Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр.Русе, 30.04.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд-Русе, I-ви състав, в открито заседание на двадесет и осми март през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: Ивайло Йосифов
при участието на
секретаря Наталия Георгиева, като разгледа докладваното от съдията адм.д. № 101 по описа за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 145 и сл. от АПК вр. чл.70,
ал.5 от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и
поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри.
Образувано е по жалба на Мюсюлманско
настоятелство – Русе против отказ с изх. № 17-82/01.02.2019 г. на началника на Служба по геодезия,
картография и кадастър – Русе да извърши изменение на кадастралната карта и
кадастралните регистри чрез отделяне на част от поземлен имот с идентификатор
63427.4.301 и обособяването на два нови имота с проектни идентификатори
63427.4.3049 и 63427.4.3050 по заявление на жалбоподателя с вх. № 01-495034/13.12.2018 г. Отказът е
мотивиран с постъпило възражение от заинтересованото лице – Община Русе и
заявеното от него право на собственост върху имота, отделяне на част от който
се иска за обособяване на двата нови имота. Като правно основание за отказа са
посочени разпоредбите на чл.54, ал.2 от ЗКИР и чл.70, ал.4 от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г.,
които визират възникнал в рамките на административното производство спор за материално
право. Жалбоподателят сочи, че по преписката липсват данни за такъв спор, като
основание за отказ от извършване на исканото изменение. Поддържа, че той, като
заявител, е титуляр на правото на собственост върху процесния недвижим имот,
което се установявало и от представения пред административния орган нотариален
акт № 28, т.VI, д. № 1703/1976 г. на нотариус при РРС. Развива оплаквания за допуснато нарушение
на материалния закон и съществено нарушение на административнопроизводствените
правила – чл.54, ал.2 от ЗКИР, чл.70, ал.4 от Наредба № РД-02-20-5 от
15.12.2016 г. и чл.26, ал.1 от АПК, тъй като спор за материално право не бил
налице, оспореният отказ не бил основан на представени или събрани в административното
производство писмени доказателства, а исканото изменение било необходимо за
изпълнение на съдебно решение – решение № 373/05.10.1994 г., постановено по
адм.д. № 839/1994 г. по описа на РОС, поради което административното
производство било по реда на чл.53а от ЗКИР, а не по чл.54 от ЗКИР и за исканото
изменение незаконосъобразно била уведомена Община Русе. Моли съда да постанови
решение, с което да отмени оспорения отказ и да върне преписката на
административния орган със задължителни указания за произнасяне по заявлението му
чрез попълване на кадастралната карта и кадастралните регистри съгласно представения
проект. Претендира присъждането на направените деловодни разноски.
Ответникът по жалбата – началникът на СГКК – Русе взема
становище за нейната неоснователност. Твърди, че се е произнесъл с отказ по
съществото на заявлението, тъй като е налице спор за материално право между
жалбоподателя, който формално се легитимира като собственик с нотариалния акт,
представен със заявлението, и заинтересованата страна – Община Русе, която била
вписана като собственик в кадастралната карта и кадастралните регистри на имот
с идентификатор 63427.4.301 и която депозирала възражение в този смисъл в
рамките на административното производство. Моли съда да постанови решение, с
което да отхвърли жалбата. Претендира направените деловодни разноски.
Заинтересованата
страна – Община Русе, чрез процесуалния си представител, се солидаризира със
становището на ответника по жалбата. Сочи, че е собственик на имота, предмет на
заявлението, по силата на издадените заповед № 1378/22.04.2003 г., с която е
одобрен план за улична регулация и план за регулация на квартали в жилищен
комплекс „Дружба 1“, в които попада и процесният имот, отреден за жилищно
строителство, както и по силата на заповед № 2634/15.07.2003 г., с която, на основание
чл.16, ал.5 от ЗУТ, Община Русе
придобила собствеността върху имота, чието разделяне се иска. Поддържа,
че съгласно чл.53, т.5, б.“а“ от ЗКИР не жалбоподателя, а Община Русе, е
легитимирана да поиска изменение на кадастралната карта и кадастралните
регистри чрез нанасянето на имота, общинска собственост, придобит в резултат на
влезлия в сила подробен план по чл.16 от ЗУТ. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, като съобрази становищата на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено следното:
Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна - адресата на акта, който е неблагоприятно засегнат
от него, в преклузивния срок и при наличие на правен интерес,
поради което е допустима. Разгледана по
същество, тя се явява неоснователна.
