Р
Е Ш Е Н И Е
гр.Кърджали, 02.12.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Кърджалийският районен съд в публичното
заседание на двадесет и девети октомври две хиляди и двадесета година в състав:
Председател:
Дарина Байданова
при секретаря Марияна Суркова разгледа докладваното от
съдията гр.д. № 63 по описа за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Ищците Г.Р.Б. и С.Т.Б. твърдят в исковата молба, че на 09.07.2019г.
ищцата Б. получила от ответницата В.Т.Б. уведомление, че последната е призната
за единствен собственик на сградите, намиращи се в двора на ***, като и ѝ
дала седемдневен срок да освободи и да ѝ предаде сграда с идентификатор №
40909.107.185.2 и сграда с идентификатор № 40909.107.185.3, в отговор на което на
16.07.2019г. ищцата изпратила до ответницата телеграма с отказ да ѝ
предаде ключовете поради ползване, стопанисване, ремонтиране и поддържане от
нея и семейството ѝ двете сгради през последните 30 години, вкл. и
извършени ремонти, заплащани данъци, партиди на ВиК и EVN и завършен цялостен
ремонт на покривите с лични средства на ищците и без участието на ответницата. При
направена справка в СВ към АВ при КРС ищците установили, че ответницата се снабдила с Нотариален акт за собственост на
недвижим имот № 84, т. 3,рег. № 20839, дело № 465/2019г. на Нотариус К. Д.,***
действие КРС, с който била призната за собственик по наследство и отказ от
наследство на едноетажна полумасивна сграда с идентификатор 40909.107.185.2 по
КККР на гр. Кърджали, одобрени със Заповед № РД-18-66/18.10.2006г. на Изп.
директор на АК, построена през 1948г. в средната част на поземлен имот с
идентификатор 40909.107.185, с адрес: гр. Кърджали, ***, с предназначение
жилищна сграда - еднофамилна, със застроена площ от 41,00 кв.м., съдържаща на
етажа две стаи, ведно с прилежащия към сградата сутерен със застроена площ от
41,00 кв.м., съдържаща две мазета и едноетажна масивна сграда с идентификатор
40909.107.185.3 по КККР на гр. Кърджали, одобрени със Заповед №
РД-18-66/18.10.2006г. на Изп. директор на АК, построена през 1970г. в южната
част на поземлен имот с идентификатор 40909.107.185, с адрес: гр. Кърджали, ***,
с предназначение жилищна
сграда-еднофамилна, със застроена площ от 45,00 кв.м., съдържаща на етажа
коридор, две стаи и тоалетна, при съседи на имота, в който са разположени
сградите: имот 40909.107.186, имот 40909.107.184, имот 40909.107.187, имот
40909.10 7.316, имот 40909.107.315, имот 40909.107.314 и имот 40909.107.178.
Сочат, че констатациите на нотариуса не отговарят на действителното положение,
тъй като сградата с идентификатор 40909.107.185.2 имала наследствен характер и ползването в нея
е разпределено между страните в настоящото производство още през 1990г., а
сградата с идентификатор 40909.107.185.3
изцяло била построена от ищците и от изграждането ѝ през 1970г. до
сега се ползвала и владеела само от тях, с изключение на периода от 1974г. до
смъртта на всеки от родителите на ищцата се ползвала от последните по изричното
съгласие на ищцата, тъй като те им дали възможност да я построят в мястото им и
им помагали при изграждането ѝ. Сочи се още, че наследодателят на ищцата
и ответницата Т.Б.К. придобил собствеността върху дворно място от 480 кв.м.,
съставляващо част от имот с пл.сн. № 363, парцел V, в кв. 7 по плана на гр.
Кърджали, при граници: ул."Струма", С. и К.К., Н.С. и Г.С., което
дворно място било идентично с поземлен имот с идентификатор 40909.107.185 по
КККР на гр. Кърджали, одобрени със Заповед № РД-18-66/18.10.2006г. на Изп.
директор на АК, с адрес: гр. Кърджали, *** и през 1948г. построил едноетажна
полумасивна жилищна сграда с площ 37 кв.м., която по действащата КККР на гр.
Кърджали е с идентификатор 40909.107.185.2. На 10.03.1969г. наследодателят Т.К.
бил признат за собственик по покупка и давностно владение на дворно място от
480 кв.м., съставляващо част от имот с пл.сн. № 363, парцел V, в кв. 7 по плана
на гр. Кърджали, ведно с жилищна сграда на един етаж, при граници:
ул."Струма", С. и К.К., Н.С. и Г.С. и същия ден - на 10.03.69г. в
нотариална форма отстъпил на ответницата В.Т.Б., правото на строеж, върху 1/2
ид. част от собствения си имот - урегулиран парцел V, в кв. 7 от 478 кв.м. по
плана на гр. Кърджали, при съседи: С. и К.К., Н.С., Г.Х.С. и
ул."Струма" , за построяване съвместно на двуетажна жилищна сграда,
каквато действително построили през 1969г. с идентификатор по действащата КККР на гр. Кърджали, одобрени със Заповед №
РД-18-66/18.10.2006г. на Изп. директор на АК, № 40909.107.185.1, като Т.Б.К.
станал собственик на втория етаж от сградата, а В.Т.Б. станала собственик на
първия етаж от сградата. Сочат още, че
отново в края на 1969г. ищците с позволението на Т.Б.К. започнали в
притежавания от него имот с пл.сн. № 363, парцел V, в кв. 7 по плана на гр.
Кърджали , строеж на едноетажна масивна жилищна сграда с площ 45 кв.м., която
по действащата КККР на гр. Кърджали, одобрени със Заповед №
РД-18-66/18.10.2006г. на Изп. директор на АК е с идентификатор 40909.107.185.3
и в която след завършването ѝ през 1970г. се нанесли да живеят. През
1974г. Т.Б.К. прехвърлил втория етаж от къщата с идентификатор 40909.107.185.1
на ищците, където същите живеели и
понастоящем и със съгласието на ищцата се преместил със съпругата си в тяхната
къща с идентификатор 40909.107.185.3, където със съпругата му живели до смъртта
си. Или, твърдят, че от построяването до сега къщата с идентификатор
40909.107.185.3 била ползвана и поддържана само от ищците и на всички,
включително и на ответницата, било известно, че само те са нейни собственици. Сочат
още,че поради това, че едноетажната полумасивна жилищна сграда с настоящ идентификатор
40909.107.185.2 била с наследствен характер, имала два самостоятелни входа на
етажа и се състояла от две стаи и бокс на етажа и две мазета в сутерена с вход
към имота на ищците, през 1990г. наследниците на Т.Б.К. разпределили ползването
й, като Б.Т.К. и С.Т.Б. следвало да ползват едната стая и кухненския бокс с
обща площ от 25 кв.м. и двете мазета в сутерена с площ от 41 кв.м., които са с
вход към частта от двора на ищците, а ответницата следвало да ползва и ползвала
другата стая с площ от 16 кв.м., която е с вход към нейната част от двора.
