Присъда по дело №4696/2021 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 76
Дата: 7 април 2022 г.
Съдия: Зорница Николова Тухчиева Вангелова
Дело: 20215330204696
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 14 юли 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 76
гр. Пловдив, 07.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Зорница Н. Тухчиева Вангелова
при участието на секретаря Таня Д. Стоилова
и прокурора Елена К. Богданова
като разгледа докладваното от Зорница Н. Тухчиева Вангелова Наказателно
дело от общ характер № 20215330204696 по описа за 2021 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия С.Д.К.. - роден на *** год. в гр. ***, живущ в
гр. ***, обл. ***, *** български гражданин, средно образование, работещ,
разведен, неосъждан, ЕГН ********** за НЕВИНЕН в това, на 13.02.2019 г.
в гр. Стамболийски, пред надлежен орган на властта – разследващ полицай
при РУ на МВР гр. Стамболийски, по наказателно производство ДП №
341/2018 г. по описа на РУ на МВР гр. Стамболийски, като свидетел извън
случаите на чл. 119 и чл. 121 от НПК, устно и съзнателно да е потвърдил
неистина, като е заявил, че не е ударил синът си, а че детето *** е паднал по
стълбите, а именно: …“в началото на месец май 2018 г. … По едно време ***
влезе при нас горе и след малко излезе някъде, обаче не е забелязал, че
връзката на едната му обувка /сини маратонки с бели връзки/ е била
развързана, и по стълбището което води за първия етаж се спъва на едно от
стъпалата и пада. Аз по една време чух, че *** извика силно и скочих и
отидох да видя какво стана. Като отидох на стълбището видях, че *** се
превива от болка…“, поради което и на основание чл. 304 от НПК го
ОПРАВДАВА по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по
1
чл. 290 ал. 1 от НК.
На основание чл. 190 ал. 1 от НПК направените в хода на съдебното
производство разноски в размер на 974 лв остават за сметка на Държавата.

Присъдата подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок от днес
пред ПОС.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
2

Съдържание на мотивите


Мотиви към Присъда № 76 от 07.04.2022 г., постановена по НОХД №
4696/ 2021 г. по описа на Районен съд – Пловдив, НО, Пети състав

Пловдивска районна прокуратура е внесла обвинителен акт срещу С.Д.К..,
ЕГН **********, за това че на 13.02.2019 г. в гр. Стамболийски, пред
надлежен орган на властта - разследващ полицай при РУ на МВР гр.
Стамболийски, по наказателно производство ДП № 341/ 2018 г. по описа на
РУ на МВР гр. Стамболийски, като свидетел извън случаите на чл. 119 и чл.
121 от НПК, устно и съзнателно е потвърдил неистина, като е заявил, че не е
ударил синът си, а че детето *** е паднал по стълбите, а именно: ...“в
началото на месец май 2018 г. ... По едно време *** влезе при нас горе и след
малко излезе някъде, обаче не е забелязал, че връзката на едната му обувка
/сини маратонки с бели връзки/ е била развързана, и по стълбището което
води за първия етаж се спъва на едно от стъпалата и пада. Аз по една време
чух, че *** извика силно и скочих и отидох да видя какво стана. Като отидох
на стълбището видях, че *** се превива от болка...“ - престъпление по чл.
290, ал. 1 от НК.

Производството по делото е протекло по общия ред с разпит на свидетели и
вещи лица, и приобщаване на писмени доказателства.

В съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа изцяло
така повдигнатото обвинение. Предлага самостоятелен прочит на
доказателствата по делото, като поддържа, че изложената в обстоятелствената
част на обвинителния акт фактическа обстановка се установява по безспорен
и категоричен начин. По отношение на реализиране на наказателната
отговорност предлага на подс. К. да бъде наложено наказание лишаване от
свобода в размер на една година. Не взема отношение относно приложението
на института на условното осъждане или изтърпяване на наказанието
ефективно.

Защитникът на подсъдимия – адв. Д. се противопоставя на доводите на
представителя на Районна прокуратура Пловдив, като намира, че изложената
в обвинителния акт фактическа обстановка, включително относно механизма
на нанасяне на телесната увреда на детето *** не се подкрепя от събраните по
делото доказателства. В тази връзка предлага самостоятелен прочит на
формираната по делото доказателствена съвкупност, като моли подзащитният
му да бъде признат за невиновен по така повдигнатото му обвинение.
Алтернативно поддържа тезата за това, че подзащитният му следва да бъде
оправдан поради липсата на извършено престъпление по чл. 290, ал. 1 НК,
като развива доводите си на плоскостта на хипотезата на чл. 292, ал. 1, т. 1
НК.

Подсъдимият не се признава за виновен. В хода на съдебното следствие се
1
възползва от правото си да дава обяснения. В личната си защита поддържа
казаното от своя защитник, излага кратки допълнителни аргументи. В
последната си дума сочи, че е невинен.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА

Подсъдимият С.Д.К.. е роден на *** г. в град ***, живущ в град ***, обл.
***, *** с българско гражданство, средно образование, работещ, разведен,
неосъждан, ЕГН **********.

Подс. К. и свид. Е.В. били съпрузи, като сключили граждански брак на
10.11.2007 г. По време на брака им се родили две деца – на *** г. свид. *** с.
К., на *** г. С. с. К.. Семейството живеело в къща, находяща се в град ***, ул.
„***. Първият етаж от къщата бил обитаван от родителите на подс. К., а
вторият от него, свид. Е.В. и двете им деца.

Отношенията между двамата съпрузи били нормални, безконфликтни до
към края на 2016 година, когато свид. Е.В. започнала работа във фирма за
точени кори за баници в град Пловдив. До този момент, подс. К. бил
единствения работещ в семейството, като същият дори за известни периоди
от време пътувал и работил извън страната, за да може да подсигури
финансовата издръжка на семейството си. Основни грижи за децата, освен
финансови такива, полагали самият той, както и неговите родители.
Последните имали ангажимента да се грижат за ежедневните битови
потребности на двете деца, като ги водели на училище и детска градина,
ходели на родителски срещи, когато подс. К. бил в невъзможност да отиде.
Децата били спокойни, добре гледани и възпитавани. Свид. Е.В. не работела
през това време, като в периода, в който детето й - свид. *** К. бил ученик от
първи до четвърти клас, същата посетила общо две – три родителски срещи.

След като започнала работа в Пловдив, свид. Е.В. през първата половин
година работела дневни смени, като след това споделила с подс. К., че желае
да работи нощни смени, тъй като заплащането било по – добро. Подс. К. се
съгласил. Това бил и периода в който между съпрузите постепенно започнало
да настъпва отчуждение, отношенията им охладнели, започнали чести
скандали между тях, като се стигнало до фактическата им раздяла в края на
месец юни 2018 г., когато свид. Е.В. напуснала семейното жилище без децата
си и се преместила да живее на квартира в град Пловдив.

На 07.05.2018 г., свид. Е.В. била в дома си в град ***, заедно със съпруга си
подс. К. и със сина си - свид. *** К., който към този момент бил на почти 11 –
2
годишна възраст. Свид. *** К. притеснен, споделил на родителите си, че е
счупил дисплея на телефона, който ползвал. Подс. К. пожелал да види
телефона, като при вида на счупената вещ се ядосал, тъй като само седмица
преди това я бил закупил чисто нова. Афектиран от видяното, и повлиян от
напрежението в отношенията между него и съпругата му, подс. К. посегнал и
нанесъл удар с ръката си в областта на дясното око на сина си свид. *** К.,
като му причинил контузия на очната ябълка и околоочната област, контузия
на дясната очна ябълка, кръвонасядане на двата клепача на дясното око,
травматично кръвонасядане и повърхностно охлузване на лигавицата на
дясната очна ябълка, кръвоизлив в предната очна камера на дясното око,
кръвонасядане по долния клепач на лявото око.

Свид. *** К. се разплакал. Осъзнавайки какво е причинил, подс. К. силно се
притеснил, тъй като видял, че окото се подува и започва да събира кръв.
Свид. Е.В. предложила да се обадят на Бърза помощ, но подс. К. заявил, че
сам ще ги закара до болницата, както и сторил.

При извършения на детето преглед в УМБАЛ „Св. Георги“ в град *** били
констатирани уврежданията в областта на дясното око, като детето било
прието по спешност. В изготвения от д – р Я. лист за преглед на пациент №
037976, подписан от свид. Е.В. , в частта „анамнеза“ било отбелязано, че
детето преди два часа е паднало по стълбите и се е ударило в областта на
дясното око.

Видно от отбелязването в История на заболяването № 28825, свид. *** К.
бил приет в болничното заведение на 07.05.2018 г., съответно изписан на
11.05.2018 г. В частта „анамнеза – настоящи оплаквания“, свид. Е.В. и сина й
– свид. *** К. посочили като причина за уврежданията падане по стълбите.
При изписването на детето от УМБАЛ „Св. Георги“, отново в частта
анамнеза, свид. Е.В. съобщила, че детето е ударено с юмрук от бащата в
областта на дясното око, като съобщила за внезапна загуба на зрение. Била
издадена Епикриза от Клиника по очни болести към УМБАЛ „Св. Георги“
ЕАД, гр. Пловдив в която била вписана окончателна диагноза Контузия на
очната ябълка и околоочната област. В посочената Епикриза, отново в графа
анамнеза било отбелязано, че анамнезата е снета по данни на майката, като
детето било ударено на 07.05.2018 г., около 20,30 часа с юмрук по дясното
око.

През целия период на болничния престой на свид. *** К. с него била свид.
Е.В., като подс. К. ги посещавал ежедневно. Ден след инцидента, подс. К.,
разстроен посетил училището на сина си и съобщил на учителката му – свид.
П., че детето е паднало и си е наранило окото, постъпило е в болница, поради
което и ще отсъства няколко дни. След изписването на свид. *** К. от
болничното заведение, същият се върнал на училище.

3
За случилото се със сина й, свид. Е.В. съобщила на майка си – свид. Р.В. по
телефона, ден преди да бъдат изписани от болницата.

След като напуснала семейното жилище в края на месец юни 2018 г., свид.
Е.В. /към онзи момент с фамилно име К.а/ депозирала молба от 04.07.2018 г. в
Районен съд Пловдив с правно основание чл. 4, ал. 1 ЗЗДН, като било
образувано гр.дело № 11090/ 2018 г. по описа на Районен съд Пловдив. По
посоченото дело било постановено Решение № 3425 от 15.10.2018 г., с което
била издадена Заповед на основание чл. 15, ал. 2 ЗЗДН, срещу подс. К., като
на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 3 ЗЗДН му били наложени следните мерки за
защита - да се въздържа от всякакъв акт на физическо и/ или психическо,
емоционално, икономическо и друга форма на насилие спрямо свид. Е.В.,
както и забрана да приближава жилището й, местоработата й и местата за
социални контакти и отдих. Решението влязло в сила на дата 13.11.2018 г.

Малко след образуването на горепосоченото дело, на 23.07.2018 г. до
Началника на РУ Стамболийски към ОД на МВР – Пловдив било входирано
под № 4262/ 23.07.2018 г. заявление, в което било посочено, че е с автор свид.
*** К., в което се акцентирало, че майка му го притеснява като звъни от
скрити номера и мълчи по телефона, както и че се страхува някой ден като
минава през тяхната улица да не вземе някой от тях - него или брат му. В
същото се съдържало и изявление, че не иска да живее при майка си, а иска да
остане при брат си в дома на „тати“. В заявлението била обективирана и
молба да се вземат мерки относно поведението на майка му и тя да не го
притеснява, докато трае развода.

Заявлението било прието и била извършена проверка. Образуваната
преписка под № 7919/2018 г., в която се включвали и обяснения от свид. Е.В.
от 27.07.2018 г. с твърдение, че подс. К. малтретира големият й син, и
представената от нея Епикриза от Клиника по очни болести към УМБАЛ „Св.
Георги“ ЕАД, гр. Пловдив, била изпратена в Районна прокуратура Пловдив за
произнасяне.

Въз основа на постановление от 21.09.2018 г. на прокурор при Районна
прокуратура ***, били отделени материали от цитираната по – горе преписка,
с цел извършване на проверка за престъпление по чл. 187 НК. Така
отделените материали били заведени под нов номер по описа на Районна
прокуратура ***, а именно № 8844/2018 г. В хода на проведената проверка от
подс. К. на 12.10.2018 г. били снети обяснения в които същият отричал
твърденията на съпругата си за това да е ударил детето си с юмрук по дясното
око с което да му е нанесъл травматични увреждания, като изложил своя
версия за случилото се.

С постановление от 17.12.2018г., представител на Районна прокуратура
Пловдив образувал Досъдебно производство № 341/2018 г. по описа на РУ
4
Стамболийски за това на 07.05.2018 г. в гр. Стамболийски да е изтезавал
малолетно лице, намиращо се под неговите грижи – престъпление по чл. 187
НК. Разследването било възложено на разследващ полицай при РУ
„Стамболийски“ – свид. К.Г..