Производството
пред административния орган е инициирано по заявление на жалбоподателя с вх. №
01-495034/13.12.2018 г. От придружаващата заявлението обяснителна записка е
видно, че исканото изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри
касае поземлен имот 63427.4.301, който е посочен в заявлението като общинска
публична собственост с начин на трайно ползване: комплексно застрояване и площ
от 51324 кв.м. Заявено е отделянето на част от този имот и разделянето на тази
част на два новообразувани имота с проектни идентификатори 63427.4.3049, с площ
от 10667 кв.м., който да бъде нанесен като собственост на жалбоподателя по
силата на нотариален акт № 28, т.VI, д. № 1703/1976 г. на нотариус при РРС, и
63427.4.3050, с площ от 2818 кв.м., който да остане общинска собственост.
Остатъкът от поземлен имот 63427.4.301, вече с площ от 37838 кв.м., е посочен
също като общинска собственост по силата на акт за частна общинска собственост №
3495 от 12.02.2001 г. Като правно основание за исканото изменение в обяснителната
записка е посочена разпоредбата на § 4, ал.5, т.2 от ПЗР на Наредба №
РД-02-20-5 от 15.12.2016 г., според която действащите кадастрални планове се
поддържат в актуално състояние, като за нанасяне на промените при делба,
разделяне, съединяване, отчуждаване на
част от поземлен имот, промяна на граница по взаимно съгласие, нанасяне на
нови поземлени имоти или сгради се представя проект за изменение на
кадастралния план в цифров вид.
С нотариален акт
№ 28, т.VI, д. № 1703/1976 г. на нотариус при РРС, с който жалбоподателят се
легитимира в административното производство, е признато право на собственост по
давностно владение в полза на Турската мюсюлманска изповедна община върху
следния недвижим имот: дворно място (бивше турско гробище) в гр.Русе, представляващо
по плана на града имот с пл. № 1570 в местността „Дружба“, цялото с площ от 17804 кв.м., с построените в
него постройки. С решение № 373/05.10.1994 г., постановено по адм.д. № 839/1994
г. по описа на РОС е отменен мълчаливия отказ на кмета на Община Русе да издаде
заповед за отмяна на отчуждителните административни актове – заповед №
2148/15.06.1990 г. и заповед № 418/18.02.1991 г. на председателя на ИК на ОбНС
– Русе, с които бил отчужден същия недвижим имот, попадащ в кв.582 по плана на
гр.Русе. В изпълнение на съдебното решение, със заповед № 2269/22.11.1994 г. на
Община Русе, заповед № 2148/15.06.1990 г. и заповед № 418/18.02.1991 г. на
председателя на ИК на ОбНС за отчуждаване на имот пл. № 1570 в кв.582 по плана на гр.Русе били
отменени. Със заповед № 1269/25.09.2001
г. на кмета на Община Русе било разпоредено попълването на кадастралния план на
града с имот № 1570, вече в кв.626, жил.комплекс „Дружба 1“. Между страните не
е спорно обстоятелството това се признава изрично в жалбата, че по регулационния
план на града ПИ № 1570, кв.626, в жил.комплекс „Дружба 1“ съвпада с УПИ I, отреден за жилищно строителство и за част от обслужващи улици. Със
заповед № 1378/22.04.2003 г. бил одобрен план за улична регулация и план за
регулация на квартали в жилищни комплекси „Родина IV“ и „Дружба I”, по силата на който УПИ I попада в новообразувани
квартали за жилищно застрояване. По силата на заповед № 2634/15.07.2003 г.,
поправена със заповед № РД01/72 от 14.02.2006 г., на кмета на Община Русе, на
основание чл.16, ал.5 от ЗУТ, жалбоподателят придобива собствеността върху УПИ I-2416 в кв.862, а разликата от 3441 кв.м., която се придава към имот №
1570, се отнема в южната част на имота. По делото (л.26) е приложена и скица,
която графично представя настъпилата по силата на последната заповед промяна на
границите на имотите. Видно от представената по административната преписка
скица, УПИ I-2416 в кв.862 е нанесен в кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със заповед № РД-18-18/16.05.2007 г., като поземлен имот с
идентификатор 63427.4.302. Останалата част от имот № 1570, която според
жалбоподателя е негова собственост, с проектен идентификатор 63427.4.3049 и
площ от 10667 кв.м., не била нанесена като последният обосновава правния си
интерес от исканото изменение именно с това обстоятелство.