Поради неудобство за Б.К. да ползва част от сградата, същият отстъпил правото
си на ищците и последните от 1990г. твърдят,че необезпокоявано със съзнанието,
че са собственици, ползват тази част от сградата. Сочат, че след смъртта на
наследодателя им Т.К., В.Т.Б. помолила майка си П.Н.К., сестра си С.Т.Б. и брат
си Б.Т.К. да направят привиден отказ от наследство, за да може тя да се снабди
с нотариален акт за собственост на половината дворно място, тъй като къщата ѝ
оставала без земя, поради което ищцата, майка ѝ и брат ѝ направили такъв
привиден отказ от наследство от наследодателя им Т.Б.К. за целите на
нотариалното производство, на база на което с ответницата придобила по
наследство и отказ от наследство правото на собственост върху 1/2 ид. част от
парцел II - 2033, в кв. 10 по плана на гр. Кърджали, целия с площ от 480 кв.м.,
при граници: ул."Струма", М.М.Р., Н.С. Д., С. Г.К., Г. Х. и Д.Р. С.. Твърди се,че именно защото ответницата
знаела, че направеният отказ от наследство от страна на майка ѝ, сестра ѝ
и брат ѝ е привиден , на 18.12.1997г. се снабдила с НА , с който била
призната тя и съпругът ѝ А.К.Б. за собственици само на следните недвижими
имоти: първи етаж на масивна жилищна
сграда на два етажа и сутерен, представляващ самостоятелно жилище и състоящ се
от дневна, кухненски бокс, килер, две спални, антре, баня, тоалетна и вътрешно
стълбище, ведно с четири помещения в сутерена, със застроена площ 83,60 кв.м.,
заедно със съответните идеални части от общите части на цялата сграда и от
правото на строеж, както и масивен гараж
със застроена площ 24 кв.м. построени в парцел II- 2033, в кв. 10 по
плана на гр. Кърджали, с площ 570 кв.м., при граници: имот с пл.сн. № 2032 на С.С.,
имот с пл.сн. № 2034 на С. К., имот с пл.сн. № 2031 на М.М., имот с пл.сн. №
2037 на Г. Х. и имот с пл.сн. № 2038 на Д.С., без да включва в този нотариален
акт и процесиите имоти. Освен това, съзнавайки привидността на направения отказ,
на 11.02.1998г. с Декларация по чл. 14,
чл. 27 и § 2 от ПЗР на ЗМДТ вх. № 1139-1/11.02.98г. попълнена под нейна
диктовка от съпруга ѝ А.К.Б. и лично подадена от ответницата, била декларирана
едноетажната полумасивна жилищна сграда сега с идентификатор 40909.107.185.2 като
собственост на майка ѝ П.Н.К. - 5/8
ид. части и по 1/8 ид. части за ответницата, ищцата С.Б. и брат им Б.Т.К., а за
къщата с идентификатор 40909.107.185.3 по КККР на гр. Кърджали не подала такава
декларация, тъй като всички били наясно, че принадлежи на ищците. Освен това,
поради знанието си за привидния отказ от наследство ищцата продължила да заплаща
дължимите се данъци и такси за имота, като регистрирали партиди във ВиК на
нейно име и на съпруга ѝ и в електропреносното дружество и през всички
изминали години заплащали консумираните в двете къщи електрическа енергия и
вода, а през лятото на 2019г. започнали и извършили ремонт на покрива на двете
къщи. Твърдят , че направения от П.Н.К., С.Т.Б. и Б.Т.К. отказ от наследството
на Т.Б.К. е привиден, което водело до неговата нищожност , поради това ,че бил направен
само за целите на нотариалното производство по издаване на Нотариален акт за
собственост върху недвижим имот придобит по наследство и отказ от наследство №
186, т. I, дело № 439/1989г. на Нотариус при РС-Кърджали Т. А. и като привиден следователно
не породил правни последици. С оглед на това, считат, че няма как въз основа на
него ответницата да придобие цялото имущество, останало от починалия ѝ
баща Б.Т.К., поради което правят възражение за нищожност на този отказ от
наследство. Сочат, че дори да се приеме, че съгласно разпоредбата на чл. 92 от
ЗС процесните къщи са станали собственост на наследодателите на страните, то, на
осн. чл. 79 от ЗС ищците придобили собствеността върху тях, като от построяването
през 1970г. на къщата с идентификатор 40909.107.185.3 по КККР на гр. Кърджали
досега те са я владели и ползвали лично и чрез другиго необезпокоявано, явно и
в предвидения в закона придобивен давностен срок, поради което са я придобили
по давност. И от 1990г. досега ползват едната стая и кухненския бокс с обща
площ от 25 и двете мазета в сутерена с площ от 41 кв.м. от къщата с
идентификатор 40909.107.185.2 по КККР на гр. Кърджали, с вход към частта от
двора им, необезпокоявано, явно и в предвидения в закона придобивен давностен
срок, поради което същите са придобили по давност съответните идеални части от
къщата заедно с ответницата. Считат, че дори и да се приеме, че ответницата
придобила въз основа на направения отказ от наследство цялото имущество,
останало в наследство от покойния ѝ баща Т.К., то, с оглед на
обстоятелството, че процесните къщи се намирали в режим на СИО, майката на
страните П.Н.К. също била носител на правото на собственост и при липса на
изричен отказ от нейното наследство, децата ѝ наследяват съответните
идеални части от къщите, при което ответницата не може да придобие изцяло
собствеността върху процесните къщи. Молят да се постанови решение, с което да
бъде признато за установено по отношение на ответника в настоящото
производство, че ищците на основание
давностно владение са собственици на 64/82 идеални части /след намалението/,
изчислени на база квадратурата-общата площ на сградата, съобразно издадения на
ответницата нотариален акт, ползвана от ищците, от едноетажна полумасивна
сграда с идентификатор 40909.107.185.2 по КККР на гр. Кърджали, одобрени със
Заповед № РД-18-66/18.10.2006г. на Изп. директор на АК, построена през 1948г. в
средната част на поземлен имот с идентификатор 40909.107.185, с адрес: гр.
Кърджали, ***, с предназначение жилищна сграда- еднофамилна, със застроена площ
от 41,00 кв.м., съдържаща на етажа две стаи, ведно с прилежащия към сградата
сутерен със застроена площ от 41,00 кв.м., съдържаща две мазета и на ЦЯЛАТА едноетажна
масивна сграда с идентификатор 40909.107.185.3 по КККР на гр. Кърджали,
одобрени със Заповед № РД-18-66/18.10.2006г. на Изп. директор на АК, построена
през 1970г. в южната част на поземлен имот с идентификатор 40909.107.185, с
адрес: гр. Кърджали, ***, с предназначение
жилищна сграда- еднофамилна, със застроена площ от 45,00 кв.м..
