№ 758
гр. С.З., 21.12.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито
заседание на двадесет и първи декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Даниела К. Телбизова Янчева
Членове:Николай Ил. Уруков
Атанас Д. Атанасов
като разгледа докладваното от Николай Ил. Уруков Въззивно частно
гражданско дело № 20215500501748 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 122 от ГПК.
Образувано е по повод определение с № 1610 от 19.11.2021г.,
постановено по гр. д. № 5234/2021г. по описа на С. районен съд, с което се
повдига препирня за подсъдност между С. районен съд и Софийския районен
съд и делото е изпратено за определяне на местно компетентния съд за
разглеждане на предявения от ЗД „Б.И.“ АД против Б. Д. Б. иск, с правно
основание чл. 500 КЗ.
Производството пред Софийския районен съд е образувано по искова
молба от ЗД „Б.И.“ АД гр. С., бул.“***** представлявано от С.П. и К.К., чрез
адв. М.Г. против Б. Д. Б. за заплащане 589,64лв., представляваща изплатеното
застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски в размер на 25лв.,
ведно със законната лихва върху нея от датата на завеждане на исковата
молба до пълното изплащане на дължимите суми, както и съдебните разноски
по делото. С определение под № 4815 от 17.09.2019г., постановено по гр. д.
№1339/21г., С. районен съд е прекратил производството по делото и го е
изпратил по подсъдност на Районен съд – гр.С.З.. За да постанови този
резултат, съдът е приел, че компетентен да разгледа исковата молба с правно
основание чл. 500 КЗ за заплащане на обезщетение подадена от ЗД „Б.И.“ АД
срещу Б. Д. Б. е С. районен съд, тъй като в този съдебен район е постоянният и
настоящ адрес на ответника. В мотивите на определението си Софийски
районен съд е приел, че в конкретния случай следва да се приложи
разпоредбата на чл. 113 ГПК, тъй като за разлика от предходната правна
уредба преди изменението на ГПК, в изброените в чл. 119, ал. 3 ГПК
хипотези, местната подсъдност се явява абсолютна процесуална
предпоставка, което е свързано със служебното правомощие на съда, дори
при липса на отвод, да вземе отношение за наличието й, т.е. съдът е счел, че
1
следва служебно да следи за местната подсъдност на този правен спор, тъй
като искът бил предявен срещу потребител. Поради това е извършил
служебна справка за постоянен и настоящ адрес на ответника и е преценил, че
Старозагорски районен съд е компетентен да разгледа и реши делото.
С. районен съд е приел, че делото не му е местно подсъдно, тъй като в
случая отговорността на ответника не е породена от застрахователен договор,
а произтича пряко от закона на извъндоговорно основание, то той няма
качеството потребител по застрахователна услуга по см. на чл. 2, ал. 2 КЗ, тъй
като не черпи права и не отговаря към застрахователя по силата на сключен
договор. Поради това и същият не попада в обхвата на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП.
Ето защо и спрямо предявения иск не намира приложение разпоредбата на чл.
113 ГПК. Доколкото въпросът за местната подсъдност може да се повдига
служебно от съда, само в хипотезите на чл. 108, ал. 2, чл. 113 и чл. 115, ал. 2
ГПК, в никоя от които не попада процесната искова молба, то С. районен съд
не е имал правомощие на повдига служебно въпроса за подсъдността на
основание чл. 119, ал. 3, във вр. с чл. 115, ал. 2 от ГПК - аргумент от чл. 119,
ал. 4, съгласно който във всички други случаи извън тези по ал. 1 - 3
възражение за неподсъдност на делото може да се прави само от ответника и
най-късно в срока за отговор на исковата молба. В конкретният случай липсва
отправено от ответника възражение в срока по чл. 119 ГПК за неподсъдност
на делото, което да съставлява основание за прекратяването му и
изпращането по подсъдност на друг съд, различен от Софийски районен съд,
пред който първоначално е предявен искът.
С.т окръжен съд, след като обсъди мотивите, изложени в определение с
№ 1610 от датата 19.11.2021г., постановено по гр. д. с № 5234/2021г. по
описа на С. районен съд, както и тези, изложени в определение № 4815 от
17.09.2019г., постановено по гр. д. № 1339/21г. по описа на Софийския
районен съд, намира за установено следното:
Месната подсъдност е една от предпоставките за надлежно упражняване
на правото на иск, обуславяща допустимостта на иска, поради което, и с оглед
нормата на чл. 7 ГПК, съдът следва да направи проверка за допустимостта на
висящото пред него производство. Ето защо законът с чл. 118, ал. 1 ГПК
указва, че всеки съд сам решава дали започнатото пред него дело му е
подсъдно.
Но съдът не извършва служебно тази преценка по отношение на всички
видове подсъдност, а единствено по отношение на тези видове подсъдност,
които представляват абсолютни процесуални предпоставки за упражняване
на правото на иск. С последните изменения на разпоредбите, уреждащи
подсъдността, в чл. 119, ал. 3 ГПК е посочено, че възражение за неподсъдност
на делото по чл. 108, ал. 2, чл. 113 и чл. 115, ал. 2 може да се прави от
ответника най-късно в срока за отговор на исковата молба и да се повдига
служебно от съда до приключване на първото по делото заседание. В
2
останалите хипотези, извън визираните, за местната подсъдност не се следи
служебно, а възражение за неподсъдност може да бъде направено единствено
от ответника и то само до изтичане на срока за отговор на исковата молба.
Съгласно чл. 115, ал. 2 ГПК, исковете за обезщетение по Кодекса за
застраховането на увреденото лице срещу застраховател, Гаранционния фонд
и Националното бюро на българските автомобилни застрахователи се
предявяват пред съда, в чийто район към момента на настъпване на
застрахователното събитие се намира настоящият или постоянният адрес на
ищеца, неговото седалище, или по местонастъпване на застрахователното
събитие. В процесния случай искът е предявен от застрахователното
дружество, срещу виновния за ПТП-то водач, т. е. не се касае за иск за
обезщетение по КЗ на увреденото лице, поради което в случая не намира
приложение правилото на чл. 115, ал. 2 ГПК. В конкретния случай е налице
предявен иск по чл. 500 КЗ, т. е. касае се за упражняване на регресни права на
застрахователя срещу деликвента, възникнали след изплащане на
застрахователно обезщетение на трето лице, претърпяло вреди, вследствие на
противоправното поведение на прекия причинител. Съгласно чл. 477, ал. 2
КЗ, застраховани лица са собственикът на МПС, както и всяко лице, което
ползва МПС на законно основание. За разлика от общите норми на чл. 410 и
чл. 411 КЗ, уреждащи право на застрахователя изплатил застрахователно
обезщетение на пострадалото лице да се суброгира в правата му срещу
причинителя на вредите, регресното право по чл. 500 КЗ има специален
характер. То възниква по силата на закона, от специален фактически състав,
при наличие на определени условия и е предвидено само при един вид
застраховане застраховката срещу гражданска отговорност. В този случай
регресното право е санкционна последица за виновния причинител като
последният понася реално своята гражданска отговорност, когато щетите са
причинени от водач на МПС след употреба на алкохол или друго упойващо
средство, или както е в конкретния случай - водачът е бил неправоспособен, с
алкохол и наркотични вещества в кръвта. Основанието за плащане на
застрахователното обезщетение на третото лице е законът, а регресното право
на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ срещу
застрахования възниква, когато застрахователят се освобождава от
отговорност по застрахователния договор /към застрахования/ на основания,
регламентирани точно от действащата правна уредба, като в тези случаи,
застрахователят е задължен пак по силата на закона да плати застрахователно
обезщетение на пострадалото трето лице. Регресното право на застрахователя
срещу застрахования не е същинско застрахователно право, подобно на
суброгацията по общия състав - чл. 410 и чл. 411 КЗ. То не е право, което е
част от застрахователното правоотношение, а възниква по силата на закона на
специално извъндоговорно облигационно основание за неоснователно
обогатяване - чл. 500 КЗ и при наличие на изрично предвидените
предпоставки. В тази хипотеза застрахователят вече не носи рискът от
настъпване на застрахователното събитие и е освободен от задължението си
3
по договора, но плаща чужда деликтна отговорност, поради което виновния
водач се обогатява неоснователно. В този смисъл е постоянната практика на
ВКС, обективирана в решение № 70/23.06.2011 г. на ВКС по т.д. № 624/2010
г., I т.о.; решение № 130/03.05.2012 г. на ВКС по т.д. № 244/2010 г., I т.о. и др.
След като отговорността на ответника не е породена от застрахователен
договор, а произтича пряко от закона на извъндоговорно основание, то той
няма качеството потребител по застрахователна услуга по см. на чл. 2, ал. 2
КЗ, тъй като не черпи права и не отговаря към застрахователя по силата на
сключен договор. Поради това и същият не попада в обхвата на § 13, т. 1 от
ДР на ЗЗП. Ето защо и спрямо предявения иск не намира приложение
разпоредбата на чл. 113 ГПК. Доколкото въпросът за местната подсъдност
може да се повдига служебно от съда, само в хипотезите на чл. 108, ал. 2, чл.
113 и чл. 115, ал. 2 ГПК, в никоя от които не попада процесната искова молба,
то С. районен съд не е имал правомощие на повдига служебно въпроса за
подсъдността на основание чл. 119, ал. 3, във вр. с чл. 115, ал. 2 от ГПК -
аргумент от чл. 119, ал. 4, съгласно който във всички други случаи извън тези
по ал. 1 - 3 възражение за неподсъдност на делото може да се прави само от
ответника и най-късно в срока за отговор на исковата молба. В конкретният
случай липсва отправено от ответника възражение в срока по чл. 119 ГПК за
неподсъдност на делото, което да съставлява основание за прекратяването му
и изпращането по подсъдност на друг съд, различен от Софийски районен
съд, пред който първоначално е предявен искът.
Действително, потребителската защита по чл. 113 ГПК, предвиждаща
специална за потребителя местна подсъдност и възможност за избор на
такава, обхваща и случаи извън преките искове на увредените лица срещу
застрахователя както и за осъществяване на права по Закона за защита на
потребителите. Няма спор, че ответникът е физическо лице. Няма спор, че
макар същия да не е страна по застрахователния договор /формално/, същия
на основание цит. по-горе разпоредба е „застрахован“ или приравнен на
застрахования по ГО. Разпоредбата брани по този начин правата на
увредените трети лица. Няма спор, че „потребител на застрахователни
услуги“ /“ползвател на застрахователни услуги“ е застрахованият, третото
ползващо се лице, третото увредено лице, другите лица, за които са
възникнали права по застрахователен договор, както и физическото или
юридическото лице, което проявява интерес да се ползва от услугите,
предоставяни от застраховател или от застрахователен посредник във връзка
с предмета му на дейност, а съгласно чл. 477 КЗ /отм./, застраховани лица са
собственикът на моторното превозно средство, за което е налице валидно
сключен застрахователен договор, както и всяко лице, което ползва
моторното превозно средство на законно основание. Въпреки това, в случая
няма основание да се признае на ответника качество „потребител“ по смисъл
на пар. 13, т. 1 от ДР на ЗЗП и чл. 113 ГПК, съответно не е налице предявен
иск срещу потребител /в редакцията на разпоредбата от ДВ, бр. 65/2018 г./.
Отговорността на ответника не е породена от клаузите на застрахователния
4
договор, а пряко произтича от специалния фактически състав на закона - чл.
500 КЗ. В този смисъл, макар законът да му признава качеството на
„застрахован“ във връзка с реализиране на деликтната му отговорност спрямо
увредения, респ. функционално обусловената от нея отговорност на
застрахователя на ГО, ответникът няма качеството потребител както и
ползвател на застрахователна услуга тъй като не черпи права и не отговаря
спрямо застрахователя по договора. Отговорността му се обуславя от други
предпоставки и на закона, т.е. отговорността, която застрахователят с
предявяване на иска цели да ангажира е по облигационно правоотношение,
породено от извъндоговорна отговорност, в случая уредена в специалния
закон с разпоредбата на чл. 500, ал. 1 КЗ. Поради това и същия не попада в
обхвата на пар. 13, т. 1 от ДР на ЗЗП и пар. 1 от ДР на КЗ - отм. Предявеният
срещу него иск не попада в обхвата на чл. 113 ГПК и не изисква специална
местна подсъдност. От горното следва, че съдът не може служебно /по свой
почин/ да упражни преценка за наличие или не на местна подсъдност по арг.
от чл. 119, ал. 3 вр. чл. 113 ГПК, тъй като с предявяване на осъдителен иск
ищецът ангажира регресната отговорност на ответника, която е предвидена в
специалната норма на чл. 500 КЗ. Регресното вземане възниква не поради
качеството на ответника, водач на МПС, на застраховано лице и ползвател на
застрахователна услуга, по смисъла на чл. 2, ал. 2 КЗ, а по силата на
специално уредена в закона регресна отговорност, която не е породена от
клаузите на застрахователния договор, а пряко произтича от специалния
фактически състав, уреден в закона и се обуславя от други предпоставки,
посочени в него.
Изцяло в смисъла на настоящото определение е практиката по спорове
за местна подсъдност по чл. 122 ГПК по иск с правно основание чл. 500 КЗ
обективирана в определение № 1128/16.09.2021 г. на Б. окръжен съд по в. ч.
гр.д. № 1505/2021 г. определение от 18.02.2021 г. на Б. окръжен съд по
в.ч.гр.д. № 91/2021 г. определение № 4466/18.12.2019 г. на В. окръжен съд по
в.ч.т.д. № 2014/2019 г. определение № 1018/06.10.2021 г. на П. окръжен съд
по в.ч.гр.д. № 2520/2021 г., определение № 918/21.09.2021 г. на П. окръжен
съд по в.ч.гр.д. № 2145/2021 г., определение № 892/17.09.2021 г. на П.
окръжен съд по в.ч.гр.д. № 1962/2021 г., определение № 891/17.09.2021 г. на
П. окръжен съд по в.ч.гр.д. № 2286/2021 г., определение № 716/16.08.2021 г.
на П. окръжен съд по в.ч.гр.д. № 2037/2021 г., определение № 2847/11.08.2021
г. на В. окръжен съд по в.ч.гр.д. № 2019/2021 г., определение №
775/11.08.2021 г. на В. окръжен съд по в.ч.гр.д. № 616/2021 г., определение №
2316/02.07.2021 г. на В. окръжен съд по в.ч.гр.д. № 1593/2021 г., определение
№ 430/02.07.2021 г. на П. окръжен съд по в.ч.гр.д. № 1362/2021 г.,
определение № 2277/30.06.2021 г. на В. окръжен съд по в.ч.гр.д. № 1393/2021
г., определение № 335/16.06.2021 г. на П. окръжен съд по в.ч.гр.д. №
1463/2021 г., определение № 531/02.06.2021 г. на В. окръжен съд по в.ч.гр.д.
№ 414/2021 г., определение № 436/14.05.2021 г. на В. окръжен съд по в.ч.гр.д.
№ 306/2021 г., определение № 3398/07.12.2020 г. на Благоевградски окръжен
5
съд по в.ч.гр.д. № 1175/2020 г.
С оглед на изложеното, С.т окръжен съд намира, че С. районен съд не е
имал основание да се десезира от разглеждането на предявения от ЗД „Б.И.“
АД против Б. Д. Б. осъдителен иск с правно основание чл.500 КЗ. По
повдигнатия спор за подсъдност компетентен да разгледа исковата молба е С.
районен съд.
Воден от горните мотиви и на основание чл. 122 от ГПК, С.т окръжен
съд, в настоящия състав
ОПРЕДЕЛИ:
КОМПЕТЕНТЕН да разгледа предявения от ЗД „Б.И.“ АД против Б. Д.
Б. иск с правно основание чл.500 от КЗ е Районен съд – С..
ДЕЛОТО да се изпрати незабавно на компетентния РС – С. за
разглеждане, копие от настоящото определение да се изпрати на РС С.З. за
сведение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6