Р
Е Ш Е Н И Е
№
4
гр. Разград, 03.02.2022 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РАЗГРАДСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в
открито съдебно заседание на осемнадесети януари две хиляди двадесет и втора
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА РОБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВА КОВАЛАКОВА – СТОЕВА
МАРИН МАРИНОВ
с участието на секретаря Пламена
Михайлова и прокурора ТИХОМИР ТОДОРОВ като разгледа докладваното от съдия
Робева КАНД № 192 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 63в ЗАНН
във вр. с чл. 208 и сл. АПК.
Постъпила е
касационна жалба от Р. Р. Б. от с. Я., общ. Р., против
Решение № 222 от 05.08.2021 г., постановено по АНД № 166/2021 г. по описа на
Районен съд – Разград, с което е потвърдено наказателно постановление №
21-1075-000064 от 22.02.2021 г., издадено от Началник сектор „Пътна полиция“
към ОДМВР – Разград. С потвърденото наказателно постановление на основание чл. 174, ал. 3 ЗДвП на
жалбоподателя са наложени административни наказания глоба в размер на 2000 лв.
и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца, и на основание Наредба
№ Iз-2539 от
2012 г. на МВР са му отнети 12 контролни точки. В жалбата се сочи, че решението
е неправилно, незаконосъобразно и постановено при съществено нарушение на
съдопроизводствените правила. Иска се
решението да бъде отменено, като бъде отменено и наказателното постановление.
Ответникът счита жалбата за
неоснователна, а оспореното решение за правилно и законосъобразно. Моли решението
на Районен съд - Разград да бъде оставено в сила с присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Окръжна прокуратура
- Разград дава заключение, че жалбата е неоснователна и предлага въззивното
решение да бъде оставено в сила.
Разградският административен съд, като прецени
събраните по делото доказателства, констатира следното:
Касационната жалба е допустима. Подадена е
от надлежна страна съгласно чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал.
1 АПК и срещу съдебно решение, подлежащо на касационен контрол.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
От
фактическа страна е установено, че на 11.01.2021 г. около 23.10 ч. в с. Ясеновец,
на ул.„Елин Пелин“ жалбоподателят Р. Б. управлявал собствения си лек автомобил „Опел Астра Ф“
с рег. № ********, когато бил спрян за проверка. Водачът изглеждал видимо нетрезвен.
Полицейските служители решили да го изпробват за установяване употреба на
алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер“, фабр. № ARNA-0172. Б. отказал да бъде
изпробван с техническото средство и осуетил проверката. Бил му издаден талон за
изследване с бл. № 078889, който той също отказал да подпише и получи. Според
автоконтрольора св. Й. И. твърдо заявил, че няма да даде проба за алкохол. Поради това му бил съставен
АУАН серия Г, бл. № 589000 от 11.01.2021 г., в която е отразено, че водачът
отказва да бъде изпробван с техническо средство за употреба на алкохол.
Въз основа
на акта е издадено обжалваното пред районния съд наказателно постановление, с
което на основание чл. 174, ал. 3 ЗДвП на жалбоподателя са наложени
административни наказания глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 24 месеца, и на основание Наредба № Iз-2539 от 2012 г.
на МВР са му отнети 12 контролни точки.
С
оспореното по касационен ред решение въззивният съд е потвърдил наказателното
постановление по съображения, че АУАН и НП са съставени от надлежен орган, в
предвидените срокове и при спазване на изискванията за форма и съдържание. При
установяване на фактическата обстановка съдът е взел предвид приложените по
преписката писмени доказателства и свидетелските показания на актосъставителя,
преценени като обективни, последователни и кореспондиращи с останалия
доказателствен материал. Не е кредитирал показанията на св. Ю. А. – тъща на
жалбоподателя, която сочи, че е присъствала при проверката, но не е видяла
някой да иска да тества зет й за алкохол. Той бил влязъл вкъщи, за да вземе
документите си, през което време полицаите свалили номерата на колата и
написали акта. Районният съд е преценил твърденията й като крайно нелогични и
противоречащи дори на твърденията по въззивната жалба. Приел е, че
констатираното нарушение е доказано, извършено е от жалбоподателя умишлено и
правилно е била приложена съответната санкционна разпоредба.
Решението е
валидно, допустимо и правилно.
Не са налице
сочените в касационната жалба отменителни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и
т. 2 НПК.
Въззивният съд
не е допуснал процесуални нарушения нито при събирането, нито при оценката на
доказателствата. Фактите по делото са правилно установени и са формирани обосновани
правни изводи.
Доказано е по делото, че като водач на МПС жалбоподателят е отказал да бъде изпробван с техническо средство за употреба на алкохол, отказал е и да получи талона за медицинско или химическо изследване. А съгласно чл. 174, ал. 3 ЗДвП водач на МПС, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, се наказва с лишаване от право да управлява МПС за срок от две години и глоба 2000 лв. Деянието на жалбоподателя осъществява и обективните, и субективните признаци от горния фактически състав, поради което правилно е наказан по чл. 174, ал. 3 ЗДвП. Административните наказания са предвидени в абсолютен размер и не подлежат на изменение.
Като е потвърдил наказателното постановление, въззивният съд е приложил
правилно материалния закон, поради което решението следва да бъде оставено в
сила.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 63д, ал. 4 ЗАНН във вр. с чл.
37 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ в полза на ОДМВР - Разград следва да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв.
По изложените съображения и на основание
чл. 63в ЗАНН във вр. с чл. 221, ал. 2 АПК Разградският
административен съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 222 от 05.08.2021 г.,
постановено по АНД № 166/2021 г. по описа на Районен съд – Разград.
ОСЪЖДА Р. Р. Б. да заплати на ОДМВР – Разград
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ:1./п/
2./п/