съдържаща на етажа коридор, две стаи и тоалетна, при съседи на имота, в който
са разположени сградите: имот 40909.107.186, имот 40909.107.184, имот
40909.107.187, имот 40909.107.316, имот 40909.107.315, имот 40909.107.314 и
имот 40909.107.178. При ЕВЕНТУАЛНОСТ, че съдът намери за неоснователен
положителният установителен иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК, молят да се постанови
решение, с което да бъде признато за установено
по отношение на Г.Р.Б. и С.Т.Б., че
ответницата В.Т.Б. не е собственик на едноетажна полумасивна сграда с
идентификатор 40909.107.185.2 по КККР на гр. Кърджали , построена през 1948г. в
средната част на поземлен имот с идентификатор 40909.107.185, с адрес: гр.
Кърджали, ***, с предназначение жилищна сграда- еднофамилна, със застроена площ
от 41,00 кв.м., съдържаща на етажа две стаи-, ведно с прилежащия към сградата
сутерен със застроена площ от 41,00 кв.м., съдържаща две мазета и на едноетажна
масивна сграда с идентификатор
40909.107.185.3 по КККР на гр. Кърджали, построена през 1970г. в южната част на
поземлен имот с идентификатор 40909.107.185, с адрес: гр. Кърджали, ***, с
предназначение жилищна сграда- еднофамилна, със застроена площ от 45,00 кв.м.,
съдържаща на етажа коридор, две стаи и тоалетна, при съседи на имота, в който
са разположени сградите: имот 40909.107.186, имот 40909.107.184, имот
40909.107.187, имот 40909.107.316, имот 40909.107.315, имот 40909.107.314 и
имот 40909.107.178. Претендират
разноски. В съдебно заседание уточнява, че сграда /къща/ с идентификатор
№ 40909.107.185.2 е построена през 1948г.; обосновава правният интерес на ищеца
Г.Б. с факта, че същият е построил заедно
с ищцата С.Б. през 1970г. жилищна сграда
с идентификатор № 40909.107.185.3, а впоследствие , заедно с нея владял и
ползвал част от къща с идентификатор № 40909.107.185.2, като се позовава на
изтекла придобивна давност. Ключовете за двете процесни сгради винаги били в
ищците. В случай, че съдът не приеме, че ищците са придобили по давност двата
недвижими имота, основават отрицателния установителен иск на наследството,
получено от ищцата С.Б. от майка ѝ, тъй като действително е направен
отказ от наследството от бащата на страните, но от наследството на майката няма
отказ и ищцата е станала наследник на майка си в съответните идеални части от недвижимия имот, при което
ответницата В.Б. не би могла да стане собственик на тези сгради в пълния им
обем, който претендира. На къщата с идентификатор № 40909.107.185.2 впоследствие бил избит допълнителен вход,
обслужващ стаята, ползвана от ответницата,
а старият вход обслужвал стаите, ползвани от ищците, възлизащи на претендираните
идеални части – 64/82 ид.ч., придобити по давност, като изчисленията на квотите
са на база квадратурата. Заявяват, че обозначението „***С“, фигуриращо в
приходните квитанции на Община Кърджали е за наследствената къща от 1948г. с
идентификатор № 40909.107.185.2. Освен това, боксът в къщата от 1948г.
представлявал малка кухня и къщата се състояла от две стаи и кухня, като оспорват
наличието на топла връзка между двете
къщи, като не можело да се преминава от едната в другата къща. По отношение на
тази постройка претендират давностно владение, считано от смъртта на майката на
ищцата, починала през 2008г., въпреки че
много преди това ищците осъществявали владението и ползването ѝ .
Позовават се на давност и на постройка с идентификатор № 40909.107.185.3, която
въпреки че е построена от ищците върху чужд имот, при което представлява приращение,
като твърдят, че е придобита по давност с начало 1970г., когато я построили. Представят
списък на разноските. Правят възражение на претендираното от ответницата
адвокатско възнаграждение и представят съображения по същество в писмен
бележки.
Ответникът в срока по чл.131 от ГПК депозира отговор на исковата молба, с който намира исковете за
неоснователни, като оспорва твърдените в исковата молба обстоятелства. Счита
предявените положителен и отрицателен установителен иск за недопустими, поради
липса на изложени твърдения за завладяване от ищците на процесните имоти и липса
на правен интерес от предявеният в евентуалност отрицателен УИ и оспорва
процесуалната легитимация на ищеца Г.Б. за участието му в процеса, който не бил
наследник на наследодателя Т.К.. Сочи, че ищцата С.Т.Б., ответникът В.Т.Б. и
техният брат Б.Т.К. са низходящи на Т.Б.К., бивш жител ***, починал на 16.01.1989г. и на П.Н.К., бивш жител ***,
починала на 19.05.2008г. и че едноетажна
полумасивна сграда с идентификатор 40909.107.185.2 по КККР на гр. Кърджали, е
построена през 1948 год. в средната част на поземлен имот с идентификатор
40909.107.185, с административен адрес на имота: гр.Кърджали, ***, с
предназначение Жилищна сграда -еднофамилна със застроена площ 41.00 квадратни
метра, съдържаща на етажа две стаи, ведно с прилежащия към сградата сутерен със
застроена площ от 41.00 квадратни метра съдържащ две мазета, а едноетажна масивна сграда с идентификатор
40909.107.185.3 по КККР на гр. Кърджали, одобрени със Заповед №
РД-18-66/18.10.2006г. на изп. директор на АК, е построена през 1970 год. в
южната част на поземлен имот с идентификатор 40909.107.185, с административен
адрес на имота: гр.Кърджали, ***, с предназначение Жилищна сграда- еднофамилна
със застроена площ 45.00 квадратни метра, съдържаща на етажа коридор, две стаи
и тоалетна при съседи на имота, в който са разположени сградите: имот
40909.107.186, имот 40909.107.184, имот 40909.107.187, имот 40909.107.316,имот
40909.107.315, имот 40909.107.314, имот 40909.107.178. Твърди, че през 1948 год. Т.Б.К. придобил собствеността
върху дворно място от 480 кв.м., находящо се в гр. Кърджали, съставляващо част
от имот с планоснимачен номер 363, парцел V в кв.7 по плана на града, при
граници ул. „Струма", С. и К. К.и, Н.С. и Г.С., което дворно място било
идентично с поземлен имот с идентификатор 40909.107.185 с административен
адрес: гр.Кърджали, ***. Построил и жилищна сграда, идентична по сега действащия
КККР на гр.Кърджали с едноетажна полумасивна жилищна сграда с идентификатор
40909.107.185.2. Поради липса на документ за собственост, на 10.03.1969 год. Т.К.
се снабдил с нотариален акт за собственост на недвижим имот по покупка и
давностно владение № 14, том I, дело № 30/1969г., с който на основание чл.483
от ГПК /отм/, като бил признат за собственик на дворно място от 480 кв.м.,
съставляващо част от имот планоснимачен №363, парцел V в кв.7 по плана на град
Кърджали, ведно с построената в него жилища сграда на един етаж, при граници:
ул. „Струма", С. и К.К., Н.С. и Г.С. и същия ден в нотариална форма - Нотариален
акт за учредяване право на строеж върху чужда земя № 17, том I, дело №31/ 1969
г., издаден от Кърджалийския народен съдия, отстъпил на ответницата В.Б. право
на строеж върху ½ ид. част от
имота си - урегулиран парцел V, в кв.7 от 478 кв.м. по плана на гр. Кърджали,
при съседи: С. и К.К., Н.С., ул. „Струма" и Г.С.. През 1969 г. ответницата
построила двуетажна жилищна сграда, която по сега действащата КККР на
гр.Кърджали, е с идентификатор 40909.107.185.1, като Т.К. станал собственик на
втория етаж от сградата, а В.Б. станала собственик на първия етаж от сградата и
която сграда не е процесен недвижим имот. Счита за ирелевантно изложеното в
исковата молба обстоятелство досежно покупко-продажбата, обективирана в
нотариален акт № 112, том I, дело № 390/1974 г. по описа Кърджалийския районен
съд, с която Т.Б.К. продал на дъщеря си С.Т.Б. недвижимия имот /втория етаж от
двуетажната жилищна сграда/ с идентификатор 40909.107.185.1 и 1/2 идеална част
от дворното място с идентификатор 40909.107.185., тъй като тази сделка касаела
недвижим имот /втория етаж от двуетажната жилищна сграда и 1/2 идеална част от
дворното място с идентификатор 40909.107.185/, който не бил процесен. Оспорва
твърдението на ищците, че в края на 1969 год. с позволението на Т.К. започнали в притежавания от него недвижим
имот строеж на едноетажна жилищна сграда с площ от 45 квадратни метра, която
сграда по сега действащия КККР на гр.Кърджали, одобрени със Заповед
№РД-18-66/18.10.2006г. на изп. директор на АК е с идентификатор
40909.107.185.3, и след завършването ѝ през 1970 год. са се нанесли да
живеят в нея, като оспорва ищцата и семейството ѝ да са участвали в
строежа на жилищната сграда, нито да са живели в нея след построяването ѝ.
Твърди, че през 1970 г. Т.К. построил едноетажната жилищна сграда с
идентификатор 40909.107.185.3, като по това време ищцата била вече омъжена, с
бебе и живеела със семейството си на друг адрес, като тя със семейството ѝ
се преместили да живеят на втория етаж в жилищната сграда с идентификатор
40909.107.185.1 едва през 1974-1975
година. Сочи, че ищците твърдят, че
построили горепосоченият недвижим имот, а същевременно молят да бъдат признати за негови собственици, поради
изтекла придобивна давност, без да съобразят, че придобивната давност е способ
за придобиване на вещни права върху чужд имот. Твърди, че двата процесни имота били
построени един до друг и реално били съединени в един имот, като от единия може
да се влиза в другия чрез т.нар. „топла връзка'', поради което счита за
нелогично твърдението на ищците, че през 1974 год, Т. и П.К. се преместили да
живеят в недвижимия имот с идентификатор 40909.107.185.3, тъй като нямало как
да се живее само в единия от двата имота, без да се живее и в другия. Твърди,
че до смъртта на всеки един от последните те са обитавали и двата процесни
имота, като след построяването на втория недвижим имот през 1970 год. са ги
обитавали поС.но и не било нужно някой да им дава разрешение да живеят в своя
собствен имот. Оспорва твърдения на ищците, че са притежавали някога къщата с
идентификатор 40909.107.185.3, а другата къща с идентификатор 40909.107.185.2
имала наследствен характер и че през 1990 год. децата на Т.Б.К. разпределили
нейното ползване - две стаи и бокс на етажа и двете мазета в сутерена и кой от
трите му деца коя стая и мазета да ползва. Сочи, че собствеността на 1/2
идеална част от двора се притежава от ищците, а другата ½ идеална част -
от ответницата и няма как да е налице конкретна част от двора с оглед на това,
че делба не е правена, нито са поставени видими граници. Твърди, че след смъртта
на Т.К. през 1989 год. и отказите от наследство единствен негов наследник се
явява ответницата. Двата процесни имота са строени и придобити по време на
брака на Т. и П.К., поради което те са били част от съпружеска имуществена общност
и след 1989 год. съсобственици на двата процесни имота станали ответницата
и майка ѝ П., което изключвало твърдяното разпределение между
ответницата и ищците, поради валиден отказ от наследството на наследодателя Т.К.
и основния правен принцип, че не може да се даде нещо, което не е тяхно. Сочи
още, че в исковата молба ищците при обясняване за разпределението не споменават
преживялата съпруга, съсобственик на процесните имоти , което говорело за
несъществуването на това разпределение. Счита, че ако се приеме, че е налице
привиден отказ от наследство, то, тогава ищците биха имали качеството на
държатели , при което не може да има разпределение на наследствен имот и
наличие на давност. Твърди, че през 1990 год. единствен наследник на покойния
си баща останала ответницата, с оглед вписания отказ от наследство, на
основание който С.Б., Б.К. и П. К. направили отказ от наследство останало от
покойния им баща и съпруг Т.К., бивш жител ***.
Твърди, че от 1989 год. до 2008 год. двата процесни имота са ползвани и
стопанисвани необезпокоявано от ответницата и нейната майка, че те са
упражнявали непрекъсната и неоспорвана фактическа власт върху тях, като ключове за имотите са имали само те двете.
Твърди, че тя основно полагала грижи за своята майка, за разлика от ищцата,
като последната при смъртта на майка им през 2008 год. дори не се намирала в
страната. Твърди, че приживе волята на П. К. била след нейната смърт частта ѝ
от двата процесни имота да се придобие от ответницата , като благодарност за
обгрижването и помощта, които е получила след смъртта на Т.К.. Твърди, че след
смъртта на П. К. на 19.05.2008 г. ответницата се разпореждала, владяла и се
грижела и за двете къщи необезпокоявана от никого със съзнанието, че е
едноличен собственик на жилищната сграда с идентификатор 40909.107.185.2 и
жилищна сграда с идентификатор 40909.107.185.3, както и на 1/2 идеална част от
дворното място с идентификатор 40909.107.185, върху което са построени и трите
жилищни сгради, като заплащала всички разходи по процесните недвижимите имоти,
включително битови такива - месечни разходи за заплащане на водоснабдяване и
електричество, както и данъчните задължения и през годините , когато П. К. била
жива, и след смъртта й през 2008 год., и до днес, че ответницата ги
стопанисвала с необходимата грижа и покривала разходите. Твърди, че партидният
номер се водел на нея, като през 2005 год. тя и съпруга ѝ продали на К. и
В.Б. първия етаж на масивната жилищна сграда с идентификатор 40909.107.185.1,
като за тази сграда данъчната партида била прехвърлена на новите собственици.
Сочи, че за съзнанието на собственост след направените валидни откази от
наследство говорело категорично и недвусмислено факта, че с нотариален акт за
собственост върху недвижим имот придобит по наследство и отказ от наследство №
186, том I, дело 439/1989год. на КРС ответницата е призната за собственик само
на 1/2 ид. част от дворното място, подробно описано в него, идентично с
дворното място с идентификатор 40909.107.185 по КККР на гр.Кърджали, а не и на
процесните жилищни сгради. Оспорва твърдението на ищците, че е била наясно, че
не е собственик на двата недвижими имота и затова изкарала документ за
собственост само за нейната идеална част от земята. Сочи, че сдобиването с
документ за собственост отнема значително време и средства, а тя през годините
се грижила, както за семейството си,
така и за своята майка, след смъртта на дъщеря ѝ през 2003 г. полагала по С. грижи за своя малолетен внук , като дори имала определен от съда режим
на лични отношения с него и едновременно полагала грижи и за мъжа си, който през
последните 30 години страдал от коронарна болест в хроничен стадий и през 2014
год. бил освидетелстван от ТЕЛК, като счита, че сдобиването с документ за
собственост не ѝ било нужно при положение, че са налице вписани в
районния съд откази от наследство. Сочи, че през последните години отношенията
между страните се обтегнали, включително били налице други съдебни производства
между тях и нея и членове на семейството ѝ, инициирани от ищците, поради
което от страх от опит за завладяване, се сдобила с нотариален акт за
собственост през месец май 2019 г. Твърди, че към 1990 год. ищците живеели и
живеят и до днес на втория етаж на жилищната сграда с идентификатор
40909.107.185.1, а Б.К. живеел на друго място в град Кърджали. През годините, включително и след май 2008
год., ответницата разрешавала на ищцата, при отправена молба, да оставя вещи за
съхранение в процесните недвижимите имоти, че никога не отказвала да даде
ключовете за недвижимите имоти на сестра си, когато на ищцата ѝ били
нужни за достъп до движимите вещи. Твърди, че ищците никога не са се
противопоставяли на владението на ответницата
до м. юли 2019 год., когато взели ключовете за процесните имоти без
разрешението ѝ, знаейки къде ги държи. След като тя установила липсата
им, си ги поискала от тях, но те отказали да ѝ ги върнат. Моли да се
отхвърли като неоснователни предявената положителна установителна претенция за
процесните имоти - жилищната сграда с идентификатор 40909.107.185.2 и жилищна
сграда с идентификатор 40909.107.185.3 и предявената отрицателна установителна
претенция за същите недвижими имоти. Претендира разноски. В съдебно заседание чрез адвокат по пълномощие
поддържа отговора и оспорва предявените искове като недопустими и
неоснователни. Оспорва активната процесуална легитимация на ищеца Г.Б. и
моли по отношение на него производството да бъде прекратено. По предявения
отрицателен установителен иск след направените конкретизаци в съдебно
заседание, също счита,че не е налице правен интерес и моли искът като недопустим да бъде оставен без разглеждане, а
производството по делото да бъде прекратено. Счита, че в случая не важат правилата
на приращението. Твърди, че от лятото на 2019г. ищците не връщат ключовете на
ответницата и започнали да правят ремонти. По заявения от ищците привиден отказ
от наследството на наследодателя Т.К., счита,че ако същият е привиден , ищците
имат качество на държатели по отношение на имотите, при което не може да има
разпределение, каквото твърдят, че са правили през 1990г., нито да имат
наследствен дял на наследствени имоти, съответно да са ги придобили по давност.
Пояснява,че лицето, вписано като декларатор в декларацията по ЗМДТ е П. К. –
майката на ищцата и ответницата, която саморъчно я подписала няколко места, а
ответницата разполагала с пълномощно да
я входира в Община Кърджали. Излага съображения по същество и в писмени бележки
и молби исковете да се оставят без разглеждане като недопустими или да се
отхвърлят като неоснователни. Прави възражение по чл.78,ал.5 от ГПК.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства – гласни
и писмени - поотделно и в
тяхната съвкупност, доводите и възраженията на страните, намира за установено следното:
С доклада по делото съдът е
признал за безспорни между страните следните права и обстоятелства:
- че ищцата С.Б. , ответникът В.Б. и техният брат Б.К. /свидетел в производството/
са низходящи на Т. Б.К., бивш жител ***,
починал на 15.01.1989г. и на П.Н.К.,
починала на 19.05. 2008г.;
- че през 1948г. наследодателят им Т.Б.К. е придобил собствеността върху
дворно място от 480 кв.м., съставляващо част от имот с пл.сн. № 363, парцел V,
в кв. 7 по плана на гр. Кърджали, при
граници: ул."Струма", С. и К.К., Н.С. и Г.С., което дворно място е
идентично с поземлен имот с идентификатор 40909.107.185 по КККР на гр.
Кърджали, с административен адрес: гр. Кърджали, ***;
- че през 1948г. наследодателят им
Т.Б.К. е построил жилищна сграда,
идентична с едноетажна полумасивна жилищна сграда с идентификатор 40909.107.185.2,
както и че поради липса на документ за собственост на 10.03.1969г. се снабдил с Нотариален акт
за собственост на недвижим имот по
покупка и давностно владение № 14, т. I, дело № 30/1969г. ,издаден от
Кърджалийски народен съдия Е.Б., с който на осн. чл. 483 от ГПК (отм.) бил
признат за собственик по покупка и давностно владение на дворно място от 480
кв.м., съставляващо част от имот с пл.сн. № 363, парцел V, в кв. 7 по плана на
гр. Кърджали, ведно с жилищна сграда на един етаж, при граници: ул."Струма",
С. и К.К., Н.С. и Г.С.;
- че наследодателят Т.Б.К. на 10.03.1969г. с Нотариален акт за учредяване
право на строеж върху чужда земя (суперфиция) № 17, т. I, дело № 31/1969г.,
издаден от Кърджалийски народен съдия Е.Б., отстъпил на ответницата В.Б.
правото на строеж върху 1/2 ид. част от собствения си имот - урегулиран парцел
V, в кв. 7 от 478 кв.м. по плана на гр. Кърджали, при съседи: С. и К.К., Н.С., Г.Х.С.
и ул."Струма", както и че през 1969г. била построена двуетажна
жилищна сграда с идентификатор понастоящем 409.09.107.185.1, като Т.К. станал
собственик на втория етаж от сградата, а
ответницата В.Б. станала собственик на
първия етаж от сградата.
Установява се по делото, че на 03.06.1974г. наследодателят Т.К. продал на ищцата С.Б.
втория етаж от жилищната сграда, построена върху парцел V, кв. 7 от 478 кв.м. по плана на гр. Кърджали, ведно с ½
ид.ч. от парцел V, целият от 480 кв.м.
На 16.01.1989г. в
особената книга при РС-Кърджали е вписан отказ на П. К., С.Б. и Б.К. от
наследството на техния съпруг и баща Т.К., а на 14.12.1989г. ответницата е
призната за собственик на ½ ид.ч. от парцел II-2033, целият от 480кв.м., придобит по наследство и отказ от
наследство, за което представила документи установяващи смъртта на
наследодателя Т.К., неговите наследници и вписаният отказ от наследството му от
съпругата и децата му С.Б. и Б.К..
С декларация по чл.14, чл.27 и §2
от ПЗР на ЗМДТ № 1139-1 от 11.02.1998г., наследодателката П. К. декларирала
собственост върху парцел и жилищна сграда на 1 етаж, представляващо жилище
,построено през 1949г. с РЗП 67,50кв.м., като посочила себе си за собственик на
5/8 ид.ч. , а децата си - ищцата,
ответницата и брат им Б.К. - за
собственици на по 1/8 ид.ч., декларирайки, че имотът е основно жилище за нея.
Установява се,че
на 03.08.2005г. ответницата и съпругът ѝ атанас Б. продали на сина им К. Б.
и съпругата му В. Б. първият етаж на МЖС и масивен гараж , построени в парцел II-2033, кв.10, в гр.Кърджали.
На 16.05.2019г.
ответницата В.Б. е призната за собственик на процесните два недвижими имот с идентификатор 40909.107.185.2 и с
идентификатор 40909.107.185.3 по плана на гр.Кърджали, за което представила НА
за собственост по покупка и давностно владение №14/1969г., удостоверение за
наследници, удостоверение за отказ от наследство № 72/1989г.
По делото са представени
разписки за заплатени местен данък и такса смет от ищците и ответницата за
периода от 1999г. до 2019г. по партидата, водена на името на наследодателката П.
К., от които не се установява конкретно кои от заплатените данъци от страните
са предназначени за ползването на процесните два имота. Не се установява и
заплатените от ищеца Г.Б. такси за достъп до В и К мрежата относими ли са към
ползвана вода в имот с идентификатор
40909.107.185.2 и в имот с идентификатор 40909.107.185.3 по плана на
гр.Кърджали.
Пред настоящата
инстанция са изслушани гласни доказателства. От показанията на св. П.Г.-
съседка на страните се установява, че
родителите на ищцата и ответницата живели до смъртта си в къщата строена преди
1970г., а ищците - в другата едноетажна
къща, построена през 1970г. , като двамата имали багаж в двете къщи и ги
ползвали и стопанисвали повече от 20 години, като направили ремонт през 2019г.
Не е видяла ответницата да ползва къщите.
Св.Б.К. - брат на ищцата и ответницата ,
свидетелства,че по-старата едноетажна къща е строена от родителите му през
1948г., а другата - от сестра му С. и
зет му Г. през 1969г. с техни средства, където двамата живели до построяването
на двуетажната къща през 1985г. Вторият етаж бил строен за свидетеля, който
след уволнението си от казармата през 1971-1972г. живял с родителите си в
страната едноетажна къща за около една година
- до 1973г., когато се оженил и заживял със съпругата си на друго място.
До 1973г. ищците живели след построяването на новата къща в нея до 1985г.,
когато се преместили на втория етаж, строен за свидетеля, а след смъртта на
бащата Т.К., майката на свидетеля П. К. се преместила в къщата от 1970г. със
съгласието на ищците, поради по-добри условия. Целта на направения отказ от
наследство била ответницата да придобие половината от парцела, за което
твърди,че фиктивно се подписали. След смъртта на баща му Т.К. ответницата се
нанесла в една стая в старата къща на родителите си, където оставила багаж и
която гледала към нейната къща, а на свидетеля и сестра му С. казала да ползват
другата част. Свидетелят нямал нужда и оставил на сестра си С. да я ползва.
Ищците ползвали едновременно старата и новата къща, като за къщата от 1970г.
ключът си стоял под една саксия, а старата къща имала ключ, но не се
заключвала. Според свидетеля Кънчев сестра му В.Б. никога не е имала претенции
към тези две къщи. Ищците през цялото време поддържали двете процесни къщи. Заявява
и че родителите му се преместили в къщата на С. и Г. от 1970г., като до смъртта
на бащата му Т.К. сестра му С. и брат му Г. гледали възрастните родители.
Според показанията
на св.С.С. – съсед на страните, през 1975г. ищците дошли да живеят на втория
етаж от двуетажната къща, заедно с дъщеря им , която била на 1 година и сина им
– 4-5 годишен. Свидетелят не си спомня ищците да са живели в една от
едноетажните къщи. Братът Б.през 1970г.-1971г. за около 1 година живял в
старата къща, след което се оженил и се преместил при жена си. След смъртта на Т.
жена му П. живяла в новата къща от 1970г. , като ищците имали в едната стая на
едноетажните къщи багаж и ответницата също имала багаж в двете едноетажни къщи,
като след смъртта на майка си имала и квартиранти. Тя влизала от всички входове
до 2019г. и се грижела за майка си П.. Ремонт на едноетажните къщи правели и
ищците и ответницата. Докато се омъжи
ищцата живяла в едноетажните къщи.
От разпита на с.И.М.
– съсед на страните, се установява, че С. и семейството ѝ през 1974г. се
настанили в двуетажната къща на втория етаж, като свидетеля не помни да са
живели въобще в някоя от едноетажните къщи. По-старата къща била строена през
1948-1949г. През 1969г. Т. започнал да
строи новата двуетажната къща, а 1970г.
- другата – едноетажната, като С. и Г. участвали в строежа, тъй като ти
живеели другаде тогава. В двете едноетажни къщи след 1970г. отначало живеели Т.
и П. и за около две години живя синът им Борис, който се оженил и се преместил
при жена си. П. до смъртта си живеела в едноетажните къщи и В. ѝ се грижела
за нея. След смъртта на Т., свидетеля не бил виждал С. и Г. да стопанисват
някоя от едноетажните къщи, а след смъртта на П., В. се занимавала с
едноетажните къщи плащала ток и вода. Свидетелят не бил виждал наематели в тези
къщи, както и страните да извършват ремонти на едноетажните къщи. Виждал съм В.
да влиза и излиза от тези къщи.
За изясняване на
обстоятелствата по делото е изслушана съдебно-техническа експертиза, заключението по което не се
оспорва от страните и се кредитира изцяло като пълно,обективно и компетентно
изготвено, от което се установява,че титуляр на В и К партидата за периода
2012г.-2017г. е ищцата С.Б., а за периода 2017г.-2019г. – ищецът Г.Б., а на ЕВН
партидата - от 2001г. – до 2012г. – П. К.,
от 2012г.- до 23.05.2019г. – С.Б. и от
24.05.2019г. – В.Б.. Процесните сгради са нанесени в КККР и са построени в ПИ идентификатор 40909.107.185. В плана от
1980г. са записани за собственици Т.К., В. Б. и С.Б.. Имот с идентификатор
40909.107.185.2 е със застроена площ 41 кв.м. и към нея е пристроен имот с идентификатор
40909.107.185.3 със застроена площ
45кв.м. Двете сгради са с общ покрив. Изяснено е,че дворно място от 480кв.м.,
съставляващо част от имот с пл.сн. № 363, парцел V, кв. 7 по плана на гр.
Кърджали, отчасти е идентичен с ПИ идентификатор 40909.107.185 с площ 606кв.м.,
като няма данни за уредени регулационно сметки за придаваеми части към
процесното дворно място от парцел II . В
съдебно заседание вещото лице на поставените въпроси отговаря,че по
представената към заключението скица за помещение под № 1 достъпът до
помещението бил осигурен от ответника В.Т., където имало много багаж, а за помещение
под № 2 – достъпът бил осигурен от ищците по дело. Помещението № 3 е със
самостоятелен вход, до което достъп бил осигурен от ищците. Във входното антре
на сграда № 3 е поместено ел.таблото. Няма достъп от едното към другото
помещение и може да се влезе от южния вход, само ако се излезе отвън.- Между
помещение № 2 и помещение № 3 няма врата, която да ги свързва. Има самостоятелни входове за всяко помещение.
Стаята, ползвана от В.Т., има един вход
на северозападната фасада на сградата, а за другото помещение, част от тази
сграда - входът е посредством антре от югоизточната фасада на сградата. За
сградата с идентификатор с идентификатор 40909.107.185.3
входът е от входно антре, намиращо се на североизточната фасада на сградата. Изпълнен
е цялостен ремонт на покрива. Водомерната шахта е разположена в двора, но нямало
чешма. Електромерът е общ за двете сгради.
Предвид изложеното
по-горе, съдът намира следното:
Съгласно
чл.124,ал.1 от ГПК всеки може да предяви
иск ,за да възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да
установи съществуването или несъществуването на едно правоотношение или на едно
право, когато има интерес от това. Ищците заявяват собственическа претенция
върху 64/82ид.ч. от имот с идентификатор
40909.107.185.2, построен 1949г. и върху целия с идентификатор
40909.107.185.3, построен през 1970г., позовавайки се на изтекла в тяхна полза
придобивна давност. Ищците твърдят,че са съпрузи и че владението върху имот идентификатор 40909.107.185.2 и имот с
идентификатор 40909.107.185.3 е получено от тях в качеството им на съпрузи и
понастоящем, в същото качество те продължават да го упражняват. Не се твърди, а
и не се установява, всеки от ищците еднолично да е установил фактическа власт
върху имотите, респ. да е манифестирал пред останалите правни субекти, в т.ч. и
съпругата/съпруга си, че не само държи,
а владее за себе си. Такива доказателства по делото не са ангажирани. Ето защо,
при предявяването на положителния установителен иск установяването качеството
на съпруг на ищеца Г.Б. е от значение за обосноваване на правния му интерес от
водене на такъв иск. По делото, въпреки възлагането с доклада в тежест на
ищците установяването на семейната връзка помежду им, това обстоятелство не бе
надлежно доказано. Същото е от значение от кой момент при възникналата
бездялова съпружеска имуществена общност, действията на единият съпруг,
обвързват другия. В тази връзка, установеното от свидетелите, че ищците са
съпрузи , не е достатъчно за обосноваване на такъв извод. Ето защо, съдът
намира предявеният положителен установителен иск по отношение на този ищец за
недопустим, поради което производството в тази част следва да прекрати. На
следващо място, претенцията на ищцата Б.
за придобиване по давност на имот с идентификатор
40909.107.185.2 и имот с идентификатор 40909.107.185.3, с оглед ангажираните по делото
доказателства, съдът намира за неоснователна, тъй като по делото не бе
установено по категоричен начин след смъртта на майка ѝ - П. К. на 19.05.2008г., ищцата да е
упражнявала фактическа власт в претендираните от нея идеални части за имот с
идентификатор 40909.107.185.2, както и
целия имот с идентификатор 40909.107.185.3, със свое непрекъснато владение в продължение на 10
години. Показанията на свидетелите не установяват с категоричност, че ищцата
ползва имот с идентификатор 40909.107.185.2 със съзнанието, че е нейн, нито
конкретните части и нещо повече, св.Б.К., заявява,че стаите от основния вход
ползвал той и ищцата. Установено бе,че къщата, построена през 1970г., сега с идентификатор
40909.107.185.3, се е ползвала, от ищцата и от ответницата, която влизала и
излизала от всички входове на двете къщи и имала свои вещи, до лятото на 2019г.
В тази връзка, съдът дава вяра на показанията на св.С., който освен, че е
най-близкият по местоположение съсед, споделя лични възприятия за целия
процесен период. Или, свидетелите не
установиха с категоричност сградата с идентификатор 40909.107.185.3 да е
поддържана само от ищцата и тя да е заплащала дължимите данъци, такси и
разноски по електричество и вода, като не без значение в случая е и
обстоятелството,че по същата партида са били отчитани и задълженията за
находящото се в същия поземлен имот трето извънпроцесуално жилище. В тази
връзка, показанията на св.Кънчев се оборват от показанията на св.С. и М. и не
се подкрепят от други доказателства. С оглед на това, съдът намира положителния
установителен иск на ищцата С.Б. за неоснователен, поради което същият следва
да бъде отхвърлен.
По предявения
отрицателен установителен иск, съдът съобрази с оглед диспозитивното начало
заявеното от ищците С. и Г. Б. придобивно основание, а именно наследяване на
имот с идентификатор 40909.107.185.2 и
имот с идентификатор 40909.107.185.3, отричайки собствеността на
ответницата В.Б.. Доколкото не бе установено ищецът Г.Б. да е наследник на
праводателите Т. и П.К., в това число същият не обоснова правен интерес от
предявяване на този иск, за което съдът следи служебно по време на целия
процес, следва да се приеме предявеният отрицателен установителен иск по отношение на него за недопустим и
производството да се прекрати в тази част. На следващо място, легитимирайки се
като наследник - низходящ на
праводателите, ищцата С.Б. има правен интерес съгласно задължителните
постановки на ТР № 8/2012г. на ОСГТК на ВКС – т.1, позовавайки се на привидност
на направения от нея, брат ѝ – св.Б.К. и майка ѝ П. К. отказ от
наследството на наследодателя Т.К.. В
случая, бе установено, че ответницата при издаване на констативния нотариален
акт, с който е призната за собственик на процесните постройки, е представила
документи, че е наследник на праводателите си и че наследниците на баща
ѝ, освен нея, са направили отказ от наследство в предписаната от закона
форма. В тази връзка, съдът съобрази , че последното обстоятелство не бе
надлежно оборено от ищцата в производството, доколкото нищожността на отказите от наследството, като нищожни
едностранни сделки поради привидност не бе установена съгласно изискванията на
чл.165,ал.2 от ГПК при пълно и главно доказване на обстоятелствата, от които
произтича симулативността на сделката. Установено бе, от обсъдените по-горе
доказателства и че след смъртта на майка си П. К. през 2008г. ответницата е
упражнявала непрекъсното фактическа власт върху процесните имоти, неоспорена от
ищците до лятото на 2019г.
С оглед горното, предявеният от
ищцата С.Б. отрицателен установителен иск следва да бъде отхвърлен.
На осн. чл.78, ал.3 и 4 от ГПК в тежест на ищците следва да се възложат
направените от ответницата разноски в производството съобразно представения
списък на разноските по чл.80 от ГПК, а именно, 1060,00лв. за заплатено
адвокатско възнаграждение и 60,00лв. за транспортни разходи и 50,00лв. за
възнаграждение за вещо лице, общо, 1110лв.
