РЕШЕНИЕ №
гр. Ловеч, 11.05.2021 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД, касационен състав в открито заседание на двадесети април две
хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА
Членове:
ЙОНИТА ЦАНКОВА
ДИМИТРИНА ПАВЛОВА
при секретар Татяна Тотева
и с участието прокурор Кирил Петров
сложи за разглеждане докладваното от съдия ПАВЛОВА
к.н.а.д. № 59 по описа за 2021 година на същия съд, и
на основание данните по делото и закона, за да се произнесе съобрази:
Производството е по реда на
чл.208 и сл. от Административно процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63в от
Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на С.Н.М. *** срещу
Решение № 260010 от 02.03.2021 година, постановено по наказателно административен
характер дело № 282 по описа за 2021 година на Районен
съд – Тетевен.
По наведените в касационната жалбата доводи, че съдебното решение е неправилно,
необосновано и постановено при нарушение на процесуалния и материалния закон, се
иска отмяната му изцяло или делото върнато за разглеждане от друг състав. Според касационният жалбоподател за да
приеме, че е извършил нарушението, за което е издадено обжалваното НП, съдът не
е направил подробен и правилен анализ на всички доказателства, които водят до
различен извод от този, който е направил. Твърди, че съдът е мотивирал съдебния
акт, цитирайки доказателства, несъбрани по съответния ред и необсъждани от
страните по делото. Както и, че в обжалваното Решение, съдът не е обсъдил
всички възражения, които са направени с жалбата срещу НП.
В съдебно заседание касаторът поддържа жалбата
по изложените в нея съображения.
Ответникът, редовно призован, се представлява
от ю.к. Н., оспорва касационната жалба, като неоснователна. По същество и в
писмени бележки намира решението на първоинстанционния съд за правилно,
мотивирано и законосъобразно. Счита, че съдът правилно е възприел фактическата
и правна обстановка, приложил е правилно материалния и процесуалния закон и изводите
му са съобразно събраните доказателства, като в хода на съдебното производство
по безспорен начин е доказано, че жалбоподателят е извършил нарушението. Претендира
разноски по делото, по представения Списък.
В
съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура - Ловеч дава заключение
за неоснователност на касационната жалба и пледира да остане в сила
постановения съдебен акт, като правилен и законосъобразен. Излага,
че съдът е изяснил правилно фактическата обстановка и е направил разграничение
между различните факти и обстоятелства относно административното нарушение и
евентуално извършено престъпление.
Административен съд Ловеч, в
настоящият касационен състав, прецени събраните по делото доказателства,
съобрази наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите на страните
и като извърши служебна проверка по
чл.218 ал.2 от АПК за валидността, допустимостта и съответствието на
обжалваното съдебно решение с материалния закон, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена в
срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и срещу
решение, подлежащо на касационен контрол, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
С обжалваното решение трети състав
на Тетевенският районен съд е потвърдил Наказателно постановление /НП/ №
НП-ОР-46 от 09.09.2020 година на кмета на Община Тетевен, издадено въз основа
на акт за установяване на административно нарушение №51/2020г, с което за нарушение
на чл.5, т.1 от Наредба за опазване на обществения ред и сигурността на
гражданите на територията на Община-Тетевен и на основание чл.55, ал.1 от ЗАНН,
във връзка с чл.57, ал.1, т.8 и чл.58 от Наредбата за опазване на обществения
ред и сигурността на гражданите на територията на Община-Тетевен, на С.Н.М. е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 50.00 /петдесет/ лева и го осъдил
да заплати в полза на Община Тетевен сумата от 80.00 /осемдесет/ лева,
представляваща стойност на възнаграждение за юрисконсулт, на основание чл.63д,
ал.4 и ал.5 ЗАНН.
Въз основа на редовно събраните по делото
писмени и гласни доказателства, първоинстанционният съд е приел, че на
20.07.2020г., около 20:40 часа в с.Галата, на ул. *жалбоподателя М. извършил
непристойни действия, изразяващи се в употреба на ругатни и неприлични изрази
на публично място, влиза в пререкания, нарушаващи обществения ред и изразяващи
явно неуважение към обществото и личността. На жалбоподателят бил съставен акт
за установяване на административно нарушение по чл.5, т.1 от Наредба за
опазване на обществения ред и сигурността на гражданите на територията на
Община-Тетевен, който бил подписан от същия. Въз основа на акта било издадено и
обжалваното наказателно постановление /НП/.
При така установеното от фактическа страна, районният съд приел, че от
формална страна АУАН и издаденото въз основа на него НП са законосъобразни като
съставени от компетентни лица в законоустановените срокове и притежаващи
изискуемите по ЗАНН реквизити, при спазване на процесуалните правила и при
пълно изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая. Приел
също, че е безспорно доказано от обективна и субективна страна вмененото на
жалбоподателя административно нарушение по Наредбата за опазване на обществения
ред и сигурността на гражданите на територията на Община-Тетевен, автора и
вината му, след като по подаден сигнал на 112 контролните органи, установили на
място, че автомобила на М. е паркиран в средата на улицата и по този начин
пречел на движението и на свидетеля И. да премине със своя автомобил. И едва
след пристигането на органите на полицията и разпореждане от тяхна страна,
жалбодателят изместил автомобила си и освободил движението, като според
показанията на свидетелите Г.Б.и М.Б., жалбодателят М. обиждал и псувал и
техния баща, дори блъснал същия.
Решаващият състав аргументирано обсъдил
възраженията на жалбоподателя и ги приел за неоснователни, като изложил
подробни доводи в тази връзка, включително и за изтъкнатите съществени
процесуални нарушения при съставяне на акта. Разграничил е административното
нарушение, за което е съставен АУАН, и данните за извършеното престъпление, за
което е постановена присъда по НЧХД №207/2020г по описа на PC-Тетевен,
извършени от жалбодателя, при идентична фактическа обстановка, анализирайки и
практиката с оглед изискванията на Европейската конвенция за правата на човека
за изключване на случаите за наказване два пъти на едно и също лице за едно и
също нещо. С горните мотиви районният съд потвърдил обжалваното пред него НП.
Настоящият състав намира посочените
касационни основания и доводи на жалбоподателя за неоснователни, а решението –
предмет на проверка в настоящото производство, за валидно, допустимо и
постановено в съответствие с материалния закон. Като е стигнал до цитираните
правни изводи, районният съд е постановил законосъобразен съдебен акт.
Съгласно чл.5, т.1 от Наредба
за опазване на обществения ред и сигурност на гражданите на територията на Община
Тетевен, за осигуряване на обществения ред и сигурност в населените места на
общината се забранява извършването на непристойни действия, изразяващи се в
употреба на ругатни и неприлични изрази на публично място, оскърбително
отношение към гражданите, към органите на властта или обществеността, влизане в
пререкания, физическа саморазправа и други подобни действия, нарушаващи
обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото и личността.
Според параграф 7 от Допълнителни
разпоредби на Наредбата за опазване на обществения ред и сигурността на
гражданите на територията на Община-Тетевен „публични/обществени места са
улици, площади, паркове, градини, стадиони и други, където имат неограничен
достъп неограничен брой хора“.
С нормата
на чл.5 т.1 от Наредба за опазване на обществения ред и сигурност на гражданите
на територията на Община Тетевен е регламентирано правило за поведение на територията
на общината, което следва да се спазва, и неспазването му представлява
нарушение на това правило.
Първоинстанционният съд правилно е приел,
че от събраните в хода на процеса доказателства безспорно се установява
осъществен състав на нарушение по текста на чл.5, т.1 от Наредба за опазване на
обществения ред и сигурност на гражданите на територията на Община Тетевен, за
което е наказан касаторът по административен ред. Безспорно установено е от
събраните доказателства, че жалбодателят е извършил описаните в АУАН и НП действия,
в село Галата, област Ловеч, на улица и същите са възприети от други жители на
селото. Мястото на извършване на деянието е обществено място, по дефиницията на
параграф 7 от Наредбата за опазване на обществения ред и сигурността на
гражданите на територията на Община-Тетевен. Уличното платно/улицата/осигурява
възможност за неограничен достъп на неограничен брой хора, като в момента на
извършване на действията от жалбодателя М. такива са се намирали на това място,
възприели са действията, за което е сигнализирана и „Национална система 112“.
