Р Е Ш Е Н И
Е
№260003 07.08.2020 г. гр.Стара Загора
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД І ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ на седемнадесети юни две
хиляди и двадесета година
В
публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА–ЯНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: М. МАВРОДИЕВА
НИКОЛАЙ
УРУКОВ
Секретар
ТАНЯ КЕМЕРОВА……………………………………………………
Прокурор…………………….
Като
разгледа докладваното от съдията - докладчик УРУКОВ
въззивно
гражданско дело № 1237 по описа за 2020 година.
Производството е на основание чл.258 и
сл. от ГПК.
Производството е образувано по
въззивната жалба подадена от Г.Б.Г. ***,
чрез особен представител адв. М.Т. *** против решение № 1299 от 11.10.2019 г.,
постановено по гр.дело № 6250/2018г. на Старозагорски районен съд.
Въззивникът е останал недоволен от
решението на първоинстанционния съд. Счита, че е неправилно и
незаконосъобразно. Моли, след като съдът се убеди в основателността на
подадената жалба да отмени постановеното решение, с което се изменя размера на
присъдената издръжка от 135 лв. на 250 лева, вместо него да постанови друго, с
което да определи месечната издръжка по-близка до размера на законоустановения
минимум. Излага подробни съображения.
Доказателствени искания не са направени.
Постъпила е втора въззивна жалба лично от
Г.Б.Г. ***, в която обжалва първоинстанционното решение и моли същото да бъде
изменено. Твърди, че същото страда от сериозни нарушения на
съдопроизводствените правила, както и противоречи на фактическите
обстоятелства, приети в мотивите му, тъй като неправилно съдът е приел въз
основа на твърдения, че въззивника има трудови доходи и че може да заплаща
присъдената издръжка в размера на 250 лева понеже имал здравен статус. Твърди,
че не е изследвано дали има действително доходи и колко, както и не е бил
допуснат да бъде изслушан и да даде обяснения какво е материалното му и правно
положение.
Моли съдът да измени присъдената издръжка,
като я намали до размера на 140 лева, както и да намали съответно размера на
присъдените хонорари. Изразява съмнение, че са изплатени действително тези
суми, които са описани в пълномощното дадено на майката на детето М. Ж., тъй
като и в предходни дела не са били представяни банкови бордера за изплатени
суми по банков път.
Прави искане да бъде освободен от ДТ за
разглеждане на делото пред Окръжен съд, поради липса на средства.
По това искане, администриращият жалбата
съд се е произнесъл с Определение от 19.02.2020г., в което е оставил без
уважение искането на Г.Б.Г. за освобождаването му от внасяне на държавна такса.
В
отговора си по чл.263, ал.1 ГПК другата страна К.Г.Г., като непълнолетна,
действаща със съгласието на своята майка М. П.Ж., чрез пълномощника си адв. К. А. *** взема
становище, че двете въззивни жалби и направените в тях оплаквания за неправилност са неоснователни, поради което
следва да бъдат отхвърлени, а първоинстанционното решение да бъде оставено в сила, като законосъобразно
и обосновано.
По
направените доказателствени искания, съдът се е произнесъл с определението си в
закрито заседание от 27.05.2020г.
След извършената служебна проверка по
реда на чл.267, ал.1 ГПК във връзка с чл.260 и чл.261 ГПК съдът намира
въззивните жалби за допустими и редовни, поради което СЪЩИТЕ СЛЕДВА ДА БЪДАТ РАЗГЛЕДАНИ
ПО СЪЩЕСТВОТО СИ ОТНОСНО ТЯХНАТА МАТЕРИАЛНА ОСНОВАТЕЛНОСТ.
Въззивникът Г.Б.Г., редовно и
своевременно призован, не се явява лично вместо него се явява особения
представител адв. М.Т. *** по делото пред въззивния съд на откритото съд.
заседание и моли съда да постанови Решение с което да уважи изцяло въззивната
жалба, по съображенията подробно изложени в нея. Моли също така да им бъдат
присъдени и разноските по делото във въззивното производство.
Въззиваемата К.Г.Г.,
действаща със съгласието на своята майка М.П.Ж., редовно призовани не се явяват
в съдебно заседание, за тях по делото е депозиран писмен отговор, от адв. К.А.,
която моли въззивния съд да остави без уважение въззивната жалба, по
съображенията подробно изложени в писмения отговор.
Старозагорският окръжен съд, като обсъди
направените в жалбата оплаквания, становището на въззивника и въззиваемата, и
след като разгледа събраните по делото
пред първата и настоящата инстанция доказателства, намира за установено
следното:
Прeдявен е иск по чл. 150 във вр. с чл. 143, ал. 2 и ал. 4
от СК от въззиваемата К.Г.Г.,
действаща със съгласието на своята майка М.П.Ж. против въззивника и ответник Г.Б.Г. за увеличението на присъдена вече
издръжка.
Постъпила е исковата молба от ищцата и въззиваема К.Г.Г.,
действаща със съгласието на своят родител и законен представител М.П.Ж., твърди
в, че бракът на родителите й е прекратен с влязло в законна сила на 30.08.2011
година решение на Старозагорски районен съд, постановено по гр. дело №
4914/2010 година по описа на същия съд. Съгласно това съдебно решение упражняването
на родителските права по отношение на детето и тогава малолетната й сестра Л.Г.Г.
било предоставено на майката, като при нея е определено и местоживеенето им.
Ответникът Г.Б.Г. бил осъден да заплаща ежемесечна издръжка в размер на 135
лева, считано от влизане на решението в законна сила, както и 165 лева за
сестра й Л.Г.Г..
Твърди, че от влизане в законна сила на решението до
настоящия момент размера на издръжката не бил изменян. За повече от 7 години са
се променили както икономическото състояние в страната, така и нуждите й.
Заявява, че е ученичка редовно обучение в Гимназия с преподаване на чужди езици
„Ромен Ролан” - Стара Загора, през учебната 2018-2019 година била записана в X
„В" клас с редовна, дневна форма на обучение. Твърди, че продължавала и
музикалната си подготовка, с музикални педагози, тъй като от най-ранна възраст
се занимавала с пеене в различни музикални групи и състави с участия в конкурси
и музикални фестивали.
Твърди, че на 04.09.2015 година по-голямата й сестра Л.Г.Г. навършила
пълнолетие, последствие завършила и средното си образование във връзка, с което
ответникът преустановил окончателно плащането на ежемесечна издръжка за нея.
Сочи, че по-голямата й сестра била приета за редовна студентка във факултета по
Социални и хуманитарни науки, специалност Информация-комуникация в град Н. при
Университета в град Л.Ф.. В момента по силата на договорен обмен между висшите
учебни заведения била записана за редовен студент и продължавала образованието
си в Университета на К.М.К.. 3начителна част от средствата за обучението й
извън Б. се заплащали от нейната майка, която с огромни усилия, продължавала да
издържа и двете си деца.
Въпреки затрудненията, които имали до този момент не е бил увеличен
размера на първоначално присъдената издръжка, която сочи, че е значително под
минималния предвиден в закона размер. Твърди, че личните и образователни нужди
са нараснали. Обучението в гимназията с преподаване на чужди езици било
свързано със сериозни и значителни разходи за учебници, специални учебни
тетрадки, задължителна специална литература, постоянно ползване на интернет и
различни информационни източници. Заплащали се и явяването на изпити за
покриване на ниво по езика и получаване на сертификат. Твърди, че всички
разходи се поемат от нейната майка, която получава само трудово възнаграждение,
с което било трудно да задоволи нуждите на двете си деца. Твърди, че ответникът
превежда изключително нередовно присъдената му издръжка и никакъв начин не се
интересувал и не полагал грижи за нея. Сочи, че баща й е юрист по образование,
който към момента бил практикуващ адвокат, и имал възможност да плаща по-висок
размер на издръжка.
Моли съда да постанови решение, с което ДА ИЗМЕНИ размера на присъдената й като малолетна, чрез нейната
майка и законна представителка М.П.Ж. с Решение по гражданско дело № 4914/2010
година по описа на Старозагорски районен съд, ежемесечна издръжка в размер на
135 /сто тридесет и пет лева/, като
увеличи същата и ОСЪДИ ответника
Г.Б.Г. да й заплаща като непълнолетна, със съгласието на нейната майка М.П.Ж., ежемесечна издръжка в размер на 300
/триста/ лева, считано от 07.12.2018 г., заедно със законната лихва за всяка
просрочена вноска до настъпването на законно основание за изменяването или
прекратяваното и. На основание
чл. 242, ал. 1 ГПК моли съда да допуснете ПРЕДВАРИТЕЛНО
ИЗПЪЛНЕНИЕ на решението. Претендира направените по делото разноски.
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е
постъпил писмен отговор от ответника и въззивник Г.Б.Г., в който твърди, че
подадената искова молба за увеличение на издръжката е допустима. Сочи за
ноторно известно,
че с увеличаването на възрастта на детето се увеличават и неговите потребности
за храна, облекло, разходи свързани с обучението и извънкласни занимания.
Задължението за осигуряване на издръжка имало за цел да осигури на детето такъв
стандарт на живот, какъвто би имало, ако живее общо с двамата си родители.
Сочи, че
видно от представеното решение към исковата молба, издръжката на К.Г.Г. не е
изменяна от месец август 2010 г., като от тогава до настоящия момент е изминал
дълъг период от време, през който цените на стоките и услугите са поскъпнали
неколкократно, както и се е увеличил през последните 9 години размера на
сумата, която Националния статистически институт определя като необходима за
издръжката на член от семейството.
Видно от
представеното с исковата молба удостоверение от ГПЧЕ „Ромен Ролан" К.Г.Г.
е ученичка в гимназията, дневна форма на обучение. От представения с исковата
молба препис от решение по гр.д № 4914/2010 г. по описа на Районен съд Стара
Загора било видно, че издръжката е била определена и съобразно обстоятелството,
че издръжка се дължи и на нейната сестра. Видно от представените документи с
исковата молба към настоящия момент сестра й - Л.Г.Г. била навършила
пълнолетие, завършила средното си образование и същата е студентка в чужбина.
Твърди, че в тази връзка решение по гр.д 4914/2010 г. по описа на Районен съд
Стара Загора, в частта за присъдената издръжка по отношение на нея загубило
сила, тъй като същата била определена до настъпване на законни основани за
нейното прекратяване - именно навършването на пълнолетие, респективно
завършването на средно образование.
Сочи, че при
определяне размера на издръжката следвало да бъде съобразено дали ответникът
имал други низходящи, които да издържа към настоящият момент - друго дете,
освен К.Г.Г. и нейната сестра Л.Г.Г.. Относно обстоятелството за липса на
претендирана издръжка от Л.Г.Г., предвид че същата била студентка, претенцията
за издръжка би могла да бъде реализирана евентуално по- късно.
Сочи, че
претендираният от К.Г.Г. размер на издръжката отговаря на потребностите на
подрастващ в тази възраст.
Нямало спор, че бащата следвало да заплаща издръжка за своето дете, както
и го правил до момента, но при изменение на размера на издръжката същата
следвало да бъде определяна, както при съблюдаване интереса на детето, така и
да бъде в размер, който да не бъде непосилен за ответника.
Не е спорно по делото, а и от приетите писмени
доказателства се установява, че бракът между родителите на детето е прекратен,
като въззивникът Г.Б.Г. е осъден да заплаща ежемесечна издръжка за детето си К.Г.Г.
в размер на 135 лв., считано от 30.03.2011 г.
От определяне на издръжката са изминали
8 години, през което време потребностите на детето, както и разноските по
отглеждането му безспорно са се увеличили. Налице е и съществена промяна в
икономическите условия на страната, обусловени от ръста на инфлацията, както и
промяна на минималната работна заплата за страната.
При преценка материалните възможности
на майката, съдът се съобрази с представената декларация на М.П.Г., същата
притежава апартамент – 64 кв.м., находящ се на адрес ***, няма доходи от свободни професии, наеми и
хонорари, има още едно на име Л.Г.Г. /пълнолетна/. От представеното
удостоверение за получаваното брутно и нетно трудово възнаграждение е видно, че
М.П.Г., получава брутен месечен доход в размер средно на 1300 лева.
При преценка материалните възможности
на жалбоподателя Г.Б.Г., съдът се съобрази с представената пред първостепенния
съд декларация СИС, от която е видно, че не получава доходи от свободни
професии, наеми и хонорари, няма движимо и недвижимо имущество.