Разпоредбата на
чл.70, ал.4 от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. предвижда, че началникът
на службата по геодезия, картография и кадастър издава отказ за изменение на
кадастралната карта и кадастралните регистри при установяване на недопустимост
или неоснователност на искането или при установяване на спор за материално
право въз основа на представени или събрани в производството писмени
доказателства за местоположението и границите или очертанията на имотите –
предмет на проекта. Следователно оспореният отказ е постановен от компетентен
орган – началника на СГКК – Русе и в изискуемата писмена форма.
При неговото
издаване не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и по-конкретно
на чл.27, ал.2, т.5 от АПК. Последната разпоредба изисква от административния
орган да извършва служебна проверка на допустимостта на искането с оглед
наличието на правен интерес у заявителя. В константната съдебна практика (вж. решение
№ 7944 от 29.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1894/2016 г., II о., решение №
15073 от 12.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12001/2014 г., II о. и др.) се
приема, че липсата на право на собственост или на друго вещно право обуславя и
липсата на положителна процесуална предпоставка по чл.27, ал.2, т.5 от АПК за
допустимост на искане за изменение на одобрените КККР, за която
административният орган е длъжен да следи служебно. Това е така, защото според
чл.51, ал.3 от ЗКИР и чл.56, ал.1 от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г.
именно собственика на имота е процесуално легитимиран да поиска изменение в кадастралната
карта и кадастралните регистри по отношение на собствения си имот. От друга
страна обаче чл.54, ал.2 от ЗКИР и чл.70, ал.4 от Наредба № РД-02-20-5 от
15.12.2016 г. извеждат решаването на въпроса за принадлежността на правото на
собственост от компетентността както на административния орган, така и на
административния съд по повод обжалване на постановения отказ. Следователно при
извършване на проверката по чл.27, ал.2, т.5 от АПК на правния интерес на
заявителя административният орган следва да изхожда единствено от факта на
представяне на титул за собственост, който формално сочи като собственик
заявителя, без органът да има право да проверява дали по същество заявителят е
действителния собственик на имота. Аргумент в подкрепа на подобно тълкуване
може да се черпи и от разпоредбата на
чл.41, ал.6 от ЗКИР, според която ако от събраните данни се установи наличие на
документи, удостоверяващи дублиране на носителите на право на собственост,
съответно на друго вещно право, за един и същ имот, в кадастралния регистър на
недвижимите имоти се записват данните за всички лица и документи. При наличие
на противопоставими права на собственост на повече от едно лице за един и същ
имот, административният орган не разполага с правомощия да проверява
валидността на документите, както и да разрешава спора за титулярството на
правото на собственост (вж. решение № 270 от 11.01.2016 г. на ВАС по адм. д. №
7673/2015 г., II о.). На следващо място, според чл.70, ал.4 от Наредба №
РД-02-20-5 от 15.12.2016 г., началникът на СГКК постановява отказ, а не
прекратява производството, както при установяване на спор за материално право,
но и при недопустимост на искането, каквато би била налице и при липсата на
правен интерес.