В хода на проведеното разследване по цитираното по – горе производство
като свидетели били разпитани свид. Е.В., свид. Н.П., свид. Р.В., както и подс.
К.. Отделно от това били събрани писмени доказателства, медицински
документи, а така също била назначена и съответно изготвена СМЕ по
писмени данни № 9К/ 2019 г. от вещото лице доц. д – р С.С.. Експертът дал
заключение, че от представената по ДП № 341/2018 г. документация се
установява на детето *** К. да е било причинено контузия на очната ябълка и
оклоочната област, кръвонасядане на кожата на двата клепача, кръвонасядане
и повърхностно охлузване на лигавицата на очната ябълка на двете очи,
кръвен сгъстак в стъкловидното тяло на предната очна камера иа двете очи.
Вещото лице посочило, че описаните травматични увреждания са причинени
по най – общ механизъм на удар с или върху твърд тъп предмет и е напълно
възможно да са получени при удар с юмрук в лицевата област. В тази връзка
вещото лице посочило, че хипотезата за падане по стълби може да се приеме
за хипотетична и малко вероятна, защото при такова падане би следвало да
има други и по – тежки травматични увреждания не само по лицето, но и по
цялото тяло. Вещото лице посочило, че установените травматични
увреждания са довели до разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128
и чл. 129 НК.

На 13.02.2019 г., в хода на разследването по ДП № 341/2018 г. по описа на
РУ „Полиция“, гр. Стамболийски, подс. К. бил призован и разпитан от свид.
К.Г. в качеството му на свидетел. Извършеното процесуално следствено –
действие било обективирано в протокол за разпит на свидетел от 13.02.2019 г.
Свид. Г. снел самоличността на подс. К., след което го приканил под формата
на свободен разказ да сподели това което знае за процесния инцидент. Преди
провеждането на разпита свид. Г. не разяснил на подс. К. процесуалните му
права и задължения в процеса, включително тези по чл. 119, както и по чл.
121, ал. 1 НПК, а именно, че не е длъжен да дава показания по въпроси,
отговорите на които биха уличили в извършване на престъпление него, негови
възходящи, низходящи, братя, сестри или съпруг, или лице, с което той се
намира във фактическо съжителство. Отделно от това, на подс. К. не било
разяснено и правото по чл. 122, ал. 2 НПК, а именно, че има правото да се
консултира с адвокат, ако смята, че с отговора на поставения въпрос се
засягат правата му по чл. 121 НПК, като при поискване от негова страна,
разследващият орган е длъжен да му осигури тази възможност.

Така в хода на проведения разпит, подс. К., без да са му изрично разяснени
правата и задълженията в процеса, като свидетел, включително тези по чл.
119, чл. 121, ал. 1 НПК и чл. 122, ал. 2 НПК, устно и съзнателно потвърдил
5
неистина пред свид. Г., като заявил, че не е ударил синът си, а че детето *** е
паднало по стълбите, а именно: ...“в началото на месец май 2018 г. ... По едно
време *** влезе при нас горе и след малко излезе някъде, обаче не е
забелязал, че връзката на едната му обувка /сини маратонки с бели връзки/ е
била развързана и по стълбището което води за първия етаж се спъва на едно
от стъпалата и пада. Аз по едно време чух, че *** извика силно и скочих и
отидох да видя какво стана. Като отидох на стълбището видях, че *** се
превива от болка...“.

С постановление от 14.05.2019 г. на наблюдаващия прокурор,
наказателното производство по досъдебно произвоство № 341/2018 г. по
описа на РУ *** било спряно на основание чл. 244, ал. 1, т. 1 вр. чл. 25, ал. 1,
т. 6 НПК. Същото не е било обжалвано от посочените в него адресати, както
от страна на подс. К., така и от свид. Е.В.. С посоченото постановление било
разпоредено да бъдат изготвени заверени копия на материали от делото,
които да бъдат заведени под нов номер и докладвани по съответния ред за
преценка необходимостта от извършването на проверка за установяването на
престъпление по чл. 290, ал. 1 НК.
С постановление от 01.07.2020 г. наблюдаващия прокурор прекратил
окончателно наказателното производство по дъсъдебно производство № 341/
2018 г. Постановлението влязло в сила, тъй като не било обжалвано.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

Гореизложената фактическа обстановка се установява по несъмнен начин
от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а именно:
- отчасти от показанията на свидетеля Ев. Б. В., дадени непосредствено
пред настоящия съдебен състав;
- отчасти от показанията на свидетеля К. Д. Г., дадени непосредствено пред
настоящия съдебен състав, както и отчасти от показанията му дадени в хода
на досъдебното производство пред орган на досъдебното производство,
приобщени по реда на чл. 281 НПК;
- изцяло от показанията на свидетеля – Н. Г. П., дадени непосредствено
пред настоящия съдебен състав;
- отчасти от показанията на Н.Т. К.а, дадени непосредствено пред
настоящия съдебен състав;
- отчасти от показанията на свидетеля Р. АС. В., дадени непосредствено
пред настоящия съдебен състав;
- отчасти от показанията на свидетеля *** с. К., дадени непосредстнвено
пред настоящия съдебен състав;
- отчасти от обясненията на подсъдимия С.К., дадени непосредствено пред
настоящия съдебен състав;

Описаната по-горе фактическа обстановка се установява по несъмнен и
категоричен начин и от събраните по делото писмени доказателства и
6
доказателствени средства – справка за съдимост; характеристична справка;
Решение № 1910/ 17.05.2019 г. постановено по гд. дело № 11301 по описа за
2018 г. на Районен съд Пловдив; Решение № 45 от 10.01.2020 г. постановено
по в.гр.дело № 1497/ 2019 г. по описа на Окръжен съд Пловдив; Определение
№ 828/ 30.11.2020 г. по гр. дело № 2515/2010 г. по описа на ВКС; Социални
доклади за децата *** с. К. и С. с. К., изготвени и приложени по гр. дело №
11301/ 2018 г. по описа на Районен съд Пловдив; Социални доклади за децата
*** с. К. и С. с. К., изготвени и приложени по гр. дело № 1497/ 2019 г. по
описа на Окръжен съд Пловдив; Искова молба вх. № 41563/ 04.07.2018 г. по
описа на Районен съд Пловдив; Удостоверение за сключен граждански брак;
Удостоверения за раждане; Трудов договор от 21.11.2016 г.; Решение № 3425/
15.10.2018 г. постановено по гр. дело № 11090 по описа на Районен съд
Пловдив за 2018 г. ; Заповеди за защита от домашно насилие; Медицинска
документация на Д. с. К. от Клиника по очни болести към УМБАЛ „Св.
Георги“ ЕАД – Пловдив; Протокол за разпит на свидетел на С.Д.К.. от
13.02.2019 г. по ДП № 341/2018 г. по описа на РУ Полиция гр.
Стамболийски.

