РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК
№367/5.5.2021г.
Гр.Пазарджик
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Пазарджишкият административен съд, ХІІІ състав,
в публично съдебно заседание на двадесет и шести
април две
хиляди двадесет
и първа година, в
състав:
СЪДИЯ: НИКОЛАЙ
ИНГИЛИЗОВ
при секретаря Янка
Вукева като
разгледа докладваното от съдия Ингилизов адм. дело № 277 по описа за 2021 г., за да
се произнесе, съобрази следното:
Производство по реда на Дял ІІІ, Глава Х,
Раздел І от АПК
вр.чл.96, ал.3 от Закона за гражданската регистрация /ЗГР/.
Производството
по делото е образувано по жалба на И.С.С., ЕГН ********** срещу мълчалив отказ
на лице по гражданско състояние при Община Пазарджик за промяна на настоящ
адрес на жалбоподателката и нейните малолетни деца - А.И.Н. родена на *** г. и Е.З.К.
роден на *** г.
В
съдебно заседание жалбоподателката се явява лично и се представлява от адв.П.,
който излага аргументи защо счита, че е налице мълчалив отказ. Сочи, че са
налице условията за извършване на заявената административна услуга. Представя
писмени бележки по делото, претендира и заплащане на направените разноски по
делото.
В
съдебно заседание не се явява процесуален представител на ответника. По делото
е постъпило становище, в което се сочи че жалбата е допустима, но неоснователна
и се сочи, че липсва формиран мълчалив отказ, а адресната регистрация на
молителката не е извършена с оглед изискванията на чл.96, ал.3 от ЗГР. Сочи, се
че е указано в писмо от 18.02.2021 г. какво следва да се извърши, за да бъде
осъществена адресната регистрация, като се твърди че такива действия не са
предприети и следва да се отхвърли жалбата като неоснователна.
Въз основа на доказателствата по делото, съдът приема за
установена следната фактическа обстановка :
На 11.02.2021 г. жалбоподателката И.С.С. подала заявление
до кмета на Община Пазарджик с молба да бъде регистрирана по настоящ адрес. В
заявлението се сочело, че собственикът на имота иска да я регистрира, но от ЕСГРАОН
отказвали, защото нямало съгласие на родител на децата. Към заявлението били
приложени копие от нотариален акт за собственост и декларация по чл.92, ал.3 от
ЗГР от 25.03.2020 г. от С.С.Б. за съгласие И.С.С. да бъде регистрирана в
собствения му имот с адрес по документ за собственост гр.Пазарджик, ул.
„Струма“ №22. На 18.02.2021 г. секретаря на Община Пазарджик Румен Кожухаров
изпратил до молителката писмо с изх. №44-490-001, в което се сочел редът за
заявяване на настоящ адрес, сочело се че на основание чл.96, ал.3 от ЗГР
заявяването на настоящ адрес за малолетни и непълнолетни лица се извършва от
законните им представители. Било посочено и че за извършване на адресна
регистрация по настоящ адрес на децата и, които са малолетни следва да бъдат
представени адресни карти, подписани от двамата родители пред длъжностно лице
по гражданско състояние. Писмото било получено на 27.02.2021 г.
В
хода на делото са представени копия от актове за раждане на децата А.И.Н.
родена на *** г. и Е.З.К. роден на *** г. Били представени и копие от трудов
договор за И.С., удостоверение от СУ „Д-р Петър Берон“ гр.Пазарджик по
отношение на А.И.Н. – ученичка в IV
в
клас, служебна бележка от ДГ „Слънчо“ гр.Пазарджик по отношение на Е.З.К.,
който е записан за учебната 2020-2021 г. в четвърта подготвителна група, както
и медицинска бележка от личния лекар на децата д-р П.С., в която се сочи, че
децата са записани в нейната практика.
Разгледана
по същество жалбата се явява основателна по следните съображения :
Настоящият състав, счита, че в конкретния
случай е налице формиран мълчалив отказ от страна на Кмета на Община Пазарджик.
