Р Е Ш Е Н И Е
№ 543/5.7.2021г.
гр. Пазарджик
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Административен
съд – Пазарджик, VІ-ти състав, в открито съдебно
заседание на трети юни, две хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ:
ХРИСТИНА ЮРУКОВА
при секретаря Тодорка
Стойнова, като разгледа докладваното от съдия Юрукова административно дело №
288 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Н.Н.А.
срещу незаконосъобразен отказ/бездействие на началника на Затвора гр.
Пазарджик, да изпрати негово писмо от 05.03.2021г., адресирано до Върховен
административен съд, за сметка на Затвора гр. Пазарджик съгласно разпоредбата
на чл. 90, ал. 4 от Закона за изпълнение на наказанията и задържане под стража.
Твърди, че от 2016г. до сега не получава никакви доходи под формата на пари, не
провежда свиждания с никого, поради което смята, че началникът на затвора
следва да изпълни задълженията си и да изпрати писмото от 05.03.2021г.
Ответникът – началник на Затвора гр. Пазарджик, чрез юрк.
Р., в писмен отговор счита, че искането е неоснователно, тъй като лишеният от
свобода разполага с финансови средства и не са налице условията по чл. 90, ал.
4 от ЗИНЗС. Представя справка за изходящата кореспонденция на Н.А., изпратена
за негова сметка, до различни държавни органи, която според него е достатъчно
показателна, че той разполага с достатъчно средства за нея и е убедително
доказателство, че администрацията в затвора не възпрепятства кореспонденцията.
Административен съд - Пазарджик като обсъди събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
следното:
Обжалва се незаконосъобразено бездействие на Началника на
Затвора гр. Пазарджик да изпрати писмо на Н.А. за сметка на администрацията.
Съгласно чл. 256 от АПК бездействието на административния
орган по задължение, произтичащо пряко от нормативен акт, може да се оспори
безсрочно, като се прилагат съответно разпоредбите за оспорване на
индивидуалните административни актове. Неизвършването на фактически действия,
които административният орган е длъжен да извърши по силата на закона, подлежи
на оспорване в 14-дневен срок от подаването на искане до органа за извършването
му.
С оглед на разпоредбата на чл. 256, ал. 1 от АПК, във вр.
с чл. 90, ал. 4 от ЗИНЗС, съдът счита, че е валидно сезиран, в 14-дневния срок,
от адресат на твърдяното бездействие и следва да разгледа по същество искането.
От страна на Н.А. е направено искане за освобождаване от
държавна такса и назначаване на служебен защитник по делото. В изпълнение на
съдебно разпореждане от Затвора гр. Пазарджик са представили доказателства за
семейното и имуществено състояние, доходи и финансово положение на лишения от
свобода.
В справката от Затвора гр. Пазарджик се установява, че А.
не получава доходи от трудова дейност в Затвора Пазарджик – неработещ. А. е сключил два договора за цесия с майка си, като е
прехвърлил всички бъдещи вземания в нейна полза. Така присъдени суми по водени
от него дела и изпълнителни листове, посочени в справката, са преведени след
09.08.2016г. на Гюлизар А./сумите от 2504,74 лв. и 3029,37 лв./. Спрямо А.
има наложени четири запора, описани в справката. Приложена
е и справка за трансфери-разход на л/с А. за периода 01.09.16- 29.01.21 г.
Към делото е приложена справка за изходящата
кореспонденция на Н.А. от 05.03.2020г. до 05.03.2020г. С определение №
503/22.03.2021г. по делото, съдът е освободил Н.А. от заплащане на държавна
такса и е отхвърлил искането за назначаване на служебен защитник. Определение
не е оспорено и е влязло в сила.
В съдебно заседание ищецът се явява (по негово изрично
настояване, в съдебно заседание въпреки превенцията срещу Ковид) и поддържа
искането.
С нова справка по делото с вх. № 4407/12.05.2021г. на
началника на затвора гр. Пазарджик се дават отново данните, изпратени в изпълнение
на съдебното разпореждане за обследване имущественото състояние на Н.А.. Дават
се данни за две посещения при Н.А. с хранителни пратки.
По делото се определи за безспорно, че писмото от
05.03.2021г. не е изпратено към Върховен административен съд. Същото е
приложено по делото и представлява молба до ВАС за информация за движението по
адм.д. № 1969/2019г., тъй като Н.А. е притеснен „какво се случва по делото“.
