№ 1007
гр. Бургас, 27.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:Албена Янч. Зъбова Кочовска
Членове:Веселка Г. Узунова
Кристиян Ант. Попов
при участието на секретаря Мария Н. Тошева
като разгледа докладваното от Албена Янч. Зъбова Кочовска Въззивно
гражданско дело № 20222100501245 по описа за 2022 година
Производството по делото е въззивно, по реда на чл.258 и сл. ГПК, образувано по жалбата
на ГДПБЗН-МВР, представлявана от директор-гл.комисар Н.Николов, чрез процесуален
представител главен юрисконсулт Татяна Стойкова- отдел ПНО с адрес за призоваване по делото:
гр.Бургас, ул.“Ал.Велики“ №37Б, РДПБЗН-Бургас, против Решение №1490/12.07.22г., по гр.д.
№2022120102305 по описа на БРС- ХХХІІ състав на гражданско отделение, в частта, осъждаща
дирекцията да заплати на ищеца допълнително трудово възнаграждение(ДТВ) за положен нощен
труд от 65,21 часа в периода от 01.08.19г. до 10.07.20г., в размер на 577,69лв. и мораторна лихва
върху тази главница от 118,19лв. за периода от 01.11.19г. до 10.04.22г., ведно с разноски и
държавна такса.
Решението в горната част се сочи за неправилно и необосновано.Моли се за отмяната му
и за постановяването на друго, с което исковете за главница и мораторна лихва да бъдат
отхвърлени като неоснователни.
Конкретно се сочи, че решението е постановено при неправилно тълкуване и прилагане
на нормативната уредба, регламентираща полагането, отчитането и заплащането на нощен труд за
държавни служители, чиито служебни правоотношения са уредени от ЗМВР(обн. ДВ бр.53 от
27.06.2014г.), като неправилно е допуснато от съда субсидиарно приложение на Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата (НЗОРЗ), приета с ПМС№4 от 17.01.2007
година.В тази връзка страната поддържа възраженията , изнесени в отговора й на исковата молба.
Счита за неприложима общата уредба на трудовите правоотношения към предмета на спора, т.к. е
налице нарочна правна такава за видовете допълнителни възнаграждения и за размера им,
касателно лицата, имащи качеството държавен служител в системата на МВР по смисъла на чл.142
ал.1, т.1 от ЗМВР. Статутът на тези лица, по силата на чл.142, ал. 2 ЗМВР се урежда от този закон,
за разлика от статута на другите, предвидени в ЗМВР две групи служители в същата система,
чиито правоотношения са регламентирани в други нормативни актове: Закона за държавния
1
служител(ЗДСл и КТ). Счита, че нормите в ЗМВР, касателно служители като ищеца, са специални
и изключват приложението на общите норми от КТ. Препратка за неуредените случаи, досежно
статута на тези служители от ЗМВР към КТ и ЗДсл няма.
Издадени от министъра на вътрешните работи на основание чл. 179, ал. 2 ЗМВР и чл.
187, ал.9 ЗМВР, в процесния период са действали Наредба №8121з -776/29.07.2016 година и
Наредба №8121з-36/07.01.2020 година за реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане , за компенсирането на работата извън редовното работно време,
режима за дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР. Тези
наредби имат еднакъв предмет на регламентация с НСОРЗ и с Наредбата за заплатите на
служителите в държавната администрация, но уреждат само отношенията на държавните
служители по смисъла на чл.142, ал. 1, т.1 ЗМВР.
Излагат се подробни съображения за липсата на основание към тези отношения да се
прилагат субсидиарно общите правни норми,вкл.поради липсата на препращащи норми за
неуредените случаи от специалните нормативни актове, към общите.
КТ ограничава нощния труд до 7:00 часа дневно, но за служителите от системата на МВР
като ищеца, такова ограничение не било предвидено. Нормалната продължителност на работното
време през деня съвпада с нормалната продължителност на това през нощта и се равнява на 8
часа.Описват се подробно и всички нормативно предвидени механизми, които компенсират за
горното служителите от системата на МВР- всички материални и нематериални стимули в тази
връзка.
Страната счита, че относно възнаграждението за нощен труд и за трите категории
служители в МВР, включително за тези, за които се прилагат КТ и ЗДСл, законодателят е единен в
разрешението си то да е 0,25лв. за всеки отработен нощен час или част от него.
Намира, че чл.9, ал.2 НСОРЗ не се прилага за служителите в системата на МВР като
ищеца, т.к. за тях продължителността на дневния и нощен труд е равна и съотношението между
двете величини е единица. Цитира в подкрепа на твърденията си и съдебна практика на
ВКС.Счита, че горната норма не може да намери приложение и по аналогия.
Поддържа, че няма празнота в специалната правна уредба, а законодателят просто не е
предвидил за горепосочените субекти парична компенсация, каквато претендира ищецът. Счита,
че липсата на действаща разпоредба, визираща превръщане на часовете нощен труд в дневен с
коефициент 1,143 по време на исковия период, е изцяло в съответствие с разпоредбите на чл. 187,
ал.1 и ал.3 ЗМВР.
На следващо място сочи за немотивиран извода на съда, че при преизчисляване на
положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, се дължи заплащане като за
извънреден труд. Той не се подкрепя от данните по делото. Тъкмо обратното- още в исковата
молба е ясно посочено, че ищецът претендира заплащане на извънреден труд за време, попадащо в
рамките на 24-часовите му дежурства по график.
Страната не ангажира нови доказателства. Дири разноски за юрисконсултско
възнаграждение, съгласно приложен списък по чл. 80 ГПК.
Евентуално възразява срещу размера на адвокатското възнаграждение на пълномощника на
ищеца, ако то надвишава минимума, визиран в НМРАВ, позовавайки се на ниска фактическа и
правна сложност на делото и възможността му да приключи в едно заседание.
В писмения отговор на въззиваем Н. П. П. ЕГН ********** от *****, чрез процесуален
представител адв.Зл. Билянова, с адрес за призоваване по делото:гр.Бургас, ул.“Екзарх
Йосиф“№8,ет.1, се заявява становище за неоснователност на обжалването. Решението се сочи за
законосъобразно и правилно и се моли за неговото потвърждаване в обжалваните части.
Ищецът счита, че след като безспорно е положил описания в исковата молба труд в
процесния по делото период, като служител на МВР, работодателят му дължи съответното за това
възнаграждение. Липсата на изрична нормативна уредба, предвиждаща овъзмездяване на този
труд, респективно предвидените по-неблагоприятни разпоредби за остойностяването му и
определеното със заповед на министъра на вътрешните работи ДТВ за нощен труд от 0,25лв. на
2
час, размер явяващ се по-нисък от определения с трудовото законодателство – НСОРЗ- такъв,
налагат според него субсидиарното прилагане на нормите от общите закони, за да бъде спазен
конституционно залегналият принцип за равенство и недопускане на дискриминация на
полагащите труд правни субекти.
Намира КТ за нормативен акт от по-висока степен в сравнение със ЗМВР и ЗДСл и счита,
че специалните норми в последните два закона, уреждащи специфичните правоотношения на
лицата със статут на държавни служители в системата на МВР, не следва да ги поставят в по-
неизгодно положение от това на останалите служители, чиито права се уреждат от общите
закони.Излага подробни правни съображения в тази насока.
Позовава се и на практика на СЕС и конкретно анализира решението му по дело С-262/20г.,
образувано по отправено запитване от български съд. Съобразявайки изложените в този акт
аргументи, че макар да не се налага приемането на национална правна уредба, предвиждаща
нормалната продължителност на нощния труд за работниците в публичния сектор да е по-кратка
от предвидената за тях нормална продължителност на труда през деня, при всички случаи в полза
на тези работници трябва да има под различни форми други мерки на защита, компенсиращи
съществуващото в момента неравенство спрямо останалите работници и факта, че такива за
процесния период липсват, страната счита за напълно обоснована претенцията си за допълнително
заплащане на така положения труд като извънреден. Поддържа, че мерките за защита на
служителите в МВР от категорията на ищеца, предвидени в българското законодателство,
изброени и от жалбоподателя, отчитат цялостната специфика на работата на полицаите и
пожарникарите, предполагаща поемането на особени рискове, включително за живота им, както и
понасянето на високо физическо и умствено натоварване във връзка с насоката на извършвана от
тях дейност, ориентирана към защита правата и свободите на гражданите, противодействие на
престъпността, защита на сигурността и опазването на обществения ред и пожарната безопасност
на населението. Обаче тези мерки не отчитали конкретно повишения риск от изпълнение
задълженията горните лица при носенето на нощни смени. Отделно от това общите привилегии на
служителите в системата на МВР били предвидени за всички тях, независимо от това дали полагат
нощен труд или не. Излагат се и допълнителни подробни правни съображения, включително,че
мотивите на горепосоченото решение на СЕС изискват разликата в третирането на различните
групи работници да е обоснована с допустима от закона цел, каквато в конкретния случай и
аналогичните му, не се установява.Липсвала и обосновка за това, защо преизчисляването на
часовете нощен труд с коефициент 1,143 отпада от Наредбите, издадени в приложение на ЗМВР,
след тази от 2014г., но е отново въведено, считано от 10.07.20г.
Страната не ангажира нови доказателства.Дири съдебни разноски за въззивна инстанция.
Проверката на съда по чл.267 от ГПК сочи въззивната жалба за допустима, а тази по чл.269
от ГПК, обуславя извод, обжалваното решение е валидно и допустимо.
По съществото на спора, с оглед въведените от въззивника оплаквания за неправилност
на съдебното решение, при съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и в
приложение на действащото право, съдът приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Производството пред БРС е образувано по исковата молба на Н. П. П. против Главна
дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ към МВР, за осъждането й да му
заплати сумата от 616 лева, представляваща дължимо възнаграждение за положен извънреден труд
в периода 01.08.2019 г. – 10.07.2020 г., получен в резултат от преизчисляването му в дневен, с
коефициент 1,143. Твърдяло се е, че ищецът е положил този труд на длъжност „Старши спасител“
в Сектор СОД към Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“-Бургас
при Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“-МВР. Искано е и
присъждането на законната лихва за забава върху главницата, от подаване на исковата молба, до
изплащането й, както и сумата от 30 лева, представляваща сбор от мораторните лихви върху
стойността на претендирания неизплатен нощен труд, за период на закъснение 01.10.2019 г. -
11.04.2022г.
Своевременно е подаден от ответника писмен отговор, в който изразява становище за
3
тяхната неоснователност.
В проведеното на 30.06.2022 г. съдебно заседание съдът е приел на основание чл.214 от
ГПК изменение на размера на иска за главница, чрез неговото намаляване от 616 лв.на 577,69 лв. и
изменение на претенцията за мораторна лихва чрез увеличаване от 30 лева на 118,19 лева.
С обжалваното съдебно решение ГДГПБЗН на МВР- гр.София, е осъдена да заплати
на Н. П. 577,69 лева , сума представляваща ДТВ за положен нощен труд от 65,21 часа за
периода от 01.08.2019 г. до 10.07.2020 г., ведно със законна лихва за забава върху нея от
депозирането на исковата молба на 11.04.2022 г., до окончателното й изплащане, както и
мораторна лихва за периода от 01.11.2019 г. до 10.04.2022 г. в размер на 117,66 лева, а на
Държавата, дължимата за уважените искове държавна такса от 100 лева за производството в
първа инстанция и сумата 180 лева, явяваща се разноски, сторени по делото за
възнаграждение на вещо лице по съдебно-икономическа експертиза, изплатени от бюджета
на съда.
Този краен извод на първата инстанция за основателност на заявените претенции в така
посочения размер, се споделя изцяло от въззивния съд, по следните съображения:
Фактическата обстановка е безспорна за страните и установена от БРС, съобразно със
събраните в процеса доказателства в следния смисъл:В процесния период ищецът е изпълнявал
длъжността „старши спасител“ (водач на самоходна машина) в сектор „Специализирани
оперативни дейности“ при Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ I
степен – Бургас към Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – МВР, т.е.
