Решение по дело №69/2024 на Административен съд - Смолян

Производството е по чл. 215, ал.1 от ЗУТ, във вр. с чл.146 от АПК.

Образувано е по жалба на „Х. 5588“ ЕООД, представлявано от Н. Е. Х. със седалище и адрес на управление [населено място], [улица]срещу Заповед № К-46 от 01.02.2024 г. на кмета на [община], с която е заповядано да се премахне незаконен строеж. В жалбата се сочи, че дружеството е собственик на поземлен имот с идентификатор 23025.130.56, в съседство на който притежава бетонов възел. Твърди се, че през 2022 г. за нуждите на бетоновъзела, дружеството е монтирало каменотрошачка върху стари основи, останали от строителството на язовир Д. през 1963-1968 г. Посочено е, че трошачката не е прикрепена трайно, свързана е към основата с болтове и това позволява нейното демонтиране и преместване. Според жалбоподателя, проведената административна процедура е опорочена, поради некомпетентност на комисията, извършила проверка по заповедта на кмета на [община]. Сочи, че се касае за поземлен имот, представляващ селскостопанска земя, извън урбанизирана територия по плана на [населено място] и са приложими правилата на Закона за опазване на земеделските земи /конкретно се визира чл. 44, ал.1/ и компетентните лица за установяване на нарушения и налагане на санкции, се определят от министъра на земеделието и храните, поради което разпоредбите на ЗУТ не намират приложение. Според жалбоподателя, неправилно се сочи от административния орган, че строежът представлява масивен стоманобетонов бункер, пета категория, тъй като няма легално определение на термина „стоманобетонов бункер“. Пояснява се, че в ЗУТ и в Наредбата за категоризиране на строителството се съдържат характеристики, на които следва да отговаря строителство пета категория и в тях не се споменава термина „бункер“. Счита се, че е допуснато нарушение на чл. 35 АПК, тъй като административния орган не е установил фактите и обстоятелствата от значение за случая. Твърди се, че дружеството не е извършвало СМР, а е монтирало каменотрошачка върху стари основи и са приложими разпоредбите на чл. 147, ал.1, т.2 от ЗУТ и не се изисква инвестиционен проект. Според жалбоподателя, като не е разделил основите и монтажа на трошачката, административния орган е постановил акт при неизяснени обстоятелства. Посочва също, че в заповедта не се посочва период на изграждане на основата, върху която е монтирана трошачката. По тези съображения в жалбата се иска отмяна на заповедта. Претендират се разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява; пълномощникът му пледира за уважаване на жалбата, като се отмени атакувания акт и се присъдят разноски. В писмени бележки вх.№1770/ 1.07.2024г. жалбоподателят допълва съображенията си за незаконосъобразност на заповедта.

Ответникът – кмет на О. Д. редовно призован, се представлява от пълномощник, който оспорва жалбата и пледира за нейното отхвърляне по съображения за безспорна установеност, че процесния строеж представлява такъв по смисъла на ЗУТ и не е извършена промяна на предназначението на земята. Сочи, че не са приложими разпоредбите за търпим строеж, тъй като се касае за период след 2001 г.; претендира се за присъждане на разноски. Допълнителни доводи се излагат в писмено становище с вх.№1757/28.06.2024г.