За формирането на изводите на съда от фактическа страна изцяло
способстваха и назначените в хода на съдебното следствие СМЕ и КСППЕ.

Съдът изцяло кредитира заключението на вещите лица П. и В., изготвили
комплексната съдебно – психиатрична и психологична експертиза на свид.
*** с. К.. По мнение на настоящата съдебна инстанция заключението на
вещите лица е правилно, обосновано и даващо отговор на всички поставени
въпроси, като е изготвено от експерти – психиатър и клиничен психолог,
имащи нужните знания от областта на науката. По отношение на вещите лица
– експерти не съществуват каквито и да било данни по делото, които да дават
основание да се счита, че изготвеното експертно заключение е неправилно,
поради некомпетентност или заинтересованост на експертите от изхода на
делото.

Идентични са и съображенията на съда относно заключението на
изготвената от д- р Б., в хода на съдебното следствие СМЕ. Вещото лице е
отговорило в пълнота на поставените въпроси, като не са налице основания
да се счита, че заключението е неправилно, несъответно на събраните по
делото доказателства, поради което и съдът базира фактическите си изводи и
въз основа на него. Противно на възраженията на защитата, от изготвената
СМЕ с категоричност се установява, че констатираните травматични
увреждания могат да бъдат причинени при удар с твърд тъп предмет с
ограничена повърхност, като вероятен механизъм е нанасянето на удар с
юмрук. Все в тази връзка, изслушано в хода на съдебното следствие вещото
лице Б. заяви, че процесните травматични увреждания е възможно да бъдат
получени и при нанасянето на шамар, в случай, че в окото попадне основата
на палеца, като по сила се касае за горна граница на лек удар. Така, експертът
7
е категоричен в становището си, че версията за падане по стълбите е малко
вероятна до невъзможна, поради факта, че биха се получило и други
травматични увреждания освен описаните такива в СМЕ касателно дясното
око и кръвонасядане по долния клепач на лявото око. В подкрепа на
заключението си експертът изложи подробни аргументи за това защо този
механизъм, свързан с падане по стълбите граничи с невъзможността, като
успешно защити тезата си и заключението му беше прието без възражения от
страните.

Съдът, при формиране на изводите си от фактическа страна, цени частично
показанията на свидетелката Ев. Б. В., депозирани непосредствено пред
настоящия съдебен състав. Съдът не възприема показанията на свидетелката в
частите в които сочи, че е напуснала дома на подс. К. заедно с децата си, като
на следващия ден те били взети от подсъдимия докато свидетелката била на
работа. В тези им части, както и в частите в които свидетелката описва
семейните отношения между нея и подс. К. по време на съвместния им живот
като съпроводени с непрестанно физическо, психическо и емоционално
насилие спрямо нея и сина им – *** съдът намира, че са в ярко противоречие
както с обясненията на подс. К., така и с показанията на свид. Р.В., свид. П. и
свид. Н. К.а /отношение по които съдът ще вземе по – нататък в мотивите си/.
Като противоречащи както на посочените гласни доказателства, така и на
приложената по делото медицинска документация – конкретно изготвения от
д – р Я. лист за преглед на пациент № 037976 и История на заболяването №
28825, е и заявеното от свидетелката, че в болницата не е имало момент в
който да е съобщавала на когото и да било, че детето й е паднало по стълбите,
като когато детето й и подс. К. заявявали това тя не го потвърждавала. Изцяло
тенденциозни, нелогични и недостоверни са показанията на свид. Е.В. и в
частите в които същата описва механизма на причиняване на телесната увреда
на свид. *** К.. В стремежа си да създаде внушение за това, че подс. К. е
системен насилник и агресор в семейството, свид. Е.В. сочи, че след като
подсъдимият видял счупения телефон на сина си побеснял до степен такава,
че хвърлил свид. *** К. на дивана, надвесил се над него и му нанесъл побой с
юмруци, който продължил около пет – десет минути, като подс. К. бил като
„машина“. Очевидно е, че заявеното от свидетелката, на първо място е в
противоречие със заявеното от самата нея при снемане анамнезата на детето й
към момента на изписването му от лечебното заведение, където е заявила, че
детето е ударено с юмрук в областта на дясното око, т.е. еднократно, така
също е и в ярко противоречие със заключението на назначената в хода на
съдебното следствие СМЕ. Същото беше успешно защитено от вещото лице д
- р Б. при изслушването му непосредствено пред настоящия съдебен състав,
който допълнително разясни калко по – сериозни и различни биха били
телесните увреди на пострадалото дете, в случай, че му е бил нанесен такъв
интензивен побой, какъвто описва свид. Е.В.. На следващо място, освен, че са
в ярко противоречие с цитираните по – горе доказателства, показанията на
свид. Е.В. в посочената им част са и изцяло житейски нелогични. Последното
8
се потвърждава и от заявеното от самата нея, че въпреки, че този побой е бил
поводът да вземе окончателно решение за раздялата си със подс. К., тя не е
намерила за необходимо да съобщи в полицията този „пореден“ инцидент. За
настоящия съдебен състав е вън от всякакво съмнение, че показанията на
свид. Е.В. досежно отношенията й с подс. К., отношенията й с децата й,
липсата й на контакт с тях след фактическата раздяла със съпруга й, начина на
нанасяне на телесните увреди на свид. *** К., както и поведението на подс. К.
след това – докато пътували към болницата и в самото здравно заведение,
имат за цел единствено да представят личността на подсъдимия в изцяло
негативен план, представяйки го като системен насилник и агресор спрямо
семейството си. Все в тази насока е и зявеното от свидетелката, че
подсъдимият не ги е посещавал в болницата, а е отивал да пие бира с
приятели, като не се интересувал от състоянието на детето си. В контекста на
горното изцяло споделими са възраженията на защитата в идентична насока,
поради което и съдът счита, че не следва да се кредитират показанията на
свид. Е.В. в посочените части, както и в частта в която свидетелката отрича да
е осъдена да заплаща издръжка на децата си.
Съдът кредитира показанията на свид. Е.В. относно това, че повод за
инцидента случил се със сина й е бил счупеният от него телефон, както и че
подс. К. е предложил след това да ги закара до болничното заведение,
доколкото същите са съответни на останалите кредитирани от съда
доказателствени източници. Като такива съдът кредитира и показанията на
свидетелката за това, че в деня в който подс. К. е причинил телесната увреда
на детето си, същото не е падало по стълбите, доколкото последното се
установява с категоричност от заключението на СМЕ, както и от приложените
по делото писмени доказателства – медицински документи. В тази връзка
съдът приема, че следва да кредитира в принципен план показанията на
свидетелката, че спрямо детето й е било осъществено физическо насилие от
страна на бащата – подс. К., но не по начина по който свидетелката го описва,
а чрез еднократно нанасяне на удар, който е засегнал дясното око. Съответни
на събраните по делото доказателства са и показанията на свид. Е.В. за това
до кога са били женени с подс. К., съответно кога е настъпила фактическата
раздяла между тях, колко време е бил престоят на сина й в болницата, поради
което съдът им дава вяра.

