Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

№

 

град София, 22.04.2014 година

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

Софийски градски съд, Гражданска колегия, І отделение, 1 състав, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди и четиринадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : АСЕН ВОДЕНИЧАРОВ

 

при секретаря А.Р., като разгледа докладваното от съдия Воденичаров гр. дело № 12343 по описа за 2013 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Предявен е иск с правно основание чл.207, ал.1, т.2 от КТ, във връзка с чл.203, ал.1 от КТ.

         Ищецът „У.Б.” АД, чрез процесуален представител излага в исковата си молба, че ответницата И.Ж.К. е била служител на дружеството по трудов договор, считано от 28.12.2006 год., като е заемала отчетническа длъжност касиер от 01.01.2010 година. Поддържа, че на 31.01.2013 год. при извършена ревизия на паричните наличности на ответницата са констатирани липси в размер на 708 000 лева, 160 000 щатски долара и 493 000 евро, представляващи разликата между наличните парични средства в касата й, и касовата наличност, която същата е следвало да има, съобразно информационната система на банката. Твърди, че ответницата дала писмени обяснения по повод липсата, в което признала, че от началото на 2010 год. започнала системно да си присвоява суми от касовата наличност. В тази връзка моли съда по постанови съдебно решение по силата на което да осъди ответницата да заплати следните суми: 708 000 лева, 160 000 щатски долара и 493 000 евро, заедно със законната лихва върху тези суми от датата на откриване на липсата 31.07.2013 год. до окончателното изплащане, както и направените разноски.

         Ответникът И.Ж.К. депозира отговор с който оспорва исковите претенции, като твърди, че при извършваните от вътрешните органи на банката проверки не са установени липси и моли съда да отхвърли исковете.

         Съдът като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, съобразно разпоредбата на чл. 235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

         Не се спори по делото, а това се установява и от събраните доказателства, че ответницата е била служител при ищцовото дружество по трудов договор от 28.12.2006 год., а посредством допълнително споразумение от 17.12.2009 год., считано от 01.01.2010 год. И.Ж.К. е била преназначена на длъжността „Касиер”. Представен е протокол за извършена вътрешна ревизия от 31.07.   2013 год. от който се установява, че назначена от работодателя комисия е констатирала липси на К. в размери на 708 000 лева, 160 000 щатски долара и 493 000 евро. Приложени са и обяснения от служителя с които се признава системното отклоняване на парични суми от касата.

         По делото е прието заключение на извършена съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице М. и която съдът кредитира като обективно дадена и неоспорена от страните и от която се установява, че касиера И.Ж.К., при извършената й на 31.07.2013 год. ревизия не е могла да представи необходимите документи въз основа на които е освободила сумите от 708 000 лева, 160 000 щатски долара и 493 000 евро от оперативната си каса към Vault, т.е. посочените суми са дефицит. Вещото лице дава заключение, че за периода от 01.01.2009 год. до 31.07.2013 год. на К. са извършвани 29 ревизии, като те не са установили липси.

         В съдебно заседание вещото лице обаче дава обяснения, че при извършените ревизии от страна на самата банка с вътрешни Комисии, определените Комисии не са извършили съвестно своите задължения, а именно: да извършат проверка на наличностите на парични средства в касата към даден момент и да сравнят тези наличности със счетоводните данни. Под ”счетоводни данни” следва да се разбират данните от счетоводството. При изготвяне на тези протоколи Комисията се е доверила на данните, които са й дадени от самата касиерка, т.е. те са взели счетоводни данни от самата нея, а не счетоводни данни от счетоводството. По тази причина, тъй като К. е извършвала с тази система „В.” фиктивни преводи и при нея в момента на самата проверка имаме тези наличности, които се намират и в самата каса физически, но в края на деня тази система позволява прехвърляне парични средства през деня от една каса в друга и съответно отразяването й в тази система. Но, за да се отрази тя счетоводно в счетоводството на банката, то трябва да имаме потвърждение и от двете страни. Това вече става в края на деня. В края на деня е салдото, което наистина трябва да се търси от самото материално отговорно лице. В писменото заключение вещото лице в табличен вид е дало извлечения от банката по счетоводни данни и от тях се установява, че всъщност счетоводните данни и намерените наличности не съответстват. Докато при извършената проверка К. фиктивно е превеждала едни суми, дадено е извлечение какви са й наличности и те се намират там, но в края на деня този превод на парични средства не се потвърждава, т.е. той се анулира, връща се и всъщност сумата, която трябва да се търси, е много по-голяма от тази, която е намерена.