По делото е приложено становище от жалбоподателя, в
което заявява, че няма възможност да заплаща по-висока от минималната
определена за страна издръжка, тъй като не работи, не получава доходи, както и
че има друго дете от вторият си брак. Сочи че страда от „сериозно от бъбречни
кризи”. Представя удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за
раждане № 0866 от 17.05.2010 г., както и Фиш за спешна медицинска помощ от
22.09.2019 г.
В съдебно заседание пред първоинстанционният съд са
представени доказателства и относно здравословното състояние на непълнолетното
дете К., видно от които то страда от бъбречно заболяване и има установен проблем
със зрението.
По делото е представен социален доклад от Дирекция
„Социално подпомагане” гр. Стара Загора, в който се сочи, че е в интерес на
непълнолетното дете да бъде присъдена издръжка, която ще задоволи
адекватно потребностите му и неговото
пълноценно бъдещо развитие, предвид все по-високите предстоящи разходи за
по-нататъшното му отглеждане и учение, както и предвид това, че към момента
заплащаната издръжка е малко под минимума определен в чл. 143, ал. 2 от СК.
Видно от становището на ДСП, изплащането на по-висока издръжка на
непълнолетното дете, ще подпомогне потребностите й, реализирането на интересите
й в областта на музиката и бъдещото й развитие.
Детето К.Г.Г. е родено на *** г. и към настоящия
момент е на 17 навършени години. Видно от представените доказателства по делото
през учебната 2018/2019 г. детето е било записано в дневна форма на обучение в
10-ти клас, както и посещава извънкласни занимания в Народно читалище „Родина”,
за които заплаща месечна такса /виж лист
13-14 от първоинст. дело/.
От друга страна въззивната инстанция следва да
отбележи, че първостепенният съд е приел, не само въз основа на твърденията на
въззиваемата, а видно и от събраните и пред двете съдебни инстанции
доказателства, че въззивникът има и разполага с трудови доходи, от които да се
направи извода, че може да заплаща определената и присъдена издръжка в размера
на 250 лева на детето К.Г.Г.. Съдът напълно обосновано е приел, че детето има
нуждите, описани в мотивите, с уточнението, че майката на ищцата получава сумата
от 1300 лева доходи от трудови правоотношения, като майката също заплаща и дава
средства за издръжката на детето, като полага е непосредствените грижи по
отглеждането и възпитанието на детето.
Също така напълно обосновано е прието, че жалбоподателят
може да заплаща присъдения размер на издръжката, понеже същият разполага с
добро здравословно състояние и има здравен статус. В тази насока правилен
извода на съда, че ответника след като има добър здравен статус, същият има и
трудови доходи, които са достатъчни за да покрият напълно присъденият размер на
издръжката от първата инстанция в размер на 250 лева. Видно от друга страна от постъпилата справка от
националната агенция по приходите, Г.Б.Г. е собственик на следния недвижим
имот: Жилище находящо се в ***с площ от 97.64 кв. метра и е данъчно
задължено лице за данък недвижим имот и таксата за битовите отпадъци.
Съгласно разпоредбата на чл. 142 от СК размерът на
издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка и
възможностите на лицето, което я дължи. Нуждите на лицето, което има право на
издръжка се определят съобразно обикновените условия на живот за него, като се
вземат предвид възрастта, образованието и т.н., а възможностите на дължащия
издръжка – според неговите доходи, имотно състояние и квалификация. Съгласно
чл. 142, ал. 2 от СК, минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт
от размера на минималната работна заплата /560 лв. от 01.01.2019 г. и в
размер на 610 лева, считано от 01.01.2020 год., като минималният размер на
издръжката съобразно последната възлиза на 152.50 лева/.
Разпоредбата на чл. 150 от СК предвижда възможност за
изменение на издръжката при изменение на тези обстоятелства. При новата
нормативна уредба, съдът не е обвързан от определени максимални размери и с
оглед на конкретните доказателства по всяко дело за издръжка, може да определи
издръжка, която е в интерес на детето и съответства на доходите на родителя.
При изменение на обстоятелствата присъдената издръжка може да бъде изменена.
Изменение на обстоятелствата е налице при трайно съществено изменение на
нуждите на издържания или трайна съществена промяна във възможностите на
задълженото лице, като за изменението на присъдената издръжка е достатъчно
наличието на една от алтернативно посочените предпоставки.
В настоящия случай, безспорно са се изменили социално
- икономическите условия в страната с оглед на инфлационните процеси, както и
нуждите на детето с нарастването на възрастта му - от определяне размера на
издръжката са изминали около 8 години, което обуславя нарастването на нуждите,
както и е налице изменение на минималната работна заплата в страната. Към
настоящия момент, определената издръжка се явява дори под минимума, определен в
чл. 142, ал. 2 от ГПК, което също е сериозно основание за увеличаване размера
на издръжката.
Претендира се издръжка от родителя
при хипотезата на изменение на обстоятелствата. Тази издръжка обаче се дължи
безусловно, съобразно задължението на родителите за издръжка по чл.143, ал.2 от СК, която гласи, че родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие
деца, независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си.
Основните
оплаквания във въззивната жалба на въззивника Г. касаят възможностите му за
заплащане на исканата от въззиваемата и негова дъщеря издръжка и най-вече
застъпваното от него твърдение, както с отговора на исковата молба, така и с
въззивната жалба, че същият е не е в състояние да заплаща определената от първостепенния
съд издръжка за бъдещо време в размер на 250 лева.
Въззивният съд намира
също така още че, Решението на първостепенния съд не е съобразено с безспорно установените
факти, както и тези настъпили след предявяване на иска. Съгласно разпоредбата
на чл.235,
ал.3 от ГПК Съдът взема предвид и
фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното
право.
Определената от съда издръжка
за въззивника в размер на 250 лв. въззивния съд счита за адекватна и надлежно
определена, доколкото същият разполага с неджвижим имот в ***, въпреки че не
получава наеми, ренти и други хонорари. В
тази насока въззивният съд и с оглед на гореизложеното следва да приеме заключението
че въззивникът Г.Г. има възможността да заплаща необходимата и в адекватен
размер съобразно неговите възможности издръжка в размер на 250 лева, за
детето си К.Г., за да живее нормален живот и да продължи и евентуално да
завърши образованието си съответно до
навършването на пълнолетието й, като и двамата родители следва да й осигурят
необходимите средства за това.
Съобразявайки изложените обстоятелства, и събраните по
делото доказателства и пред двете съдебни инстанции за доходите на въззивника,
разходите му и задължението му за издръжка и на малолетните му дете /съвместно
с неговата майка/, Окръжният
съд счита, че въззивника следва да бъде
осъден да заплаща издръжка от по 250лв. месечно на въззиваемата
Г., като съдът следва да остави
без уважение двете въззивни жалби против решението на първоинстанционния съд,
депозирани както от самия жалбподател, така и от особения му представител адв. М.Т..
Приемайки и съобразявайки всичко посочено по-горе въззивният
съд счита, че Решението на Районен съд Стара Загора следва да бъде изцяло
потвърдено, ведно с всички законни последици от това.
На особения представител следва да се определи
възнаграждение в размер на 300 лева за
настоящата въззивна съдебна инстанция, което следва да се заплати от бюджета на
Окръжен съд – Стара Загора.
Тъй като жалбите
на въззивника се явяват неоснователни, в негова тежест следва да бъдат
присъдени и разноските, направени от бюджета на съда за възнаграждението на
особения представител в размер на 300 лева.
Водим
от горните мотиви, Окръжният съд
Р Е Ш И :
ПОТвърждава изцяло Решение № 1299
от 11.10.2019 г., постановено по гр.дело № 6250/2018 г. по описа на
Старозагорския районен съд ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
определЯ на особения
представител адв. М.Т. възнаграждение в
размер на 300 /триста/ лева за настоящата въззивна съдебна инстанция, което
следва да се заплати от бюджета на Окръжен съд – Стара Загора, за което да се
издаде и съответния разходен касов ордер.
ОСЪЖДА Г.Б.Г.
с ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати по сметка на Окръжен съд гр. Стара
Загора сумата от 300 лева, представляваща възнаграждението за особения
представител пред въззивния съд.
Решението е
окончателно не подлежи на касационно обжалване съгласно
чл.280, ал.3, т.2, предл.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: