№ 20373
гр. София, 11.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:.........
при участието на секретаря ......
като разгледа докладваното от ......... Гражданско дело № 20201110115961 по
описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 140 от Гражданския процесуален кодекс ГПК).
Предявен е отрицателен установителен иск за недължимост на сумата в размер на 580 лв.,
претендирана от ответника ....... ( ........) ..... - кредитор по изпълнителен лист с главница по
изпълнителен лист от 08.12.2011г., издаден по № 49762/ 2011г. СРС, , както и сумата в
размер на 404.58 - наказателна лихва за периода от 02.03.2009г. до 17.11.2011г. и 125лв. -
разноски по гр. д. № 49762/ 2011г. СРС, за които суми ищецът е осъден да заплати на
ответника ....... ........ ..... с Изпълнителен лист от 08.12.2011г., издаден по ч.гр. д. №
49762/2011Г. по описа на СРС по реда на чл. 417, ал. 1 ГПК.
Твърди вземането да е погасено по давност след влизане в сила на Изпълнителното
основание.
Ответниците са подали отговор на исковата молба. Оспорват иска като недопустим, при
условията на евентуалност - неоснователен.
Предвид разпоредбата на чл. 154 ГПК при предявен отрицателен установителен иск в
ТЕЖЕСТ НА ОТВЕТНИКА е да докаже, че претендираните от него и оспорени от ищеца
вземания съществуват, както и изискуемост на вземането, а в тежест на ищеца е да докаже:
изпълнение, както и всички правоизключващи и правопогасяващи възражения.С оглед
наведеното в исковата молба основание за недължимост на сумите, ответникът следва да
установи настъпването на обстоятелства, обуславящи основание за спиране или прекъсване
на погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД, както и че изпълнителното
производство е редовно. С оглед направеното възражение, че от влизане в сила на
Изпълнителен лист е изминал давностен срок, в тежест на ответникът е да докаже действия,
1
които са годни да прекъснат или спрат същия. Не са налице обстоятелства по отношение на
които страните да не спорят.
Предявен е иск с правно основание: чл. 124, ал. 1, вр. чл. 439, ал. 2 ГПК
Отричането на вземанията, материализирани в изпълнителния титул, издаден въз
основа на влязла в сила заповед за изпълнение, се основава на твърдения на ищцата за
тяхното погасяване по давност. При влязла в сила заповед за изпълнение, обосноваващите
иск по чл. 439 ГПК факти могат да са такива, настъпили след приключване на съдебното
дирене в исковото производство по чл. 415, ал.1 ГПК вр. с чл. 422, ал.1 ГПК с предмет
установяване на вземането при подадено от длъжника възражение по чл. 414 ГПК или ако
възражение по чл. 414 ГПК не е подадено-след изтичането на срока за възражение по чл. 414
ГПК. В този смисъл е и определение № 956 от 22.12.2010 г. по ч.гр.д.№ 886/2010 г. на ВКС, І
ТО, в което е прието, че влязлата в сила заповед за изпълнение при условията на чл. 416
ГПК се ползва със стабилитет, поради което при оспорване на изпълнението по чл. 439 ГПК
длъжникът може да се позовава единствено на новонастъпили, след влизане в сила на
заповедта за изпълнение, факти. С оглед гореизложеното съдът намира, че релевантният
период на давността по иска по чл. 439, ал.1 ГПК, който следва да се съобрази в настоящото
производство, е периодът след влизане в сила на заповедта за изпълнение.
При това положение и с оглед наведеното от ищеца възражение за изтекла погасителна
давност за вземанията, в тежест на ответника е да докаже наличието на обстоятелства,
водещи до спиране или прекъсване на давността.
Относно релевираното възражение за изтекла погасителна давност съдът намира следното:
Съгласно постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 3 от 04.02.2022 г. по гр. д. №
1722/2021 г. на ВКС, IV г. о., ГК, нормата на ч л. 117, ал. 2 ЗЗД се прилага, когато вземането е
определено по основание и размер с влязло в сила решение, така и когато е определено по
основание и размер с влязла в сила заповед за изпълнение. В случая няма спор и се
установява, че заповедта за изпълнение, въз основа на която е издаден изпълнителният лист
е влязла в сила с изтичане на 14-дневния срок за възражение. Ето защо на основание чл. 117,
ал. 2 ЗЗД приложима към процесното вземане е общата петгодишна давност.
В тази връзка следва да се посочи, че в производството по чл. 410 или чл. 417 от ГПК на
длъжника се връчва заповед за изпълнение, срещу която той може да възрази, ако оспорва
вземането. Пасивното му поведение в предвидения срок, създава презумпцията, че
претендираното вземане е безспорно, поради което заповедта за изпълнение влиза в сила и
въз основа на нея се издава изпълнителен лист в полза на заявителя. От този момент започва
да тече срокът на новата погасителна давност, който е петгодишен, съобразно
гореизложеното. Подобно разрешение в максимална степен съответства на целта и
принципите на законодателната уредба на заповедното производство, а именно да се
реализират по облекчен ред правата на кредитора и с разноски в тежест длъжника, които са в
минимален размер. Ето защо и положението на кредитора не следва да бъде
понеблагоприятно вследствие инициирането на заповедно производство, отколкото, ако той
2
направо би предявил осъдителен иск за вземането си по общия исков ред. Съответно, не би
следвало се приеме, че нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД е приложима само по отношение на
влязло в сила решение, но не и по отношение на влязла в сила заповед за изпълнение,
доколкото това би означавало за идентични по установително действие и изпълнителна сила
съдебни актове, да се придадат различни правни последици досежно течението на давността.
Възприемането на противното би довело до различни правни последици на съдебни актове,
които са били стабилизирани, /в подобен смисъл са определение № 480/27.07.2010 г. по ч.
гр.д. № 221/2010 г. на ВНС, IV ГО, определение № 443/30.07.2015 г. по ч. т. д. № 1366/2015 г.
на ВКС, II ТО, определение № 576 от 16.09.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4647/2015 г., IV
ГО, определение № 480 от 19.07.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2566/2013 г., IV ГО).
Съгласно задължителните указания, дадени с т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т.
8 ГПК, нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано
или е предприето последното валидно изпълнително действие.
Съгласно задължителните указания, дадени с Тълкувателно решение № 3/2020 г. на ОСГТК
на ВКС погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно
вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на
Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС.
Съгласно утвърдилата се съдебна практика по реда на чл. 290 ГПК, формирана след
постановяване на тълкувателното решение от 2015 г., исканията на взискателя за
предприемане на изпълнителни действия след прекратяване на изпълнителното
производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, също прекъсват давността на
основание чл. 116, б. "в" ЗЗД, защото съдебният изпълнител е длъжен да ги предприеме /в
този смисъл Решение № 60282 от 19.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 903/2021 г., III г. о.,
ГК, Решение № 127 от 12.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2884/2021 г., III г. о., ГК, Решение №
3 от 4.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1722/2021 г., IV г. о., ГК и Решение № 37 от 24.02.2021
г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., IV г. о., ГК/.
Съгласно задължителните указания, дадени с Тълкувателно решение № 2/2023 г. на ОСГТК
на ВКС погасителната давност се прекъсва от изпълнително действие, извършено по
изпълнително дело, по което е настъпила перемпция.
В конкретния случай видно от приобщения препис на изпълнителното дело е, че същото е
образувано по молба от 19.11.2011г. ИД № 1340/2011г. е образувано на същата дата като
действия по събиране на сумите чрез способи годни да прекъснат давността са
предприемани на следните дати: 06.01.2012г. със запорно съобщение; ( чрез запор на
трудови вземания); 05.09.2012г. - запор по банкови сметки; 05.02.2015г. запорно съобщение
до ....... ........ ......
Едновременно с това, обаче до 26.06.2015г. давност не е текла с оглед тълкуването, дадено в
Тълкувателно решение № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС.
С подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение с вх. № 49872/18.11.2011г.
давността е прекъсната като същата е подновена до 18.11.2016г. - с оглед наличието на
влязъл в сила изпълнителен лист. За периода от 19.12.2011г. до 26.06.2015г. давността е
3
спряла, поради което съдът счита, че първоначалният срок от пет години, които следва да
бъде изчислен е до 25.07.2020г.. За този период след 26.06.2015г. до 25.07.2020г., всяко
действие, от описаните в Тълкувателно решение № 2/2023 г. на ОСГТК на ВКС, което е от
категорията на годните да прекъсне давностния срок, поставя начало на нов такъв. Такова
действие е молба от 28.03.2019г., с която е поискано образуване на ново Изпълнително дело
- 847/2019г. по описа на ЧСИ Б. Б., в която изрично е поискано налагане на запори по
банкови сметки на длъжника. Така със запорно съобщение от 18.06.2019г. до ...... ........ ..... е
наложен запор на банковата сметка на ищцата, което безспорно е действие от категорията на
годните да прекъснат изтичането на давностния срок и то от датата на поискването
прилагането на изпълнителния способ - 28.03.2019г. ( от молба за образуване на ИД). Така
давностния срок е прекъснат и е започнал да тече нов петгодишен давностен срок до
28.03.2024г., който не е изтекъл до подаване на искова молба.
С оглед горното исковете следва да бъдат отхвърлени като неоснователни, а право на
разноски има ответника. Ищецът следва да бъде осъден да заплати сумата в размер на 100
лв. - на всеки един от тях - юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от В. И. Д. с ЕГН: ********** срещу ......... с ЕИК: ....... и .......
........ ..... / ....... ........ ...../ с ЕИК ........... иск за признаване на установено, че В. И. Д. с ЕГН:
********** не дължи на ......... с ЕИК: ....... и ....... ........ ..... / ....... ........ ...../ с ЕИК ...........
сумата в размер на 580 лв., представляваща главница, както и сумата в размер на 404.58 -
наказателна лихва за периода от 02.03.2009г. до 17.11.2011г. и 125лв. - разноски по гр. д. №
49762/ 2011г. СРС, за които суми ищецът е осъден да заплати на ответника ....... ........ ..... с
Изпълнителен лист от 08.12.2011г., издаден по ч.гр. д. № 49762/2011Г. по описа на СРС по
реда на чл. 417, ал. 1 ГПК, послужил за образуване на ИД № ..... по описа на ЧСИ Б. Б. и
ИД № .... по описа на ЧСИ Б. Б., като неоснователни.
ОСЪЖДА В. И. Д. с ЕГН: ********** да заплати на ......... с ЕИК: ....... и ....... ........ ..... /
....... ........ ...../ с ЕИК ........... на всеки един по отделно сумата в размер на по 100 лв.-
юрисконсултско възнаграждение, разноски, сторени в настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4