е бил държавен служител в системата на МВР, съгласно чл.142,ал.1, т.1 от ЗМВР.
От заключението на вещото лице по съдебно-икономическата експертиза, изслушана в
първа инстанция се установява, че за периода 01.08.2019 г.–10.07.2020 г., ищецът е положил общо
456 часа нощен труд, който му е изплатен по 0,25 лева на час за периода август 2019 г. – януари
2020 г. и по 1 лев на час за периода февруари 2020 г. – юли 2020 г.(общо 282 лева). Преизчислен в
дневен с коефициент 1,143, нощният труд става 521,21 часа. Разликата между преизчисления и
отчетения по протоколи нощен труд възлиза на 65,21 часа. Дължимото възнаграждение за този
извънреден труд от 65,21 часа е 577,69 лева, а лихвата за забава върху посочената сума, изчислена
за периода 01.10.2019 г.-10.04.2022 г., възлиза на 118,19 лева.
Предявените искове са с правно основание чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Спорът по делото е изцяло правен и касае правилното приложение на материалния закон,
т.к. служебното правоотношение между страните предвид естеството му се урежда от ЗМВР и
подзаконовите нормативни актове по неговото приложение, издадени в тази връзка от министъра
на вътрешните работи за отчитането и заплащането на труда, положен от служителите на
подчинение на това министерство, а претенцията на ищеца почива на правни норми от трудовото
законодателство, явяващо се общо за специалната материя на служебните отношения в МВР,
поради което и неприложимо според ответника за обсъждания казус. Според него НСОРЗ била
неприложима както поради липсата на непълнота в специалните правни норми, която да бъде
преодоляна при субсидиарно правоприлагане на общите разпоредби, така и защото не е налице
полагане на извънреден труд, подлежащ на допълнително заплащане, нито са налице
предпоставките по чл.9,ал.2 НСОРЗ за прилагане на коефициента 1,143 за преизчисляване на
положения нощен труд в дневен.
Въззивният съд намира изнесените от жалбоподателя възражения за неоснователни.
Съгласно чл.176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители се
състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения, едно от които е за
извънреден труд /чл.178,ал.1,т.3 ЗМВР/. Нормалната продължителност на работното време на
държавните служители в МВР е 8 часа дневно,40 часа седмично при 5-дневна работна седмица
/чл.187,ал.1 ЗМВР, в редакцията преди изменението с ДВ бр.60 от 2020г/.Работното време на
държавните служители се изчислява в работни дни –подневно ,а за работещите на 8- , 12- или 24-
часови смени- сумирано на тримесечие /чл.187,ал.3 ЗМВР в редакцията преди изменението с ДВ
бр.60 от 2020г /. Работата извън редовното работно време от 280 часа годишно се компенсира с
възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечие –за служителите,
4
работещи на смени, чрез заплащане с 50% увеличение върху основното месечно възнаграждение
/чл.187, ал.5, т.2, вр. ал.6 ЗМВР в редакцията преди изменението с ДВ бр.60 от 2020г/.
Разпоредбата на чл.143,ал.1 КТ съдържа дефиниция на понятието “извънреден труд“- това
е трудът, който се полага от работника, със знанието и без противопоставянето на работодателя,
извън установеното за него работно време. В чл.50а от ЗДСл е посочено, че извънреден е трудът,
който се полага от държавния служител, извън установеното за него работно време, освен в
случаите на чл.50 ЗДСл, въз основа на мотивирана писмена заповед на органа по назначаването.В
ал.2 на същия законов текст е налице препращане към КТ относно допустимостта,
продължителността, отчитането и заплащането на извънредния труд. При преценката дали
служителят/работникът е положил извънреден труд, се изхожда от нормалната продължителност
на работното време.
Безспорно ищецът има качество „държавен служител –полицейски орган“ по смисъла на
чл.142,ал.1,т.1 от ЗМВР. Чл.187,ал.3 МВР, в редакцията преди изменението с ДВ бр.60 от 2020г., е
предвидил, че при работа на смени е възможно полагане на труд през нощта между 22 часа и 6
часа,като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.