Отправените от жалбоподателя обиди към
свидетеля И., псуване на същия и отправените закани за саморазправа с него,
представляват „непристойни действия“ по дефиницията на параграф 2 от Наредбата
за опазване на обществения ред и сигурността на гражданите на територията на
Община-Тетевен, имат оскърбително отношение към гражданите, нарушават
обществения ред по смисъла на параграф 1 от цитираната Наредба и спокойствието
на гражданите.
Изложените
от решаващият съд мотиви за законосъобразност на НП са обосновани от съвкупната
преценка и анализа на събраният доказателствен материал. Сочат на осъществено от
обективна и субективна страна състав на административно нарушение по чл.5,т.1
от Наредба за опазване на обществения ред и сигурност на гражданите на
територията на Община Тетевен. Установено с доказателствата по делото, около
20:40 часа в с.Галата, на ул. *жалбоподателя М. извършил непристойни действия,
изразяващи се в употреба на ругатни и неприлични изрази на публично място,
влиза в пререкания, нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към
обществото и личността.
Касационният състав споделя
направения извод от РС Тетевен, че е налице нарушение на чл. 5, т. 1 от Наредба
за опазване на обществения ред и сигурност на гражданите на територията на
Община Тетевен, съставомерно по чл. 57, ал. 1, т. 8 от Наредба за опазване на
обществения ред и сигурност на гражданите на територията на Община Тетевен,
поради което правилно и законосъобразно на М. е наложена глоба в минимален
размер от 50 лева.
Неоснователни са твърденията в жалбата и по
същество относно приетата от съда фактическа обстановка и анализа на
доказателствата, като съвкупният анализ на събраните по делото писмени и гласни
доказателства в тази връзка съответстват на мотивите на районният съд, които са
обосновани и се споделят от настоящят състав, поради което и на основание
чл.221 ал.2 от АПК следва да ги препрати към мотивите на първоинстанционния съд.
Съгласно чл.220 от АПК
касационният съд преценява прилагането на материалния закон въз основа на
фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, а според
разпоредбата на чл. 221 ал.2 от АПК - когато касационният съд остави в сила
решението, той го мотивира, като може да препрати и към мотивите на
първоинстанционния съд.
При преценка законосъобразността
на наказателното постановление, настоящият състав намира решението на РС
Тетевен за постановено при правилно прилагане на относимите разпоредби на Наредбата
за опазване на обществения ред и сигурността на гражданите на територията на
Община-Тетевен. Административнонаказателното производство е протекло в
съответствие с процесуалните правила, АУАН и НП са издадени от компетентни
органи, съдържат всички изискуеми от чл.42 и чл.57 от ЗАНН реквизити и са годни
да породят целените правни последици. Фактите са установени правилно и в пълнота
от районния съд, като при тяхната съвкупна преценка подробно и мотивирано е
изведен правния извод за законосъобразност на наказателното постановление по
отношение ангажиране отговорността на жалбоподателят. Фактическите констатации
и правните изводи за доказаност на нарушението, извършителя и вината, формирани
от районния съд в тази връзка, се споделят от настоящата инстанция, поради
което не е необходимо и тяхното повтаряне.
Обосновано решаващият състав е
приел за неоснователно възражението на ПП на жалбоподателя, че при съставяне на
акта и НП са били допуснати съществени процесуални нарушения, след като такива
не е установил при извършената от съда служебна проверка. Посочил е, защо не
възприема и кредитира добавеното в наказателното постановление на “други
подобни действия“, както и непосочването на лицето спрямо което са извършени
непристойните действия / установено по безспорен начин със събраните
доказателства/, което не е осуетило възможността на жалбоподателя да защити
правата си.
Относно възраженията по
съставяне на акта, следва да се отбележи, че съгласно т.10 от Постановление №
10 от 28.IX.1973 г. на Пленум на ВС – При наличие на очевидци при извършване на
нарушение или при констатиране на същото следва те да се посочат в акта като свидетели,
за да се осигури разкриването на обективната истина. По делото е установено, че
на процесното нарушение е имало свидетели-очевидци, поради което правилно в
акта са посочени тези лица.
От
касационният състав не бяха констатирани съществени нарушения на
съдопроизводствените правила, допуснати от първоинстанционния съд, а
позоваването на такива в касационната жалба е неоснователно.
При постановяване на решението си районният
съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по
начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички
обстоятелства, включени в предмета на доказване по делото. В решението са
обсъдени възраженията на жалбоподателя, като съдът мотивирано ги е приел за
неоснователни. Уважени са доказателствените искания на страните,
доказателствата /писмени и гласни/ са обсъдени в тяхната взаимна връзка, а
възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка кореспондира със събраните
по делото доказателства.
Не се установява и
сочената в жалбата заинтересованост на свидетелят при съставяне на АУАН И., чийто
показания освен, че кореспондират със събраните доказателства, са дадени след
предупреждение за отговорността по чл.290 от НК.
По делото не са ангажирани доказателства за налични
смекчаващи обстоятелства, които да обосноват преценката на нарушението като
маловажно. Правилно решаващият съд е констатирал, че в случаят не са налице
предпоставките за приложение на чл.28 от ЗАНН, тъй като фактическата
установеност не сочи на маловажност.
За извършеното нарушение правилно и
законосъобразно жалбоподателят е бил санкциониран по този текст с налагане на
административно наказание глоба в размер от 50 лева, като наказанието е
съобразено с извършеното от него нарушение, с тежестта на нарушението и е в минимално
предвиденият в Наредбата размер.
Доколкото
решаващият съд е разграничил постановената присъда по НЧХД №207/2020 год. на PC
Тетевен, резултат от проведено наказателно производство паралелно с административнонаказателното
по процесното НП за престъпление по чл.148, ал.1, т.1 от НК и по чл.144, ал.1
от НК, извършени от жалбодателя, при идентична фактическа обстановка, при
съобразяване нормата на чл.17 от ЗАНН, с която е въведена забрана и гаранция
срещу възможността едно лице да бъде повторно наказано за същото
административно нарушение,след като е вече бил наказан с влязло в сила
наказателно постановление или решение на съда, и съобразно установеното в чл.4,
параграф 1 от Протокол №7 към ЕКПЧ, като съществен елемент на правото на
справедлив процес по чл.6, параграф 1 от ЕКПЧ и разясненията в ТР №3 от
22.12.2015г на ВКС по т.д. №3/2015г ,ОСНК, с оглед на което е приел, че в
процесния случай не би намерил проявление принципа ne bis in idem, са
неоснователни доводите в КЖ за мотивиране на съдебният акт с доказателства,
несъбрани по съответния ред и необсъждани от страните по делото, каквото е
присъда по НЧХД №207/2020 год. на PC Тетевен.
С оглед на изложеното, съдът
счита касационната жалба за неоснователна, а решението на Районен съд Тетевен
за валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон, поради
което същото следва да бъде оставено в сила, като правилно.
Не са налице пороци на решението,
съставляващи касационни основания по смисъла на чл.348
от НПК,
които да водят до неговата отмяна.
При този изход на спора следва да се уважи
искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което
съдът определя в минималния размер от сто лева на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 24 от
Наредбата за заплащане на правната помощ.
Мотивиран така и на основание чл.221 ал.2
предложение първо от АПК, Ловешки
административен съд, в настоящия касационен
състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260010 от
02.03.2021 година, постановено по наказателно административен характер дело №
282 по описа за 2021 година на Районен съд – Тетевен.
ОСЪЖДА С.Н.М. *** заплати в полза на Община Тетевен сумата от 100.00 /сто/ лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.