№ 233
гр. Сливен, 26.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на двадесет и първи
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Надежда Н. Янакиева
Членове:Мартин Цв. Сандулов
Симеон Ил. Светославов
при участието на секретаря ЕЛЕНА Г. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от Мартин Цв. Сандулов Въззивно гражданско
дело № 20222200500308 по описа за 2022 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Обжалвано е решение № 112/13.06.2022г. по гр. дело № 1085/2021 г. на Pайонен съд - Нова
Загора, к което е отхвърлен предявения от С. М. С. с ЕГН ********** и адрес: ***, против
М. С. Й. със съдебен адрес: ***, осъдителен иск с правно основание чл.45 от ЗЗД за
заплащане на сумата от 1500.00 лв. /хиляда и петстотин лева/, представляващи
неимуществени вреди, като като неоснователен и недоказан и е осъден ищеца да заплати
разноски.
Против решението е подадена въззивна жалба от ищеца, в която се твърди, че решението е
неправилно заради допуснати процесуални нарушения и нарушение на материалния закон.
Съдът е определил нанесените му вреди за неимуществени, което не е застъпено в нито един
ред на исковата молба. Основанието на иска е, че М. С. Й. е лъжесвидетелствал, с което е
нанесъл вреда на фирмата му и на ищеца, и да му присъди обезщетение за тази вреда в
размер на 1500.00 лв. Подробно се излагат твърдения и аргументи в подкрепа на
поддържаната от въззивника теза и в обобщение се иска да се отмени обжалваното решение
и да се постанови ново, с което да бъде осъден ответника да го обезщети за нанесените му
имуществени вреди в размер на 1500.00лв. Претендира разноски.
В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба, в който се
поддържа нейната неоснователност. Въззивникът твърдял, че депозираните показания в
о.с.з. на 30.06.2020 г. от страна на въззиваемия по гр. дело № 4217/2019 г. на ЯРС, които
според него се основавали на неистини, били единствения фактор, който оформил
1
представата на съда от фактическа гледна точка по делото, поради което решението на съда
били неправилно от където за въззивника произлезли общо вреди за 5700 лв., подробно
описани в исковата му молба. От съдържанието на представената въззивна жалба, не се
разбира в какво точно се състои незаконосъобразността на първоинстанционното решение.
С кои свои действия първонстанционния съд е допуснал съществени процесуални
нарушения и в какво точно се състоят те, както и не е посочено в какво се изразява
нарушението на прилагането на материалния закон. Въззивникът не може или не иска да
разбере въз основа на кои факти и обстоятелства съдебните състави, произнесли се по
делата приложени като писмени доказателства в настоящото производство, са формирали
своята воля и са постановили съдебните си актове. Във въззивната си жалба отново
въззивника излага само свои съждения, от които не става ясно в какво точно се изразява
незаконосъобразността на обжалвания от него съдебен акт. Излагат се подробни аргументи в
защита на тезата, че не е налице деликт и в обобщение се иска да се потвърди решението.
Претендират се разноски.
В с.з. въззивникът се явява лично и поддържа жалбата.
За въззиваемият се явява представител по пълномощие, който оспорва основателността на
въззивната жалба.
Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл.
260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ
интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция
констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед обхвата на обжалването
– и допустимо.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху
първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата
инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства и тези пред настоящата
инстанция, намира, че обжалваното решение е правилно, поради което следва да бъде
потвърдено.
Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка,
така както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с
доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята
към нея.
Въпреки дадените от съда указания, ищецът – въззивник е предявил иск в размер на 1500.00
лв. за обезщетение за нанесените му вреди, тъй като именно лъжливите показания на
въззиваемия били предпоставката за настъпили вреди. И във въззивната жалба се поддържа,
че основанието на иска е, че М. С. Й. е лъжесвидетелствал, с което е нанесъл вреда на
фирмата му и на ищеца, и да му присъди обезщетение за тази вреда в размер на 1500.00 лв.
Основанието за предявяване на иск за причинени неимуществени вреди е претърпени болки
и страдания. В конкретния случай не са доказани такива, поради което и правилно е
2
отхвърлена претенцията.
В жалбата се навежда и твърдение, че причинените вреди са имуществени, което не е било
поддържано пред първата инстанция. Въпреки това и за яснота, следва да се има предвид, че
претендираните от ищеца права произтичат от твърденията му, че в откритото съдебно
заседание проведено на 30.06.2020 г. по гр.д.№ 4217 по описа на Районен съд - Ямбол за
2019 г., ответникът лъжесвидетелствал и поради това, че депозираните от него показания,
основаващи се на неистини, били единствения фактор, който оформил представата на съда
за фактологическата обстановка по делото и на базата на тях съда взел решение, от това му
били нанесени имуществени вреди за 5700.00 лв., представляващи нереализиран иск към Д.
за 4146.50 лв., заплатени разноски на Д. в размер на 1320.00 лв., както и съдебни разноски
на ищеца. Видно от решението по делото пред Районен съд Ямбол, искът на дружеството
„С. 14“ЕООД, представлявяно от управителя си – въззивникът по настоящото дело Ст.С. за
заплащане на сумата от 4146.50лева, предсталяваща обезщетение за имуществени вреди,
които адв.Г.Д. причинила ,поради виновно неизпълнение на задълженията по сключен
договор за правна защита е отхвърлен като неоснователен. Това решение е било обжалвано
пред Ямболски окръжен съд, като с решение №260016/29.01.2021г. по въззивно дело
№534/2020г.по описа на същия съд е било потвърдено решението на първата съдебна
инстанция. Видно от това решение съдът ,за да го постанови, е извършил преценка на
всички събрани доказателства - гласни и писмени. Изрично в решението е посочено, че
показанията на свид.Й. се кредитират, тъй като съдът „не намира причина да не стори това“,
но отново са ценени като част от общата доказателствена маса. И двете съдебни инстанции
са стигнали до извода, че адв. Г.Д. няма вина за неблагоприятния резултат по делата, които
завела от името на дружеството.
Въззивникът е подал и жалба до прокуратурата срещу въззиваемия. След извършена
проверка и постановяване на акт за отказ да се образува наказателно производство и след
произнасяне на всички по -горни прокуратури в това число и ВКП, която е потвърдила
постановлението на АП-Бургас резултата е същия. Лъжесвидетелстването е престъпление
против правосъдието и обвинението се повдига от компетентната за това прокуратура.
Преценката дали е извършено престъплението е от нейната компетентност и съдът има
правомощие да се произнесе по виновността само при условието на внесен обвинителен акт.
В случая обаче компетентният орган е преценил, че не са налице условията за ангажиране на
наказателна отговорност. Гражданският съд в исков процес не може да ревизира това
становище на прокуратурата.
При тези фактически обстоятелства не може да се приеме, че е налице причинна връзка и
дори с претенцията да се търси обезщетение за имуществени вреди, то тя е веоснователна.
Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват
отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение.
Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно
събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал
обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна
3
норма, като по този начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.
Въззиваемата страна е претендирала разноски и такива следва да бъдат присъдени в размер
на сумата от 600 лева представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за тази
инстанция.
Ръководен от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 112/13.06.2022г. по гр. дело № 1085/2021 г. на Pайонен съд -
Нова Загора.
ОСЪЖДА С. М. С. с ЕГН ********** и адрес: ***, да заплати на М. С. Й. със съдебен
адрес: ***, сумата от 600 лева представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за тази
инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4