Решение по дело №693/2021 на Районен съд - Сливен

Номер на акта: 122
Дата: 15 юли 2021 г. (в сила от 15 ноември 2021 г.)
Съдия: Никола Георгиев Маринов
Дело: 20212230200693
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 8 юни 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 122
гр. С. , 15.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С., VII СЪСТАВ в публично заседание на пети юли, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Никола Г. Маринов
при участието на секретаря Христина П. Панайотова
като разгледа докладваното от Никола Г. Маринов Административно
наказателно дело № 20212230200693 по описа за 2021 година
Производството е образувано по повод жалба против НП №570982-
F593047/23.04.2021г., издадено от началника на отдел „Оперативни
дейности”- Б. в Централно управление на Национална агенция за приходите, с
което на жалбоподателя е наложена на основание чл.185, ал.2, изр.2, вр. ал.1
от Закона за данък върху добавената стойност „Имуществена санкция” в
размер на 1100 (хиляда и сто) лева за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба
№Н- 18/13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални
устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към
софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват
продажби чрез електронен магазин. Моли наказателното постановление да се
отмени като незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят своевременно призован изпраща
процесуален представител, който счита наказателното постановление за
незаконосъобразно и моли съда да го отмени.
В съдебно заседание органът, издал обжалваното наказателно
постановление изпраща свой представител, който счита наказателното
постановление за законосъобразно и моли същото да бъде потвърдено.
Претендира юрисконсултско възнаграждение.
1
От събраните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност
и поотделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото
съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
На 13.02.2021г. св. Ц.С. в 12,10 часа със своя колежка, св. С.И.
извършили проверка на търговски обект- фризьорски салон „Делуксе”,
стопанисван от търговско дружество „Делуксе“ ЕООД, находящ се в гр. С.,
ул. „Братя Миладинови” №8. По време на проверката се установило, че е
налице несъответствие между действителната наличност и наличността по
междинен отчет от ЕКАФП в размер на 112,60 лева. При проверката се
отпечатал дневен финансов отчет, от който се установило, че разчетената
касова наличност от фискалното устройство е в размер на 8 лева и няма
„служебно въведени“ суми във фискалното устройство. Фактическата касова
наличност в търговския обект е била в размер на 120,60 лева, съгласно
изготвения опис на паричните средства в касата с дата 13.02.2021г. Сумите са
били преброени и описът е бил съставен от присъствалия на проверката
служител, св. Х.Й.Г. Констатираната парична разлика в размер на 112,60 лева
св. С. приел, че представлява промяна на касовата наличност, която не е
отразена във фискалното устройство посредством функцията „служебно
въведени“ суми. Наличното в обекта фискално устройство модел „INCOTEX
181 KL- Q притежавало функциите служебно въведени/изведени суми. По
време на проверката бил съставен протокол за извършена проверка серия АА
№0051120/13.02.2021г. Впоследствие на 22.02.2021г. св. Ц.С. съставил акт за
установяване на административно нарушение на търговското дружество като
приел, че е нарушена разпоредбата на чл.33, ал.1 от Наредба №Н- 18 от
13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на
продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за
управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез
електронен магазин, във връзка с чл.118, ал.4 от ЗДДС. Колежката му С.И. се
подписала като свидетели при съставянето и връчването на акта.
Впоследствие въз основа на съставения акт за установяване на
административно нарушение е било издадено наказателно постановление
№570982- F593047/23.04.2021г. за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба №Н-
18/13.12.2006г. на МФ и на жалбоподателя е било наложено на основание
чл.185, ал.2, изр.2, вр. ал.1 от ЗДДС наказание „Имуществена санкция” в
2
размер на 1100 лева.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът изведе
следните правни изводи:
Жалбата е допустима, подадена в седемдневния преклузивен срок от
лице, имащо правен интерес от обжалването и разгледана по същество е
неоснователна.
От събраните по делото доказателства безспорно се установи, че
жалбоподателят е извършил описаното нарушение в акта за установяване на
административно нарушение. Безспорно се установи, че е било налице
несъответствие между действителната наличност и наличността по междинен
отчет от ЕКАФП в размер на 112,60 лева. Това несъответствие се доказа по
несъмнен начин от свидетелските показания на свидетелите Ц.С. и С.И..
Техните показания са последователни, безпротиворечиви, логични и същите
кореспондират със събрания по делото доказателствен материал.
Разпоредбата на чл.33, ал.1 от Наредба №Н- 18/13.12.2006г. гласи: Извън
случаите на продажби всяка промяна на касовата наличност (начална сума,
въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ се регистрира във
ФУ чрез операциите „служебно въведени” или „служебно изведени” суми. По
безспорен начин се установи, че не е изпълнено това изискване да е налице
съответствие между действителната наличност и наличността по междинен
отчет от ЕКАФП. Доказа се по безспорен начин, че е било налице такова
несъответствие в размер на 112,60 лева. След като е било налице такова
несъответствие, търговецът е ангажирал и следва да понесе своята
административнонаказателна отговорност.
Тези обстоятелства се установиха по несъмнен начин от свидетелските
показания на разпитаните в съдебно заседание служители на Национална
агенция за приходите, свидетелите Ц.С. и С.И.. Показанията им, както бе
посочено по- горе съдът кредитира изцяло, тъй като те са безпротиворечиви,
относими са към предмета на делото, взаимно се допълват и се подкрепят от
останалите събрани по делото доказателства. Независимо, че тези лица са
служители на Националната агенция за приходите в случая липсват
основания да се приеме, че са заинтересовани или предубедени от изхода на
делото. Те нямат никаква връзка с жалбоподателя, поради което не може да се
приеме, че не е извършена обективна проверка на обекта фризьорски салон
„Делуксе”, стопанисван от търговското дружество жалбоподател, находящ се
в гр. С., ул. „Братя Миладинови” №8. Освен това тези показания
кореспондират и с показанията на свидетеля Хасан Г., който е присъствал по
време на проверката и е посочил описа на паричните средства в касата към
момента на започване на проверката сумата от 120,60 лева. Съдът счита за
несериозни твърденията на процесуалния представител на жалбоподателя, че
тъй като бил първи работен ден на св. Г. той е допуснал грешка и е посочил
сумата от 120,60 лева без да отчете, че парите били оставени от управителя на
дружеството за дистрибутор. Св. Г. също посочва в своите показания, че
парите са му били оставени и той не ги е държал в джоба си, а ги е сложил в
чекмеджето, т. е. в касата. В тази част показанията на св. Г. съдът не
кредитира, тъй като те са дадени от заинтересовано лице, служител на
дружеството жалбоподател и със своите показания той цели оневиняването на
работодателя си.
Съдът счита, че правилно е било преценено от наказващия орган, че не
следва да се прилага разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, тъй като маловажен
случай на административно нарушение е този, при който извършеното
нарушение с оглед на липсата или незначителността на вредните последици
или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по- ниска
степен на обществена опасност с обикновените случаи на нарушения от
3
съответния вид. Нарушението на чл.33, ал.1 от Наредба №Н- 18 от
13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на
продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за
управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез
електронен магазин, издадена от министъра на финансите се изразява в
несъответствие между действителната наличност и наличността по междинен
отчет от ЕКАФП. Съдът счита, че не може да се приеме, че тежестта на
извършеното нарушение не е голяма и същото представлява по- ниска степен
на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от
този вид. Законът за данък върху добавената стойност урежда обществените
отношения, свързани с данъчното облагане на лицата като законодателят е
предвидил по- тежки санкции за нарушенията, с които те се засягат в
сравнение с обичайните случаи на административни нарушения.
Действително извършеното нарушение е за първи път и това обстоятелство е
съобразено от наказващия орган при определяне на размера на
имуществената санкция. Видно е, че наложената санкция е при превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства и съответства на извършеното
нарушение. С това наказание целите на генералната и специалната превенция
ще се постигнат. Ето защо съдът счита, че издаденото наказателно
постановление е законосъобразно и като такова следва да го потвърди.
С оглед правилата на процеса и при направено искане от въззиваемата
страна за присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско
възнаграждение съдът счете, че следва да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение в размер от 80 лева, определен по реда на чл.27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ предвид обстоятелството, че
делото не се отличава с фактическа и правна сложност. Ето защо търговското
дружество жалбоподател „Делуксе“ ЕООД- С. следва да се осъди да заплати
на Националната агенция за приходите сума в размер на 80 (осемдесет) лева,
представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Ръководен от гореизложеното съдът

РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП №570982- F593047/23.04.2021г., издадено от
началника на отдел „Оперативни дейности”- Б. в Централно управление на
Национална агенция за приходите, с което на търговско дружество „Делуксе”
ЕООД с ЕИК ...... представлявано от И.Х.И. с ЕГН ..... е наложена на
основание чл.185, ал.2, изр.2, вр. ал.1 от ЗДДС „Имуществена санкция” в
размер на 1100 (хиляда и сто) лева като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА „Делуксе“ ЕООД- С. с ЕИК ...... представлявано от И.Х.И. с
ЕГН ..... да заплати на Националната агенция за приходите направените по
делото разноски в размер на 80 (осемдесет) лева, представляващи
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
4
съд- гр. С. в 14- дневен срок от получаването му от страните.

Съдия при Районен съд – С.: _______________________
5