Възражението за прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско
възнаграждение е неоснователно с оглед фактическата и правна сложност на делото
и извършения обем процесуални действия.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения от Г.Р.Б., с ЕГН ********** ***, против
В.Т.Б., с ЕГН **********,***, положителен установителен иск с пр.осн.
чл.124,ал.1 от ГПК за признаване за установено по отношение на В.Т.Б., с ЕГН **********,
че Г.Р.Б., с ЕГН **********, е
собственик на 64/82 ид.ч., придобити по давност, от едноетажна полумасивна
сграда с идентификатор 40909.107.185.2 по КККР на гр. Кърджали, одобрени със
Заповед № РД-18-66/18.10.2006г. на Изп. директор на АК, построена през 1948г. в
средната част на поземлен имот с идентификатор 40909.107.185, с адрес: гр.
Кърджали, ***, с предназначение жилищна сграда- еднофамилна, със застроена площ
от 41,00 кв.м., съдържаща на етажа две стаи, ведно с прилежащия към сградата
сутерен със застроена площ от 41,00 кв.м., съдържаща две мазета и на ЦЯЛАТА
едноетажна масивна сграда с идентификатор 40909.107.185.3 по КККР на гр.
Кърджали, одобрени със Заповед № РД-18-66/18.10.2006г. на Изп. директор на АК,
построена през 1970г. в южната част на поземлен имот с идентификатор
40909.107.185, с адрес: гр. Кърджали, ***, с предназначение жилищна сграда- еднофамилна, със застроена
площ от 45,00 кв.м.. съдържаща на етажа коридор, две стаи и тоалетна, при
съседи на имота, в който са разположени сградите: имот 40909.107.186, имот
40909.107.184, имот 40909.107.187, имот 40909.107.316, имот 40909.107.315, имот
40909.107.314 и имот 40909.107.178 и ПРЕКРАТЯВА
ПРОИЗВОДСТВОТО ПО ДЕЛОТО В ТАЗИ ЧАСТ.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения от Г.Р.Б., с ЕГН **********,***, против
В.Т.Б., с ЕГН **********,***, отрицателен установителен иск с пр.осн. чл.124,ал.1
от ГПК за признаване за установено по отношение на Г.Р.Б., с ЕГН ********** ,
че В.Т.Б., с ЕГН **********, не е
собственик на едноетажна полумасивна сграда с идентификатор 40909.107.185.2 по
КККР на гр. Кърджали , построена през 1948г. в средната част на поземлен имот с
идентификатор 40909.107.185, с адрес: гр. Кърджали, ***, с предназначение
жилищна сграда- еднофамилна, със застроена площ от 41,00 кв.м., съдържаща на
етажа две стаи-, ведно с прилежащия към сградата сутерен със застроена площ от
41,00 кв.м., съдържаща две мазета и на едноетажна масивна сграда с идентификатор 40909.107.185.3 по КККР на
гр. Кърджали, построена през 1970г. в южната част на поземлен имот с
идентификатор 40909.107.185, с адрес: гр. Кърджали, ***, с предназначение
жилищна сграда- еднофамилна, със застроена площ от 45,00 кв.м., съдържаща на
етажа коридор, две стаи и тоалетна, при съседи на имота, в който са разположени
сградите: имот 40909.107.186, имот 40909.107.184, имот 40909.107.187, имот
40909.107.316, имот 40909.107.315, имот 40909.107.314 и имот 40909.107.178 и ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО ПО ДЕЛОТО В ТАЗИ
ЧАСТ.
ОТХВЪРЛЯ предявения от С.Т.Б., с ЕГН **********,***, против В.Т.Б.,
с ЕГН **********,***, положителен установителен иск с пр.осн. чл.124,ал.1 от ГПК за признаване за установено по отношение на В.Т.Б., с ЕГН **********, че С.Т.Б.,
с ЕГН **********, е собственик на 64/82
ид.ч., придобити по давност, от едноетажна полумасивна сграда с идентификатор
40909.107.185.2 по КККР на гр. Кърджали, одобрени със Заповед №
РД-18-66/18.10.2006г. на Изп. директор на АК, построена през 1948г. в средната
част на поземлен имот с идентификатор 40909.107.185, с адрес: гр. Кърджали, ***,
с предназначение жилищна сграда- еднофамилна, със застроена площ от 41,00
кв.м., съдържаща на етажа две стаи, ведно с прилежащия към сградата сутерен със
застроена площ от 41,00 кв.м., съдържаща две мазета и на ЦЯЛАТА едноетажна
масивна сграда с идентификатор 40909.107.185.3 по КККР на гр. Кърджали,
одобрени със Заповед № РД-18-66/18.10.2006г. на Изп. директор на АК, построена
през 1970г. в южната част на поземлен имот с идентификатор 40909.107.185, с
адрес: гр. Кърджали, ***, с предназначение
жилищна сграда- еднофамилна, със застроена площ от 45,00 кв.м..
съдържаща на етажа коридор, две стаи и тоалетна, при съседи на имота, в който
са разположени сградите: имот 40909.107.186, имот 40909.107.184, имот
40909.107.187, имот 40909.107.316, имот 40909.107.315, имот 40909.107.314 и
имот 40909.107.178.
ОТХВЪРЛЯ предявения от С.Т.Б., с ЕГН **********,***, против В.Т.Б.,
с ЕГН **********,***, отрицателен установителен иск с пр.осн. чл.124,ал.1 от ГПК за признаване за установено по отношение на С.Т.Б., с ЕГН **********, че В.Т.Б.,
с ЕГН **********, не е собственик на
едноетажна полумасивна сграда с идентификатор 40909.107.185.2 по КККР на гр.
Кърджали , построена през 1948г. в средната част на поземлен имот с
идентификатор 40909.107.185, с адрес: гр. Кърджали, ***, с предназначение
жилищна сграда- еднофамилна, със застроена площ от 41,00 кв.м., съдържаща на
етажа две стаи-, ведно с прилежащия към сградата сутерен със застроена площ от
41,00 кв.м., съдържаща две мазета и на едноетажна масивна сграда с идентификатор 40909.107.185.3 по КККР на
гр. Кърджали, построена през 1970г. в южната част на поземлен имот с
идентификатор 40909.107.185, с адрес: гр. Кърджали, ***, с предназначение
жилищна сграда- еднофамилна, със застроена площ от 45,00 кв.м., съдържаща на
етажа коридор, две стаи и тоалетна, при съседи на имота, в който са разположени
сградите: имот 40909.107.186, имот 40909.107.184, имот 40909.107.187, имот
40909.107.316, имот 40909.107.315, имот 40909.107.314 и имот 40909.107.178.
ОСЪЖДА Г.Р.Б., с ЕГН **********
и С.Т.Б., с ЕГН ********** *** за заплатят на В.Т.Б., с ЕГН **********,***
направените по делото разноски в размер на 1110,00лв.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Кърджалийския окръжен съд в 2 – седмичен срок от връчването му.
Съдия: