№ 166
гр. Враца, 10.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет
и четвърта година в следния състав:
Председател:Надя Г. Пеловска-Дилкова
Членове:Мирослав Д. Досов
Пламен К. Кучев
при участието на секретаря Галина Ем. Вълчкова-Цветкова
като разгледа докладваното от Надя Г. Пеловска-Дилкова Въззивно
гражданско дело № 20241400500071 по описа за 2024 година
Въззивното производство е образувано въз основа на постъпила въззивна
жалба от адв. К. К., в качеството му на особен представител на В. И. Я. от гр. Враца,
против решение № 7/04.01.2024 г. на Районен съд-Враца, постановено по гр.дело №
1422/2023 г., с което на основание чл.422 от ГПК по отношение на жалбоподателя е
признато за установено, че дължи на "Водоснабдяване и канализация" ООД-гр.Враца
сумата от 631,07 лв., неплатени В и К услуги за периода 16.09.2021 г. - 13.09.2022 г.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 10.02.2023 г. до окончателното
й изплащане, както и сумата от 47,54 лв., представляваща лихва за забава върху
главницата за периода от 01.12.2021 г. до 08.02.2023 г. и жалбоподателят е осъден да
заплати на ищеца направените в заповедното и в производството пред районния съд,
деловодни разноски.
В жалбата се твърди, че атакуваното решение на Районен съд-Враца е
недопустимо, неправилно и незаконосъобразно, като за това се развиват две основни
групи оплаквания и съображения, а именно, че решението е постановено при
нередовност на исковата молба, водеща до недопустимост на исковете, както и че
решението е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон и
процесуалните правила.
Във връзка с първата група оплаквания се развиват доводи, че исковата молба е
1
нередовна, тъй като с нея са предявени общо единадесет обективно кумулативно
съединени установителни иска за главница, относно вземания, произтичащи от 11
фактури, но ищецът не е индивидуализирал всеки от тях по размер и падеж на
вземането, съответно не е и заплатил следващата се държавна такса. Поддържа се, че
при постановяване на обжалваното решение районният съд не е съобразил
недостатъците на исковата молба, с оглед на което е постановил недопустимо решение.
Във връзка с оплакванията за неправилност на обжалваното решение се
навеждат доводи, че същото е постановено в противоречие с действащата нормативна
уредба, доколкото представените по делото Общи условия са непълни, няма
доказателства да са били одобрени от ДКЕВР и да са публикувани, в противоречие са с
ЗРВКУ и Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи,
поради което следва да се приемат за нищожни и необосноваващи съществуването на
облигационна връзка между страните. Според оплакванията в жалбата, тези доводи не
са били съобразени от районния съд, който неправилно е отказал да открие
производство по оспорване истинността на общите условия. По отношение на Общите
условия се развиват и оплаквания, че районният съд не е извършил проверка за
наличието на нищожни и неравноправни клаузи в тях.
В жалбата се развиват също оплаквания, че не са представени надлежни
счетоводни документи, тъй като представеният от ищеца 1 брой карнет за отчитане на
показания /извлечение от партидната книга/ и липсата на представени по делото
фактури за задълженията на ответника не могат безспорно да установят наличието на
такива. Въпреки това сочи, че всички представени от ищеца доказателства са частни
документи, изходящи от дружеството-ищец и не се ползват с доказателствена сила, тъй
като удостоверяват изгодни обстоятелства за представилата ги страна. Поддържа се, че
карнетът не е доказателство, че ответникът е получател на предоставяните от ищеца
услуги, а и в него фигурират само три подписа, поради което основание за издаване на
единадесетте фактури не е имало. Сочи се също, че не е установено надлежно
издадени фактури, независимо дали на електронен или на хартиен носител. Излагат се
доводи, че съгласно ЗСч не е предвидена възможност да бъде издадена фактура без да
е налице надлежен първичен счетоводен документ за получаване на съответната
услуга, респ. ако такава фактура е издадена, то същата няма удостоверителна стойност.
Поради това жалбоподателят счита, че е допуснато нарушение на ЗСч, доколкото
ищецът не е представил дори една фактура, издадена по надлежния ред, за
претендираните от него задължения, а в разпоредбата на чл.9, ал.1, т.1 от ЗСч е
предвидено изискването счетоводната система на предприятията да осигурява
всеобхватно и хронологично регистриране на счетоводните операции, което
кореспондира с принципа за текущо начисляване в чл.4, ал.1, т.1 от ЗСч – приходите и
разходите, произтичащи от сделки и събития, да се начисляват към момента на тяхното
2
възникване, като с оглед на това се оспорва назначената и приета по делото счетоводна
експертиза.
Особеният представител на жалбоподателя навежда също доводи, че районният
съд не е извършил надлежна проверка на Общите условия по договора относно
наличието на нищожни и неравноправни клаузи, поради което е нарушена и
разпоредбата на чл.7, ал.3 от ГПК. Излагат се и съображения за недоказаност на
исковата претенция по основание, тъй като ищецът не е обосновал и не е ангажирал
доказателства какви са отношенията между страните и по този начин и съдът не е
издирил и приложил относимата към спора материалноправна норма. В тази връзка се
посочва също, че по делото не са събрани надлежни доказателства кой е собственик на
имота, за която е начислена исковата сума, макар по делото да е представен документ
за собственост на същия, поради което по отношение на собствеността неправилно
районния съд го е кредитирал, а именно, че ответникът да живее в процесното
жилище, като не е отчетено обстоятелството, че то е в съсобственост с друго лице.
Особеният представител на жалбоподателя сочи също, че в хода на делото е
направено надлежно искане по реда на чл.193 от ГПК за оспорване истинността на
Общите условия по договора, както и по отношение на представените от ищеца
справка от 11.10.2022 г., справка от 08.02.2023 г. и извлечения от партидна книга /1 бр.
карнет за отчитане показания на водомери/, но въобще липсва произнасяне на
районния съд по това искане на ответника. По този начин не са отчетени
съществуващите противоречия между представените от ищеца доказателства и
приетата фактическа обстановка, поради което и неправилно са кредитирани от съда.
Иска се отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на предявения иск с
произтичащите от това последици.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК от въззиваемата страна "Водоснабдяване и
канализация" ООД-гр.Враца е постъпил писмен отговор, с който жалбата се оспорва,
като неоснователна. Поддържа се, че обжалваното решение е правилно,
законосъобразно и обосновано и районният съд правилно въз основа на
доказателствата по делото е установил действителните отношения между страните и е
формирал обосновани правни и фактически изводи по всички релевантни за спора
факти и обстоятелства.
Оспорва се възражението на особения представител на ответника, че
последният не е обвързан от Общите условия на дружеството като счита същите за
неоснователни, тъй като има данни, че именно В. И. Я. е собственик на водоснабдения
имот и същите са влезли в сила, за което прилага Решение № ОУ-09 от 11.08.2014г.,
подписано и подпечатано от председателя на КЕВР.
По отношение оплакванията във въззивната жалба за липса на надлежно
издадени фактури въззиваемият сочи, че същите се намират на л.36 от делото, като
тяхната достоверност се потвърждава и от вещото лице в изготвеното експертно
3
заключение.
В отговора се развиват съображения, че събраните по делото доказателства, а
именно: покана за доброволно изпълнение, извлечение от партидна книга /карнет/;
справка-извлечение за задълженията на потребителя; Нотариален акт № 97, том II, pег.
№ 2308, дело 213 от 2007г.; експертно заключение, както и представените
доказателства за влизане в сила на Общите условия - копие от местен ежедневник, с
който се обявяват ОУ от 27-и Август 2014 - в.Конкурент; копие от Централен
ежедневник - 21-и Август 2014г. – в.Новинар и Решение № ОУ-09 от 11.08.2014г.,
доказват по несъмнен начин, че през процесния период между ответника, в качеството
му на потребител на В и К услуги по силата на чл.3 от Наредба № 4/2004 г. на МРРБ за
условията и реда за присъединяване на потребители и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи ДВ бр. 88/2004 г. (Наредба № 4/2004
на МРРБ) и чл.2 ал.1 от Общите условия за получаване на услугите на В и К (ОУ) от
"Водоснабдяване и канализация" ООД-гр.Враца, одобрени от КЕВР на основание
чл.11, ал.7, изр.2 от ЗРВКУ с решение № ОУ- 09/11.08.2014 г., от една страна, и "В и К"
ООД-гр.Враца, от друга, е съществувало облигационно отношение.
Посочва се, че през исковия период, в качеството си на собственик на
водоснабдения имот, ответникът В. И. Я. е бил потребител на "В и К" услуги по силата
на закона - на основание пр.1, ал.1, т.2, буква Б, алт.1 от допълнителните разпоредби на
ЗРВКУ. В тази връзка отново се позовава на Решение № ОУ-09 от 11.08.2014 г., като
твърди, че същото удостоверява и потвърждава за надлежно спазените процедурни
изисквания, относно влизане в сила на общите условия (ОУ) на "В и К"-гр.Враца, от
които е видно, че процедурата по чл.8, ал.2 и ал.3 от Наредба № 4/2004 г. на МРРБ за
условията и реда за присъединяване на потребители и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи ДВ бр.88/2004 г. (Наредба № 4/2004
на МРРБ) е спазена надлежно и законосъобразно. (Доп. - ДВ, бр.63/2012 г., в сила от
17.08.2012г.), а именно, че операторите задължително публикуват одобрените общи
условия на електронната си страница и най-малко в един централен и един местен
ежедневник и осигуряват достъп до тях и Общите условия влизат в сила в едномесечен
срок от публикуването им в централния ежедневник като сочи, че пред районния съд са
ангажирани доказателства в тази насока. Сочи се още, че в изпълнение на
задълженията си на оператор-доставчик на В и К услуги, през процесния период
дружеството лоялно е доставяло такива до водоснабдения имот в обем, количество и
цена, съгласно представените по делото справки за задълженията на ответника. Поради
това и счита, че районният съд правилно е приел фактите и обстоятелствата, срещу
които въззивникът счита във въззивната си жалба за доказани.
Иска се решението на районния съд да бъде потвърдено, като в полза на
въззиваемата страна се присъдят разноски за производството пред въззивната
инстанция.
4
С въззивната жалба и с отговора й страните не представят доказателства и не
правят доказателствени искания.
При извършената проверка на редовността и допустимостта на въззивната
жалба, настоящият съдебен състав констатира, че същата е подадена в срока по чл.259,
ал.1 ГПК и отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК.
Предвид направените във въззивната жалба оплаквания, свързани с
допустимостта на първоинстанционния съдебен акт по същество, съобразно
постановките на т.5 от ТР №1/2013г. на ОСГТК на ВКС въззивният съд извърши
проверка за редовност на исковата молба, при което не констатира основания за
оставянето й без движение. Подробните си съображения за това въззивният съдебен
състав е изложил в постановеното по реда на чл.267 ГПК определение от 29.02.2024г.
За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият съдебен
състав взе предвид следното:
Районен съд - Враца е бил сезиран с иск от "ВиК" ООД -гр. Враца, с който се
иска да бъде признато за установено, че ответникът В. И. Я., дължи сумата от 631,07
лв., представляваща неплатени ВиК услуги за периода от 1.09.2021г.до 13.09.2022г.,
както и сумата от 47,54 лв.- мораторна лихва, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
В исковата молба се твърди, че ответникът е абонат на "ВиК" ООД- гр. Враца и
потребител на услуги, предвидени в ЗВ, ЗРВКУ, Наредба № 4/2004 год. на МРРБ и
Общите условия на "ВиК" ООД- гр. Враца, за жилище, находящо се в ***. Твърди се,
че за периода 16.09.2021 г.- 13.09.2022 г. са издадени 11 фактури за заплащане на
дължимите от ответника суми, които са в размер на 631,07 лв.главница и 47,54
лв.лихви за забава за периода 01.12.2021г.-08.02.2023г.мораторна лихва, но така
посочените суми не са заплатени и това е породило правен интерес от подаване на
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. Посочва се също, че
заявлението е уважено, при което за дължимите суми е издадена заповед за изпълнение
по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№374/2023г.на РС-Враца, която е връчена на длъжника в
условията на чл.47, ал.5 от ГПК.
Ответникът В. И. Я. е призован по реда на чл. 47 ГПК, поради което районният
съд му е назначил адв. К. К. за особен представител. В срока по чл. 131 ГПК е
постъпил отговор от особения представител, който оспорва предявения иск и навежда
доводи за недопустимост и неоснователност на същия, развиват доводи, че исковата
молба е нередовна, тъй като с нея са предявени общо единадесет обективно
кумулативно съединени установителни иска за главница, но ищецът не е
индивидуализирал всеки от тях по размер и падеж на вземането, съответно не е и
заплатил следващата се държавна такса. Сочи се, че липсват данни ОУ да са издадени,
одобрени и публикувани в съответствие с действащата нормативна уредба; от
представените карнети за отчитане на показания не може да се установи дали именно
5
ответникът е получател на предоставена от ищеца услуга, както и за кой период се
отнасят записванията, евентуално доставеното количество вода и неговата стойност; не
е установено надлежно издаване на фактури от ищеца за претендираните суми; ОУ
съдържат неравноправни клаузи; не е представен документ, удостоверяващ
местоживеенето на ответника на дадения адрес, а именно имота, в който ищецът
твърди, че е доставял вода; направено е възражение по чл. 111 ЗЗД за изтекла
погасителна давност по отношение на основните и акцесорни искови претенции.
Като взе предвид твърденията на страните и наведените доводи в исковата
молба и отговора, както и оплакванията във въззивната жалба и съображенията в
отговора на същата, настоящият съдебен състав приема, че предметът на въззивната
проверка обхваща изцяло повдигнатия спор, свързан с дължимостта от ответника на
сумата от 631.07 лева, представляваща стойността на доставени, но незаплатени ВиК
услуги в жилище, находящо се в гр. Враца, ул. "Стоян Заимов“ № 48, вх. Б, ап. 23 за
периода за периода 16.09.2021 год. - 13.09.2022 г.
В първоинстанционното производство са събрани писмени доказателства.
Районният съд е обсъдил подробно събраните доказателства и е възприел фактическа
обстановка, въз основа на която е направил изводи за основателност на исковата
претенция. Фактическите констатации и правните изводи се споделят от настоящия
съдебен състав, поради което и на основание чл. 272 ГПК въззивният съд препраща
към мотивите, изложени в обжалвания съдебен акт.
В отговор на изложените в жалбата оплаквания и съобразно чл. 269, изр .2
ГПК, настоящият съдебен състав приема следното:
За да бъде уважен предявения установителен иск с правно основание чл. 422
ГПК във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД ищецът следва да докаже, че се е намирал в облигационно
правоотношение с ответника по валидно сключен договор за доставка на ВиК услуги
при Общи условия, че реално е доставял ВиК услуги в жилището на ответника в
посочения период, както и стойността на същите. При доказване на тези обстоятелства,
в тежест на ответника е да докаже погасяването на задълженията към ищеца.
Въззивният съдебен състав намира, че ищецът е провел успешно доказване на
основанието и размера на иска си по следните съображения:
Безспорно е обстоятелството, че ищецът е оператор на водоснабдителни и
канализационни услуги и в това си качество доставя тези услуги на потребителите на
територията на гр. Враца.
От събраните по делото доказателства се установява по несъмнен начин, че
жалбоподателят В. И. Я. има открита партида при ищеца за потребяваните от него В и
К услуги, свързани с имот в ***. От представените по делото справка от Служба по
вписванията-Враца и нот. акт № 97 от 09.05.2007 г., том 2, рег.№ 2308, нот. дело № 213
е видно, че ответникът е собственик на това жилище от 09.05.2007 г. , като след тази
дата няма твърдения и данни за прехвърляне на собствеността.
6
Настоящият съдебен състав намира, че така представените доказателства са
достатъчни, за да бъде прието за установено, че ответникът е собственик на имота и в
това свое качество се явява потребител на ВиК услуги съгласно разпоредбите на §1,
т.2, б. "б" от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги и
чл. 3, ал.1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи.
Отношенията по ползване на услугите, предоставяни от ищцовото дружество,
се уреждат от Наредбата и съгласно публично оповестени Общи условия, предложени
от оператора и одобрени съответно от собственика на ВиК системата или от
регулаторния орган. По отношение на Общите условия за получаване на услугите В и
К от "Водоснабдяване и канализация" ООД, гр. Враца, които са приложени по делото,
първоинстанционният съд е изложил правилни констатации както, че тези общи
условия са одобрени с решение №ОУ-09/11.08.2014г.на ДКЕВР, така и че са
публикувани във в.“Новинар“ и в.“Конкурент“, поради което изискванията за
влизането им в сила са изпълнени и общите условия обвързват всички абонати на
дружеството съгласно чл. 8 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи.
Редът, начинът и формата за установяване на облигационните отношения по
доставката на питейна вода и пречистването на отпадна такава за конкретните имоти и
начинът на плащане и разпределение на дължимите суми от абонатите се определят
съобразно правилата, предвидени в чл. 30 - чл. 40 от Наредбата и в Общите условия.
Според чл.32, ал.1 и ал.4 от Наредба № 4/14.09.2004 г., В и К услугите се
заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода от
водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтирания водомер на
водопроводното отклонение, а отчетените данни се установяват чрез отбелязването им
в карнета, заедно с датата на отчитане на водомерите и подписа на потребителя или
негов представител, освен в случаите на отчитане по електронен път.
В случая е представено заверено копие от карнета за отчитане на вода, воден на
името на В. И. Я., от който се установява, че за измервателния уред /един водомер / в
жилището на ответника на адрес ***, има извършени реални отчети, за които са
поставени подписи.
Едно от основните възражения, които особеният представител на ответника
прави с отговора на исковата молба и поддържа пред въззивната инстанция, се свежда
до това, че представения карнет не установява потребеното количество вода, тъй като
липсват подписи срещу всеки запис.
Доколкото отчитането на В и К услугите се установява чрез отбелязване в
карнета съгласно посочената разпоредба на чл. 32, ал. 4 от Наредба № 4 от 14.09.2004
г., то следва да се приеме, че самият карнет представлява нормативно предвиден
7
документ, доказващ посещенията в имота и показанията на водомера към определена
дата. Карнетът има характер на частен свидетелстващ документ и като такъв се ползва
с формална доказателствена сила. В посочената разпоредба е предвидено, че отчетните
данни могат да бъдат удостоверени както с подписа на самия потребител, така и с
подписа на негов представител. Липсата на изрично изискане за упълномощаване на
този представител води до извода, че карнетът може да бъде подписан и от лице, което
макар да не е устно или писмено изрично упълномощено от потребителя да го
представлява във връзка с отчитането на водомера, се явява негов представител в
широк смисъл въз основа на родствена, съпружеска, фактическа, облигационна или
друга връзка с потребителя. По тази причина съдът намира, че представител на
потребителя по смисъла на чл. 32, ал.4 от Наредбата може да бъде всяко лице, което
обитава имота на някакво фактическо или правно основание. Подписването на карнета
от такова лице не води до неистинност на документа и изгубване на неговата
доказателствена сила. Следва да се има предвид още, че присъствието на потребителя
или на негов представител при извършване на отчета е негово задължение, предвидено
в чл.24 от ОУ. Целта на присъствието на двете страни по правоотношението при
отчитане на показанията на водомера е да се отчете правилното показание, което ще
послужи за определяне на дължимите суми. Наличието на подпис срещу показанието
на водомера съдът, при липса на възражения от абоната за предходния период, приема
като съгласие с отчетеното до тази дата. Съгласно разпоредбата на чл.35 от Наредбата,
показанията на водомерите се отчитат с точност до 1 куб. м. за период, който се
определя в ОУ или договора, но не по- дълъг от шест месеца. Когато периодът на
отчитане на водомерите е по-дълъг от един месец, операторът ежемесечно начислява
служебно количество изразходвана вода, определено въз основа на средния месечен
разход от редовно отчетените съответни периоди на предходната година. След
отчитане на показанията на водомерите количеството вода се изравнява в съответствие
с реалното потребление. Достъпът на длъжностното лице на оператора до водомера за
извършване на отчети, включително в жилищата на потребителите, се осигурява
съгласно ОУ или договора. При невъзможност за отчитане на водомерите поради
отсъствие на потребителя или на неговия представител, потребителят е длъжен да
уточни с оператора в удобно за двете страни време извършването на отчитането в срок
не по-дълъг от една година от последното отчитане. При отказ на потребителя да
осигури достъп на длъжностното лице на оператора до водомера длъжностното лице
съставя протокол, който се подписва от него и от поне един свидетел. От горното
следва, че потребителят има задължение при отчитане на показанията на водомера,като
дължи грижа и внимание по отношение отчетеното служебно количество вода или
такова, с което същият не е съгласен и в определен от Наредбата срок следва да сезира
оператора за извършване на корекция или изравняване. На основание чл. 24, ал.3 и ал.4
от Общите условия при невъзможност за отчитане на водомерите поради отсъствие на
8
потребителя или на негов представител и когато потребителят не е съгласен с
фактурираните количества, потребителят е длъжен да уточни с ВиК оператора
извършване на отчитането в удобно за двете страни време, в срок не по-дълъг от една
година от последното отчитане. При липсата на данни съдът приема, че ответникът не
е възразил срещу начина на отчитане и начисляване на потребено количество вода,
включително и извършеното служебно начисляване, така както е отразено в
представените копия от карнетите. Ето защо съдът не възприема изложените от
процесуалния му представител доводи относно верността на посочените в карнета
данни за потребление в месеците през процесния период.
Настоящият съдебен състав не споделя изложените от особения представител
на ответника доводи за наличие на неравноправни клаузи в Общите условия на ВиК
дружеството. Особеният представител не е посочил конкретните клаузи, които счита за
неравноправни, но със съдебната практика - Решение № 23 от 07.07.2016 г. по т.д.№
3686/2014 г. на I т.о. на ВКС, се приема, че първоинстанционният и въззивният съд
следят служебно за наличие по делото на фактически и/или правни обстоятелства,
обуславящи неравноправност на клауза/и в потребителски договор. В разпоредбата на
§ 12а ДР на ЗЗП /съответстваща на чл. 1, §2 от Директива 93/13/ЕИО/ изрично е
посочено, че извън предметния обхват на Закона за защита на потребителите остават
договорни клаузи, които отразяват законови или подзаконови разпоредби или
принципи на международни конвенции, в т.ч. в областта на транспорта. В случая, в
разпоредбите от процесните Общи условия са възпроизведени почти изцяло
разпоредби от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребители и за ползване на ВиК услуги. Следва да се има предвид още и
обстоятелството, че Общите условия на В и К дружеството са одобрени от ДКЕВР, а
сред принципите, въз основа на които комисията осъществява своята дейност са и
предотвратяване на злоупотреба с господстващо положение и защита на интересите на
потребителите /чл. 7, т.2 и т.3 ЗРВКУ/. Освен това съдът констатира, че клаузите на ОУ
не са ограничаващи или изключващи законните права на абонатите : съдържат
достатъчно гаранции за изпълнение на задълженията на дружеството, включително по
отчитане на консумираната вода; позволяват подаване на възражения от абоната и пр.
С оглед на тези съображения предвидения в ОУ ред за отчитане и заплащане на
доставяните услуги следва да бъде зачетен и приложен.
В обобщение на изложеното, настоящият съдебен състав намира, че по делото е
установено отчитане на доставяните от ищеца В и К услуги за процесния период, както
и че въз основа на тези отчети ищецът на основание ОУ правилно е издавал
ежемесечни фактури за ползваните от ответника услуги. Няма данни ответникът да е
подал предвидените в ОУ възражения против фактурите, поради което за него е
възникнало насрещно задължение да плати посочената във фактурите стойност на
потребените услуги. В тежест на ответника е било да докаже погасяването на
9
задълженията си към ищеца, но доказателства за това не са представени, поради което
съдът приема, че предявеният иск е доказан по основание. Видно е от доказателствата
по делото, че данните за консумацията на вода, заложени в месечните фактури за
процесния период, съответстват на отчетните данни по карнета, поради което следва да
се приеме, че вземането е доказано и по размер.
Като е достигнал до същите изводи и е уважил предявения иск, районният съд е
постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден
изцяло.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 във вр. ал. 8 ГПК на
ищеца-въззиваем следва да бъдат присъдени юрисконсултско възнаграждение за
настоящата съдебна инстанция в размер на 100 лева, както и направените разноски за
възнаграждение на особения представител в размер на 300 лева.
Водим от горното, Врачанският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 7/04.01.2024 г. на Районен съд-Враца,
постановено по гр. дело № 1422/2023 г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА В. И. Я., с ЕГН: ********** от *** ДА ЗАПЛАТИ на
"Водоснабдяване и канализация" ООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление
***, сумата от общо 400 лева, представляваща направените деловодни разноски пред
въззивната инстанция, от които 100 лева - юрисконсултско възнаграждение и 300 лева
- изплатено възнаграждение на особения представител на жалбоподателя.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10