
или СПГ – вписва данните за лице, монтирало бутилката, марка, сериен номер, вид
гориво, номер на типово одобряване и година на производство на бутилката, в
този случай за позиция "лице, монтирало бутилката" се вписва номерът
на свидетелството за регистрация. В тази връзка съдът не споделя възраженията
на жалбоподателя, че нарушението е недоказано, тъй като нито актосъставителя,
нито наказващият орган имали преки впечатления от начина, по който се е
стигнало до тази грешка в Булстат и наименованието на дружеството - собственик.
Изложените доводи, че данните за собственика на автомобила всъщност не се
въвеждат ръчно от председателя на комисията, а става чрез сканиране на
свидетелството за регистрация на МПС и при това сканиране системата допускала
грешки, са несъстоятелни. Законът вменява на председателя на комисията
задължението да следи за качествено и пълнообемно провеждане на периодичните
прегледи, като в това задължение е включено и въвеждането в протокола на съответните
данни за собственика на превозното средство, които следва да се верни. По какъв
начин ще стане това въвеждане е технически въпрос и е обстоятелство, което е
ирелевантно за съставомерността на нарушението. Неотносими към предмета на
доказване са и фактите дали системата е допуснала да бъде продължен техническия
преглед, дори и след въвеждането на грешните данни за собственика на превозното
средство. Нарушението на разпоредбата на чл. 43 ал. 1 т. 4, предл. 3 от
Наредбата е на формално извършване и изпълнителното деяние се изразява в
бездействие, в случая невъвеждане на правилните данни за собственика на МПС.
Неоснователно
е и възражението на жалбоподателя, че неправилно с цитираната Наредба №
Н-32/16.12.2011г. се вменявали на техническите служби, извършващи годишен
технически преглед на МПС да действат като органи по събиране на местен данък.
В случая с посочената разпоредба от Наредбата е вменено задължение за въвеждане
на определени данни, а не за администриране и събиране на местен данък.
При така изяснената
фактическа обстановка и правилно приложение на материалната норма, която е
нарушена, АНО неправилно е приложил съответната санкционна норма – тази по чл.
178а ал. 7 т. 1, предл. 1 ЗДвП, която предвижда глоба в размер на 1 500 лв. за
председател на комисия, извършваща прегледи, или технически специалист, който
допусне извършването на периодичен преглед за проверка на техническата
изправност на пътно превозно средство в нарушение на изискванията, определени с
наредбата по чл. 147, ал. 1, или със съоръжения или
средства за измерване, които не отговарят на изискванията, определени с
наредбата по чл.
147, ал. 1. От съдържанието на последната разпоредба се установява, че тя
касае случаите, в които председателят на комисията допусне извършване на периодичен преглед в нарушение на
изискванията, определени с Наредбата. В настоящия случай нито в АУАН, нито в НП
е посочено като елемент от изпълнителното деяние допустителството, т. е. никъде
не се твърди председателят на комисията да е "допуснал извършването на
периодичен преглед за проверка на техническата изправност на пътно превозно
средство в нарушение на изискванията, определени с наредбата по чл. 147, ал.
1". Поради това и неправилно жалбоподателя е санкциониран на основание
посочената норма.
Според настоящия състав, приложима
при така описаното нарушение би се явила нормата на чл.
178а, ал. 10, пр.2 ЗДвП, съгласно която: "За нарушения на изискванията
за извършване на периодични прегледи за техническата изправност на пътните
превозни средства и на изискванията за водене на свързаната с тях документация,
за които не е предвидено друго наказание, виновните се наказват с глоба или с
имуществена санкция в размер 500 лв. " Предвид
изложеното, обжалваното решение следва да се отмени, а наказателно
постановление № 38-0001599 от 14.11.2019г. на Началник ОО „АА“, гр.Русе на
Началник Областен отдел „Автомобилна администрация” – Русе да се измени, като
за извършеното от Р. Р.Й.
нарушение бъде наложено наказание глоба в размер 500лв. на основание чл. 178а, ал. 10 от ЗДвП. Доколкото жалбоподателят от
издаване на АУАН до настоящия момент е организирал защитата си само срещу
нарушение по чл. 43, ал. 1, т. 4, предл. 3 от Наредба №
Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС, с изменение на НП неговото право на защита не е
нарушено, тъй като фактите и квалификацията им не търпят промяна; наказанието
остава същото по вид, променя се единствено размерът му, но в по-благоприятна
за наказаното лице посока.
Воден от горното и на
основание чл. 221, ал. 2, изр. І-во, предл. ІІ-ро от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ Решение №199 от
19.02.2020 год.,
постановено по АНД № 2353/2019 г. по описа на Районен съд - Русе и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление №
38-0001599 от 14.11.2019г. на Началник ОО „АА“, гр.Русе при Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация“, с което на Р.Р.Й. за нарушение на чл. 43, ал. 1, т. 4, предл. 3
от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС и на основание чл. 178а, ал. 7, т.
1, пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание “глоба” в размер на 1500
лева само в частта за наложеното наказание, като за
същото нарушение, на основание чл. 178а, ал. 10 от ЗДвП, му определя административно наказание „глоба“ в размер 500 лв.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.