Анализът на тази разпоредба сочи, че посочените 8 часа нощен труд са максимално допустимите,
а не, че това е нормалната продължителност на работното време през нощта.Това е така, тъй като
законодателят е използвал израза „средно 8 часа“ за всеки 24-часов период. Аргумент в подкрепа
на това е , че след изменението на ЗМВР, чл.187,ал.1/ДВ бр.60/2020г/ вече нормативно е
определена нормалната продължителност на работното време през нощта на 8 часа. Ето защо съдът
не споделя тезата на въззивника, че нормалната продължителност на работното време през нощта
за държавните служители –полицейски органи е 8 часа и е равна на нормалната продължителност
на дневното работно време, а счита, че в ЗМВР/ до изменението му през 2020г./ не е фиксирана
такава нормална продължителност на работното време през нощта.
За процесния период са действали следните наредби на министъра на вътрешните работи -
Наредба № 8121з-776/ 29.07.2016г., Наредба № 8121з-908/02.08.2018г. и Наредба №8121з-36 от
07.01.2020г. аз реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане,
за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурството,времето за
отдих и почивките на държавните служители в МВР, в сила от 10.01.20г., като само Наредба
№8121з-407/11.08.14г., действала в предходен период, съдържа правило, че при сумирано
отчитане на отработеното време, общият брой часове нощен труд се умножава по коефициент
0,143, като полученото число се събира с общия брой отработени часове през отчетния период.
Следва да се отбележи, че редът и начинът на отчитане на работното време, при сумирано такова,
не е уреден в КТ, ЗМВР или ЗДСл, а е предмет на подзаконова нормативна уредба. По отношение
на работещите по трудови правоотношения това става чрез НСОРЗ и Наредбата за работното
време, почивките и отпуските /НРВПО/. Чл.9а, ал.4 от последната предвижда, че когато се полага
нощен труд, сборът от работните часове по графика на работника или служителя по ал. 3 се
изчислява след превръщане на нощните часове в дневни за смените с 4 и повече от 4 часа нощен
труд, с коефициента по чл.9,ал.2 от НСОРЗ. Съответно чл.9г от НРВПО предвижда отработените
часове от работника/служителя, които в края на периода, за който е установено сумирано
изчисляване на работното време, са повече от часовете, определени съгласно чл. 9б, да се отчитат
за извънреден труд по реда на чл.149 от КТ пред инспекцията по труда.
Съгласно чл.9,ал.2 от НСОРЗ, при сумирано изчисляване на работното време, нощните
часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на
работното време за съответното работно място. Тъй като според КТ нормалната продължителност
на дневното работно време е 8 часа, а на нощното- 7 часа, то съотношението между двете величини
формира коефициент 1, 143.
Подзаконовите нормативни актове, издадени на основание законовата делегация на
чл.187,ал.9 от ЗМВР, с изключение на наредбата от 2014г, не съдържат регламентация, аналогична
на тази в подзаконовите нормативни актове, издадени по КТ и по–конкретно НСОРЗ.С оглед на
коментираната по-горе липса на законова норма, уреждаща нормалната продължителност на
работното време през нощта за държавните служители, вкл.и тези по чл.142,ал.1,т.1 ЗМВР, то
5
настоящият състав намира, че за неуредените случаи следва да се приложат разпоредбите, които
се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта-чл.46,ал.2 ЗНА. Тук става дума за
непълнота на законов акт, както изрично е посочено в цитираната разпоредба на Закона за
нормативните актове.
След като е безспорно, че полицейските служители са държавни служители, то за
неуредените случаи в ЗМВР следва да се приложи общият ЗДСл. Съгласно принципните
разяснения, дадени в т.23 на ТР №6/06.11.2013г на ОСГТК на ВКС, в МВР има служители,
назначени по трудови договори и такива по служебно правоотношение, като тези от втората група
са държавни служители по смисъла на ЗДСл и като общ, този закон намира субсидиарно
приложение по отношение на тях. Обратното би поставило в неравностойно положение
държавните служители в МВР по отношение на другите държавни служители, а също и спрямо
работниците и служителите, работещи по трудови правоотношения.
Макар в действащия ЗМВР да няма законова делегация, препращаща към общия Закон за
държавния служител /подобно на пар.1а-нов –ДВ,бр.69/2008г,отм.-ДВ-бр.88/2010г от ДР на
отменения ЗМВР/, доколкото няма изрично уредено нещо друго, ЗДСл намира субсидиарно
приложение. Съобразно разпоредбата на чл.67,ал.3 от ЗДСл, минималните и максималните
размери на основните заплати по нива и степени за държавните служители, размерите на
допълнителните възнаграждения по ал. 7, т. 1 – 5, както и редът за получаването им, се определят
с наредба на Министерския съвет и не могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото
законодателство.
Чл.50а, ал.2 от ЗДСл също препраща към КТ, относно продължителността, отчитането и
заплащането на извънредния труд.При липсата на нормативно уредена нормална продължителност
на работното време през нощта за полицейските служители, следва да се приеме за такава
посочената в чл.140,ал.1 КТ -7 часа при 5-дневна работна седмица.
В цитираните във въззивната жалба на ответната страна наредби на министъра на
вътрешните работи безспорно липсва правило, съобразно което отработените часове нощен труд
се превръщат в дневни, при сумарно изчисляване на работното време.Тъй като размерите на
допълнителните възнаграждения не могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото
законодателство и при липса на изрична уредба в наредбите на министъра на вътрешните работи,
при наличието на непълнота на същата, следва да намери приложение Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата(НСОРЗ). Съгласно разпоредбата на чл.9,ал.2 от цитирания
нормативен акт, при сумирано изчисляване на работното време, нощните часове се превръщат в
дневни с коефициент, равен на съотношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното
работно място, т.е.приложимият коефициент е 1,143. Възприемането на обратното становище би
поставило държавния служител в системата на МВР в неравностойно положение спрямо
работниците по трудово правоотношение и другите държавни служители, чийто правоотношения
се регламентират от КТ и ЗДСл. При трудово правоотношение и сумирано изчисляване на работно
време, работодателят отчита работното време на конкретния работник или служител в края на
отчетния период - в случая на тримесечие. В случай, че нормата работно време за този период е
надвишена, ще се отчете извънреден труд - часовете, получени над определената норма часове
(след превръщането на нощните часове в дневни по реда на чл.9,ал.2 НСОРЗ), са извънреден труд.
Поради това съдът намира за неоснователно възражението в жалбата, че НСОРЗ не намира
приложение по отношение на държавните служители в МВР и, че след превръщането на нощните
часове в дневни, не се кумулира извънреден труд.
Съдът намира, че следва да изложи мотиви и във връзка с решение на СЕС от 24.02.2022г
по дело С-262/20, образувано по преюдициално запитване, отправено от РС –Луковит. В него е
прието,че чл.8 и чл.12, буква а/ от Директива 2003/88ЕО не налагат да се приема национална
правна уредба, която да предвижда, че нормалната продължителност на нощния труд за работници
в публичния сектор е по-кратка от нормалната продължителност на труда през деня. Съдът е
приел,че във всички случаи в полза на такива работници трябва да има други мерки за защита под
формата на продължителност на работното време, заплащане, обезщетения или сходни
придобивки, които да позволят да се компенсира особената тежест на нощния труд.В
6
националното законодателство изобщо не съществува до 2020г./вкл. през исковия период/ норма,
определяща нормалната продължителност на нощния труд на държавните служители в системата
на МВР, така че даденият от СЕС отговор не променя становището на настоящия състав.
