№ 328
гр. София, 18.05.2022 г.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:Дора Д. Михайлова
Членове:Росина Н. Дончева
Светослав Н. Николов
като разгледа докладваното от Светослав Н. Николов Въззивно частно
гражданско дело № 20221800500300 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 274 – 278 вр. чл. 396 ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Е- П. Т.с“ ЕООД, подадена срещу
определение № 157 от 02.03.2022 г., постановено по ч.гр. д. № 404/2022 г. по
описа на Районен съд- Ботевград, с което е допуснато обезпечение чрез
налагане последователно на запор върху банкови сметки на бъдещия
ответник до посочения размер на вземанията.
Определена е парична гаранция в размер на 1700 лева, внесена от
молителя- „К. О. Т.“ ЕООД.
Частният жалбоподател счита обжалваното определение за
незаконосъобразно – сочи, че съдът неправилно е приел, че бъдещият иск е
подкрепен с достатъчно доказателства, както и това, че не е било налице
обезпечителна нужда поради, което не е следвало да се допуска обезпечение.
Отправя искане за отмяна на определението и обезсилване на издадената
обезпечителна заповед. При условията на евентуалност е отправено искане за
допускане на обезпечение след определяне на гаранция.
От страна на молителя- „К. О. Т.“ ЕООД е представен отговор на частната
жалба. В него се сочи, че жалбата е неоснователна и следва да се остави без
уважение.
За да постанови обжалваното определение съдът е приел, че са налице
предпоставките за допускане на обезпечение като е преценил, че следва да
бъде внесена парична гаранция от молителя.
Частната жалба срещу обжалваното определение е допустима, но
неоснователна, поради следните съображения:
Обезпечението на иска осигурява осъществяването на исковата защита. За
1
да лиши ответника от възможността да предприеме промени, осуетяващи
търсената с иска защита, съдът посредством властнически актове
(обезпечителни мерки) навлиза в неговата правна сфера, като я ограничава
чрез отнемане на правни възможности, с които той (ответникът) разполага
или чрез възлагане в негова тежест на задължения, които няма. В това се
състои защитата, която обезпечението на иска дава на ищеца от една страна и
от друга, санкцията, която налага на ответника.
За да допусне обезпечение, съдът следва да провери дали ищецът има
право на обезпечение на иска, а именно дали са налице допустимост и
вероятна основателност на иска и интерес, нужда от обезпечение, както и
исканата обезпечителна мярка да съответства на обезпечителната нужда.
Посочената проверка се налага на първо място, тъй като е безпредметно да се
подготвя защита, чрез допускане и налагане на обезпечителна мярка, по иск,
който не съществува; на следващо място искът, чието обезпечение се търси,
трябва да е вероятно основателен, тъй като с оглед посоченото по - горе,
обезпечението на иска представлява ограничаване на правната сфера на
ответника, поради което трябва да има данни, че правото, предмет на иска,
вероятно съществува, съотв. не съществува, индиция за което са писмените
доказателства, с които искът е подкрепен или представянето на гаранция в
определен от съда размер ( като съдът може да откаже обезпечение на иска,
ако от самата молба личи неоснователността на иска). Като условие за
допускане на обезпечението се предвижда и интерес от обезпечението -
невъзможността или затрудняването да се осъществи правото по решението,
ако обезпечението не бъде допуснато. Наличието му е продиктувано от
съображението, че обезпечението е обременителна мярка за ответника и
допускането му може да му причини вреди и ако не съществува опасност за
осъществяване на правото, няма оправдание да се допуска обезпечение.
Съдът проверява наличието на интерес от обезпечение съобразно данните по
конкретния случай в зависимост от исканата обезпечителна мярка.
В разглеждания случай бъдещият иск е допустим, като са изложени
достатъчно обстоятелства, от които произтича спорното право. Евентуално
претендираното вземене е в достатъчна степен е индивидуалзирано по размер
и основание, като искът е подкрепен с писмени доказателства – договор за
наем, пет броя фактури и таблица за задължението по всяка доставка.
Въз основа на горното, доколкото в настоящото производство не се
провежда пълно доказване на правопораждащите претендираното право
факти, съотв. за размера на претендирани парични притезания, то бъдещият
иск може да се определи като вероятно основателен.
Интересът от обезпечението произтича от опасността без него
принудителното изпълнение на паричното притезание да остане безуспешно,
поради което и с оглед възможността ответникът да отчужди, намали или да
обремени с тежести имуществото си (чл. 133 ЗЗД), при положение че ищецът
не е обезпечил свои изискуеми вземания, съдът приема, че нужда от
2
обезпечението е налице.
Определената обезпечителна мярка е в достатъчна степен подходяща и
адекватна, като чрез налагането на последователен запор на банковите сметки
на жалбоподателя, до размера на претендираната сума ще осигури
необходимото съответствие между търсената защита, и не допускането на
неправомерни вреди на бъдещия ответник.
На следващо място правилно е бил определен и размера на паричната
гаранция, която е в размер малко над 10 процента от евентуално
претендираната сума от страна на молителя. Определената и внесена парична
гаранция може реално да изпълни предназначението си, предвидено в чл. 403,
ал. 2 ГПК, а именно да послужи за обезпечение на иск на ответника при
евентуално негово вземане за обезщетение за вреди.
По изложените съображения, частната жалба следва да се остави без
уважение като неоснователна, а обжалваното определение да се потвърди.
Водим от горното, Софийски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 157 от 02.03.2022 г., постановено по
ч.гр. д. № 404/2022 г. на Районен съд- Ботевград.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3