Решение по дело №2012/2018 на Районен съд - Разград

 

Р Е Ш Е Н И Е  

Номер 123                                          01.04.2019 г.                                     гр.Разград

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Разградският районен съд                                                                            състав

На тринадесети март                                                две хиляди и деветнадесета година

в публично заседание в състав:

Председател: НЕЛИ ГЕНЧЕВА

секретар  Г. Атанасова

прокурор

като разгледа докладваното от съдията гр.д.№2012 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по трудов спор.

                Депозирана е искова молба от Д.Ф.Р., с която са предявени обективно съединени искове срещу „Арон Логистик“ООД  за заплащане на сумата 792,11 лв., представляващи равностойността на 405 евро командировъчни пари за периода 13.09.2016 г. – 15.10.2016 г., както и за заплащане на сумата 2429,14 лв. представляваща разностойността на 1242 евро командировъчни пари за периода 16.10.2016 г. – 30.11.2016 г. . Претендира и за заплащане на законната лихва от датата на подаване на исковата молба и за заплащане на направените по делото разноски. Твърди, че е работил като шофьор в ответното дружество за периода 13.09.2016 г. – 21.03.2017 г., че е извършвал курсове до гр.Александров в Русия и до гр. Диловасъ и Истанбул в Република Турция, че за тези курсове освен работната заплата работодателят е трябвало да му заплати и командировъчни пари, предвидени като размер в Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина.  В о.с.з. на 13.03.2019 г. ищецът е поискал и съдът е допускал изменение на втория от двата иска от 2429,14 лв. на 1847,48 лв.

            Ответникът  оспорва иска. Твърди, че същият е недопустим, тъй като спорът е решен с влязло в сила съдебно решение по гр.д.№805/2017 г. Твърди, че на ищеца са изплатени всички полагащи се командировъчни пари. Претендира за заплащане на направените по делото разноски.

            Ответникът е предявил насрещен иск срещу ищеца, с който иска последният да върне сумата 638,25 лв., получена от ответника като командировъчни пари за периода 01.12.2016 г. – 28.02.2017 г., но недължима. Твърди, че ищецът не е имал основание за получаване на тази сума, но ответникът я платил.

            В писмения отговор на насрещния иск ищецът твърди, че исковата молба е нередовна, тъй като не е ясно дали се иска установяване на право или се иска присъждане на сума.

                След преценка на събраните по делото доказателства, Съдът установи следните фактически обстоятелства:  С трудов договор от 12.09.2016 г. ищецът Д.Ф.Р. е назначен на длъжност шофьор товарен автомобил /международни превози/ с основно трудово възнаграждение 463 лв.  и допълнително възнаграждение от 0,6% за всяка година прослужено време. В договора изрично е записано, че за неуредените в него условия се прилагат разпоредбите на КТ, нормативните актове по прилагането му, правилника за вътрешния трудов ред в предприятието и вътрешните правила за работната заплата. Трудовото правоотношение е прекратено със заповед от 2.01.2017 г. , считано от 01.03.2017 г.

            С решение по гр.д.№805/2017 г. на РС Разград е установено, че трудовото правоотношение е прекратено считано от 21.03.2017 г.,  не от 01.03.30217 г., както е вписано в заповедта. С това решение е отхвърлен иска на Д.Ф.Р. срещу ответното дружество за заплащане на сумата 5 711,01 лв. неизплатени дневни командировъчни пари по чл.215 от КТ за м.декември 2016 г., м.януари 2017 г. и м.февруари 2017 г., а искането на ищеца да бъде осъден ответника да му заплати неизплатените командировъчни пари за периода 16.01.2016 г. – 30.11.2016 г. е оставено без разглеждане. В тези части решението е потвърдено с решение по в.гр.д.№218/2017 г. по описа на ОС Разград, по отношение на което не е допуснато касационно обжалване с определение по гр.д.№547/2018 г. по описа на ВКС.