От друга страна, предвиденото заплащане на нощния труд от 0,25 лв. за всеки отработен
час и ободряващи напитки, според съда, не може да компенсира особената тежест на нощния труд,
по смисъла, вложен в решението на СЕС. Следва да се има предвид, че посочената ставка е
определена и в чл.8 от НСОРЗ и работниците по трудово правоотношение също получават
допълнително възнаграждение в този размер за всеки отработен част нощен труд, което води до
извод,че в това отношение е налице равно третиране между държавните служители в МВР и
работещите по трудово правоотношение. Остава обаче различното третиране на двете категории
лица по отношение на преобразуването на нощните часове в дневни.Това означава, че посоченото
допълнително заплащане от 0,25 лв. на час не съставлява компенсаторен механизъм за
служители в МВР по начин, различен от прилагания за работещите по трудово
правоотношение.Налага се извод за липсата на такъв механизъм за гарантиране на защитата на
здравето и безопасността на служителите в МВР, с оглед по–голямата продължителност на
нощния труд. Останалите посочени от въззивника придобивки- ранно пенсиониране, по-дълъг
платен годишен отпуск, допълнителни възнаграждения, определени със закон или акт на МС и др.,
съдът не счита за компенсиращи конкретно тежестта на полагания нощен труд.
По отношение на приетото от СЕС, че чл.20 и 31 от ХОПЕС допускат определената в
законодателството на държавата–членка нормална продължителност на нощния труд от седем часа
за работниците от частния сектор да не се прилага за работниците от публичния сектор, вкл.
полицаи и пожарникари, ако такава разлика в третирането се основава на обективен и разумен
критерий, т.е. е свързана с допустима от закона цел на посоченото законодателство и е съразмерна
с тази цел, следва отново да се има предвид, че до 2020г. няма определена нормална
продължителност на нощния труд за полицаите.Такава е определена по-късно( след 10.07.20г.).
Изложените доводи от въззивника за специфичния характер на работа на служителите в
МВР, с което се обосновава различното им третиране, не могат да бъдат възприети като обективен
и разумен критерий, свързан с допустима от закона цел за неприлагане на преобразуването на
часовете положен нощен труд в дневен.Това е така, тъй като посочените по-горе придобивки са
свързани именно със специфичния характер на длъжността. Показателно е също, че до м.август
2016г. наредбите на министъра на МВР са предвиждали такова преобразуване и отпадането му
след този момент не е обосновано с никаква допустима от закона цел.Но дори да се приеме,че
такава е налице, както бе посочено по–горе, в полза на служителите в МВР не са предвидени
мерки за защита за компенсиране на особената тежест конкретно на положения нощен труд.
Тъй като пред въззивния съд не е пренесен спорът за размера на претендираното ДТВ,
съдът не излага съображения в такава насока.
Предвид преценката на БОС за основателност на главната претенция за заплащане на
допълнително трудово възнаграждение за извънреден труд, положен от ищеца в процесния
времеви период, се явява необосновано и възражението за неоснователност на акцесорната
претенция за заплащане на лихва за забава върху така присъдената главница. Конкретни
оплаквания по размера или началната дата, от която лихвата се начислява не са изразени, поради
което и въззивният съд не излага нарочни съображения.
Поради наличие на продължаващо закъснение за изпълнение, законна лихва за забава се
дължи и след предявяването на иска- до окончателното плащане на главницата.
В обобщение на изложеното, поради съвпадение на крайните правни изводи на двете
съдилища, обжалваното решение на Бургаския районен съд следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото, на въззивника не се дължат разноски. На основание чл.78, ал.3
ГПК той следва да заплати на въззиваемия всички разноски за въззивната инстанция, възлизащи на
350 лв. и представляващи уговорен и заплатен хонорар за представителство и защита по делото от
един адвокат, съобразно приложения договор за правна защита и съдействие. Размерът на това
възнаграждение е под минимума, визиран в чл.7,ал.2,вр.чл.2, ал.5 НМРАВ, поради което не следва
да бъде намаляван.
7
Водим от горното Бургаски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1490/12.07.22г.по гр.д.№ 2305/22г. по описа на РС- Бургас, в
обжалваната част.
ОСЪЖДА Главна дирекция ,,Пожарна безопасност и защита на населението“-МВР, адрес:
гр.София, ул,,Пиротска“ №171-А, да заплати на Н. П. П., ЕГН **********, от ****, сумата 350лв.,
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение за представителство и защита на страната
по в.гр.д.№1245/2022г. по описа на Бургаски окръжен съд.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8