С атакуваната заповед е заповядано, на основание чл. 225а, ал.1, ал.3 и ал.5 от ЗУТ в 14-дневен срок „Х. 5588“ ЕООД да премахне за своя сметка следния незаконен строеж: Масивен стоманобетонов бункер на един етаж с монтирана каменотрошачка с размери: от запад –север - изток - юг - 2,40 м; 1,50 м; 4,50 м; 1,00 м; 4,50 м; 1,50 м; 2,40 м; 3,50 м.; височина - 2,40 м., попадащи в поземлен имот № 23025.130.56, м.“А.“ по КККР на [населено място] с трайно предназначение на територията - земеделска и НТП - нива, одобрен със Заповед №РД-18- 35/15.06.2010 г. на изп. директор на АГКК, собственост на „Х. 5588“ ЕООД. Посочено е, че застроената площ е от около 21 кв.м. и че е направен оглед на имота, възложено е геодезическо заснемане за точното местоположение на обекта, които са неразделна част от протокол за оглед. В заповедта е посочено, че във връзка с периодични проверки относно спазване на законността при строителството на сгради и обекти, служители от отдел „ОСУТ“ при [община], извършили оглед в поземлен имот № 23025.130.56 по КККР на [населено място]; проверката е извършена в присъствие на собственика на строежа, за което бил предварително уведомен с писмо, връчено му на 27.11.2023 г. Според заповедта, в архива на община Д. не са открити документи и строителни книжа за процесния строеж; при проверката е изготвена окомерна скица на строежа с посочени отстоения от имотни граници: от североизток – 18,00 м., от югоизток 1,50 м., от югозапад – 31,00м. и северозапад – 6,00 м. Със заповедта се пояснява, че съгласно ОУП на [община], одобрен с решение № 666 от 20.12.2018 г. имота попада в зона, забранена за промяна на предназначението на земеделски земи; няма документи за промяна на предназначението; няма разрешение за строеж в земеделски земи без промяна на предназначението съгласно Наредба 19/25.10.2012г.; съставен е КА № 10/30.11.2023 г., връчен на дружеството. Административният орган е формирал извод, че е налице строеж, който е незаконен по смисъла на чл. 225, ал.2 от ЗУТ, защото не съответства на предвижданията на действащия устройствен план, не е променено предназначението на земята от земеделска в урбанизирана, няма издадени строителни книжа, няма издадено разрешение за строеж в земеделски земи без промяна на предназначението съгласно Наредба 19 от 25.10.2012 г. Според заповедта, изграденият строеж е V /пета/ категория и не попада в хипотезата на §16 или §127 от ПЗР на ЗУТ, съгласно становище на главния архитект на [община].Посочено е, че не е заявено издаване на виза за проектиране, няма инвестиционни проекти по чл. 142 ал.1 ЗУТ. Посочено е, че предвид параметрите на строежа същият не попада в хипотезите на чл. 147 и чл. 151 ЗУТ, поради което за него е задължително одобряването на инвестиционни проекти и издаване на РЗ. Направен е извод, че строежът е незаконен по см.на чл. 225 ал.2 т. 1 и т.2 ЗУТ. В заповедта са посочени следните правни основания за издаването й: чл.225, ал.2, т.1 и 2, чл.137 ал.3 от ЗУТ, чл.142, ал.1 от ЗУТ, чл.148, ал.1 от ЗУТ, чл.157, ал.1, ал.2 от ЗУТ и чл. 17а, ал.1, т.1, 2 и 3 от ЗОЗЗ, във връзка с чл.35, чл.36, ал.1 и чл.6, ал.4 и ал.5 от АПК, във връзка с чл.225а, ал.1 и ал.2 от ЗУТ.

Заповедта е получена от Н. Х. на 06.02.2024 г. /л.32/ и е обжалвана в законовия срок (жалбата е депозирана пред административния орган на 19.02.2024г.).

С уведомително писмо изх.№ УТ 2017/23.11.2023 г. управителят на „Х. 5585“ ЕООД е уведомен, че на 30.11.2023 г. ще бъде извършена проверка в имот с № 23025.502.1294 от длъжностни лица по чл. 223 от ЗУТ относно изградени строежи или поставени конструкции. Писмото е получено от управителя Н. Х. на 27.11.2023 г. /л.28-л.29/.

На 30.11.2023г. е съставен Констативен акт № 10 /л.33 и сл./ за констатираните в хода на проверката обстоятелства; проверката е извършена в присъствие на Н. Х. и обектът е описан като строеж (Масивен стоманобенов бункер на един етаж с монтирана каменотрошачка с размери: от запад-север-изток-юг 2,40 м; 1,50 м; 4,50 м; 1,00 м; 4,50 м; 1,50 м; 2,40 м; 3,50 м, височина - 2,40 м.), попадащи в поземлен имот №23025.130.56, м.“ А.“ по КККР на [населено място] с трайно предназначение на територията - земеделска и НТП - нива, одобрен с Заповед №РД-18- 35/15.06.2010 г. на изп. директор на АГКК. Посочено е, че имота и строежа са собственост на „Х. 5588“ ЕООД; строителството е извършено в периода 2022 – 2023 г. и е налице незаконен строеж, тъй като същият не съответства на предвижданията на действащия ОУП, не е променено предназначението на земята съгласно ЗОЗЗ, липсва ПУП, липсват строителни книжа - одобрени инвестиционни проекти и разрешение за строеж по см.на чл.225, ал.2, т.1 и 2 от ЗУТ. В раздел IV на КА е сочи, че строежа не попада в хипотезата на §16 или §127 от ПЗР на ЗУТ, видно от становище на главния архитект на [община]. КА е връчен на 22.12.2023 г. (л.35). По делото не е представено това становище. В административната преписка се съдържа Геодезическа снимка на бункер за каменотрошачка, попадащи в имот 56, м. „А.“ [населено място] /л.23 /и Обяснителна записка /л.20/. С Протоколи № 31 и 32 от 18.02.2024 г. /л.42-45/, длъжностни лица при община Д. констатират наличие на инертни материали, в.т. натрошен камък в имот № 56, както и, че се извършва добив на камък без разрешение.

Процесният имот -№23025.130.56 по КККР на [населено място], в м. „А.“, с площ 1290 кв.м., с трайно предназначение - земеделски и начин на ползване – нива, категория 10-та, е собственост на „Х. 5588“ ЕООД, съгласно Нотариален акт за покупко продажба № 024/02.02.2021 г. /л.6/.

Видно от фактура (л.70) от 03.12.2013 г. „Х. 5588“ ЕООД закупува от „М. Г. И.“ ЕООД - [населено място] 1 бр. трошачка ОМ 34 на стойност 4 100 лева.

По делото е представено Уведомление за инвестиционно предложение /л.60 и сл./ от дружеството до РИОСВ-[област], вх. № КПД-11-62/ 06.02.2024 г. От него става ясно, че дружеството има инвестиционно предложение за „Изграждане на съоръжение за преработване на едра скална маса“ в ПИ 23025.130.56, [населено място], в м. „А.“. В тока 1 от Уведомлението се сочи, че в имота има съществуваща фундаментна основа изградена по време на изграждане на язовирната стена при яз.[община]. На стр.3-та от Уведомлението, в таблица, са посочени координатите на съществуващата фундаментна основа в имота /л.62 от делото/. Посочено е още, че в имота, в който ще се разположи трошачката - №56, няма ток и трошачката ще се захранва от съседния имот, който също е собственост на дружеството. Сочи се, че имот №56 попада в промишлената зона на града, съставлява земеделски имот, в района няма одобрен общ устройствен или друг план и за осъществяване на инвестиционното предложение е необходимо издаване на документи по ЗУТ и ЗООС.

В отговора на РИОСВ изх.№ КПД-11-62-1/12.06.2024 г.(л.66-68) е посочено, че инвестиционното предложение „Съоръжение за преработване на едра скална маса“ попада в обхвата на чл. 2 ал.2 от Наредбата за ОС; предвижда се в границите на имот 56 върху съществуваща фундаментна основа да се монтира машина за преработване на едра скална маса само в една фракция -0,063 мм. и за разполагане на поставяемия обект ще се обособи площадка от 26, 96 [жк], че скалната маса ще се добива на строителни обекти на възложителя; на площадката няма да се приемат и използват строителни отпадъци, а само изкопна скална маса; преработения скален материал ще се съхранява на куп в съседния имот на възложителя, който е електроснабден; за работния процес на трошачката не е необходима вода. Посочено е, че инвестиционното предложение не попада в обхвата на Глава шеста от ЗООС и не подлежи на регламентираните в закона процедури по екологична оценка (ЕО) и оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС). Посочено е, че за преместваемото съоръжение за преработване на едра скална маса в ПИ 56, преценката на компетентния орган е, че не е необходимо провеждане на процедура по глава втора от Наредбата за ОС.

По делото е представено заявление от дружеството за временно ползване на земеделска земя за неземеделски нужди /л.69/ вх. № ПО-848/11.03.2024г., с което дружеството по реда на Закона за опазване на земеделските земи заявява ползване на 0,027 дка от имот № 56 за поставяне на преместваема инсталация за обработка на скална маса с монтиране на каменотрошачка.

Видно от фактурата на л. 70 от делото, дружеството купува трошачка ОМ 34 на 3.12.2013г.

По делото е назначена и изслушана СТЕ /л.90-л.93/, от която се установява, че стоманобетоновия бункер е строеж пета категория, трошачката е модел челюстна трошачка ОМ 34 и не е съоръжение с повишена степен на опасност, подлежаща на технически надзор от Главна дирекция ”Инспекция за държавен технически надзор”; трошачката е закрепена чрез заварка към планки в стоманобетоновата плоча. Според СТЕ, няма картен материал, по който може да бъде определено времето на създаване на фундамента, върху който е монтирана трошачката, няма писмени данни за това, а за определяне точната възраст на стените е необходимо да се извърши изследване /прострелване на бетона/ от строителна лаборатория. При проверката в община Д. и в участък Язовирен район Д. към НЕК Язовири и каскади ЕАД [област], вещото лице не е установило архивни данни за издавани разрешения за строеж, схеми и скици за съпътстващи строителни работи в периода на изграждане на язовирната стена 1962-1968 година. Според експерта, тези мероприятия касаят временни обекти, свързани с процеса на изграждане на язовирната стена, които след нейното завършване подлежат на премахване. Теренът, в който попада ПИ и процесното съоръжение също не е рекултивиран и представлява по-скоро пром. площадка. Вещото лице сочи, че няма легално определение за ”бункер” от строителна гледна точка. В заключението се сочи, че в периода 1962 г.-1968 г., както и понастоящем с плана на [населено място] от 1984 год., процесният имот не попада в строителните граници. В скицата към заключението, вещото лице е повдигнало с кафяв цвят процесния стоманобетонов бункер с монтирана каменотрошачка /л.94/, приложен е снимков материал /л.95/. В съдебно заседание вещото лице уточнява, че има бетонов възел, който е през [улица].

Съдът кредитира заключението на вещото лице като обективно и компетентно изготвено.

Правни изводи.

Жалбата е депозирана в законовия срок, от активно-легитимирана страна, срещу административен акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Заповедта е издадена от компетентен по степен, място и материя орган – за строеж пета категория, от кмета на [община], по реда на чл. 225а, ал.1 от ЗУТ. Заповедта е издадена въз основа на КА № 10 от 30.11.2023г., връчен на 22.12.2023г.,като КА е съставен от компетентни длъжностни лица и е съобщен на собственика на имота и на обекта. Неприложим е срока по чл.57 ал.3 АПК, тъй като производството не е по заявление на заинтересовано лице.

По отношение на възражението на дружеството, че поради земеделския характер на земята компетентни са органите, посочени в ЗОЗЗ съдът съобрази следното:Процесният имот № 56 е земеделска територия, нива, с площ 1290 кв.м., десета категория. В този смисъл са НА от 2021г. /л.6/, скица от 04.01.2024г. /л.64/, заявление по чл. 17 ал.1 от ЗОЗЗ /л.69/ и отговор от 12.01.2024г. на РИОСВ-[област] /л.66/. Тези официални по смисъла на чл.179 ал.1 ГПК документи, не са оборени откъм материална и формална доказателствена сила. В тях е посочено, че имотът е земеделски, представлява нива, попада в промишлената зона на [населено място] и е извън границите на защитените територии. За поставянето на –каменотрошачка, собственикът на имота е подал заявление по ЗОЗЗ. Този закон урежда опазването от увреждане, възстановяването и подобряването на плодородието на земеделските земи и условията и редът за промяна на тяхното предназначение. Според този закон, към МЗХ се създава комисия, която според чл. 40 ал.1 т.10 разрешава временно ползване на земеделска земя и дружеството като собственик на ПИ №56 е подало заявление за ползване за срок от 10 години. По делото се установи, че нямапроведена процедура по промяна на предназначението по чл. 17а и сл. от ЗОЗЗ. От СТЕ също се установява, че имота е земеделски; вещото лице сочи, че според КККР на [населено място] от 2010г. имота е земеделски и не попада в урбанизирана територия на [населено място] - както през периода 1962-1968г., така и по плана на [населено място] от 1984г. /л.93г./. Според в.л., в архива на община Д. няма документи за строеж, схеми, скици и др. за строителни работи – бетонов възел, трошачка и др. в периода 1962-1968г., когато се изгражда язовирната стена на язовир [община]. След оглед на място вещото лице посочва, че към момента, теренът е промишлена площадка и не е рекултивиран. Според пар.1 от ДР на ЗОЗЗ, "Рекултивация" е комплекс от технически и биологически дейности, с които се възстановява първоначалното ползване на земята, а когато това е невъзможно, се създава друг вид ползване или се оформя подходящ ландшафт. Или, към момента теренът и да представлява промишлена площадка, т.к. не е рекултивиран, статутът му е земеделска земя и няма процедура по промяна на предназначението, като същият е извън строителните граници. Според Правилника за прилагане на ЗОЗЗ, не може да се извършва строителство в земеделски земи без промяна на предназначението, освен при изключенията, посочени в закона /чл.3/. Строителството върху земеделски земи без промяна на предназначението е регламентирано в НАРЕДБА № 19 от 25.10.2012 г. за строителство в земеделските земи без промяна на предназначението им. От доказателствата по делото става ясно, че имота е в промишлената зона на [населено място] /л.66/, което на основание чл.3 т.1 от тази Наредба, изключва нейното приложение в случая. От горното съдът прави извод, че земята остава със земеделски статут, както сочи и жалбоподателя, но компетентността на длъжностните лица, които установят незаконност на обекти върху тези земи, не е по реда на ЗОЗЗ, а е реда на ЗУТ. В ЗОЗЗ е посочена процедура за установяване на строежи върху земеделски земи без промяна на предназначението, като са предвидени и санкции, но установяването на незаконни строежи се извършва по ЗУТ. В случая, длъжностните лица на О. Д. са били компетентни да съставят Констативния акт на 30.11.2023г., на основание чл. 225а, ал. 2, изр. 1-во, във вр. с чл 223, ал. 2 от ЗУТ, тъй като са служители за контрол по строителството в администрацията на общината. Предвид това, твърдението на жалбоподателя за некомпетентност на издателя на заповедта и на лицата, съставили КА е неоснователно.

Процесният обект е описан от административния орган като масивен стоманобетонов бункер на един етаж с монтирана каменотрошачка. Какво е „строеж“ е регламентирано в пар.5 т.38 ЗУТ като съдът счита, че от заповедта не става ясно кое от описаното е строеж – дали строеж е бункера, дали бункера с каменотрошачката. По делото се събраха официални документи, според които в имот №56 е имало фундаментна основа /л.60/, изградена по време на изграждане на язовирната стена на яз.[община], която според в.л. е строена в периода 1962-1968г. Административният орган не е установил дали действително в имота съществува фундамент от този период, евентуално каква част е той от бункера, който се описва в заповедта и дали бункера играе ролята и на фундамент за каменотрошачката. От снимковия материал на л.95, приложен към СТЕ е видно, че стените и плочата на бункера съставляват и фундамента на машината; вижда се, че цялата бетонова конструкция е фундамент на трошачката. Относно каменотрошачката, по делото се събраха доказателства, според които тя притежава характеристики на преместваем обект по см. на пар.5 т.80 ЗУТ. В тази светлина са фактурата, писмото на РИОСВ /л.66/, заявлението на л.69 като от всички тях става ясно, че каменотрошачката се монтира. Според в.л. тя е закрепена с планки в стоманобетонната плоча.Преместваемите обекти могат да се закрепват временно върху терена, като при необходимост се допуска отнемане на повърхностния слой, чрез сглобяем или монолитен конструктивен елемент, който е неразделна част от преместваемия обект и е предназначен да гарантира конструктивната и пространствена устойчивост на обекта и не може да служи за основа за изграждане на строеж. Видно от съдържанието на тази дефиниция ясно е посочено, че преместваемият обект може да се постави както "на земята", така и на друга повърхност. В случая по делото има данни, че за монтирането и е било необходимо да се положи площадка с площ от 26,29 кв.м. Дали такава площадка е положена, къде, в респ. в коя част на бункера, дали това е фундамента, положен преди години, с какви параметри е, не е установено от административния орган. Административният орган е следвало преди да издаде заповедта да установил коя част от бункера съставлява фундамента, който е положен 1962-1968г. и чиито координати са посочени в уведомлението до РИОСВ /Л.62/. Следвало е да се установи кога е строителството на този фундамент, респ. дали е извършено от дружеството. Следвало е да се установи, дали целия бункер е построен в този период /1961-1968г./, а новопостроеното от дружеството е само площадката с площ от 26,96 кв.м., за която се говори на стр.1-ва от документа на РИОСВ-[област]. В него е посочено, че за „разполагане на поставяемия обект в ПИ с идентификатор 23025.130.56 по КККР на [населено място], ще се обособи площадка с площ от 26,29 кв.м. и с координати на граничните точки (КС БГС 2005), както следва: 1. Х 4612571.240, [рег. номер].041; 2. Х 4612569.231, [рег. номер].364; 3. Х 4612567.721, [рег. номер].560; 4. Х 4612564.027, [рег. номер].683 /л.66/. В тежест на административния орган при описание на обекта, предмет на премахване е да конкретизира коя част, респ. дали всичко описано подлежи на премахване, коя част е строеж, респ. е незаконен строеж, кога е реализиран от дружеството. Предвид наличието на доказателства, че една част от описания в заповедта обект е строен в периода 1962-68г./фундамента/, друга част /площадката от 26,29 кв.м./ вероятно е положена от дружеството по-късно, трета част има характеристики на преместваем обект, то не става ясно какъв е предметът на премахване. Трошачката е закупена през 2013г.; писмото от РИОСВ, според което за поставяне на трошачката следва да се положи площадка от 26,29 кв.м. е от 12.02.2024г.; заявлението за поставянето и е от 11.03.2024г. /л.69 гръб/, а доказателствата за наличие на фундамент са от 1962-1968г.