В случая
заявителят е представил множество документи, в това число посочения по-горе
нотариален акт, както и описаните заповеди на кмета на Община Русе, въз основа
на които административният орган е достигнал до правилния извод, че заявителят
формално се легитимира като собственик и следователно разполага с правен
интерес да поиска изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри по
отношение на поземлен имот 63427.4.301. Ответникът по жалбата не е допуснал
процесуално нарушение като на основание чл.26, ал.1 от АПК е уведомил за
искането и заинтересованото лице – Община Русе, която според кадастралния
регистър се легитимира като собственик на поземлен имот 63427.4.301 с акт за
частна общинска собственост. Разпоредбата на чл.26, ал.1 от АПК е обща и касае
всички административни производства, доколкото със специален закон не е
изключено нейното приложение. Регламентираното с нея правило е гаранция за
правата на засегнатите от административния акт лица и дава възможност на
заинтересованата страна да бъде информирана за образуваното производство и с
оглед на това да прояви съответната активност в защита на правата си, като
представи становище и доказателства в негова подкрепа. В случая това задължение
е изпълнено и на заинтересованата страна е дадена възможност да се запознае с
искането и да изрази становище по него, с което е изпълнена и разпоредбата на
чл.35 от АПК и именно във връзка с уведомяване на заинтересованото лице е
установено, че исканата промяна е свързана със спор за материално право. Така в
резултат на това уведомяване Община Русе е депозирала своето писмено
възражение, в което изрично е посочила следното: “От изложените доводи е видно, че се засягат интересите на Община Русе,
вписана като собственик в кадастралния регистър за имот 63427.4.301“.
Доколкото исканото изменение касае отделяне на част от този имот и
разделянето му на два нови имота като
заявителят претендира да е собственик на новообразувания имот с проектен
идентификатор 63427.4.3049, то очевидно е налице спор за материално право между
заявителя и заинтересованата страна, становищата си по който спор последните
обосновават с представените в административното производство писмени
доказателства. Както беше посочено, нито административният орган, нито
административният съд, разполагат с правото да решават въпроса за
принадлежността на правото на собственост и измененията в него в резултат на
отчуждителното действие на заповедта на кмета на Община Русе за одобряване на
плана по чл.16, ал.5 от ЗУТ и нейния ефект по отношение на границите на имот №
1570 след обособяване от него на УПИ I-2416 в кв.862, и
съвпадението им с границите на имота, по отношение на който е заявено
изменението, с идентификатор 63427.4.301. По изложените съображения следва да
се приеме, че са били налице всички предпоставки, обуславящи
законосъобразността на оспорения отказ, който се явява съответен и на материалния
закон. Подадената срещу него жалба се явява неоснователна и следва да бъде
отхвърлена.
Разпоредбата на чл.143, ал.3 от АПК дава право на разноски на страната,
включително на заинтересованата страна, за която административният акт е
благоприятен, а съгласно разпоредбата на чл.143, ал.4 от АПК тези разноски се
поемат от подателя, чиято жалба е отхвърлена. По изложените съображения,
доколкото отговорността за разноски има облигационно естество, на основание
чл.78, ал.8 от ГПК вр.чл.144 от АПК и чл.24 от Наредбата за заплащането на
правната помощ, съдът определя юрисконсултско възнаграждение в полза на АГКК,
която разполага със собствена правосубектност като юридическо лице - чл.10,
ал.1 от ЗКИР и на заинтресованата страна – Община Русе, в минималния размер от
100 лева.
Така мотивиран и на основание чл.172, ал.2 от АПК,
съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Мюсюлманско настоятелство – Русе, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в гр.Русе, ул.“19-ти февруари“ № 25, против отказ с изх. №
17-82/01.02.2019 г. на началника на Служба по геодезия, картография и кадастър
– Русе за извършване на изменение на кадастралната карта и кадастралните
регистри на поземлен имот с идентификатор 63427.4.301 по заявление на
жалбоподателя с вх. № 01-495034/13.12.2018 г.
ОСЪЖДА Мюсюлманско
настоятелство – Русе, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Русе, ул.“19-ти февруари“ № 25, да заплати на Агенцията по геодезия,
картография и кадастър, с ЕИК *********, със седалище в гр.София, ул.“Мусала“ №
1, представлявана от изпълнителния директор В.К., сумата от 100 лева – юрисконсултско
възнаграждение.
ОСЪЖДА Мюсюлманско
настоятелство – Русе, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Русе, ул.“19-ти февруари“ № 25, да заплати на Община Русе, представлявана от
кмета П.П.С., сумата от 100 лева –
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи
на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: