О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер 260933 Година 2020, 30 ноември гр.Бургас
Бургаският
окръжен съд, четвърти въззивен граждански състав
на тридесети
ноември година две хиляди и двадесета,
в
закритото заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
1. ДАНИЕЛА МИХОВА
2.
мл.с.ДИАНА АСЕНИКОВА-ЛЕФТЕРОВА
секретар ………………….
като разгледа докладваното
от съдия Даниела Михова
въззивно гражданско дело №
2736 описа за 2020 година
Производството
е по чл.258 и сл.от ГПК и е образувано по въззивната жалба на Община Несебър, Булстат *********, против решение № 260051 от
08.10.2020 г. по гр.д.502/2020 г. по описа на Несебърски районен съд, В ЧАСТТА,
с която е отменено на
основание чл.344, ал.1, т.1 КТ уволнението на И.Г.В. ***, извършено с
предизвестие № Н1-ОА1-2151 от 04.05.2020 г. и заповед № 37 от 04.05.2020 г.,
издадена от кмета на Община Несебър за прекратяване на трудовото правоотношение
между страните, считано от 11.05.2020 г. на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ;
ищцата В. е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „старши
експерт” в отдел „Екология“ към Община Несебър; и въззивната Община е осъдена да
заплати на основание чл.344, ал.1, т.3 КТ вр.чл.225 КТ, на И.В. сумата от
3110,27 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа поради
незаконното уволнение за периода 11.05.2020 г. – 24.09.2020 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 03.07.2020 г. до
окончателното изплащане на сумата, както и да заплати по сметка на Районен съд
гр. Несебър на основание чл.78, ал.6 ГПК сумата от 224,41 лв. - държавна такса върху уважените
искове и на адвокат Е. Атанасова Д. ***, сумата от 610 лв., представляваща
възнаграждение за безплатна правна помощ.
Твърди се,
че решението на БРС в обжалваната част е неправилно, постановено в противоречие
с материалния закон. Твърди се, че е неправилен изводът на съда, че при
извършването на подбора е допуснато нарушение, тъй като в подбора е следвало да
участват и главните експерти Десислава Аврамова и Диана Николова, а това не е
сторено. Твърди се, че длъжността „Главен експерт“, както и всяка от останалите
длъжности (старши експерт, младши експерт, специалист, старши специалист и
главен специалист) има различен шифър и характеристика по Националната
класификация на професиите и длъжностите, утвърдена със Заповед № РД01-931 от
27.12.2010 г. на МТСП. Твърди се, че всяка от изброените длъжности в отдела има
различни функции. Позовава се на съдебна практика, съгласно която сходството
между длъжностите е условие за упражняване на правото на подбор, но не обуславя
възникване на задължение за извършване на подбор. Сочи се, че в случая, за да
определи кръга на лицата, между които следва да се извърши подборът, работодателят е съобразил какви задължения са
изпълнявали служителите и как е била организирана работата в отдела. Твърди се,
че за да достигне до извода си за неправилно извършен подбор, съдът е извършил
чисто технически и механично сравнение между длъжностните характеристики на
служителите, поради което е неправилен изводът му, че в подбора е следвало да
участват всички служители в отдела, с изключение на началник отдела Кр.Мандулева
и гл.експерт В.Колодеева-Г.. Излагат се съображения, че с оглед функциите и
правомощията на длъжностите, заемани от гл.експерти Десислава Аврамова и Диана
Николова, те не е следвало да участват при извършването на подбора.
Претендира се съдът да отмени обжалваното решение като
неправилно, и да постанови вместо него отхвърляне на предявените искове. Няма
искания по доказателствата.
Въззивната
жалба е подадена от легитимирано лице, в законовия срок, против акт на съда,
подлежащ на обжалване, поради което съдът я намира за допустима.
В
законовия срок против въззивната жалба е подаден писмен отговор от въззиваемата
И.Г.В., с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна и недоказана.
Твърди се, че обжалваното решение е правилно и обосновано, а изводите на съда
са изградени след правилен и обстоен анализ на събраните по делото
доказателства. Твърди се, че правилно съдът е приел, че при извършването на
подбора е следвало да бъдат включени и гл.експерти Десислава Аврамова и Диана Николова,
тъй като доколкото има различия в изпълняваните от двете функции съобразно
заеманата от тях длъжност, тези различия са несъществени. Сочи се, че
цитираната във въззивната жалба съдебна практика е неотносима към настоящия
случай. Цитира се съдебна практика, която според въззиваемата, е относима към
казуса. Излагат се твърдения, че съдът е следвало да уважи исковете и на други
основания, посочени в исковата молба, различни от неправилното извършване на
подбора. В тази връзка се твърди, че са неправилни изводите на съда, че не се
констатират нарушения на чл.333, ал.4 от КТ. Сочи се, че съдът не е обсъдил
оплакването в исковата молба, че за нарушения относно преодоляване на закрилата
по чл.333, ал.1 КТ. Изброяват се пороци на заповедта за уволнение и на
предизвестието. Твърди се, че съдът неправилно и немотивирано е достигнал до
извода, че в случая не е налице злоупотреба с право, както и, че не е обсъдил
изобщо твърденията на ищцата за липсата от необходимост от съкращаване в щата.
На следващо място се сочи, че съдът изобщо не е обсъдил твърденията в исковата
молба и доказателствата в тази връзка, за нарушения от страна на работодателя
на чл.20 и чл.21 от КТД. Твърди се, че съдът е допуснал процесуални нарушения,
изразяващи се в недопускане на допустими и относими доказателства – разпит като
свидетел на Кольо Райков относно обстоятелства във връзка с проведено събрание
и взето решение на СО на КНСБ относно даване на съгласие за съкращаване на
ищцата; и задължаване на ответника да представи поименни разписания на длъжностите,
от които чрез сравнителен анализ между старото и новото да се установи дали
длъжността на ищцата е реално е съкратена и дали за нея е имало други подходящи
длъжности. Претендира се решението на НРС да бъде потвърдено в обжалваната част.
На основание чл.266, ал.3 ГПК са заявени искания
по доказателствата: Разпит на свидетел при режим на призоваване – Кольо Райков
с адрес с.Равда, ул.“Амфибия“ № 2 и задължаване на ответната Община да представи двете
поименни разписания на длъжностите – в сила преди и след процесното уволнение.
По
заявените от въззиваемата искания по доказателствата, съдът намира следното:
Искането
за допускане на гласни доказателства – разпит като свидетел при режим на призоваване на Кольо Райков следва да бъде оставено
без уважение. Съдът намира, че не е налице основание по чл.266, ал.3 ГПК за
допускане на това доказателство във въззивното производство, тъй като с него се
цели опровергаване на официален документ (Протокол от заседание на синдикалния
орган на предприятието), което е недопустимо да става с гласни доказателства съгласно
разпоредбата на чл.164, ал.1, т.2
и т.3, предл.първо от ГПК.
Съдът
намира, че без уважение следва да се остави и второто искане на въззиваемата по
доказателствата - за задължаване на ответната Община да представи двете
поименни разписания на длъжностите – в сила преди и след процесното уволнение.
С отговора на исковата молба ответната Община Несебър е представила извлечения
от Длъжностното разписание на Общинска администрация Несебър в сила от
01.03.2020 г. (л.101-103), както и от Длъжностното разписание на Общинска
администрация Несебър в сила от 01.05.2020 г. (л.104-106). Със Становище вх.№
260463 от 31.08.2020 г. ат ищцовата страна е направено искане да се задължи на
основание чл.183 ГПК ответника да представи в оригинал двете длъжностни
разписания в техния пълен обем. С разпореждане от 08.09.2020 г.
първоинстанционният съд е указал на ответника в едноседмичен срок от получаване
на разпореждането да представи по делото оригинали от длъжностното разписание в
пълен обем на Общинска администрация Несебър към 01.03.2020 г. и към 01.05.2020
г. С писмо вх.№ 260846/17.09.2020 г. Община Несебър е представила пълно копие
от двете Длъжностни разписания (л.633-639 и л.640-646). В първоинстанционното
производство ищцата не е правила искане за задължаване на ответната Община да
представи „поименни разписания на длъжностите“, поради което съдът не е
произнасял отказ да уважи такова доказателствено искане, съотв.не е налице
соченото от въззиваемата основание по чл.266, ал.3 ГПК за събиране на това
доказателство във въззивното производство.
Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен
съд
О П Р Е Д Е Л И :
ДОКЛАДВА въззивната жалба на Община Несебър, Булстат *********, против решение № 260051 от
08.10.2020 г. по гр.д.502/2020 г. по описа на Несебърски районен съд, В ЧАСТТА,
с която е отменено на
основание чл.344, ал.1, т.1 КТ уволнението на И.Г.В. ***, извършено с
предизвестие № Н1-ОА1-2151 от 04.05.2020 г. и заповед № 37 от 04.05.2020 г.,
издадена от кмета на Община Несебър за прекратяване на трудовото правоотношение
между страните, считано от 11.05.2020 г. на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ;
ищцата В. е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „старши
експерт” в отдел „Екология“ към Община Несебър; и въззивната Община е осъдена
да заплати на основание чл.344, ал.1, т.3 КТ вр.чл.225 КТ, на И.В. сумата от
3110,27 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа поради
незаконното уволнение за периода 11.05.2020 г. – 24.09.2020 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 03.07.2020 г. до
окончателното изплащане на сумата, както и да заплати по сметка на Районен съд
гр. Несебър на основание чл.78, ал.6 ГПК сумата от 224,41 лв. - държавна такса върху уважените
искове и на адвокат Е. Атанасова Д. ***, сумата от 610 лв., представляваща
възнаграждение за безплатна правна помощ..
Оставя без уважение искането на въззиваемата И.Г.В. за събиране, на основание
чл.266, ал.3 ГПК, на доказателства във въззивното производство - Разпит на свидетел при режим на призоваване – Кольо Райков с адрес
с.Равда, ул.“Амфибия“ № 2 и задължаване на ответната Община да представи двете
поименни разписания на длъжностите – в сила преди и след процесното уволнение.
Препис от настоящото определение да се връчи
на страните.
На въззивника да се връчи препис от отговора
на въззивната жалба, депозиран от въззиваемата.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.