При така установената фактическа обстановка съдът прави
следните правни изводи:
Предмет на осъдителния иск по чл. 256 от АПК е правото на
лицето на конкретни действия от административен орган, които той е длъжен да
извърши по силата на закон, но в продължение на 14 дни бездейства. Нормата е
относима само към фактически действия, при които не се произнася волеизявление
и не се постановява административен акт. В случая дали е налице задължение за
ответника по силата на закона да извърши твърдените в искането фактически
действия (изпращане на кореспонденцията на А. от 05.03.2021г. за сметка на
затвора гр. Пазарджик по чл. 90, ал. 4
от ЗИНЗС).
В чл. 90, ал.3 и ал.4 от ЗИНЗС е предвидено, че
пощенските разходи за кореспонденция на лишените от свобода са за тяхна сметка,
като само за тези за които е установено, че нямат средства, разходите за
кореспонденция са за сметка на мястото за лишаване от свобода.
Съгласно чл. 77, ал.1 от ППЗИНЗС, молбите и жалбите на
лишените от свобода се завеждат в специална книга, в която се отбелязват датата
на получаването и изпращането, като срокът за изпращане е три дни (ал.2). А
нормата на чл. 77, ал.3 от Правилника
урежда, че пощенските разходи за молбите и жалбите са за сметка на лишените от
свобода освен за лицата, за които е установено, че нямат средства, набрани от
полагащото им се възнаграждение или получени по установения ред от близки,
познати или трети лица.
Безспорно е правото на лишения от свобода да води
кореспонденция, като при доказана липса на средства у подателя,
кореспонденцията трябва да е за сметка на мястото за лишаване от свобода, като
преди това тези документи задължително се завеждат в специална книга.
По делото не се събраха доказателства за наличие на
предпоставката на чл. 90, ал.4 от ЗИНЗС, респ. чл. 77, ал.3 предл. второ от
ППЗИНЗС, а именно л.св. Н.А. да не разполага с финансови средства за изпращане
на лична кореспонденция, за да е налице задължение за ответника да изпрати
същата за сметка на Затвора гр. Пазарджик. Не се доказа липсата на средства за
изпращане на молбата до ВАС по пощата. Изискването затворникът да не разполага
със средства по смисъла на законовия текст не следва да се преценява общо, а с
оглед конкретното действие – средства за пощенска марка за изпращане на писмото
от 05.03.2021г. по пощата.
Видно от приложена на л.26 и сл. справка е, че л.св. Н.А.
е изпращал многократно писма/включително няколко от март 2021г. за собствена
сметка/ и води кореспонденция, като заплаща разходите за същата. Същият разполага с пощенски марки и би могъл да изпрати
кореспонденцията си до Върховен административен съд за справка по делото и за
своя сметка. А. е цедирал всички свои бъдещи
вземания в полза на майка си, като по този начин сам се е лишил от възможността
да получи плащане по присъдените като обезщетение суми. С оглед данните за
водената интензивна кореспонденция на А. към съдилища и институции е очевидно
е, че той има финансова възможност да изпраща за своя сметка кореспонденцията
си. Дори в близки дати до 05.03.2021г. той е изпратил няколко писма за своя
сметка, което обстоятелство само по себе си доказва, че А. има финансова
възможност да изпрати и процесното писмо от 05.03.2021г. за своя сметка.
По изложените съображения, настоящият съдебен състав
счита, че за ответника не е възникнало пряко по силата на закона задължение за
извършване на фактическо действие – заплащане за сметка на Затвора гр.
Пазарджик на пощенската марка на кореспонденцията от 05.03.2021г. на Н.А., за
да се приеме, че е налице незаконосъобразно бездействие.
Искането на л.св. Н.Н. Азис с правно основание чл. 256 от АПК е неоснователно и следва да бъде отхвърлено.
Воден от горните мотиви, Административен съд-Пазарджик,
VІ-ти състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ искането на Н.Н.А. срещу незаконосъобразен
отказ/бездействие на началника на Затвора гр. Пазарджик, да изпрати негово писмо
от 05.03.2021г., адресирано до Върховен административен съд, за сметка на
Затвора гр. Пазарджик съгласно разпоредбата на чл. 90, ал. 4 от Закона за
изпълнение на наказанията и задържане под стража.
Решението може да се оспорва с касационна жалба, пред
Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването на страните.
СЪДИЯ: /П/
Решение № 263 от 11.04.2022 г. по адм. дело № 1325/2021г. на
Административен съд Пазарджик, ХI-ти състав:
Оставя в сила Решение № 543/05.07.2022г., постановено по адм. дело
№ 288/2021г.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.