При формиране на изводите си от правна страна, съдът намира, че следва
частично да се кредитират показанията на свидетеля К. Д. Г., дадени в хода на
съдебното следствие, пред настоящия съдебен състав, както и отчасти следва
да бъдат ценени показанията на свидетеля, дадени в хода на досъдебното
производство, приобщени по реда на чл. 281 НПК. Така, като достоверни и
съответни на събраните по делото писмени доказателства, както и на
показанията на свид. Е.В., свид. П. и свид. К.а, обясненията на подс. К.,
следва да се кредитират показанията на свид. Г. в частта в която свидетелят
споделя, че е било образувано ДП, свързано с данни за нанесен побой от
страна на подс. К. на детето му, като разследването е било възложено именно
9
на свид. Г. в качеството му на разследващ полицай. Съдът кредитира
показанията на свид. Г. в частта в която същият посочва действията му във
връзка с провеждането на процесуално - следственото действие разпит в
качеството на свидетел на подс. К.. С категоричност от показанията на свид.
Г. се установява, че същият е снел самоличността на подс. К. преди даването
на показания, като впоследствие свид. Г. е приканил подсъдимия под формата
на свободен разказ да пресъздаде случилото се, като е задавал допълнителни
въпроси. Съдът кредитира показанията на свид. Г., дадени на досъдебното
производство и приобщени по реда на чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 2 пр. последно
НПК в частите в които свидетелят посочва датата на която е бил проведен
разпита, снемането на самоличността на свидетеля, както и изложеното от
подс. К. при провеждане на посоченото процесуално – следствено действие.
Показанията на свид. Г., приобщени по реда на чл. 281 НПК, в частта в която
свид. Г. сочи, че изрично е разяснил правото по чл. 121, ал. 1 НПК не се
възприемат от съда при изграждане на изводите му за фактическа
установеност на развилите се събития. Съдът не възприема показанията на
свид. Г. дадени в хода на съдебното следствие в частта в която свидетелят
заявава, че преди даването на показания разяснявал права, но не си спомнял
кои точно права разяснявал. Заявеното от свид. Г. пред настоящия съдебен
състав потвърждава единствено възможния извод, че въпреки че е разследващ
полицай от 2016 г. и съответно към момента на провеждане на разпита с подс.
К. е имал тригодишен опит като такъв, свид. Г. не познава процесуалния
закон, не е наясно с правилата, разписани в НПК досежно извършването на
процесуално - следствено действие разпит на свидетел, поради което и не е
разяснил правата на подс. К., включително по чл. 119 – 122 НПК. Това е и
причинита свидетеля да твърди, че не си спомня какви права разяснява. Все в
тази връзка за съда е поставен под сериозно съмнение и въпросът затова дали
въобще е била разяснена и наказателната отговорност по чл. 290, ал. 1 НК.
Ето защо съдът приема, че от показанията на свид. Г. се установява, че
същият е провел процесния разпит по ДП № 341/ 2018 г. с подс. К. без да
разясни основни права и задължения в процеса на свидетеля, включително
правото му да не се самоуличава, както и възможността му да се консултира с
адвокат в случай, че с някои от отговорите на поставените въпроси се
нарушават правата му по чл. 121 НПК.

Показанията на свидетелката Н. Г. П., депозирани непросредствено пред
настоящия съдебен състав, съдът кредитира изцяло при изграждане на
изводите от фактическа страна. От показанията на свид. П. се уставовя, че
синът на подсъдимия – свид. *** К. е бил добре гледано, спокойно и
възпитано дете, по отношение на което са липсвали каквито и да било
индикации, че е жертва на домашно насилие от страна на бащата. Такива
индикации свидетелката не забелязала и от комуникацията си със свид. Е.В..
От показанията на свид. П. се установяват степента на участие в грижите за
децата от подс. К. и свид. Е.В., свързани с образованието им, както и грижите
полагани от свид. Н. К.а. Отделно от това от показанията на свид. П. се
10
установява и това, че подс. К. я е посетил в училище, за да съобщи, че детето
му е паднало и се е ударило, поради което ще отсъства от занятия. При
преценка показанията на коментирания свидетел съдът съобрази, че изхождат
от незаинтересовано от изхода на делото лице, същите са съответни на
показанията на свид. Р.В., свид. Н. К.а, както и на обясненията на подс. К.
касателно семейната среда в която са живеели децата на подс. К. и свид. Е.В.,
поради което ги цени като достоверни и базира фактическите си изводи въз
основа на тях.

Що се отнася до показанията на свид. Н. К.а, дадени непосредствено пред
настоящия съдебен състав съдът намира, че същите следва да бъдат
кредитирани частично. Преди да изложи съображенията си за този извод,
съдът държи да отбележи, че показанията на свидетелката бяха анализирани
внимателно в светлината на останалия доказателствен материал, като се
отчете, че свидетелката е майка на подсъдимия. Като противоречиви на
заключението на СМЕ, на показанията на свид. Е.В., както и на медицинските
документи издадени от Клиниката по очни болести към УМБАЛ „Св. Георги“
следва да се третират показанията на свид. К.а в частите им в които същата
макар да посочва, че не е била свидетел на инцидент е чула как свид. *** К. е
паднал по стълбите и изплакал. По същите съображения не следва да се
кредитират показанията на свид. К.а и в частта в която същата заявява, че
пострадалото дете й е споделило, че е паднало по стълбите. Показанията на
свидетелката в обсъжданите части представляват стремеж на същата да
обслужи защитната версия на подс. К.. Същите са в директно противоречие,
както вече се посочи, не само с показанията на свид. Е.В., но и с наличната по
делото медицинска документация и заключението на вещото лице Б.. Във
всички останали части, включително относно полаганите от свидетелката
грижи за децата, отношенията между свид. Е.В. и подс. К. преди последната
да започне работа, както и след това, съдът кредитира показанията на свид.
К.а като съответни на показанията на свид. Е.В., свид. Р.В., свид. Н.П. и
обясненията на подс. К., поради което и базира фактическите си изводи въз
основа на тях.