            В мотивите към решението по в.гр.д.№218/2017 г. по описа на ОС Разград е посочено, че преценката на съда по това дело е за периода 01.12.2016 г. – 28.02.2017 г., като за периода 16.10.2016 г. /като е отчел очевидната фактическа грешка, допусната в решението на РС Разград, в което е записано 16.01.2016 г. /  – 30.11.2016 г. претенцията не е приета по надлежния ред, поради което не е разгледана. Следователно по отношение на процесния период в настоящото производство, а именно 13.09.2016 г. – 15.10.2016 г. и 16.10.2016 г. – 30.11.2016 г. не е постановено съдебно решение за претендирани от ищеца суми като командировъчни пари.

            Със заповед от 13.09.2016 г. /л.43/ ответното дружество е командировало ищеца до град Сирет в Република Румъния  със задача превоз на стока за периода 13.09.- 14.09.. В заповедта е посочено, че му се дължат по 0,20 лв. на километър, респ. за 620 км. има право на. 124 лв. дневни. На същата дата – 13.09.2016 г. е издаден и потен лист №1286 /л.44/. В пътния лист е записано, че маршрутът е от гр.Цар Калоян до гр.Сирет, изпълнен на 13.09. В авансов отчет от 20.09.2016 г. /л.46/ е посочено, че ищецът е получил от ответното дружество 100 долара, изразходвани са 10 лв. и подлежат на възстановяване 164 лв. , като е посочено, че тази сума не е възстановена.

            Със заповед  от 28.09.2016 г. /л.47/ ищецът е командирован до Русия за превоз на стоки за периода 30.09.2016 г. – 09.10.2016 г.. Посочено е, че  има право на 956,64 лв. дневни пари за 4782 км. В пътния лист от същата дата /л.48/ са посочени маршрути Разград Александров, Александров-Днепропетровск, Днепропетровск- Разград с общ пробег  4782 км.

            В мемориален ордер за м.октомври 2016 г. е посочена сумата 420 лв., като салдо от други суми, които обаче са в различна валута.

            В авансовия отчет от 17.10.2016 г. /л.51/  са посочени за възстановяване 112 лв. В друг авансов отчет от същата дата /л.52/ са записани за възстановяване 314 лв.  от аванса за командировъчни, а в трети отчет от същата дата /л.53/ - 14 лв. за възстановяване.

            Със заповед от 04.10.2016 г. ищецът е командирован /л.54/ до Турция и Беларус за периода 16.10.2016 г. – 03.12.2016 г. с право на 1578,40 лв. дневни пари. Към заповедта има опис /л.55/ на дните съответно 10 дни в Република Турция, 10 дни в Беларус и отново 4 дни в Турция. В пътния лист за тази командировка /л.56/ са описани 17 обходени маршрута с общ пробег 7892 км. В мемориален ордер за м.декември /л.58/ е посочена сума за връщане 1283,90 лв. по заповед 101/04.12.2016 г. /Д./.

            В авансовия отчет от 10.12.2016 г. /л.59/ на ищеца е отбелязана за възстановяване сумата 272 лв. В друг авансов отчет от същата дата /л.60/ са отбелязани за възстановяване 13лв., а в трети /л.61/ - 998,90 лв. Всеки от тези отчети е за различна валута и последното салдо е преизчислено в левове.

            По делото е представен разходен касов ордер без № и с дата 10.10. или 10.12.2016 г.  за 500 лв. командировъчни, платени от ответника на ищеца. В този ордер има подпис на получил сумата. Разходни касови ордери отново без номера съответно от м.12. /датата е неясна/ и 20.12.2016 г. са представени за 150 лв. и 140 турски лири пътни  и 570 лв. командировъчни /л.63/. РКО от 16.10.2016 г. за 100 лири командировъчни /л.65/ и за 100 долара /л.66/ също са подписани от ищеца, а  в РКО от 14.01.2017 г. няма подпис на ищеца /л.65/.  С РКО от 16.02.2017 г. са платени на ищеца срещу подпис 200 лева командировъчни /л.69/, а с РКО от 10.02.2017 г. – 800 лв. /л.70/, с РКО от 04.01.2017 г. – 650 лв./л.71/

            Представеният разходен касов ордер от 16.10.2016 г. е за 100 лв. служебен аванс.

            С РКО от 20.11.2016 г. /л.67/ 138 лв. командировъчни са изплатени на друго лице, отбелязано като баща на ищеца/л.67/, а на 24.11.2016 г. е попълнен РКО за 300 лв.,  в който няма подпис на ищеца. В РКО от 03.01.2017 г. /л.68/ са отразени 200 лири, получени от ищеца –за път.

Представени са и платежно нареждане за 138,89 лв. командировъчни от 27.02.2017 г. и 137,07 лв. аванс командировъчни от 27.12.2016 г. /л.64/ и 240,76 лв. командировъчни от 26.01.2017 г./л.72/.

Със заповед №11/13.05.2016 г. ръководител транспорт към „Арон Логистик“ООД на основание чл.31, ал.6 от Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина  е определила командировъчни пари на шофьорите за времето на изпълнение на международни курсове за товарни превози  по 0,18 лв–1 километър., а със заповед №13/01.10.2016 г. е определила командировъчни пари от 0,20 лв. на километър.

По делото е представена разписка от 11.01.2017 г., подписана от ищеца за 1100 долара. В разписката не е посочено за какво са дадени тези пари. Същите са осчетоводени в счетоводството на ответника с РКО от 11.01.2017 г. като командировъчни за октомври и ноември 2016 г.

            Според заключението на вещото лице за периода от 13.09.2016 г. до 02.12.2016 г. ищецът е бил в командировка в чужбина 51 дни. За този период от време на него му се полагат 2 693,18 лв., съответно за процесния период, който приключва на 30.11.2016 г. , т.е. два дни преди последната командировка, са 49 дни, за които се следват 2587,58 лв. В.л. пояснява, че при изготвянето на заключението е взел предвид мемориалните ордери и авансовите отчети, въпреки че същите нямат подпис на ищеца. Отчел е и сумите по разходните касови ордери, вкл. и тези, в които няма подпис на ищеца. В счетоводството не е била налична и молба от ищеца командировъчните пари да се получават от трето лице. Съответно ако не се вземе предвид разписката на 1100 щатски долара, представена допълнително по делото ответникът следва да заплати на ищеца 305,82 лв. Ако се вземе предвид тази сума от 1100 долара се установявало плащане в повече от ответника на ищеца.

В констативно съобразителната част вещото лице е посочил, че за първата командировка  /заповед №82/ на ищеца му са му начислени 174 лв. командировъчни пари, като сочи, че същите са погасени от остатъка от предоставения му служебен аванс от 100 щатски долара . За този период от време командировъчните, регламентирани в приложение 3 във вр. с чл.31 от Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина са 105,61 лв.

Съответно за втората командировка /заповед №89/ на ищеца са му начислени 956,40 лв. и според вещото лице това задължение е погасено със сумата 434,08 лв., останала у ищеца след отчитане на служебния аванс  и с разходните касови ордери – три от 16.10.2016 г. съответно за 100 лв., 100 турски лири и 100 щатски долара и един от 30.11.2016 г. за 138 лв. За този период от време командировъчните, регламентирани в приложение 3 във вр. с чл.31 от Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина са 633,69 лв.

 Съответно за периода по втория иск  - третата командировка със заповед №101/04.12.2016 г., дължимите командировъчни пари са 1578,40   лв. , като според представеното заключение това задължение е погасено със сумата 1276,26 лв., останала у ищеца след отчитане на служебния аванс  и с РКО от 24.11.2016 г. Съответно възнаграждението за 37-те  по Наредба за служебните командировки и специализациите в чужбина е 1956,37 лв.

            Според свидетелските показания на свидетеля Г., бивш служител в ответното дружество, той е попълвал пътните листи и отчетите на шофьорите. В нарочна тетрадка в офиса той описвал когато шофьор тръгне на път  какви средства му се дават. От парите, които шофьорите получавали авансово се вадели действително изразходените такси и други, платени по пътя, а разликата оставала за прихващане срещу задължението за заплащане на командировъчни. Авансови отчети и мемориални ордери свидетелят не бил виждал в дружеството. Според показанията в края на 2016 г. дружеството имало финансови проблеми, към 31.12.2016 г. останали неразплатени задължения към работниците. Свидетелят се разпознава като автор на разходните касови ордери, приложени по делото с изключения на тези на л.62 и 63. Правило е било в дружеството трудовите възнаграждения да се заплащат по банков път, а командировъчните – на ръка. Свидетелят си спомнял, че когато напускал, ищецът все още имал да получава пари.

            Въз основа на така установените фактически обстоятелства, Съдът направи следните правни изводи:            Първият от предявените искове  за сумата 792,11 лв. командировъчни пари за периода 13.09.2016 г. – 15.10.2016 г. е основателен и доказан. В този период от време ищецът е бил командирован в чужбина два пъти. За тези командировки са издадени съответните заповеди и на него са му начислени командировъчни пари в съответствие с нарочната заповед на компетентното длъжностно лице в ответното дружество, а именно 164 лв. за първата и 956,40 лв. за втората или общо 1 120,40 лв. Възможност за такова определяне на размера на командировъчните е предвидена в чл.32 от Наредбата за служебните командировки и специализациите в чужбина. При този начин на определяне на сумите за този период от време дължимите на ищеца пари не са по-малко от предвидения минимум в приложение 3 на същата наредба. В посочените от вещото лице отчетни листи /т.е. авансови отчети – л.46,51, 52 и 53// липсва подпис на ищеца. Не са представени и нарочни документи /напр. РКО/ за получен служебен аванс. Ето защо съдът не приема извода на вещото лице, че ищецът следва да възстанови на ответника сумата 164 лв. за първата командировка и 434,08 лв. за втората командировка, поради което  правомерно е извършено прихващане със задължението на ответника за заплащане на командировъчни средства. По отношение на трите РКО от 16.10.2016 г., тъй като и трите са подписани от ищеца, съдът счита, че следва да приеме, че с тях са платени командировъчни пари. По отношение на този от тях, в който е записано 100 лв. за служебен аванс, тъй като не са представени доказателства за отчитането на тези пари, а е безспорно по делото, че трудовите възнаграждения са били заплащани по банков път, съдът счита, че правилно плащането е отнесено за погасяване на задължението на ответника за заплащане на командировъчни. По отношение на четвъртия ордер, в него няма подпис на ищеца за получил сумата, липсват и доказателства той да е поискал плащането да бъде направено на негов близък.

            С оглед изложеното съдът приема, че от сумата 1120,40 лв., дължими от ответника като командировъчни за периода 13.09.2016 г. – 15.10.2016 г. са платени 332,88 лв. , поради което искът за заплащане на сумата 792,11 лв. е основателен и доказан.

            Вторият от предявените искове за сумата 1847,48 лв. командировъчни пари за периода 16.10.2016 г. – 30.11.2016 г. е  основателен и доказан. Сумата, която се дължи на основание чл.31 от Наредба за служебните командировки и специализациите в чужбина от ответника на ищеца е 1956,37 лв. за 37 дни командировка за процесния период. Тъй като определената такава по нарочната заповед, издадена на основание чл.32 от НСКСЧ е по-малка – 1578,40 лв. в случая дължимата сума следва да бъде тази по Наредбата, тъй като при определяне на възнагражденията по трудовото правоотношение работодателят не може да пада под минимума, предвид в КТ и нормативните актове по неговото прилагане. В посочените от вещото лице отчетни листи /т.е. авансови отчети – л.59,60 и 61 / липсва подпис на ищеца. Не са представени и нарочни документи /напр. РКО/ за получен служебен аванс. Ето защо съдът не приема извода на вещото лице, че ищецът следва да възстанови на ответника сумата 1276,26 лв. , поради което е правомерно извършено прихващането със задължението на ответника за заплащане на командировъчни средства. По отношение на ордера от 24.11.2016 г. /л.67/, с който според експертизата са платени 300 лв., същият не е подписан от ищеца, а от заявлението на вещото лице, че ищецът е признал, че е получил тези средства не следва извод, че същите са платени на ищеца. Ето защо вторият от предявените искове се явява основателен и доказан.

            По отношение на представената по делото разписка за сумата 1100 долара, подписана от ищеца, на същата не е записано за какво се дават тези пари и за кой период от време се отнасят. Тъй като същата е написана на турски език, очевидно е съставена и подписана в Република Турция. Ако това са командировъчни, дадени на 11.01.2017 г. в Република Турция, същите би следвало да се отнасят за текущата командировка – през м. януари в Република Турция, а не да се отнасят за изтекъл период от време. 

            По отношение на предявения от ответника срещу ищеца насрещен иск за сумата  638,25 лв. като недължимо платени, по делото не бяха представени доказателства за заплащането на такава сума, за да се установява правното основание за това плащане. Освен това разпоредбата на чл.271, ал.1 от КТ сочи, че работникът или служителят не е длъжен да връща сумите за трудово възнаграждение и обезщетения по трудовото правоотношение, които е получил добросъвестно. Следователно дори и да е получил такива суми, определящо за възникване на задължението за връщане е субективното отношение на получателя към основанието за получаване на сумите – т.е. да не е имал съзнанието, че има право да получи тези суми, тъй като добросъвестен по смисъла на тази разпоредба е този работник или служител, който не е знаел за липсата на правно основание за получаване на съответните суми. По делото обаче не бяха представени доказателства и за знанието на ищеца относно това обстоятелство.

            С оглед основателността на главните и неоснователността на насрещния иск на основание чл.78, ал.1 и ал.3 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 700 лв.

            На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да заплати държавна такса върху уважения размер на предявените искове, а именно сумата 105,58 лв., както и направените разноски от бюджета на съда за изготвяне на експертиза в размер на 200 лв.

            Воден от гореизложеното, Разградският районен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

            ОСЪЖДА “Арон Логистик“ООД, ЕИК ********* със седалище гр.Разград и адрес на управление ул.“Никола Вапцаров“, №17, офис 2 ДА ЗАПЛАТИ на Д.Ф.Р., ЕГН ********** *** сумата 792,11 лв. лв. /седемстотин деветдесет и два  лева и единадесет стотинки/ дневни командировъчни пари за периода 13.09.2016 г. – 15.10.2016 г., ведно със законната лихва от 16.10.2018 г. до окончателното изплащане на сумата.

            ОСЪЖДА “Арон Логистик“ООД, ЕИК ********* със седалище гр.Разград и адрес на управление ул.“Никола Вапцаров“, №17, офис 2  ДА ЗАПЛАТИ на Д.Ф.Р., ЕГН ********** *** сумата 1 847,48 лв. / хиляда осемстотин четиридесет и седем лева и четиридесет и осем стотинки/ дневни командировъчни пари за периода 16.10.2016 г. – 30.11.2016 г.,  ведно със законната лихва от 16.10.2018 г. до окончателното изплащане на сумата.

            ОТХВЪРЛЯ насрещния иск, предявен от “Арон Логистик“ООД, ЕИК ********* със седалище гр.Разград и адрес на управление ул.“Никола Вапцаров“, №17, офис 2 срещу Д.Ф.Р., ЕГН ********** *** за заплащане на сумата 638,25 лв. като недължимо платени командировъчни пари за периода 01.12.2016 г. – 28.02.2017 г. като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

            ОСЪЖДА “Арон Логистик“ООД, ЕИК ********* със седалище гр.Разград и адрес на управление ул.“Никола Вапцаров“, №17, офис 2 ДА ЗАПЛАТИ Д.Ф.Р., ЕГН ********** сумата 700 лв. /седемстотин лева/ за напарвените по делото разноски.

            ОСЪЖДА “Арон Логистик“ООД, ЕИК ********* със седалище гр.Разград и адрес на управление ул.“Никола Вапцаров“, №17, офис 2 ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РРС 105,58 лв. /сто и  пет лева и петдесет и осем стотинки/ държавна такса и 200  лв. / двеста лева/ за направените по делото разноски.

            Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: