Р Е Ш Е Н И Е
№ 85
10.02.2022г., гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито заседание на втори февруари две хиляди двадесет и втора година, в състав:
Председател: Пенка Костова
Членове: Цветомира Димитрова
Антоанета Митрушева
при секретаря Ивелина Въжарска и в присъствието на прокурор Антон Стоянов при Окръжна прокуратура, гр.Хасково, като разгледа докладваното от съдия Димитрова АНД (К) № 1211 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава
дванадесета от АПК във вр. с чл.63 ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна
жалба на Д.М.Ж. ***, депозирана чрез процесуален представител против Решение №
140 от 04.10.2021г., постановено по а.н.д. 20215640200952 от 2021г. по описа на
РС-Хасково.
В касационната жалба се твърди, че решението е
незаконосъобразно. Излагат се подробни
доводи обосноваващи тезата на касатора, че в хода на административно
наказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила. Сочи и че, като се е позовал в мотивите на решението си на друг АУАН,
касаещ друго лице или случай, районният съд постановил решението си в нарушение
на закона.
По изложените в жалбата
съображения се моли за отмяна на
атакуваното съдебно решение и потвърждаване на отмененото с него наказателно
постановление. Претендира се присъждане на разноски за две инстанции.
Ответникът – ОД на МВР-Хасково, сектор“Пътна полиция“,
редовно призован не изпраща представител и не ангажира становище по
касационната жалба.
Становището на
представителя на Окръжна прокуратура – Хасково е за неоснователност на
касационната жалба. Пледира за оставяне
в сила на решението.
Административен съд –
Хасково, след проверка на оспорваното решение във връзка с изложените в жалбата
оплаквания, както и по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено
следното:
Касационната жалба е
процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по
същество е основателна.
С оспореното решение Районен
съд – Хасково е потвърдил Наказателно постановление № 20-1253-002353 от
15.05.2020г. на Началник – група в Сектор“Пътна полиция“ при ОДМВР Хасково, с
което за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП и на основание чл. 175, ал.3,
пр.1-во от ЗДвП на Д.М.Ж. е наложено административно наказание“Глоба“ в размер
на 200 лв. и „Лишаване от право да управлява м.п.с.“ за срок от 6 месеца.
За да постанови този
резултат, районният съд приел, че при
съставяне на АУАН и издаване на НП не са
допуснати съществени процесуални нарушения,
от материално правна страна деянието се явява доказано от обективна и
субективна страна, а наложените на санкционираното лице наказания правилно са
били определени и индивидуализирани.
Настоящата инстанция не споделя
извода на въззивният съд за липса на допуснати в хода на
административно-наказателното производство нарушения на процесуалните правила.
Не се спори, че за осъщественото от касатора деяние на
01.05.2019г. е бил съставен АУАН, сер. Д, с бл. № 0300508. Не е спорно и че образуваната преписката по съставения АУАН
е прекратена и същата е изпратена на Районна прокуратура – Хасково във връзка с което с Постановление от 04.05.2020г. на Прокурор в Районна прокуратура
- Хасково е отказано образуването на досъдебно производство по случая и е
прекратена образуваната прокурорска преписка с вх. № 670/2020г. Със същото
Постановление преписката е изпратена на ОДМВР – Хасково, сектор“ПП“ за преценка
относно реализиране на административно - наказателната отговорност на Д.Ж.. В
тази връзка е издадено и оспореното НП № 20-1253-002353, с което е ангажирана
административнонаказателната отговорност на касатора.
Разпоредбата на чл. 34, ал. 3 от ЗАНН
предвижда, прекратяване на административно наказателното производство, ако в
шестмесечен срок от съставянето на акта за установяване на административно
нарушение не бъде е издадено НП. В случая, макар в НП да е посочено, че
същото е издадено на основание чл.36,
ал.2 от ЗАНН и след издаване на постановление за отказ да се образува ДП от
04.05.2020г., не може да се приеме, че този шестмесечен срок към момента на
издаване на обжалваното НП не е изтекъл, тъй като е била налице хипотезата на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, така както е приел АНО. В чл.36, ал.1 от ЗАНН е възприето
принципното положение, според което, административнонаказателното производство
се образува само със съставяне на АУАН. Изключенията
от това правило са предвидени в нормата на чл. 36, ал.2 от ЗАНН, съгласно която без приложен акт, АНП може да се образува само в случаите, когато
производството е прекратено от съда или прокурора или прокурорът е отказал да
образува наказателно производство и същото е препратено на наказващия орган. В
случая хипотезата на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН е неприложима, тъй като АНП е изпратена на Районна прокуратура
– Хасково след изтичане на шестмесечния срок за издаване на НП, а макар на резолюцията, с която се прекратява АНП дата да не е поставена, то видно от Справка рег. № 1253р-4367 от 09.04.2020г.,
към момента на изготвянето й прекратяването на производството не е било
факт. Предвид, че преписката на същата дата е изпратена на РП-Хасково, то
единственият извод до който може да се достигне е че и прекратяването на АНП е сторено на същата дата. Изложеното
налага извода, че е следвало да се издаде НП в шестмесечния срок от съставяне
на АУАН. В конкретния случай АУАН е съставен на 01.05.2019г. и НП е следвало да бъде издадено
най-късно до 01.11.2019г. Настоящата инстанция приема, че прекратяването на
основание чл.
33, ал. 2 от ЗАНН на АНП е ирелевантно обстоятелство в случая, по
отношение срока за издаване на НП, тъй като прекратяването е било извършено
едва към 09.04.2020г., след изтичане на 6-месечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН. Действително, с прекратяването на административнонаказателното
производство за административнонаказващия орган би отпаднало задължението за
издаване на НП в срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, но това е приложимо само в хипотезата на извършване на това
процесуално действие в 6-месечен срок от издаване на АУАН. Настоящият случай не
е такъв и следователно срокът по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН не е спазен. Да се приеме обратното би означавало да се стигне до предоставяне
възможност за саниране вече пропуснат срок за издаване на НП, което не е целта
на закона.
Неспазването на императивното правило
на чл. 34, ал. 3 от ЗАНН представлява съществено нарушение на процесуалните правила,
което е самостоятелно и напълно достатъчно основание за отмяна на издаденото НП
като незаконосъобразно.
Като не е достигнал до този извод
районният съд е постановил незаконосъобразен акт, който следва да бъде отменен
и вместо това да бъде постановен друг, с който НП да бъде отменено.
При този изход на спора основателна се явява претенцията на касатора за присъждане на сторените по делото разноски, представляващи адвокатско възнаграждение за две инстанции в общ размер на 660 лева, от който 300.00 лева заплатено в производството по а.н.д. № 952/2021г. по описа на РС-Хасково и 360.00 лева заплатени в производството по АНД(К) № 1211/2021г. по описа на АдмС-Хасково.
Водим от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, предл. второ от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 140 от 04.10.2021г., постановено по а.н.д. 20215640200952 от
2021г. по описа на РС-Хасково.
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-1253-002353 от 15.05.2020г. на Началник
– група в Сектор“Пътна полиция“ при ОДМВР Хасково
ОСЪЖДА ОДМВР-Хасково да заплати на да заплати на Д.М.Ж. разноски по делото в размер на 660.00 лева, представляващи действително изплатено адвокатско възнаграждение за две инстанции.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове: 1.
2.