Решение по дело №1719/2015 на Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

гр. София, 29.07.2016 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-17 състав в публично заседание на единадесети май две хиляди и шестнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д. ДОБРЕВА

 

с участието на секретаря Д.К., като разгледа докладваното от съдия  Добрева т. д. № 1719/2015 г. по описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 27, ал. 1 от Закона за платежните услуги и платежните системи /ЗПУПС/, вр. с чл. 49 ЗЗД, вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

 

Ищецът фондация „Т.А.” твърди, че на 21.11.2013 г. поради техническа грешка превел без основание на „У.*.” ЕООД  сума в размер на 55 600 лв. Сумата била преведена по сметка в „У.Б.” АД. При установената грешка на същия ден ищецът депозирал искане пред банката, която го обслужва – „П.Б.Б.” АД, да направи нареждане за директен дебит с цел възстановяване на погрешно преведената сума. Такова нареждане било извършено в рамките на деня. Управителят на „У.*.” ЕООД Г.П.С. направил изявление, че признава недължимостта на сумата и дава съгласие сумата да бъде върната на наредителя. Въпреки това, ответната банка /чрез нейни служители/ не извършила обратен превод, с което нанесла вреди на ищеца. При изложените фактически твърдения е неправено искане да бъде осъдена „У.Б.” АД да заплати сума в размер на 55 600 лв. – представляваща обезщетение за претърпени вреди, както и сума в размер на 6 673, 17 лв. – законна лихва върху претендираното обезщетение за периода 25.11.2013 г. – 29.01.2015 г. Ищецът претендира присъждане на разноски.

Ответникът „У.Б.” АД оспорва предявените искове с твърдения, че не е извършил действия, с които да уврежда ищеца. Позовава се на закрепеното в чл. 67, ал. 2 ЗПУПС правило, че банката не носи отговорност за неправилно изпълнение на платежна операция при неточност на посочения от ползвателя на платежни услуги уникален идентификатор. От друга страна, ответникът не е имал право да извърши обратен превод, тъй като сметката на „У.*.” ЕООД в „У.Б.” АД е била запорирана от публичен изпълнител при НАП ТД София – наложени са обезпечителни запори и това обстоятелство е налице и към датата на устните състезания. При изложените възражения е направено искане за отхвърляне на исковете и присъждане на разноски. В случай, че същите бъдат уважени, моли да бъде осъдено третото лице „У.*.” ЕООД да възстанови сумите като недължимо платени – главница и лихва. Предявените обратни искове са приети от съда за разглеждане с определение, постановено на 13.04.2016 г.

Третото лице помагач „У.*.” ЕООД не заявява становище по предявените от фондация „Т.А.” искове, нито по обратните такива.

Съдът, като взе в предвид твърденията на страните и събраните по делото доказателства, установи следните факти, въз основа на които изгради своите съждения :

Фактите, изложени от страните, взаимно не се оспорват.

Релевантни за спора са обстоятелствата, че фондация „Т.А.” на 21.11.2013 г. поради собствена грешка е извършила  превод на сума в размер 55 600 лв. по сметка на „У.*.” ЕООД в „У.Б.” АД, съответно преводът е извършен без основание. На същия ден ищецът е поискал от обслужващата го банка „П.Б.Б.” АД да извърши нареждане за директен дебит с цел възстановяване на погрешно преведената сума. Нареждане за такъв дебит е извършено в рамките на деня. „У.Б.” АД, чрез свои служители, е извършила проверка на твърденията, изложени от Фондацията, изискала е съгласие от страна на „У.*.” ЕООД за връщане на погрешно преведената сума и такова е дадено от управителя Габриела Стоянова с нотариално заверена декларация на датата 11.12.2013 г. Въпреки изразеното от получателя съгласие за връщане на погрешно преведената сума, ответната банка, чрез свои служители, не е извършила съответната банкова операция, тъй като е установено налагането на обезпечителни запори върху банковата сметка на „У.*.” ЕООД от публичен изпълнител при НАП ТД  София. По делото са приети като доказателства запорно съобщение от 11.10.2013 г. на публичен изпълнител Е.Б. за наложен запор върху всички сметка на „У.*.” ЕООД в „У.Б.” ЕООД до размер на 220 419 лв., както и на вещи в трезори. На 29.11.2013 г. е постъпило ново запорно съобщение от публичен изпълнител Иванова за наложен запор върху всички сметки на „У.*.” ЕООД в ответната банка. На 20.01.2014 г. в „У.Б.” АД е получено постановление за продължаване действието на наложените предварителни обезпечителни мерки на основание чл. 121, ал. 6 ДОПК. В постановлението е записана забрана за разпореждане с имуществото, върху което е наложена обезпечителната мярка. Наложените запори не са вдигнати до края на приключване на устните състезания – запорно съобщение вх. № 031485/25.03.2016 г.

Ответната банка е доставчик на платежни услуги по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 1 от ЗПУПС и съответно носи отговорност за действията на своите служители за причинените от тях вреди по смисъла на чл. 27, ал. 1 от ЗПУПС.

Ищецът се явява ползвател на платежни услуги по смисъла на § 1, т. 21 от ДР на ЗПУПС, платец по смисъла на § 1, т. 20 от ДР и едновременно с това получател по смисъла на § 1, т. 22 от ДР на ЗПУПС. Твърденията му са, че ответната банка като доставчик на платежни услуги, чрез нейни служители, му е нанесла вреди поради неизпълнение на свое задължение по чл. 8, ал. 3 от Наредба № 3/16.07.2009 г. за условията и реда за изпълнение на платежни операции и за използване на платежни инструменти, вр. с чл. 16 от същата Наредба при наличие на нареждане за директен дебит по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ЗПУПС със съдържанието по чл. 18 от Наредба № 3/16.07.2009 г. от страна „П.Б.Б.” АД, изрично съгласие от страна на платеца „У.*.” ЕООД по смисъла на чл. 51 ЗПУПС и чл. 16, ал. 1 от Наредба № 3/16.07.2009 г. и със съдържанието по чл. 17 от Наредба № 3/16.07.2009 г. Вредите се изразяват в неполучаване на сумата, посочена в нареждането за  директен дебит. Поради забава да изпълни задължението си за обезвреда ответната банка дължи и обезщетение по смисъла на чл. 86, ал. ЗЗД.

За да се разреши спорът, следва да се прецени дали ответната банка валидно е отказала да извърши превод на погрешно преведената от ищеца сума или отказът й е неоснователен, поради което следва да понесе отговорността за причинените на ищеца вреди.

Съдът има предвид разпоредбата на чл. 16 от Наредба № 3/16.07.2009 г., в която се сочи, че преди изпълнение на нареждане за директен дебит доставчикът на платежни услуги на платеца проверява дали е налице предварително съгласие на платеца за директен дебит, дали по сметката на платеца съществува достатъчна за изпълнението на нареждането за директен дебит разполагаема наличност или разрешен кредит и дали

са удовлетворени условията за изпълнение на нареждането за директен дебит, включително са получени документите, изисквани за неговото изпълнение, ако е договорено представянето на такива. Ако в срок до 5 работни дни от получаване на нареждането за директен дебит не настъпят условията за изпълнението му, доставчикът на платежни услуги на платеца отказва изпълнението на нареждането за директен дебит и информира за това доставчика на платежни услуги на получателя. В случая ответната банка е отказала извършването на платежна операция поради забраната да стори това, предвидена в разпоредбата на чл. 206, ал. 2 ДОПК, вр. с чл. 451 ГПК, вр. с чл. 507, ал. 2 и 3 ГПК. Последната предвижда, че под страх от извършване на двойно плащане третото задължено лице, в случая ответната банка, следва да съобщи на публичния изпълнител дали трети лица имат претенции за същото вземане, като в случай, че изпълнението бъде насочено към право на трето лице, последното има възможност да защити това свое право чрез установителния иск по чл. 269 ДОПК. Следователно, отказвайки да извърши операцията по нареждането за директен дебит, „У.Б.” АД чрез своите служители, не е действала недобросъвестно и в нарушение на свои задължения, поради което не следва да понесе отговорност по реда на чл. 27, ал. 1 ЗПУПС, вр. с чл. 49 ЗЗД, вр. с чл. 45 ЗЗД. Предявеният на това основание иск следва да се отхвърли. С оглед акцесорния характер на претенцията по чл. 86, ал. 1 ЗЗД и предвид изхода на спора по основната претенция, то искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД също следва да се отхвърли.

            При изложените разсъждения относно характера на предявените искове съдът счита, че неправилно е приел за разглеждане предявените от „У.Б.” АД обратни искове срещу „У.*.” ЕООД, тъй като банката няма право такива по смисъла на чл. 54 ЗЗД срещу сочения юридическо лице.

При изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 вр. с ал. 8 ГПК ответникът има право на разноски, които възлизат на сума в размер 2 398, 20 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

С тези мотиви съдът

 

 

Р Е Ш И :

 

 

ОТМЕНЯ определение, постановено  на 11.05.2016 г., с което е даден ход по същество по отношение на обратните искове, предявени от „У.Б.” АД, ЕИК **** срещу „У.*.” ЕООД, ЕИК **** за заплащане на суми съответно в размер на 55 600 лв. и 6 673, 17 лв.

ОТМЕНЯ определение, постановено на 13.04.2016 г., с което са приети за разглеждане обратни искове, предявени от „У.Б.” АД, ЕИК **** срещу „У.*.” ЕООД, ЕИК **** за заплащане на суми в размер съответно на 55 600 лв. и 6 673, 17 лв.

ОТХВЪРЛЯ предявените от фондация „Т.А.”, ф. д. № 7826/1998 г. на СГС, срещу „У.Б.” АД, ЕИК ****, искове с правно основание чл. 27, ал. 1 ЗПУПС, вр. с чл. 49 ЗЗД, вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане съответно на сума в размер 55 600 лв. и сума в размер на 6 673, 17 лв., ведно със законната лихва от датата на исковата молба върху главницата.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3, вр. с ал. 8 ГПК „Т.А.”, ф. д. № 7826/1998 г. на СГС, да заплати на „У.Б.” АД, ЕИК ****, сума в размер на 2 398, 20 лв.

В производството по делото е участвало като трето лице помагач на страната на ответника „У.*.” ЕООД.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

СЪДИЯ :