По делото е представено решение № 746/29.12.2010г. по адм.д. №352/2010г. на АССм, от което става ясно, че в съседство, в УПИ I, кв.58, има бетонов възел, с изградени стари подпорни стени, бетонови фундаменти и яма за гасене на вар. Според същото решение, в имота на бетоновия възел и в имотите около него съществуват сгради, които са били построени като временно селище при строежа на язовир [община] /стр.3 от решението/. Вещото лице по настоящото дело уточнява, че бетоновият възел е в съседство на имот № 56, а имено в имот №1294, като този имот /на бетоновия възел/ е допълнително урегулиран през 1994-1997г. Или, налице са данни за старо строителство в процесния имот № 56, който имот е извън строителните граници, така също и данни за строителство в съседния имот, №1294, който е урегулиран и това строителство е свързано с изграждането на селище, съоръжения, инсталации и др. в периода на изграждане на язовир [община]. Това на още по –голямо основание е изисквало административния орган да разграничи коя част от обекта, описан в заповедта е изградена от жалбоподателя и кога, за да бъде възможно установяването на частта, която представлява строеж и за да бъде възможно да се провери дали става дума за търпим строеж, предвид наличието на доказателства за строителство преди 2001г. Така както е описан в заповедта обекта, не става ясно дали фундамента, какъвто се установи, че е положен преди години и принципно съставлява строеж е неразделна част от преместваемия обект; дали бункера е неразделна част от трошачката; дали въобще е положена отделна площадка, на която да се постави трошачката или е ползван стар фондамент.

Точното определяне на обекта на незаконно строителство е от съществено значение, доколкото целта на провежданото производство не позволява да бъде разпоредено премахване на строителство като обем в повече от това което действително е извършено в отклонение на законовите изисквания. Т. е. точното индивидуализиране и описание на обема и вида на незаконно извършеното строителство е от основно значение при провеждане на производството по чл. 225 от ЗУТ. Като не е индивидуализирал точно обекта на премахване, административният орган е допуснал съществен процесуален порок на заповедта. Същата е издадена и в нарушение на чл. 35 АПК - без да са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая.

Предвид гореизложеното съдът счита, че заповедта следва да се отмени, като в полза на жалбоподателя следва да се присъдят разноски по делото в размер на 1500лв. /50 лв. за ДТ-л.2, 1250 лв. адвокатски хонорар-л.52 и 200лв. за в.л.-84/.

Водим от горното Административен съд [област]

 

Р Е Ш И

 

ОТМЕНЯ Заповед № К-46 от 01.02.2024 г. на кмета на [община], с която е наредено на „Х. 5588“ ЕООД, ЕИК * да премахнат незаконен строеж.

ОСЪЖДА община Д. да заплати на „Х. 5588“ ЕООД, представлявано от Н. Е. Х.,[населено място], [улица]разноски по делото в размер на 1500лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в 14-дн. срок.