Съдът цени частично и показанията на свид. Р. АС. В., дадени
непосредствено пред настоящия съдебен състав. За формиране на изводите от
фактическа страна, съдът дава вяра, като съответни на останалия кредитиран
от съда доказателствен материал, на показанията на свид. Р.В. в частите в
които свидетелката описва взаимоотношенията между нея и подс. К., както и
в частите в които свидетелката без колебания посочи, че докато дъщеря й е
била омъжена за подс. К. и често са им гостували, в нито един момент не е
забелязала индикации, че има проблеми в семейството, че както дъщеря й,
така и внуците й били съвсем добре. Съдът намира, че не са налице основания
за дискредитиране показанията на свид. Р.В. и в частите в които споделя за
това кога с нея се е свързала дъщеря й – свид. Е.В. и какво й е съобщила за
инцидента случил се със свид. *** В., както и че на следващия ден е посетила
11
дъщеря си и внука си и е забелязала, че последния е с превръзка на очите. В
останалите им части, в които свид. В. сочи, че подс. К. е взел децата от дома й
и след това е изгонил свид. Е.В., не им позволявал да се виждат с децата,
както и в частите в които сочи, че дъщеря й е била бита от подс. К. съдът
намира, че не следва да бъдат кредитирани, тъй като в тези части показанията
на свидетелката са във вътрешно противоречие със заявеното от самата нея за
това, че дъщеря й и внуците й са били съвсем добре, докато са живеели
всички заедно с подс. К.. Въпреки колебливостта в показанията на свид. Р.В.,
която в по – голямата си част пресъздава казаното от дъщеря й, безспорно
прозира стремеж личността на подс. К. да бъде представена като различна от
тази за която самата свидетелка има лични възприятия. Последното е
обяснимо предвид обстоятелството, че свидетелката е в близкородствени
връзки /майка и дъщеря/ със свид. Е.В., поради което и показанията й в тези
части следва да се третират като недостоверни.

Съдът като отчете заключението на изготвената в хода на съдебното
следствие СППЕ счита, че са налице категорични основания показанията на
свид. *** К. да бъдат ценени като недостоверни в по – голямата им
преобладаваща част.
Така според заключението на вещите лица П. и В., което както вече беше
посочено съдът кредитира изцяло, се установява, че към датата на разпита на
свид. *** К. в хода на съдебното заседание, същият не е могъл правилно да
възприема фактите от обективната действителност, съответно правилно да ги
възпроизвежда и да дава показания за тях. Експертите са посочили, че
възприятията на съответните събития и тяхното пресъздаване са повлияни и
трансформирани от единствения значим за детето към момента родител –
бащата. Категорично е становището на вещите лица, а и то изцяло се споделя
от настоящия съдебен састав, че липсата на емоционален, социален, житейски
опит, поради незрялата личност и невъзможността да предвижда
последствията от такива отношения изключва обективност в пресъздаването
на конкретни обстоятелства. Обективността касае възприятия, анализ и
интерпретация в по – мащабен аспект, както и непристрастност, което при
детето *** не е налице.
Отделно от това, заключението на вещите лица е непоколебимо и в частта в
която същите посочват, че *** К. не е могъл правилно да възпроизвежда
фактите от обективната действителност и съответно правилно да ги
възпроизвежда и към момента на твърдения инцидент. Предвид възрастта му
по време на случилото се, същият е бил способен да възприема напълно, да
запаметява значими за него факти и да ги възпроизвежда, но неточно, тъй
като е изключително податлив на манипулации и внушения, така че
достоверността на показанията за тях е съмнителна. Определящо се явява
влиянието на значим фактор – бащата.
Въпреки подрастването си детето продължава да е под прякото определящо
влияние на единия родител и игнорира изцяло другия родител. Детето е
въвлечено в конфликта между родителите. Експертите сочат, че негативното
12
отношение към майката е направено по нехарактерен за дете на тази възраст
начин и има основание да се предположи, че е в резултат на пряка и непряка
манипулация. В тази връзка детето изпитва конфликт на лоялност предвид
отношенията между родителите и спирането на комуникацията с майката
оказва влияние върху емоционалното състояние на детото, което напълно
отхвърля ролята й на родител. Липсата на възрастово обусловена
автономност го прави уязвим и податлив на влияние. Налице е враждебност
към майката, която е свързана с ангажирането му в конфликта от актуалния
особен значим фактор – бащата.
Възприемайки изцяло заключението на вещите лица, успешно защитено
при изслушването им в хода на съдебното следствие, съдът намира, че като
недостоверни следва да бъдат третирати показанията на свид. *** К. в по –
голямата им част – касателно процесния инцидент, за това какво точно се е
случило, както и в частите в които посочва самото естество на травмата, а
именно, че окото му само сълзяло, като нямало кръв. Показанията на
свидетеля в тези относими към предмета на доказване обстоятелства са
недостоверни не само поради заявеното от страна на експертите, изготвили
СППЕ, но и са в директо противоречие със заключението на СМЕ, писмените
доказателства по делото, показанията на свид. Е.В., както и показанията на
свид. Р.В., в кредитираните от съда части. Ето защо съдът намира, че
показанията на свид. *** К. в посочените части не следва да се ползват при
формиране изводите на съда от фактическа страна. Съдът не намира пречка,
показанията на свид. *** К. в частта в която сочи къде живее, с кого и от кога
да залегнат в изводите от фактическа страна, доколкото в тези им части
свидетелят споделя данни, достоверността на които не се компрометира от
установената силна емоционална привързаност към бащата, тъй като същите
се явяват съответни на останалите кредитирани от съда доказателствени
източници, поради което и съдът ги кредитира и базира фактическите си
изводи въз основа на тях.

По отношение правната природа на обясненията на подсъдимия, следва да
се има предвид, трайно установеното в съдебна практика положение, че
обясненията на подсъдимия имат двойствена правна природа - като те са
едновременно средство за защита и годно доказателствено средство, чиято
доказателствена стойност не може да бъде априори игнорирана при
формиране фактическите изводи на съда. Решаващият състав следва да ги
подложи на внимателна преценка с оглед тяхната логичност,
последователност, вътрешна безпротиворечивост и житейска издържаност,
както и да ги съпостави с целия събран по делото доказателствен материал.
Едва след извършването на всички тези процесуални действия съдът следва
да реши дали да ги кредитира или не.

С оглед гореизложените принципни съображения съдът намира, че не
могат да бъдат кредитирани обясненията на подсъдимия в частите, с които
описва като механизъм на причиняване на телесните увреди на свид. *** К.
13
падане по стълбите. В тази им част, обясненията на подсъдимия са в директно
противоречие с показанията на свид. Е.В., заключението на СМЕ, както и
приложените по делото медицински документи. Обясненията на подсъдимия
в посочените части, съдът намира да съставляват израз на защитната му
позиция, поради което и не могат да бъдат третирани като годен
доказателствен източник. Относно останалите обстоятелства, залегнали в
изводите от фактическа страна на съда, обясненията на подсъдимия,
доколкото не се конфронтират с останалия кредитиран от съда доказателствен
материал, съдът намира, че представляват годен доказателствен източник,
кредитира ги и базира върху тях фактическите си изводи.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

При така установената фактическа обстановка и на база събраните по
делото доказателства, съдът намира, че по делото не се доказа подс. К. да е
осъществил от обективна и субективна страна съставомерните признаци на
възведеното спрямо него обвинение за престъпление по чл. 290, ал. 1 НК, за
това, че на 13.02.2019 г. в гр. Стамболийски, пред надлежен орган на властта -
разследващ полицай при РУ на МВР гр. Стамболийски, по наказателно
производство ДП № 341/ 2018 г. по описа на РУ на МВР гр. Стамболийски,
като свидетел извън случаите на чл. 119 и чл. 121 от НПК, устно и съзнателно
е потвърдил неистина, като е заявил, че не е ударил синът си, а че детето *** е
паднал по стълбите, а именно: ...“в началото на месец май 2018 г. ... По едно
време *** влезе при нас горе и след малко излезе някъде, обаче не е
забелязал, че връзката на едната му обувка /сини маратонки с бели връзки/ е
била развързана, и по стълбището което води за първия етаж се спъва на едно
от стъпалата и пада. Аз по една време чух, че *** извика силно и скочих и
отидох да видя какво стана. Като отидох на стълбището видях, че *** се
превива от болка...“

Съгласно разпоредбата на чл. 290, ал.1 от НК, за да е налице
лъжесвидетелстване е необходимо едно лице, което има качеството на
свидетел, устно или писмено съзнателно да потвърди неистина или затаи
истина пред съд или друг надлежен орган на власт. В тази връзка субект на
престъплението безспорно е лице, което има качеството на свидетел.

Непосредствен обект на престъплението по чл.290, ал.1 от НК са
обществените отношения, свързани с нормалното осъществяване на
правосъдната дейност. Изпълнителното деяние на това престъпление се
извърша чрез действия - в конкретния случай - даване на устни показания
пред разследващ полицай. При депозирането на неверни свидетелски
показания пред съд или друг надлежен орган на власт съществува опасност да
не бъде постигната основната цел на правораздавателната дейност, а именно
разкриване на обективната истина относно фактите, обуславящи приложимия
закон като предпоставка за правилното решаване на възникналия правен
14
спор. Тази опасност не е налице в случаите, при които свидетелят
възпроизвежда факти, които са извън предмета на доказване по конкретното
дело и следователно липсва правно основание да се търси наказателна
отговорност за лъжесвидетелстване в тези случаи. В този смисъл показанията
на подс. К., дадени пред разследващия орган – свид. Г. относно
обстоятелствата, свързани с причината за причинената телесна увреда на
свид. *** К. имат отношение към предмета на доказване по делото.

Както вече беше посочено, според поддържаната от прокурора
обвинителна теза подсъдимият лъжливо е свидетелствал пред надлежен орган
на властта - разследващ полицай при РУ на МВР гр. Стамболийски, по
наказателно производство ДП № 341/ 2018 г. по описа на РУ на МВР гр.
Стамболийски, като изън случаите на чл. 119 и чл. 121 от НПК, устно и
съзнателно е потвърдил неистина, като е заявил, че не е ударил синът си, а че
детето *** е паднал по стълбите.

От анализа на събраните по делото доказателства, конкретно от
показанията на свид. Г., се установи, че при провеждане на процесално –
следственото действие разпит на подс. К. в качеството му на свидетел са
нарушени основни процесуални правила, свързани с неразясняването на
процесуалните права и задължения на свидетеля, визирани в разпоредбите на
чр. 119 – 122 НПК. Подс. К. е бил разпитан в качеството си на свидетел на
13.02.2019 г., не само без да му бъдат разяснени горепосочените права, но и
към момент в който същият вече е имал качеството на заподозряно лице.
Въпреки че фигурата на заподозряното лице не е изрично уредена в
българския процесуален закон, то това не означава, че същата не се ползва с
определен обем от права, спазването на които е пряко свързано с гарантирне
правото на разпитваното лице да не се самоуличава в извършването на
престъпление.
Последното е пряко свързано и със зачитане правото на справедлив процес
по смисъла на чл. 6 от ЕКЗПЧ . В тази връзка впечатления правят и
указанията на ЕСПЧ, обективирани в редица решения в насока, че всяко лице
обвинено в престъпление има правото да запази мълчание и да не дава
показания срещу себе си (O’Halloran and Francis v. the United Kingdom; Funke
v. France).
Въпреки че не е изрично споменато в член 6, правото на запазване на
мълчание и привилегията срещу самоинкриминиране са общопризнати
международни стандарти, които залягат в основата на идеята за справедлив
процес съгласно член 6.

В контекста на конкретиката на настоящия случай е необходимо да се
отбележи, че „ Обвинението“, по смисъла на член 6 § 1, може да бъде
дефинирано, като официалното уведомление от страна на една компетентна
власт за осъдителното й отношение, че лицето е извършило наказателно
престъпление, идея, която съответства също и на понятието за „значимите
15
последици“ по отношение на положението на заподозрения (решение „ Екл
срещу Германия” от 15 юли 1982 г.).
В тази връзка, за съда е безспорно установено, че прекратяването на
образуваното досъдебно производство за престъпление по чл. 187, ал. 1 НК и
образуването на друго такова за разследване на престъпление по чл. 290, ал. 1
НК бележат началото на нарочно производство в хода на което подс. К. е бил
призован и разпитан на 13.02.2019 г. като свидетел, като към този момент той
вече е имал качеството на заподозрян и е бил официално уведомен по смисъла
на член 6 § 1 за отношението на разследващите органи /разследващ полицай и
наблюдаващ прокурор/ за това да е третиран като лице спрямо, което има
данни да е извършил престъпление. Това допълнително затвърждава извода,
че провеждането на разпит с подс. К. като свидетел е налагало да бъде
съпроводено със стриктно спазване на процесуалните му права, включително
с разясняване на правото му да не се самоуличава /чл. 121, ал. 1 НПК/, както и
с правото му да се кунсултира с адвокат, ако смята, че с отговора на
поставения въпрос се засягат правата му чл. 121 НПК.

В аспект на горното, съдът отново отчете константните разбирания,
залегнали в практиката на ЕСПЧ. Така, според същата, правото „обвиненото“
лице да не уличава сам себе си е приложимо в наказателни производства по
отношение на всички видове престъпления, от най-простите до най-сложните
Правото да се запази мълчание се прилага от момента, в който полицията
започне да разпитва заподозрения (John Murray v. the United Kingdom). Лице,
„обвинено в престъпление“ по смисъла на член 6, има право да бъде
уведомено за своята привилегия срещу самоинкриминиране (Ibrahim and
Others v. the United Kingdom ).
Отделно от това, ЕСПЧ не веднъж е имал повод да посочи, че
навременният достъп до адвокат е част от процесуалните гаранции, за това
дали дадена процедура е погазила самата същност на привилегията срещу
самоинкриминиране. За да може правото на справедлив съдебен процес
съгласно член 6 § 1 да остане в достатъчна степен „действително и
ефективно“, достъпът до адвокат, като правило, трябва да бъде предоставено
от първия момент, в който даден заподозрян е разпитван от полицията, освен
ако не е ясно, според конкретните обстоятелства за всеки отделен случай, че
съществуват убедителни причини за ограничаване на това право (Salduz v.
Turkey; Ibrahim and Others v. the United Kingdom).

Лицата, които се разпитват в качеството им на заподозрени се ползват
както с правото да не уличават сами себе си и да запазят мълчание, така и с
правото да бъдат подпомагани от адвокат, когато бъдат разпитвани, т. е.
когато срещу тях има „наказателно обвинение“ (Ibrahim and Others v. the
United Kingdom). Тези права ясно се разграничават: отказът от едно от тях не
означава отказ от другите. Независимо от това, тези права се допълват, тъй
като лицата, трябва да получат a fortiori помощ от адвокат, когато не са били
предварително информирани от властите за правото си да запазят мълчание
16
(Brusco v. France). Значението на информирането на заподозрян за правото му
да запази мълчание е такова, че дори когато човек доброволно се съгласи да
даде показания в полицията, след като е бил информиран, че думите му могат
да бъдат използвани като доказателство срещу него, това не може да се счита
за напълно информиран избор, ако не е бил изрично уведомен за правото му
да запази мълчание и ако решението му е взето без съдействието на адвокат
(Stojkovic v. France and Belgium).
Правото да запази мълчание и привилегията срещу самоинкриминиране
служат по принцип за защита на свободата на заподозрения да избира дали да
говори или да мълчи, когато бъде разпитван от полицията.

При съобразяване на гореизложеното, съдът взе предвид, че в настоящия
случай, както неведнъж беше посочено, провеждането на процесуалното
следствено действие разпит на свидетел с подс. К. от разследващия полицай –
свид. Г. е било в директно нарушение на процесуалните правила залегнали в
НПК. Неразясняването на основното право на подс. К. свързано с
привилегията да не уличава сам себе си, неразясняването на правото му да се
възползва от адвокат в случай на необходимост, обуславят единствено
възможния извод за това, че в случая не може по никакъв начин да се говори,
че същият е извършил престъпление лъжесвидетелставане по смисъла на чл.
290, ал. 1 НК. До извод в обратна насока не може да се стигне и на плоскостта
на заявеното от свид. Г. при разпита в ДП, че след като подс. К. е прочел
протокола си за разпит на свидетел и е удостоверил, че всичко в него е
записано вярно, е подписал протокола. Обстоятелството, че в бланката за
протокол за разпит на свидетел е налично отбелязване, че разпитваното лице
е уведомено за правата и задълженията по чл. 119 – 122, както и
отговорността по чл. 290 НК, също не може да доведе до формирането на
извод в обратна насока. Това е така, тъй като посоченото отбелязване в
бланката на протокола за разпит на свидетел не освобождава съответния
орган – в случая разследващ полицай да разясни изрично правата на
разпитваното от него лице – подс. К. непосредствено преди провеждането на
разпита, както и да му осигури възможност да ги упражни. Посоченото следва
и от изрично залегналия в чл. 15 НПК основен принцип за правото на защита
не само на обвиняемото лице, но и на лицата, които участват в наказателното
производство. Последното е и в непосредствена корелация със задължението,
което тежи върху конкретния орган за разкриване на обективната истина, при
съблюдаване на реда и със средствата предвидени в НПК – чл. 13 НПК. Ето
защо съдът не се съгласи с доводите изложени от представителя на Районна
прокуратура в обратна насока.

Във връзка с горното, относими са възраженията на защитата, свързани с
регламента на чл. 292, ал. 1, т. 1 НК. В цитираната норма законодателят е
предвидил едно лично, изключващо наказателната отговорност основание
само за този, който вече е извършил конкретно престъпление и като свидетел,
не се е възползвал от правата си по чл. 121 НПК и пред съд или пред
17
надлежен орган на властта устно или писмено съзнателно потвърди неистина
или затаи истина, за да не обвини себе си в престъпление. От текста на чл.
292, ал. 1, т. 1 НК става ясно, че същият е свързан с наказуемостта като едно
от съществените качества на престъплението, без които то не е такова или
престава да бъде престъпление. Безспорно, разпоредбата на чл. 292, ал. 1, т. 1
НК визира само едно основание за отпадане на наказуемостта /а не просто за
освобождаване от наказание/ касаещо само лъжествидетелстването и само
определени участници в неговото извършване /лично за тях/ - когато лицето,
ако каже истината, би обвинило себе си в престъпление" . Ето защо ако подс.
К. беше посочил действителната причина за възникването на телесните
увреди на детето му, то заявеното от него в тази насока би представлявало
пряко самообвинение в извършването на престъпление.

По горните мотиви съдът призна подсъдимия С.Д.К.. за невинен, в това на
13.02.2019 г. в гр. Стамболийски, пред надлежен орган на властта -
разследващ полицай при РУ на МВР гр. Стамболийски, по наказателно
производство ДП № 341/ 2018 г. по описа на РУ на МВР гр. Стамболийски,
като свидетел извън случаите на чл. 119 и чл. 121 от НПК, устно и съзнателно
е потвърдил неистина, като е заявил, че не е ударил синът си, а че детето *** е
паднал по стълбите, а именно: ...“в началото на месец май 2018 г. ... По едно
време *** влезе при нас горе и след малко излезе някъде, обаче не е
забелязал, че връзката на едната му обувка /сини маратонки с бели връзки/ е
била развързана, и по стълбището което води за първия етаж се спъва на едно
от стъпалата и пада. Аз по една време чух, че *** извика силно и скочих и
отидох да видя какво стана. Като отидох на стълбището видях, че *** се
превива от болка...“ и на основание чл.304 от НПК го оправда изцяло по
повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.290, ал.1 от НК.

ПО РАЗНОСКИТЕ

При този изход на спора и на основание чл. 190, ал. 1 НПК, съдът намира,
че направените в хода на съдебното производство разноски във връзка с
изготвените експертизи в общ размер от 974 лева следва да останат за сметка
на Държавата.

По изложените мотиви съдът постанови присъдата си.


РАЙОНЕН СЪДИЯ:

18
Съобщи за изтекли лични данни