Съглассно разпоредбата на чл.35, ал.3 от Закона за гражданската регистрация
кметът на общината е длъжностно лице по гражданското състояние на територията
на общината. Той може да възлага тази функция с писмена заповед на кметовете на
кметствата и кметските наместници в населените места, в които се поддържат
регистри на актове за гражданско състояние, и на други длъжностни лица от
общинската администрация. В конкретния случай се установява, че именно до кмета
на Община Пазарджик на 11.02.2021 г. е подадено заявление за адресна регистрация
от молителката И.С.С.. С оглед на това и съдът счита, че кметът на Община
Пазарджик се явява овластен от закона орган, в чиито правомощия е да извърши
исканата услуга, независимо от обстоятелството, че законът му дава възможност
да делегира тези си правомощия на трети лица. С оглед на посоченото и е
възможно кметът да формира мълчалив отказ по идентични заявления от
заинтересовани от конкретната административна услуга лица. В чл. 58, ал. 1 от АПК е
предвидено, че непроизнасянето в срок се смята за мълчалив отказ да
се издаде актът. Както се посочи, молбата на И.С. е регистрирана в
деловодството на администрацията на 11.02.2021 г., т. е. сезирания орган е
следвало да се произнесе до 25.02.2021 г., включително. Неспорно е, че това в
случая не е сторено, доколкото в писмото от 18.02.2021 г. се съдържат
разяснения относно законовите
разпоредби, но не се съдържа изрично волеизявление за това, че се отказва
извършването на административната услуга – промяна на адресна регистрация по настоящ адрес. Според настоящия съдебен
състав така е формиран мълчалив отказ, който обаче, е несъответен на
административно производствените правила, предвидени в Закона
за гражданската регистрация. Въпросния нормативен акт урежда обществените
отношения, свързани с условията и реда за гражданската регистрация на
физическите лица в Република България, а съгласно чл.1, ал.3 от ЗГР
гражданската регистрация включва съвкупност от данни за едно лице, които го
отличават от другите лица в обществото и в семейството му в качеството на
носител на субективни права, като име, гражданство, семейно положение, родство,
постоянен адрес и други. Съгласно изискванията на чл.92, ал.2 от ЗГР за извършване на адресна
регистрация на адрес в страната лицата представят един от следните документи:
1. документ за собственост; 2. документи за ползване на имота за жилищни
нужди, включително договор за ползване на социална или интегрирана здравно-социална
услуга за резидентна грижа; 3. други документи, доказващи собствеността или
ползването на имота, а съгласно разпоредбата на ал.3 на същият текст за
извършване на адресна регистрация се представя и писмено съгласие на
собственик, когато заявителят не е собственик чрез декларация по образец,
подадена лично пред органа по ал. 1, или с нотариална заверка на подписа. В
конкретния случай към подаденото заявление са били налични копие от нотариален
акт за собственост и декларация от собственика на имота - С.С.Б. за съгласие И.С.С.
да бъде регистрирана в собствения му имот с адрес по документ за собственост
гр.Пазарджик, ул. „Струма“ №22. Сочените документи са били достатъчно основание
молителката И.С.С. да бъде адресно регистрирана по настоящ адрес ***.
Действително съгласно разпоредбата на чл.96, ал.3 от Закона за гражданската
регистрация за малолетни и непълнолетни и на поставени под запрещение лица
заявяването се извършва от законните им представители, а към заявлението не е
имало адресни карти за децата на молителката - А.И.Н. и Е.З.К.. Това обаче не е
достатъчно основание, за да се откаже адресна регистрация на И.С.С. и на децата
и. Съгласно разпоредбата
на чл. 89, ал. 1 от Закона за гражданската регистрация адресът
е еднозначното описание на мястото, където лицето живее или където то получава
кореспонденцията си. Според чл. 90, ал. 1 ЗГР всяко
лице, подлежащо на гражданска регистрация по този закон, е задължено да заяви
писмено своя постоянен и настоящ адрес, който трябва да съответства на адрес
по чл. 89, ал. 5 ЗГР. Целта на адресната регистрация е
да отрази действителното фактическо положение и по-точно мястото, на което
гражданите и техните малолетни или непълнолетни деца са се установили да живеят
временно или постоянно, съответно при постоянния адрес да бъдат вписани в
регистъра на населението, който административният орган е длъжен да поддържа в
актуално състояние. Съгласно чл. 96, ал. 1 и ал. 3 ЗГР настоящият
адрес се заявява чрез подаване на заявление от лицето до органите по чл. 92, ал. 1,
като за малолетни и непълнолетни и на поставени под запрещение лица заявяването
се извършва от законните им представители. В случая майката на децата е подала
заявление за адресна регистрация на себе си и децата си, като се доказва от
доказателствата по делото, че децата и живеят с нея. Следва да се извърши
разграничение между изведеното от специалния закон задължение за адресна
регистрация и упражняването на правата и задълженията на родителя, уредени
в Семейния кодекс.
Адресната регистрация не е предпоставка за дължимото се според чл. 126, ал. 1 СК съвместно
живеене на родителите и ненавършилите пълнолетие деца, а отразява действително
място на живеене, съответно на вписване в регистъра на населението. Нито
в ЗГР,
нито в приложимия подзаконов нормативен акт - Наредба № РД-02-20-9
от 21.05.2012 г. за функциониране на Единната система за гражданска регистрация има
ограничение в смисъла, посочен в писмото, а именно, че настоящият и постоянен
адрес на малолетното дете следва да бъде променян само ако на заявлението (по
образец) фигурират подписите и на двамата родители, удостоверяващи тяхното
съгласие. Проблемите на режима и
упражняването на родителски права не е в предмета на административното право. Евентуално
възникналите между родителите спорове подлежат на разрешаване в предвидените
в Семейния кодекс производства. Неразбирателството между родителите
следва да се реши по реда на Семейния кодекс, т. е. съдът определя кой от
двамата родители ще упражнява постоянно родителските права, което като
последица определя и мястото на постоянно живеене на детето. Тези спорове се разглеждат
от гражданския съд, но до разрешаването им не могат да станат причина за отказ
за извършване на адресна регистрация. По тази причина за административния орган
е достатъчно единият от двамата законни представители на недееспособните да
извърши действия по представителството им, което е в съответствие с правилото
по чл. 129, ал. 1 СК, че всеки от родителите може сам
да представлява малолетното си дете. След дължимата преценка по чл. 92 ЗГР административният
орган може да извърши или откаже исканата регистрация, но следва да стори това
с изричен акт, а не да формира мълчалив отказ за това.
Безспорно е в случая, че административния орган действа в
условията на обвързана компетентност и в случая при наличието на законовите
изисквания за това е следвало да изпълни задължението си и да регистрира
молителката И.С.С. и децата и.
Изложените до тук съображения, налагат
да се приеме, че жалбата с която е сезиран съда е допустима. Оспореният с
нея мълчалив отказ на Кмета на Община Пазарджик е недопустим. Той ще
следва да бъде отменен, като преписката се върне на административния орган, за
произнасяне по направеното искане за адресна регистрация по настоящ адрес, при
съблюдаване на указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в
настоящото решение.
Според чл. 8, ал. 3 от
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, за процесуално представителство,
защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес,
извън случаите по ал. 2, възнаграждението е 500 лв. В случая, договореното и
заплатено от жалбоподателя възнаграждение е в минимален размер. При това
положение, в полза на жалбоподателите ще следва да бъде присъдена сумата от
510. 00 лв. представляваща заплатена държавна такса за образуване на производството
и възнаграждение за един адвокат
Воден
от горното съдът и на основание чл.
172, ал. 2, пр. 1 от АПК
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ мълчалив
отказ на Кмета на община Пазарджик за регистрация по настоящ адрес по
заявление подадено на 11.02.2021 г. от И.С.С.
***.
ВРЪЩА
Заявление подадено на 11.02.2021 г. от И.С.С.
*** за произнасяне по същото, при съблюдаване на указанията по прилагане на
закона дадени в настоящото решение.
ОСЪЖДА
Община Пазарджик да заплати на И.С.С. сума в размер на 510/ петстотин и десет/
лева, представляваща разноски за тази инстанция.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от
получаване на преписа.
СЪДИЯ
:/п/