         Представената от ответника вносна бележка за сумата от 20 000 евро, съдът намира за несъотносима към спора, тъй като не бе установено в каква връзка са платени парите и какво задължение покрива тази сума.

При така установена фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Предмет на настоящият спор е иск с правно основание чл. 207, ал. 1, т. 2 от КТ като ищецът цели да ангажира пълната имуществена отговорност на ответника в качеството му на отчетник - материално отговорно лице, което по трудова функция има задължение да събира, съхранява, разходва или отчита парични или материални ценности. Отговорността по чл. 207, ал. 1, т. 2 от КТ е за липса, която представлява типичен за отчетническите трудови функции състав на увреждане. Тя се състои в недостиг в касата /когато става въпрос за парични ценности/ или в склада, цеха и пр. /когато става въпрос за материални ценности/, който е с неустановен произход - няма яснота относно причините за неговото появяване. При констатиране на такъв недостиг, възниква презумпция, че липсата е причинена от отчетника. Тази презумпция произтича от една страна от специфичната трудова функция на отчетника, че именно негово задължение е да пази и отчита поверените му парични или материални ценности, а от друга и от нейния неизяснен произход. С оглед на това, за да избегне ангажирането на неговата имуществената отговорност при констатирана липса, материално отговорното лице следва да докаже, че не е причинил щетата или, че не я е причинил виновно. Тоест тежестта на доказване се обръща. Последното е така, доколкото съгласно чл. 154 от ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения, като не е необходимо да се доказват факти, за които съществува установено от закона предположение. С други думи, докато в общия случай ищецът следва да установи всички факти, които обосновават съществуването на правото, което иска да реализира по съдебен ред /в случая правото на обезщетение за причинената от материално отговорното лице щета/ при наличие на презумпция същият е освободен от задължението да установява презумираните факти, а в тежест на другата страна е да опровергае фактите, за които съществува презумпция.

С оглед на изложеното, във връзка с повдигнатия процесуалноправен въпрос относно разпределение на доказателствената тежест в производството по иска с правно основание чл. 207, ал. 1, т. 2 от КТ следва да се посочи, че в тежест на работодателя - ищец в производството, е да установи наличието на липса, а в тежест на работника /респ. служителя/ МОЛ е да опровергае презумпцията, че същата е причинена от него или по негова вина. За да е налице липса по смисъла на чл. 207, ал. 1, т.2 от КТ е необходимо на първо място да е установен недостига на парични или материални ценности, на второ място този недостиг следва да е възникнал по времето на упражняване на съответната трудова функция. Последното е така, доколкото отговорността за съхраняването и отчитането на съответните ценности е специфично трудово задължение, което е елемент от трудовото правоотношение на съответното МОЛ /чл. 207, ал. 1 КТ/.

В конкретния случай не се спори по делото, а това се установи от събраните доказателства, че ответницата е имала качеството на материално отговорно лице. Установи се също така, че липсата е възникнала по време на съществуващото трудово правоотношение на ответницата с дружеството. При доказателствена тежест на ответника, същият не е оборил законовата презумпция за вината му и съответно, че констатираната липса не се дължи на негово поведение, поради което следва да бъде ангажирана отговорността му. искът се установи по размер от приетото по делото заключение на съдебно-счетоводната експертиза, поради което следва да бъде уважен в цялост, така както е предявен, заедно със законната лихва върху нея от датата на откриване на липсата до окончателното изплащане.

         При този изход на спора ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 123 150.20 лева, представляващи разноски, съгласно представен списък по чл.80 от ГПК.

Водим от горното съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА И.Ж.К. с ЕГН ********** *** да заплати на ”У.Б.” АД с ЕИК **********, с адрес:***, пл. „С.Н.” №* на правно основание чл. 207, ал. 1, т.2 от КТ сумата от 708 000 /седемстотин и осем хиляди/ лева, 160 000 /сто и шестдесет хиляди/ щатски долара и 493 000 /четиристотин деветдесет и три хиляди/ евро, представляващи липсваща касова наличност, заедно със законната лихва върху тези суми, считано от 31.07.2013 год. до окончателното изплащане, както и сумата от 123 150.20 /сто двадесет и три хиляди сто и петдесет лева и двадесет стотинки/ лева, представляващи разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: